РЕШЕНИЕ
№ 26/15.2.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №811/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, твърди, че ответникът М.В.Д., ЕГН **********, му дължи сумите: 2 108.76 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване 08.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща сбор на главници за доставка на консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода
13.12.2016 г. – 02.05.2017 г. за обект с абонатен №***, находящ се на адрес:
гр. ***, кл.№***, и 70.82 лв, обща стойност на мораторната лихва, върху
всяка от главниците, считано от съответните падежи до 05.05.2017 г. Твърди, че
по издадена по ч.гр.дело №537/2017 г. по опис на РС Девня заповед за изпълнение за съответните
вземания, длъжникът е подал
възражение. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца всяко от
визираните вземания. Претендира и заплащане на
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Твърди, че за същите вземания по стойност и периоди
и относно същия обект, е налице влязъл в сила съдебен акт по гр. дело ***,
водено срещу праводателя на ответницата, който е починал през м. ноември 2016
г. Оспорва изцяло фактура №********** от
13.12.2016 г. Твърди, че в процесната фактура посочената ел. енергия за
подпериоди 22.04.2012 г. – 30.06.2012 г., 01.07.2012 г. – 04.03.2013 г. и
30.12.2013 г. – 30.06.2014 г. не е консумирана, и че документа не е годно доказателство за реална консумираност на отразените количества ел. енергия. Оспорва показанията по процесната фактура и
приложените от ищеца справки и извлечения, тъй
като не са отразени на база реални показания от
редовен отчет. Твърди, че за периода от 22.04.2012 г. до 04.11.2016 г. в обект
№*** ел. енергия не е потребена и консумирана поради липса на доставка на
такава, за което обстоятелство свидетелства издадената фактура №********** от
02.05.2017 г. с посочено основание за плащане „възстановяване на захранването
за обект №***”. Твърди, че до настоящия момент не е уведомявана по никакъв
начин за начисляване на ел. енергия в периода след 04.11.2016 г. Твърди, че е
съставен и констативен протокол №11184374 от 28.11.2016 г. от служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби” АД, в който
изрично е посочено „електромера стои прекъснат”. Прави възражение за настъпила
погасителна давност на претендираното вземане. Оспорва и претенцията по
акцесорно вземане, представляващо мораторна лихва върху главницата в размер
70.82 лв.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представената
фактура №********** от 13.12.2016 г. на стойност 1741.47 лв без ДДС за обект №***
с адрес: ***, същата е с отразено основание „ел. енергия за периода от
22.04.2012 г. до 04.11.2016 г.“ и включва подпериоди: от 22.04.2012 г. до
30.06.2012 г. за стойност 1672.28 лв без ДДС; от 01.07.2012 г. до 04.03.2013 г.
за стойност 48.83 лв без ДДС; от 05.03.2013 г. до 31.07.2013 г. за стойност
00.00 лв; от 01.08.2013 г. до 29.12.2013 г. за стойност 00.00 лв; от 30.12.2013
г. до 30.06.2014 г. за стойност 20.36 лв без ДДС; от 01.07.2014 г. до
30.09.2014 г. за стойност 00.00 лв; от 01.10.2014 г. до 31.07.2015 г. за
стойност 00.00 лв; от 01.08.2015 г. до 31.10.2015 г. за стойност 00.00 лв; от
01.11.2015 г. до 30.06.2016 г. за стойност 00.00 лв и от 01.07.2016 г. до
04.11.2016 г. за стойност 00.00 лв.
Видно от
представените удостоверение за наследници ***16 г., ответницата е наследник на
своя родител ***, п. 14.11.2016 г. и от 07.12.2016 г. е титуляр по договор за
достъп и пренос на ел. енергия за обект №*** с адрес: ***.
Видно от
представената фактура №********** от 02.05.2017 г. на стойност 19.00 лв за
обект №*** с адрес: ***, същата е с отразено основание „възстановяване на
захранването“.
