Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Тервел 30.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен
съд в публично съдебно заседание на
тридесети април, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ганчо Драганов
с участието на
секретаря Милена Димова разгледа докладваното от районния съдия Ганчо Драганов
АНД дело №144 по описа за 2019 година на Районен съд - Тервел и за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.М. М. ЕГН ********** *** с посочен
съдебен адрес ***, срещу Наказателно постановление №19-0355- 000595
от 27.09.2019 г.,
издадено от началник на РУ към ОДМВР Добрич, РУ - Тервел, по силата на което за
установено административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДП, и е наложено
административно наказание на основание чл183 ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП - Глоба
в размер на 50 лв., както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателя редовно
призован се явява лично и се представлява от адвокат К.И., чрез който поддържа
жалбата си.
В жалбата си моли
да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно
по отношение на описаното в него нарушение, поради това, че такова нарушение не
е извършил, като подробно сочи, както фактическата обстановка по извършената му
проверка така и законовите основания които са нарушени.
Въззиваемата
страна редовно призована, не се представлява.
Актосъставителя свидетеля
– А.Д.А., редовно призован се явява.
По делото беше
допуснат и разпитан свидетелите по установяване на нарушението и съставяне на
АУАН – служителите П.К. П. и пътуващия в автомобила към момента
на извършената проверка свидетел М.Х.И..
По делото бяха представени и приети следните писмени
доказателства: писмо на РУ-Тервел, наказателно постановление №19-0355-000595/27.09.2019г.,
картон на наказателно постановление, акт за установяване на административно
нарушение от 06.09.2019г., 2 бр.
удостоверения за съпруг и родствени връзки, свидетелство за регистрация на МПС,
протокол за личен обиск.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и
наведените от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 06.09.2019 г. М.Х.И. и
жалбоподателката Г.М. М. и неустановено по делото лице
освен с две имена Д. Н., тръгнали да се прибират от гр.Варна към гр.Силистра, където живеели и
тримата. М.И. имал пълномощно от баба си М.В. П. да управлява нейният автомобил марка Фолксваген – Голф с рег.№СС7734СК.
Като тръгвали от гр.Варна на свид.М.И. не му се карало и автомобилът седнал да
шофира Д.Н.. Свид.И. го попитал дали притежава нужните документи и дали няма
някакъв друг проблем, който да му пречи да управлява автомобила, но Николов
отвърнал, че всичко му е наред и дори да ги спре полиция нямало да имам
проблеми. Жалбоподателката Г. М. седнала на предната дясна седалка до шофьора,
а свид.М.И. на задната седалка. Докато пътували свид.М.И. заспал. Около 00 и 30
часа автомобилът навлязъл в с.Коларци, общ.Тервел. Водачът на автомобила
отдалече забелязал, че на пътя имало полицейски патрул и отбил автомобила в
една от страничните улички на селото, после тръгнал по друга улица успоредна на
главната, като искал да заобиколи полицейския патрул. Полицаите забелязали
отбиващия се автомобил и го видели, че пътува успоредно на главния път. Понеже
имало само една друга напречна улица от която този автомобил да излезе на
главния път към гр.Силистра, служителите с полицейския автомобил се отправил
натам тъй като се усъмнили, че водачът на видения от тях автомобил искал да осуети
извършването на проверка. На тази крайна за село Коларци напречна улица
пресрещнали автомобила марка Фолксваген – Голф с рег.№СС7734СК спрели пред него,
като препречили пътя му, при което същият преустановил движение и изгасил
фаровете си. Пръв от полицейския автомобил излязъл полицейския служител – свид.
А.А.. Понеже полицейския автомобил бил спрян на около пет метра от другия и бил
със светнати фарове срещу него, свид.А. забелязал движение в автомобила, а
именно, че водачът мъж със светла блузка се прехвърлил от шофьорската седалка
на задната седалка на спрения автомобил, а на шофьорската седалка се преместил
пътуващия преди това на предната дясна седалка. При пристигането в близост до
проверявания автомобил свид.А. установил, че на шофьорската седалка е седнало
момиче, на което краката му все още били в дясната част на автомобила и нямало
поставен предпазен колан. В този момент и свид.М.И. се събудил. До автомобила
пристигнал и другия служител свид. П.П. и заедно със свид А. поканили и тримата
пътуващи в спрения автомобил да излязат от автомобила си. На всички бил
извършен личен обиск. Няколко пъти служителите А. и П. попитали
жалбоподателката дали тя е управлявала спрения автомобил, като и обяснили, че
свид.А. е забелязал разместването и я предупредили за последиците от това.
