О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 25.02.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, трети въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
2. ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Цончев
ВЧНД № 735 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на вр.
чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1,
т. 1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.
С определение от 08.11.2018 г.‚
постановено по НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И., 6-ти състав, са
групирани наказанията на осъдения А.С.Д. за престъпления по
влезли в сила присъди и споразумения като на основание
чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определено едно общо наказание по:
1. НОХД № 48/2016 г. по описа на РС – А.,
2. НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А.,
3. НОХД № 102/2016 г. по описа на РС – П. и
4. НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И.,
в размер на 1
година лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Към така определеното общо
наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 600 лв.
На
основание чл. 25, ал. 2 НК от определеното наказание лишаване от свобода е приспаднато изцяло
изтърпяната до момента на постановяване на определението част от него.
Със същия акт е определено
наказанието по НОХД № 104/2015 г. по описа на РС – К. да бъде изтърпяно отделно.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 3 години
лишаване от свобода, представляващо най-тежко наказание по НОХД № 488/2014 г.
по описа на СНС и НОХД № 651/2012 г. по описа на РС – Я., което да се търпи
отделно от определеното общо наказание при първоначален строг режим.
В срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК са подадени въззивна жалба и протест.
В протеста е релевирано
оплакване, че обжалваният акт е постановен при неправилно приложение на
материалния закон в частта, с която е определено наказанието по НОХД № 104/2015
г. по описа на РС – К. да бъде изтърпяно отделно. Доводите са, че не са
съобразени постановките на ТР № 6/2014 г. на ОСНК на ВКС. Отправено е
предложение в една група да бъдат включени наказанията по:
1. НОХД № 104/2015 г. по описа на РС – К.,
2.
НОХД № 48/2016 г. по описа на РС – А.,
3. НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А.,
4. НОХД № 102/2016 г. по описа на РС – П. и
5. НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И.,
като бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на 1 година при първоначален строг режим и ГЛОБА в размер на 600 лв.
Във
въззивната жалба, изготвена ръкописно от осъдения Д., е изразено общо
несъгласие с обжалваното определение, като е посочено, че конкретни доводи ще
бъдат изложени в съдебно заседание.
В разпоредително заседание на 14.12.2018
г. по реда на чл. 327 от НПК са изискани справка за съдимост, справка от ГДИН
каква част от наказанията, наложени на осъдения с влязла в сила присъда, е
изтърпял, както и актуална адресна справка.
Пред въззивния съд
представителят на СОП поддържа протеста при изложените в него съображения.
Служебният защитник на осъдения
Д. се солидаризира с доводите на прокурора.
Осъденият А.С.Д. поддържа
изложеното от защитника му и в право на лична защита моли да се направи
кумулация в най-благоприятния за него вариант.
Софийски окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в
пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Приложената
по делото справка за съдимост на осъдения А.С.Д. сочи на 9 присъди и
споразумения, с които са му наложени наказания за извършени множество престъпления,
при което част от тях са в съвкупност помежду си, но същевременно са и в
рецидив с други.
Пак от същата справка е видно,
че със Споразумение № 29/01.04.2015 г. по НОХД № 104/2015 г. на РС – К., влязло
в сила на 01.04.2015 г., за престъпление, извършено на 26.03.2015 г., на
жалбоподателя А.С.Д. е наложено наказание ПРОБАЦИЯ с мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 3 години.
С Oпределение № 198/03.11.2016
г. по ЧНД № 998/2016 г. на ОС – Б., влязло в сила на 15.02.2017 г., остатъкът
от наказанието ПРОБАЦИЯ по НОХД № 104/2015 г. на РС - К. е заменено с 9 месеца
и 5 дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със Споразумение №
26/02.03.2016 г. по НОХД № 48/2016 г. на РС – А., в сила от 02.03.2016 г., за
продължавано престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено в периода от
10.11.2015 г. до 20.11.2015 г. на А.С.Д. е наложено наказание 4 месеца ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
С Присъда № 17/07.07.2016 г. по
НОХД № 153/2016 г. на РС – А., в сила 25.07.2016 г., за престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК, извършено на 13.02.2016 г., на А. С.Д. е наложено наказание 1
година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 600 лв.
Със Споразумение №
55/24.11.2016 г. по НОХД № 102/2016 г. на РС – П., в сила от 24.11.2016 г., за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 10.11.2015 г., на А. С.Д. е
наложено наказание 4 месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200 лв.
Със Споразумение №
148/16.10.2018 г. по НОХД № 371/2018 г. на РС – И., в сила от 16.10.2018 г., за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 16.10.2016 г., на А. С.Д. е
наложено наказание 6 месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 250 лв.
Спорният въпрос по делото е
дали престъплението, за което Д. е осъден по НОХД № 104/2015 г. по описа на РС
– К., е в реална съвкупност с престъпленията, за които е осъден по НОХД №
48/2016 г. по описа на РС – А., НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А., НОХД №
102/2016 г. по описа на РС – П. и НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И. или е
в рецидив спрямо тях.
Законосъобразно районният съд е
преценил наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която престъпленията
по НОХД № 48/2016 г. по описа на РС – А.,
НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А., НОХД № 102/2016 г. по описа на РС – П.
и НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И. са в рецидив спрямо престъплението по НОХД
№ 104/2015 г. на РС – К..
