№ 7803
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110169594 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 28.03.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 69594/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от П. Г. М. срещу С.. на Република България, като се
твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз
основа на трудов договор № ЛС-03-03-31/14.10.2005 г. Поддържа, че с допълнително
споразумение от 18.05.2015 г. и допълнително споразумение от 29.09.2015 г., била
преназначена на длъжност „Директор на дирекция одитна“. Навежда доводи, че на
04.10.2021 г. и била връчена Заповед № 235/29.09.2021 г., с която било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Излага съображения, че
заповедта била незаконосъобразна, като в същата били налице неверни и необосновани
твърдения и констатации, които противоречали на действителното положение и
нормативната уредба. Твърди, че при издаване на заповедта не били съобразени наличните
при работодателя писмени доказателства, че не било извършено нито едно от посочените в
заповедта нарушения. Поддържа, че не е спазена разпоредбата на чл. 195 КТ, като било
налице противоречие между описаното и посочените от работодателя разпоредби на КТ.
Навежда доводи, че работодателят бил издал заповед в противоречие с правилото на чл. 194,
ал. 1 КТ, което е обосновано подробно. Развива подробни съображения, че изпълнявала
трудовите си задължения, като излага, че са спазени изискванията по отношение на всички
одитни доклади. Излага аргументация по отношение на одитните доклади, както и по
процедурата за тяхното отхвърляне и приемане, като обосновава, че в последната били
налице нарушения. Твърди, че по отношение на два от одитните доклади не били допуснати
1
нарушения, а освен това не били настъпили никакви вредни последици за работодателя.
Поддържа, че следвало да се вземат предвид и дадените писмени обяснения, които заявява,
че поддържа. Навежда подробно доводи, че не са налице нарушенията описани в т. 1-3 от
процесната заповед. Излага съображения, че по отношение т. 4 от заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание, трябвало да се вземе предвид, че съответните
доклади не са били фактически при ищцата към момента, в които работодателят е трябвало
да се произнесе мотивирано, поради което липсвало виновно поведение. Твърди, че се
ответника искал да ангажира отговорността й за действия, които не били правно издържани
и за което била направила опит да бъдат прекратени именно от ищцата. Поддържа, че трети
лица за правния спор следвало да бъдат отговорни, а освен това директора нямало как да
провери дали подписите били положени от съответните началници. Навежда доводи, че по
част от одитните проверки доклад бил издаден преди издаване на извършен контрол на
качеството. Излага, че по част от архивните препис, за които било направено искане за
писмени обяснения, не можела да каже защо преписките са архивирани, а измененията чрез
„track changes” не се прилагали в хартиените варианти. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства, както и да бъде задължен ответника да
представи писмени доказателствени средства по реда на чл. 190 ГПК – всички решения
относно приемането/отхвърлянето на включените в заповедта за наказание доклади и
контролни листове РД 2.14. и 2.52 по архивирани одити, както и наръчни издаден на
основание ЗСП, както и за допускане изслушването на комплексна СИО и СТЕ, която да
отговори на задачите поставени в исковата молба. Иска отмяна на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Твърди, че обстоятелствата посочени от ищцата за забавяния нямали никакво
значение, тъй като тя самата не била спазила срока по чл. 46, ал. 3 ЗСП, което обосновава.
Поддържа, че предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е бездействието на самия
директор, поради което останалите обстоятелства за липса на причинно-следствена връзка
били ирелевантни, като освен това сочи, че годишната оценка от атестацията била в рамките
на оценка отговаряща на изискванията. Навежда доводи, че не отговарят на обективната
действителност доводите на ищцата, че работодателят е бил уведомен за забавянията с оглед
нормата на чл. 46, ал. 3 ЗСП, което аргументира подробно. Излага съображения по
отношение момента, в който почвал да тече срока за предаване на проекта на годишен
одитен доклад. Обосновава, че представените от ищцата доказателства нямали достатъчна
доказателствена стойност да установят твърдените от последната обстоятелства. Сочи, че
неприетите одитни доклади поради неспазване на законовата процедура в случая били
ирелевантни за предмета на правния спор, както и ангажирана от ищцата електронна
кореспонденция, тъй като последните обстоятелства не я освобождавали от отговорност.
Твърди, че доводите на ищцата за срока за издаване на решение директора по отношение на
одитния доклад били в противоречие със законна и Заповед № 232/23.10.2015 г. Поддържа,
че в случая изпълнението на заповедите по одитните задачи е вменен в изпълнение на
задължения на ищцата, което аргументира. Излага подробни съображения за неизпълнение
на задълженията на ищцата във връзка с част от одитните доклади. Навежда доводи, че
неполагането на подписи под част от документите също е нарушение, като не било
необходимо да се изследва въпроса дали са налице настъпили неблагоприятни последици за
работодателя, като прави извод, че за всички пропуски в дирекцията освен конкретни лица,
отговорност носел и директора. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявения иск.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във
вр. чл. 188, т. 2 КТ.
2
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело – ... на Република България,
който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното
наказания „предупреждение за уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
Ищецът носи доказателствената тежест, т. е. процесуалното задължение да установи
наличието на валидно възникнало трудово правоотношение.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово
правоотношение възникнало въз основа на трудов договор № ЛС-03-03-31/14.10.2005 г.,
като с допълнително споразумение от 18.05.2015 г. и допълнително споразумение от
29.09.2015 г., била преназначена на длъжност „Директор на дирекция одитна“; 2) че на
04.10.2021 г. и била връчена Заповед № 235/29.09.2021 г., с която било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор.
По отношение доказателствените искания на ищецата по реда на чл. 190 ГПК, както и
за допускане на изслушването на заключението на комплексна СИО и СТЕ, съдът намира, че
следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание след като изслуша становището
на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.05.2022г. от 11:15 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът му указва най-късно до първото по
делото заседание да вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприеме съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, между страните,
че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение възникнало въз основа на трудов
договор № ЛС-03-03-31/14.10.2005 г., като с допълнително споразумение от 18.05.2015 г. и
допълнително споразумение от 29.09.2015 г., била преназначена на длъжност „Директор на
дирекция одитна“; 2) че на 04.10.2021 г. и била връчена Заповед № 235/29.09.2021 г., с която
било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
3
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4