Разпореждане по дело №583/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл.25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК / гл.21 /.

Постъпила е от К. Д. Т. от гр. С., ж.к. Л., ул. „Й. Е. № , жалба срещу отказ № *0740/06.07.2011 г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Жалбодателят намира цитирания отказ за незаконосъобразен, немотивиран и постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи в тези аспекти. В жалбата се твърди, че на 01.07.2011 г. в гр. С., жалбодателят подал заявление с рег. № *0740, с което поискал да бъда заличен от търговския регистър като член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „А." , защото от преди повече от пет години бил напуснал дружеството и не бил вече член на СД и изпълнителен директор. Твърди, че на 15.06.2009 г. с писмо уведомил акционерното дружество да предприеме законовите действия по отразяване на реалното правно положение на дружеството в ТР. По депозираното от него заявление бил постановен на 06.07.2011 г. отказ, който обаче бил изпратен на адреса на „А." в гр. К., с което дружество жалбодателят нямам нищо общо. Счита, че след като действал в личното си качество на бивш член на ръководството на „А." , меродавният адрес за получаване на отказа бил неговият личен адрес, посочен в заявлението по чл. 13 от ЗТР, а не адресът на „А." . В този аспект моли депозираната от него жалба да бъде разгледана по същество като своевременно депозирана и допустима, защото за отказа се информирал от справка в ТР на 04.08.2011 г. Изтъква по същество, че длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията допуснало нарушение на материалния закон, като отказало вписване на заявеното обстоятелство. Твърди в този аспект, че разпоредбата на чл. 233, ал. 5 от ТЗ давала по изключение право на бившите членове на СД да заявят по реда на чл. 13 от ЗТР, вписване на заличаването им като членове на СД. От признатите и в отказа обстоятелства ставало ясно, че още на 15.06.2009 г. жалбоподателят бил уведомил „А." да впише промените в състава на СД в ТР, но по вина на ръководството на „А." , това обстоятелство не било вписано. Счита, че за него не съществува друг механизъм да защити правата си освен по предприетия ред по чл. 13 от ЗТР, във връзка с неизпълнение на задълженията на новия СД и изпълнителен директор на „Арда" . Жалбодателят в тази връзка счита, че съществени в производството били два въпроса, а именно следвало ли той да носи отговорност за неправомерните действия или бездействие на новия СД или на неговия изпълнителен директор, и изпълнен ли бил фактическият състав на чл. 233, ал. 5 от ТЗ в производството по чл. 13 от ЗТР. Счита, че при отговора на тези въпроси длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията било допуснало вътрешно противоречие в мотивите си.С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което отмени отказ № *0740/06.07.2011 г.на длъжностното лице по регистрацията към АВ като незаконосъобразен, и даде задължителни указания за вписване на заявеното обстоятелство. Претендира разноски в настоящото производство.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод депозираната жалба, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира депозираната жалба за процесуално допустима, и като такава подлежаща на разглеждане по същество. Подадена е на 05.08.2011 г., т.е. в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР, който срок в казуса следва да тече считано от 04.08.2011 г.- датата на личното информиране на жалбодателя от справка в ТР, доколкото по делото отсъства надлежно връчване на процесния отказ по адрес на заявителя.

А за да я разгледа по същество, съдът съобрази следното:

Към жалбата е приложен отказ № *0740 / 06.07.2011 г. , постановен от Д. Ц., действаща в качествата си на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията. От прочита му се установява, че в Агенцията по вписванията е постъпило заявление с вх. № *0740/01.07.2011 г., депозирано от жалбодателя К. Д. Т., с което се искало вписване заличаването му като член на съвета на директорите и като изпълнителен директор на „А” . В отказа си длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията приема, че Т. като член на съвета на директорите на „А” , се е възползвал от законовата възможност, обективирана в разпоредбата на чл.233, ал.5 от ТЗ. Приема и че овластяването на Т. да представлява дружеството е оттеглено. Но освен направените констатации, само буквално възпроизвежда разпоредбите на чл.233, ал.5 и чл.235, ал.1 от ТЗ, без всъщност да излага конкретен мотив за постановения отказ. Единственият мотив, който би могъл да бъде извлечен е този, че неправилно освен като член на СД, Т. е поискал заличаването му в ТР и като представляващ дружеството. Длъжностното лице по регистрация хипотетично е приело, че ако искането би било такова за вписване промени в състава на СД и на представляващият дружеството, то същото на основание чл.15, ал.6 от ТЗ, следвало да бъде направено от новоизбрания орган или представляващия дружеството, който в казуса бил Л. П. В. Уведомлението за постановения отказ е адресирано до заявителя, но е връчено не по посочения в заяÔлението адрес на заявителя, а по седалището и адреса на управление на търговското дружество.

