Определение по дело №344/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 553
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100500344
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 553

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                        мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: -                                              

Прокурор:-

като разгледа въззивно гражданско дело №344  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Т.С., ЕГН **********, чрез адв.Н.А., съдебен адрес:*** против Решение №3467 от 10.12.2019г. по гр.д.№4633/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.

С решението е прието за установено, че С.Т.С. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 846,97 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер 912564 за периода от 26.03.2016 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане; 112,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2248/2019 г. по описа на БРС. С. е осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК сумата от 75 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 2248/2019 г. по описа на БРС и сумата от 505 лева разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му във всичките му части, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени .

Твърди се, че решението на БРС е недопустимо, тъй като бил даден ход на делото, без жалбоподателят да е запознат с доклада по делото, като по този начин съдът не е изпълнил свое задължение, вменено му със закон.

Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че в решението липсват мотиви, тъй като съдът не е посочил защо и на какво основание уважава исковете, а според практиката на ВКС липсата на мотиви винаги води до отмяна на обжалваното решение. Съдът не се е произнесъл по възраженията на ответника, нито е обсъдил представените доказателства, като е бил длъжен да стори това.

По делото не е представен договор, от който да се установи наличие на облигационни отношения между страните. Представените с исковата молба документи, не са подписани, не са и заверени , поради което същите нямат доказателствена сила и не доказват исковите претенции. В  исковата молба са описани като доказателства „заверени копия от електронно отчитане на показанията на водомера“, които не са представени по делото. Счита, че тези документи нямат доказателствена сила, а освен това районният съд не ги е обсъдил в решението си. Затова намира, че не става ясно на какво основание били уважени исковите претенции, което го лишавало от една инстанция по същество на спора. Претенциите на ищцовото дружество за главницата са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение претенцията за лихва, намира същата за недопустима, неоснователна и недоказана. Сочи, че не е уведомен за претенциите на ищцовото дружество преди завеждане на делото, което води до недопустимост на искането за лихва. Освен това поради неоснователност на главницата, неоснователна е и претенцията за лихва.

Изразява се несъгласие и с присъдените разноски за заповедното и исковото производство.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, чрез адв.Й.П..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.П.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че не са налице сочените от въззивника основания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложени са подробни съображения, относно липсата на нарушение на съдопроизводствените правила- въззивникът е участвал в производството чрез пълномощника си, включително в заседанието, в което бил приет доклада, заседанието е било отложено за изслушване на СТЕ при съобразяване възражението на процесуалния представител на въззивника, както и ангажиментите му при насрочване на датата на следващото съдебно заседание. По съществото на спора се сочи, че за възникване на правоотношение между страните не е необходимо подписването на индивидуален договор. Касае се за специфичен вид обществени отношения,1 регламентирани в ЗВ, ЗРВКУ, ЗУТ, Наредба №4. Дейността по водоснабдяване на населените места и отвеждане на отпадъчните води се подчинява на държавно регулиране, а не на свободни пазарни принципи, поради което не е приложим ЗЗД. По делото не е било спорно, че въззивникът е собственик на водоснабдения имот, поради което с придобиването на имота той е станал потребител на ВиК- услуги, който извод на БРС кореспондира с приложимите правни норми. Поддържа, че решението е мотивирано, постановено в съответствие с доказателствата по делото. Намира за неясно оплакването за недопустимост на акцесорната претенция за лихва, а и счита същото за преклудирано, понеже не е въведено с отговора на исковата молба. Заявява, че в хода на процеса било установено реалното количество потребена вода в имота на въззивника, поради което същото подлежи на плащане. Установено било наличието на индивидуален уред и периодичното му отчитане и навъртане на последователни показания във възходящ ред до размера на претенцията на въззиваемото дружество. Затова моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски във въззивното производство.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Отговорът е подаден своевременно, от надлежно упълномощен адвокат.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за 23.03.2020г. от 10.00ч.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                       2.