№ 9546
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110112000 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от „Е“ ЕАД с ЕИК ххх, чрез пълномощника адв. Н. , срещу Ю. П.
Х. с ЕГН **********, иск по чл.415, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№46303/2019г., по описа на СРС, 140 състав, в размер на 647,56
лв. - главница по договор за потребителски кредит от 28.08.2012г., сключен с
“О” АД и което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия
от 31.01.2018г.
Ответникът, чрез адв. В. Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба
по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения
иск. Поддържа, че ищецът няма качеството кредитор, тъй като ответникът не
е бил надлежно уведомен за извършената цесия. По делото липсват
доказателства, че остатъкът от банковия кредит е бил обявен за предсрочно
изискуем, както и че предсрочната изискуемост е била надлежно съобщена на
ответника. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземането по договора за кредит.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между ответника и “О” АД, бил сключен договор за потребителски кредит
от 28.02.2012г., за сумата в размер на 940 лв., при ГЛП от 7,5 %, като
ответникът се задължавал да върне сумата в размер на 1096,84 лв, вносима на
1
48 месечни вноски с падеж 10 число на всеки месец, при краен срок на
погасяване 10.08.2016г. В чл.21 от договора, се предвижда, че при пълно
и/или частично неплащане на две погасителни вноски, вземанията на банката
по договора стават предсрочно изискуеми.
С договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., между кредитора “О”
АД и ищеца по настоящото производство „Е“ ЕАД, е сключен договор за
прехвърляне на вземания, в т.ч. и вземането предмет на настоящото
производство. Ищецът подал заявление с вх.№ 3057721/07.08.2019г., по което
било образувано ч.гр.д.№46303/2019г., по описа на СРС, 140 състав. Срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, за сумите по договора за потребителски кредит от 28.02.2012г.,
като на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът издал
изпълнителен лист от 22.07.2020. С разпореждане от 16.03.2023г., съдът
частично обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, във
връзка с подадено от ответника възражение по чл.423 ГПК, а именно по
отношение на вземанията за възнаградителна лихва и за наказателна лихва, за
посочените в заповедта, периоди.
По делото не са налице доказателства за обявяване на договора за
потребителски кредит от 28.02.2012г. за предсрочно изискуем, както и за
уведомяването на кредитополучателя -ответник за настъпила предсрочна
изискуемост, както и за извършената цесия. На л.10 от делото е представено
известие за доставяне /обратна разписка/ адресирано до друго физическо
лице, различно от ответника, като не става ясно кое е това лице, респ. каква е
връзката му с кредитното правоотношение. С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че кредитора не е упражнил надлежно
правото си за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем.
По отношение на възраженията на ответната страна, че ищецът по
настоящото производство не притежава качеството на кредитор, тъй като
договорът за прехвърляне на вземания не е породил своето правно действие
по отношение на ответника, поради това че не му е бил надлежно съобщен,
съдът намира същите за неоснователни. Макар по делото действително да
липсват доказателства за надлежното уведомяване на ответника за
извършената цесия, то същият се счита за надлежно уведомен с връчването
му на препис от подадената искова молба на основание чл.131 ГПК.
С оглед приетото за установено от фактическа и правна страна, досежно
ненадлежно упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, съдът намира, че същият е станал изискуем с изтичане на крайната
дата на изпълнение, посочена в договора, а именно на 10.08.2016г., като от
този момент е започнала да тече общата 5 /пет/ годишна давност, с която се
погасяват вземанията по договора, в т.ч. и процесното за дължима, но
непогасена главница по същия в размер на 647,56 лв. С подаването на
заявление с вх.№ 3057721/07.08.2019г., по което било образувано ч.гр.д.
№46303/2019г., по описа на СРС, 140 състав, давността за вземането е била
2
прекъсната, като считано от 07.08.2019г. е започнала да тече нова давност,
поради което възраженията на ответника за настъпила погасителна давност за
вземането, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
С оглед на гореизложеното, се формира фактическият и правен извод за
основателност на предявената установителна искова претенция, поради която
същата следва да бъде уважена.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в полза на ищеца се поражда правото на присъждане на разноски, в размер на
475 лв. за исковото производство, както и сумата в размер на 175 лв. за
заповедното производство, всяка от които включваща внесена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения от ”Е“ ЕАД с ЕИК ххх,
срещу Ю. П. Х. с ЕГН **********, положителен установителен иск по чл.415,
вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД, че
Ю. П. Х. с ЕГН **********, дължи на ”Е“ ЕАД с ЕИК ххх, сума в размер на
647,56 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
28.08.2012г., сключен с “О” АД и което вземане е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия от 31.01.2018г. и за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№46303/2019г.,
по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ю. П. Х. с ЕГН **********, да
заплати на ”Е“ ЕАД с ЕИК ххх, сумата в размер на 475 лв., представляваща
разноски за исковото производство, както и сумата в размер на 175 лв. -
разноски за заповедното производство, всяка от които включваща внесена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3