Приложението на чл. 25 НК за
определяне на общо наказание предполага наличието на реална съвкупност от
престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, извършени преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В случая Споразумение №
29/01.04.2015 г. по НОХД № 104/2015 г. на РС – К., с което на жалбоподателя е
наложено наказание пробация за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, е влязло
в сила на 01.04.2015 г., а престъпленията, за които Д. е осъден по НОХД №
48/2016 г. по описа на РС – А., НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А., НОХД №
102/2016 г. по описа на РС – П. и НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И., са
извършени в периода 10.11.2015 г. до 05.02.2016 г., т.е. те са в рецидив спрямо
престъплението, за което е осъден по НОХД № 104/2015 г. на РС – К.. Обстоятелството,
че наказанието пробация по НОХД № 104/2015 г. на РС – К. е заменено на
15.02.2017 г. с лишаване от свобода не налага различен извод. Замяната по реда
на чл. 452, ал. 3 НПК не променя датата на влизане в сила на акта, с който
първоначално е наложено наказание, а заменя единствено неговия вид, който се
счита за лишаване от свобода от момента на влизане на определението по чл. 452,
ал. 3 НПК в сила.
Неправилно представителят на
държавното обвинение се позовава на ТР № 6/2014 г. на ОСНК на ВКС. Предмет на
тълкуване в него са единствено правните последици за осъдения при замяна на
един вид наказание по влязъл в сила съдебен акт с друг. Вторият акт не води до промяна
в стабилитета на първия (присъда или споразумение). Присъдата или
споразумението влиза в сила, след като стане необжалваемо поради настъпване на
предвидените в НПК предпоставки. Деецът се счита за осъждан от този момент.
След влизане в сила на определението по чл. 452, ал. 3 НПК датата на влизане в
сила на първия акт (присъда или споразумение) не се променя. Обратното би
означавало осъденият да се счита за неосъждан за съответното престъпление за
периода от влизане в сила на присъдата или споразумението, с което му е наложено
наказание пробация, до замяната му с лишаване от свобода.
По изложените съображения РС – И. правилно е
приел, че престъпленията, за които жалбоподателят е осъден по НОХД № 48/2016 г.
по описа на РС – А., НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А., НОХД № 102/2016 г.
по описа на РС – П. и НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И. са в рецидив
спрямо престъплението по НОХД № 104/2015 г. на РС – К..
На следващо място, изводът за
наличие на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 25 вр. чл.
23, ал. 1 от НК за престъпленията, за които е наложено наказание по НОХД №
48/2016 г. по описа на РС – А., НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А., НОХД №
102/2016 г. по описа на РС – П. и НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И. и
определяне на общо най-тежко наказание лишаване от свобода, към което е
присъединено наказанието глоба в размер на 600 лв., е съответен на закона. Престъпленията
в това множество са извършени преди да в имало влязла сила присъда, за което и
да е тях. Съдът е наложил най-тежкото наказание – лишаване от свобода в размер
на 1 година, определено по НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А. и на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК наказанието глоба в размер на 600
лв.
РС – И. не е имал основание да
не присъедини в пълен размер наказанието глоба, тъй като същото наказание, но в
по-малък размер (200 лв. и 250 лв.), е налагано на осъдения по други две
споразумения, одобрени по НОХД № 102/2016 г. по описа на РС – П. и по НОХД №
371/2018 г. по описа на РС - И..
По изложените съображения
районният съд законосъобразно е приел, че наказанието лишаване от свобода по
НОХД № 104/2015 г. по описа на РС – К. следва да бъде изтърпяно отделно от
определеното общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 48/2016 г. по описа
на РС – А., НОХД № 153/2016 г. по описа на РС – А., НОХД № 102/2016 г. по описа
на РС – П. и НОХД № 371/2018 г. по описа на РС – И..
Правилно е определен и
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието по цитираните две осъждания.
Те са за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно и
сборът от двете надвишава 2 години – чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2
от НК е приложена правилно.
В нарушение на чл. 24, ал. 1,
т. 6 НПК обаче съдът е привел в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 3 години
по НОХД № 488/2014 г. по описа на СНС и по НОХД № 651/2012 г. по описа на РС – Я.
и е определил първоначален режим, при който то да бъде изтърпяно. При същите
факти това вече е било направено с протоколно определение от 06.11.2017 г. по
ЧНД № 375/2017 г. по описа на РС – П., влязло в сила на 22.11.2017 г. Към
момента на постановяване на обжалваното определение на РС - И. не е имало нови
присъди, които да се включат, или променят съвкупността, за която е определено
общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НПК по ЧНД № 375/2017
г. от РС – П. за престъпленията, за
които жалбоподателят е осъден по НОХД № 651/2012 г. на РС – Я. и НОХД №
448/2014 г. на СНС. С оглед на това РС – И. е допуснал нарушение на чл. 24, ал.
1, т. 6 НПК като се е произнесъл повторно по въпрос, който е разрешен с влязъл
в сила съдебен акт.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
определение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 306, ал. 3
вр. чл. 334‚ т. 1 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 306, ал. 3 вр. чл. 334‚ т. 6
вр. чл. 338 от НПК‚ Софийския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯВА определение
от 08.11.2018 г.‚ постановено по НОХД № 371/2018 г. по описа на РС - И.‚ 6-ти състав,
в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието лишаване от свобода в размер на 3 години, представляващо най-тежко
наказание по НОХД № 488/2014 г. по описа на СНС и НОХД № 651/2012 г. по описа
на РС – Я. и е определено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
ПОТВЪЖДАВА
определението в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.