Видно от
кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза вх.№113 от 08.01.2018 г., към
08.01.2018 г. претендираните от ищцовата страна вземания по фактури №**********
от 13.12.2016 г. и №********** от 02.05.2017 г. на обща стойност с ДДС 2108.76
лв не са заплатени като размера на лихвата за забава върху вземането по първата
фактура за периода от 04.01.2017 г. до 05.05.2017 г. е в размер 70.82 лв.
Видно от
приобщеното Решение №2190 от 30.06.2015 г. по гр. дело ***, в сила от
18.11.2015 г., спрямо В.М.Д.- наследодател на ответницата, е прието за
установено съществуващо вземане в полза на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, за
сумите: 2084.33 лв - неплатена ел. енергия по фактури №********** от 31.05.2012
г., №********** от 29.06.2012 г., №********** от 31.07.2012 г. и №********** от
18.10.2012 г., аб.№***, кл.№***, за обект, находящ се в гр. ***, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2014 г. до окончателното
плащане; 355.58 лв – обезщетение за забава върху главницата за периода след
падежа на задълженията по всяка от фактурите до 06.03.2014 г.
Видно от приложените
по приобщеното гр. дело ***, фактури №********** от 31.05.2012 г., №**********
от 29.06.2012 г., №********** от 31.07.2012 г., същите са с отразено основание
„консумирана ел. енергия“, включват общ период от 22.04.12.2012 г. до
22.07.2012 г. и сочат консумирана общо ел. енергия по дневна и нощна тарифи за
същия период 13132 кВтч на обща стойност без ДДС 1721.11 лв. При съпоставяне с
издадената на ответницата фактура №********** от 13.12.2016 г., отнасяща се за
същия обект с аб.№***, е видно, че за включените в нея подпериоди от 22.04.212
г. до 04.03.2013 г., консумираната ел. енергия по дневна и нощна тарифи е също
13132 кВтч за същата обща стойност без ДДС 1721.11 лв.
Видно от
приложената по приобщеното гр. дело ***, фактура №********** от 18.10.2012 г. на
стойност 19.00 лв за обект №*** с адрес ***, същата е с отразено основание
„възстановяване на захранването“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предвид несъмнената
констатация, че претендираните вземания по фактура №********** от 13.12.2016
г., в частта, отнасяща се за двата подпериода от 22.04.2012 г. до 30.06.2012 г.,
изцяло съответстват по основание, периоди и размер на вземанията по фактури
№********** от 31.05.2012 г., №********** от 29.06.2012 г., №********** от
31.07.2012 г., явяващи се предмет на влязлото в сила към датата на предявяване
на настоящия иск Решение №2190 от 30.06.2015 г. по гр. дело ***, за чието
събиране ищецът разполага с изпълнетелен титул, предявеният иск се явява
неоснователен в съответната част до стойността 1721.11 лв без ДДС или 2065.32
лв с ДДС.
Относно
вземането, предмет на фактура №********** от 02.05.2017 г. на стойност 19.00 лв
за обект №*** с отразено основание „възстановяване на захранването“, ищцовата
страна не е представила доказателства, които да удостоверяват реално извършване
на тази дейност към конкретен момент. По този начин не е установено, дали
съответното основание за начисляване на сумата 19.00 лв е реализирано изобщо,
нито е опровергано отправеното от ответника възражение за липса на повторно
възстановяване на захранването извън фактурираното по приложената към
приобщеното гр. дело ***, фактура №********** от 18.10.2012 г., отново с
идентични обект, основание и стойност, за което вземане ищецът също разполага с
издаден изпълнителен титул. Тези констатации налагат извод за недоказаност и
неоснователност на исковата претенция и в частта относно вземането по фактура
№********** от 02.05.2017 г. на стойност 19.00 лв.