От приложеното заверено копие от заявление за вписване на обстоятелства относно акционерно дружество приложение № А5, се установява, че същото е депозирано от К. Д. Т. от гр. С., кв. „Л.” , ул. „Й. Е. №, и с него е заявено искане за вписване по партидата на „А.” , промяна в обстоятелства, а именно заличаване на заявителя като представител на дружеството и като член на Съвета на директорите. Приложено е по делото и уведомление с посочено правно основание чл.233, ал.5 от ТЗ, адресирано от Т. до СД на акционерното дружество, с което същият е изразил желание да бъде освободен от заеманите от него длъжности изп. директор и председател на СД на „А.” , считано от 22.01.2007 г. и е поискал отразяването на това обстоятелство в регистрите на фирмено отделение при ОС, гр. К. Приложено е и уведомление от Т. до „А.” , гр. К, с което на основание чл.233, ал.5 от ТЗ, моли да се предприемат съответните действия по вписване в ТР на промени в състава на съвета на директорите и на изпълнителния директор на търговското дружество, както и че ако до 01.01.2010 г., дружеството не впиши промяната, а именно че Т. не е изпълнителен директор и член на СД, последният ще предприеме сам вписване на тези обстоятелства в ТР. В условно нареченото второ уведомление е посочено, че същото е връчено на счетоводител - Л. М. на 15.06.2009 г.

Съобразно разпоредбата на чл.233, ал.5 от ТЗ, член на съвета на директорите на едно акционерно дружество може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересуваният член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. Т.е. цитираната разпоредба предписва законовата възможност да бъде освободен член на съвета на директорите на едно акционерно дружество преди изтичане на мандата му. Това освобождаване определено е правомощие на органа, който го е избрал, т.е. на Общото събрание на акционерите. Легалното тълкуване на законовата възможност предполага в този смисъл наличие на надлежно решение на компетентния орган за освобождаване на лицето, което се оттегля от участие в съвета. Посоченият шестмесечен срок дава възможност на компетентния орган да освободи напускащия член на съвета и да избере друг член на мястото на напускащия. Не неизпълнението на задължението на членовете на СД да свикат ОС на дружеството, което да вземе решение за съответното освобождаване, а последващото бездействие на дружеството да впише в ТР взетото вече решение е предпоставка за възникване на правото на напускащия член сам да подаде заявление за вписване на заличаването му в търговския регистър. Наложилата се съдебна практика, а и правната логика прием, че възможността да се иска заличаване на вписването в ТР касае не само редовите членове на СД, но и изпълнителния член на СД, както и председателя на СД. И това е така защото разпоредбата на чл.235, ал.2 от ТЗ дава възможност СД от състава си да овласти едно или няколко лица да представляват дружеството, т.е. не може едно лице да продължава да бъде т.н. изпълнителен член, представляващ дружеството, при положение че то е заличено изобщо като член на СД. В смисъла на изложеното в производството от представените писмени доказателства – извлечение от ДВ бр.93/2006 г./чл.223, ал.3 от ТЗ-до 01.01.08 г./, протокол на Общо събрание на „А.” , проведено на 22.01.2007 г., подписан от председател и секретар на събранието, и преброител на гласовете /чл.232,ал.2/, списък на присъствалите акционери, подписан от председател и секретар на събранието /чл.225/, и пълномощно с рег.№ 310/ 22.01.2007 г. на нотариус с рег. № 280 на НК относно представителството на акционера „А.” ООД, се установява, че на свикано от СД чрез ДВ бр.93/2006 г., Общо събрание на акционерите на „ А.” , проведено на 22.01.2007 г., надлежният орган е приел с мнозинство от 80 % от капитала на дружеството, при представен кворум от 98.76 %, решение да бъдат освободени членовете на СД на дружеството, между които и жалбодателят в производството Т.. Надлежно вписване на така взетото решение в ТР, акционерното дружество не е извършило. Ê.е. неизпълнението на задължението на дружеството да впише взетото решение за освобождаване на членовете на СД, е предпоставката за възникване на правото на напускащия член сам да подаде заявление.

От това си право се е възползвал Т. в охранителното по своя характер производство по реда на чл.13 от ЗТР. Агенцията по вписванията е административен орган и при наличие на необходимите, посочени в закона реквизити по заявлението за вписване на подлежащите на отразяване в търговския регистър обстоятелства, е длъжна да ги отрази без да излиза извън обхвата на проверката по чл.21 от ЗТР. В посочената разпоредба е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка обхваща и преценка дали заявеното обстоятелство съществува, като съответствието му със закона се установява от представените по делото документи, която проверка е формална - въз основа на представените със заявлението документи.

В заключение следва да се посочи, че длъжностно лице по регистрацията следва да постанови своя акт като съобрази изложеното и се запознае с константната съдебна практика. Буквалното възпроизвеждане съдържанието на разпоредбите на чл. 233,ал.5 и чл.235, ал.1 от ТЗ, не е достатъчен мотив за постановения отказ, а други мотиви по прилагането на цитираните разпоредби не са изложени. Мотивът с правно основание чл. 15, ал.6 от ЗТР, макар и изложен при условията на евентуалност е неотносим към депозираното заявление.

И при този изход на делото, макар и изрично поискани, не се следва на жалбодателя присъждане на направените от него разноски в производството, доколкото редът за тяхното търсене е различен от настоящия с правно основание чл.25 от ЗТР.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ № *0740/06.07.2011 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията по заявление № *0740/ 01.07.2011 г.

УКАЗВА на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да извърши исканото със заявление № *0740/ 01.07.2011 г. , вписване.

Решението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред Апелативен съд, гр. Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :