Присъда по дело №1092/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 172
Дата: 18 ноември 2024 г. (в сила от 4 декември 2024 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20242230201092
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 172
гр. Сливен, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.
СъдебниЕлка Гр. Борисова-Славова

заседатели:Стефка Н. Султанова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
и прокурора Т. М. Е.
като разгледа докладваното от Анна К. Д. Наказателно дело от общ характер
№ 20242230201092 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. С. – роден на ... г. в гр. Бургас, жител и живущ в гр.
Сливен, български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че: На 18.04.2024 г. в гр.Сливен, кв.„Р.“, в условията на
опасен рецидив, след предварителен сговор с Е. И. Р., чрез използване на техническо
средство - метална шина, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 1200,00 лв.,
от владението на собственика храм паметник „С. Т.“, представляван от свещеник И. Я. И.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена, като деянието не
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. С. – роден на .... г. в гр.Сливен, жител и живущ в
същия град, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 18.04.2024 г. в гр.Сливен, кв. „Р.“, в условията
на повторност, макар и непълнолетен, но като е разбрал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с А. М. С.,
чрез използване на техническо средство - метална шина, отнел чужда движима вещ -
парична сума в размер на 1200,00 лв., от владението на собственика храм паметник „С. Т.“,
1
представляван от свещеник И. Я. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да
бъде присвоена, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
На подс. А. М. С. за извършеното от нея деяние на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл. 54 от НК налага наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното на подсъдимия А.
М. С. наказание с една трета, като същият следва да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На подс. Е. И. Р. за извършеното от него деяние на осн.чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т.7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 54 от НК налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното на подсъдимия А.
М. С. наказание с една трета, като същият следва да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На осн. чл 68 ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наложеното на подсъдимия Е.
И. Р. наказание по НОХД № 960/2023 г. на СлРС, а именно лишаване от свобода за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим и
ОТДЕЛНО от наказанието по настоящата присъда.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И


РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите А. М. С. за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т.4 и 5 от НК и
против подс. Е. И. Р. за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.4, 5 и 7,
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитниците им и на самите подсъдими и след като
установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както
е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подс. С. наказание при условията на чл.54 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде намалено с 1/3 и да
се изтърпи при първоначален строг режим, а за подс. Р. лишаване от свобода за
срок от девет месеца, което да бъде намалено с 1/3 и да се изтърпи при
първоначален общ режим.
В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват, признават се за
виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не
се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и
също изразяват съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида
и размера на наказанията изразяват съгласие с предложеното от РП-Сливен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. С. е бълг. гражданин, без образование, неженен, не работи,
осъждан.
Подс. Р. е бълг. гражданин, с начално образование, неженен, не учи и не
работи, осъждан.
Подсъдимите А. М. С. и Е. И. Р. се познавали, тъй като и двамата
живеели в гр.Сливен, кв. „Надежда“, и преди инкриминираната дата заедно
извършили други престъпления.
На 18.04.2024 г. двамата подсъдими се срещнали и уговорили да
извършат кражба на парични средства от църковен храм „С. Т.“, находящ се в
гр.Сливен, кв. „Р.“, ул. „П. Г.“ № 1. Председател на църковното настоятелство
на храма и материално-отговорно лице бил пострадалия - свещеник И. Я. И..
Двамата подсъдими добре познавали месторазположението на църквата, тъй
1
като и друг път проникнали в нея и противозаконно отнели парични средства.
Църквата имала двор с ограда, която била изградена от бетон в долната част с
височина около 40 см и продължавала нагоре около 1 м с метални пръчки.
Подсъдимите А. М. С. и Е. И. Р. знаели, че в него имало поставени кутии за
дарения, в които се съхранявали средства на църквата. Същият ден, следобед
двамата се придвижили до кв.„Р.“, скрили се зад два метални контейнера за
отпадъци, които се намирали на около 100 на изток от църквата и зачакали.
Около 16:30 ч. свид. С.С.Т., която работела като „клисар“ в храма,
огледала всички прозорци и след като установила, че са затворени, заключила
вратата и си тръгнала.
Когато се уверили, че нямало никой в църквата, двамата подсъдими
прескочили оградата на двора от южната част и се насочили към един от
прозорците на църквата, който бил направен от ПВЦ дограма, кафява на цвят
с размери 100 х 60 см. Натиснали го с ръце, но той не се отворил. Тогава подс.
А. С. се огледал и видял метална шина с ширина 2 см и дължина около 40 см.
Взел я и я пъхнал в дограмата близо до дръжката й, а подс. Е. Р. гледал да не
ги види някой. Когато прозорецът се отворил, двамата подсъдими влезли в
олтара на църквата и се насочили към средата на основното помещение,
където под една от иконите имало дървена кутия за дарения, заключена с
катинар. Подс. А. С. счупил катинара с металната шина и отворил кутията,
след което взел парите и монетите от нея. След това се насочили към стаята
със свещи, където била другата дървена кутия, която също била заключена с
катинар. Подс. А. С. отново счупил катинара с шината и отворил кутията, след
което взел банкнотите и монетите от нея, като всички пари сложил в
найлонова торбичка. Последният прибрал инкриминираните вещи в джоба си,
който се затварял с цип и двамата напуснали храма. Когато пристигнали в
централната част на града, преброили открадната сума, която била в размер на
1200 лева и си я поделили по равно.
На следващият ден, около 08:00 ч. свид. С.Т. отишла в църквата, видяла
кутиите за дарения отворени и установила, че паричните средства от тях
липсвали. Същата уведомила свид. И. И., който подал сигнал в РУ Сливен.
Когато били установени като извършители на деянието, подсъдимите А.
М. С. и Е. И. Р. направили пълни самопризнания и описали механизма на
извършването му.
В хода на досъдебното производство са извършени следствени
експеримент обективирани в протоколи от 12.08.2024 г., при които
подсъдимите А. М. С. и Е. И. Р. посочили мястото, начина, по който са
проникнали и дървените кутии, от които са били отнети паричните средства,
дарени на църквата.
С протокол за доброволно предаване от 19.04.2024 г. свид. С.Т. предала 1
бр. метална планка /шина/ с ширина 4 см и дължина 40-50 см, намерена от нея
в олтара на църквата.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред, както и заключението на вещото лице.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени от тях в хода на
досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи
към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си,
заявиха, че са наясно, че това самопризнание ще се ползва при постановяване
на присъдата и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
От гореизложеното е видно, че подс. А. М. С. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.1 вр.
чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 18.04.2024 г. в
гр.Сливен, кв.„Р.“, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор
с Е. И. Р., чрез използване на техническо средство - метална шина, отнел
чужда движима вещ - парична сума в размер на 1200,00 лв., от владението на
собственика храм паметник „С. Т.“, представляван от свещеник И. Я. И., без
негово съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена, като
деянието не представлява маловажен случай.
От гореизложеното е видно, че подс. Е. И. Р. е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 18.04.2024 г. в гр.Сливен, кв.
„Р.“, в условията на повторност, макар и непълнолетен, но като е разбрал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, след предварителен сговор с А. М. С., чрез използване на техническо
средство - метална шина, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер
на 1200,00 лв., от владението на собственика храм паметник „С. Т.“,
представляван от свещеник И. Я. И., без негово съгласие с намерение
противозаконно да бъде присвоена, като деянието не представлява маловажен
случай.
От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали
обективните признаци от състава на престъплението „кражба”, тъй като с
присвоително намерение са отнели горепосочената движима вещ, без
съгласието на собственика им, като са прекъснали досегашното владение
върху тях и са установили трайна фактическа власт върху същите.
Подсъдимите са засегнали обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими
3
вещи.
Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено от
двамата подсъдими след предварителен сговор. Те са отишли в църквата
„Св.Т.“ с намерение да извършат кражба конкретно на парични средства, тъй
като са знаели от извършени предишни деяния, че там имало кутии с дарения,
за което използвали специално техническо средство - метална шина.
Към момента на извършване на престъплението подс. Е. И. Р. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Подс. А. М. С. е осъждан многократно. С Присъда № 111/11.07.2023 г. по
НОХД №787/2023 г. на СлPC, влязла в сила на 27.07.2023 г., е осъден за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, като на основание чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален общ режим,
поради което деянието му по настоящото досъдебно производство е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„А” и б.
„Б“ от НК и чл.30 от НК.
Подс. Е. И. Р. е бил непълнолетен към датата на извършеното деяние и
осъждан преди него. С Присъда № 151/17.10.2023 г. по НОХД № 960/2023 г.
по описа на PC - Сливен, в сила от 02.11.2023 г., на същия било определено
едно общо наказание извършени престъпления в реална съвкупност по чл.216,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1
от НК било отложено за изпитателен срок от 2 години. Предвид това
деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено от
подс. Е. И. Р. в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Подсъдимите са
съзнавали са общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете изразеното
съжаление за стореното.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи и на двамата подсъдими
наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което определи наказанието в неговия
минимален размер.
На подс. С. съдът наложи наказание лишаване от свобода в размер на
три години, което намали с 1/3 и постанови наказанието от две години
4
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим.
По отношение на този подсъдим не са налице предпоставките за прилагането
на чл.66 от НК, тъй като е осъждан и деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.

На подс. Р. съдът наложи наказание лишаване от свобода в размер на
девет месеца, което намали с 1/3 и постанови наказанието от шест месеца
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, при първоначален общ режим.
По отношение на този подсъдим също не са налице предпоставките за
прилагането на чл.66 от НК, доколкото е осъждан и деянието е извършено в
изпитателния срок на предишна присъда. На това основание съдът приведе в
изпълнение тази присъда в размер на шест месеца лишаване от свобода, като
това наказание също следва да се изтърпи при първоначален общ режим и
отделно от наказанието по настоящата присъда.
Така наложеното на подсъдимите наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дейците.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съобщи за изтекли лични данни