Жалбоподателката Г. М., понеже преди това била заплашена от неустановеното по
делото лице с вероятни имена Д.Н., няколко пъти потвърдила, че тя е управлявала
автомобила. На място на Г. М. бил съставен АУАН, за това, че като водач на МПС
марка Фолксваген – Голф с
рег.№СС7734СК управлявала като не е поставила обезопасителния колан с който е оборудвано МПС.
Жалбоподателката подписала АУАН без
възражение и получила екземпляр от същия.
На база
АУАН, административно-наказващият орган началника на РУ - Тервел издал
атакуваното наказателно постановление, като описал в него, че го съставя
на база акта за установено административни нарушения и
наложил на жалбоподателката административно наказание за извършено нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДП, и е наложил административно наказание на основание чл183
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП - Глоба в размер на 50 лв., както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети 6 контролни точки.
Независимо от основанията за атакуване
на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени
административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на
въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл.84
от ЗАНН, при което установи следното:
Жалбата, като
депозирана в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация, е допустима.
Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
В
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, касаещи цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
именно актосъставителя не е установил по безспорен и категоричен начин
извършителя на посоченото в АУАН нарушение, което нарушение по късно се е
пренесло и в атакуваното наказателно постановление.
От събраните гласни
доказателства, съдът установи, че
жалбоподателката на 06.09.2019 г. не е управлявала автомобил марка Фолксваген –
Голф с рег.№СС7734СК. В тази насока съдът кредитира напълно показанията на
всички свидетели по делото и най вече на свид.А.А. полицейски служител участвал
в проверката и съставил АУАН, който потвърди, че е видял разместване на водача
и стоящата на предната дясна пасажерска седалка жалбоподателка. Това
разместване макар и не съвсем категорично потвърди и свид.П. също полицейски
служител. От показанията на свидетеля И. пътувал в автомобила също се потвърди,
че автомобилът е управляван от другото лице пътувало в него с евентуални имена Д.Н.,
и то още от гр.Варна до момента на спирането за проверка от полицейските
служители.
Съгласно състава на
нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДП – Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно
чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДП Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан.
При така установената
фактическа обстановка предвид кредитираните свидетелски показания се налага
следните правени изводи:
На първо място
нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДП може да бъде извършено само от водач на МПС.
Това от своя страна следва да означава, че по един безспорен и категоричен
начин е установен водача на едно МПС.
Както бе установено
от съда по горе, самия актосъставител и свидетеля по установяване на
нарушението сочат, че са видели разместване в автомобила който са проверявали и
не могат да са категорични, че именно жалбоподателката Г. М. е била водача. При
така установеното съдът прима, че жалбоподателката не е била водач на
автомобила в момента когато автомобилът е бил спрян за проверка. От тук следва
че след като не е водач, тя не е и извършила нарушението по чл.137а ал.1 от
ЗДП, тъй като не е била водач при ицзвършената и проверка. Вярно е, че като
пасажер тя също е длъжна да използва обезопасителния колан, но това е вече
друго нарушение, което не е посочено както в АУАН така и в атакуваното
наказателно постановление.
С оглед на горните
констатации и правни изводи, съдът счита, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила довели
до неустановяване на извършителя на нарушението, поради което атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменена в неговата цялост.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №19-0355- 000595 от 27.09.2019
г., издадено от началник на РУ към ОДМВР Добрич, РУ - Тервел, по силата на
което за установени административни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДП, е наложил
на Г.М. М. ЕГН ********** ***, административно наказание на основание чл183
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП - Глоба в размер на 50 лв., както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети 6 контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14
- дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ Г.
Драганов /