№ 34879
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20251110101082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Е. Б. Н. за следните суми: 600 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 61,80
лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 28.04.2022 г. до
26.08.2022 г.; и 119,43 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими
се суми за периода от 29.04.2022 г. до 17.12.2024 г. – задължения по договор за
паричен заем № 5805160/29.03.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.08.2023 г.,
за което се поддържа, че длъжникът е уведомен.
На първо място при преценка на действителността на договора,
настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите
относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
1
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
Съгласно представения на лист 5 – 8 от делото договор длъжникът е
получил кредит от 600 лева, които е следвало да изплати на 5 месечни
погасителни вноски, като в договора е посочен ГПР 49,48 %.
Това означава, че максималното възможно оскъпяване по кредита
(действителното е значително по-малко, тъй като вноските са анюитетни и със
заплащане на всяка една от тях намалява задължението за главница, т.е.
начислява се по-малко лихва), ако беше отпуснат за една година е последният
посочен процент от 600 лева, или 296,88 лева. Кредитът обаче е отпуснат за 5
месеца, т.е. оскъпяването следва да е не повече от 5/12 от тази сума, или
123,70 лева, т.е. сумата за връщане при посочения ГПР не може да надхвърля
723,70 лева.
Според погасителния план по договора обаче се дължат 5 вноски по
175,54 лева, или 877,70 лева, т.е. посоченият в договора ГПР е очевидно
грешен.
2
При това положение възникват сериозни съмнения, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие на чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр според даденото по-горе тълкуване на Съда на Европейския съюз,
поради което съдът не може в изпълнение на задълженията си по чл. 7 от
Директива 1993/13/ЕИО във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и цитираните
разпоредби на ЗПКр, да уважи искането за нещо различно от главницата от
600 лева, като следва да го отхвърли за всички други вземания.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на
уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 76,80 % от
размера (600 лева от 781,23 лева). Претендират се 25 лева държавна такса, от
която следва да се присъдят пропорционално 19,20 лева, както и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение, като в тази част съдът намира, че следва да
присъди при пълно уважаване само 50 лева (възнаграждение за изготвяне и
подготовка на документи при процесуално представителство не се кумулира),
от които пропорционално се присъждат 38,40 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК Заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 4838/08.01.2025 г. В ЧАСТТА, с която
заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3,
иска издаване на заповед за изпълнение, по която Е. Б. Н., с ЕГН: **********,
с адрес: С., бул. „Ч. в.“, № **, ет. *, ап. *, да плати суми в размер на 61,80 лева
(шестдесет и един лева и 80 стотинки) – възнаградителна договорна лихва за
периода от 28.04.2022 г. до 26.08.2022 г.; и 119,43 лева (сто и деветнадесет
лева и 43 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на дължими се суми
за периода от 29.04.2022 г. до 17.12.2024 г., както и всяка законна лихва след
датата на подаване на заявлението – 08.01.2025 г. – задължения по договор за
паричен заем № 5805160/29.03.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.08.2023 г.,
за което се поддържа, че длъжникът е уведомен.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че може да предяви
претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен
срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции в размер на 3,62 лева (да се
3
внесат само за искове за тях 46,38 лева) ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4