При изтъкнатите
съображения, както предявеното главно вземане за сумата 2084.33 лв, така и
акцесорното вземане за мораторна лихва върху неприетата за установена част
2065.33 лв от стойността по фактура №********** от 13.12.2016 г., съразмерно
възлизащо на 69.92 лв, се явяват неоснователни, при което в частта относно
съответните суми, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Фигуриращото във
фактура №********** от 13.12.2016 г. вземане за подпериода от 30.12.2013 г. до
30.06.2014 г. за консумирана ел. енергия по дневна и нощна тарифи общо 142 кВтч
на стойност 20.36 лв без ДДС не е предмет на приобщеното Решение №2190 от
30.06.2015 г. по гр. дело *** и не е платено ответницата в качеството й на
настоящ титуляр на партидата за процесния обект с аб.№***. Съобразно крайната
дата на периода, за който е отчетена като консумирана съответната ел. енергия,
към момента на предявяване на вземането – 08.06.2017 г. установеният давностен
срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД не е бил изтекъл, при което съответното възражение от
ответната страна е неоснователно. Същевременно, представения от ответната
страна документ констативен протокол №11184374 от 28.11.2016 г. установява
само, че електромера стои прекъснат към момента на проверката, без да съдържа
констатации за началния момент на прекъсването, поради което и възражението за
липса на консумация на ел. енергия в отдалечен предходен момент, включително от
30.12.2013 г. до 30.06.2014 г., не следва да се приема за основателно. При така
изтъкнатите съображения, в частта относно стойността 24.44 лв (с ДДС),
вземането по фактура №********** от 13.12.2016 г. за подпериода от 30.12.2013
г. до 30.06.2014 г. за консумирани 142 кВтч ел. енергия, следва да бъде прието
за установено. Предвид частичната основателност на иска относно главницата,
акцесората претенция за мораторна лихва през съответния период от 04.01.2017 г.
до 05.05.2017 г., се явява също основателна за приспадащата се част, възлизаща
на стойност 0.89 лв.
При този изход
на спора, съобразно чл.78, ал.1 ГПК и представения списък по чл.80 ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за
сторените в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска,
възлизащо на 3.78 лв. Съответно, съобразно чл.78, ал.1 ГПК и представения
списък по чл.80 ГПК, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответника обезщетение за разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска,
възлизащо на 494.19 лв.
Водим от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК *********, сумите: 24.44
лв (двадесет и четири лева, 44 ст.), ведно със законната лихва от датата на
предявяване – 08.06.2017 г. до окончателното плащане, представляваща главница
за неплатена ел. енергия по фактура №********** от 13.12.2016 г., в частта
относно подпериод от 30.12.2013 г. до 30.06.2014 г., за обект с аб.№***, находящ се на адрес: гр.
***, кл.№***; 0.89 лв
(нула лева, 89 ст.), представляваща лихва забавено изпълнение върху стойността
на главницата за периода от 04.01.2017 г. до 05.05.2017 г.; които суми са част
от присъдените по Заповед №334 от 09.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №537/2017 г. на РС Девня, на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, сумата 3.78 лв
(три лева, 78 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска
обезщетение за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска от „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК *********, срещу М.В.Д., ЕГН **********, за установяване
дължимост на парично вземане, в частта
относно: разликата над сумата 24.44 лв до претендираната стойност 2108.76
лв, представляваща цена за
доставяне на ел. енергия по фактури №********** от 13.12.2016 г. и №**********
от 02.05.2017 г. за обект с аб.№***, находящ се на адрес: гр. ***, кл.№***; разликата над сумата 0.89 лв до
претендираната стойност 70.82 лв, представляваща лихва за забавено изпълнение
върху стойността на претендираната главница за периода от от 04.01.2017 г. до
05.05.2017 г., които суми са част от
присъдените по Заповед №334
от 09.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело №537/2017 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Д., ЕГН **********, сумата 494.19 лв (четиристотин
деветдесет и четири лева, 19 ст.), представляваща съразмерно на отхвърлената част от иска обезщетение за направени деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото по ч.
гр. дело №537/2017 г. на РС Девня след влизане в сила на решението за частично обезсилване
на разпореждането и заповедта за изпълнение на парично задължение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
