Р
Е Ш Е Н И Е № 260471
гр. Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 12.02.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7702 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Община Пловдив,
с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 248.12
лева, от които 233.12 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ***
и 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда -03.07.2020 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба и молба от
21.07.2020 г. са изложени твърдения, че на 21.04.2018 г. в гр. Пловдив, при
движение по бул. „***“ М.И.П., водач
на л.а. „Ауди А6“, с рег. № *** попада в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на
което са настъпили материални щети по автомобила. За ПТП е съставен Протокол за
ПТП. При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил
застрахован с имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца, обективирана в
ЗП № ***,
със срок на действие от 11.05.2017 г. до 10.05.2018 г. В тази връзка в
застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение
от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с щета № ***. Щетата била оценена на сумата в размер на 233.12
лева, която сума ищецът заплатил на увреденото лице. С изплащането на тази сума
ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице против Община Пловдив.
Претендират се ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Твърди се, че Община
Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в
изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което
за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват
така предявения иск по основание и размер. Не се установява процесното ПТП да
представлява покрит застрахователен риск. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредосното събитие. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва се сключване
на договор за имуществена застраховка. Прави се възражение за съпричиняване,
доколкото водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта си съобразно
пътната обстановка. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
От представената застрахователна полица № *** /л.7/, се установява, че между ищеца “ДЗИ Общо застраховане” ЕАД и С. С.
Т., е сключен договор за имуществена застраховка „Каско +”, като ищецът, в
качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за
вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Ауди
А6”, рег. № ***, като е предвидена в договора клауза „Пълно каско“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 11.05.2017
г. до 10.05.2018 г.
От представените от ищеца писмени доказателства – застрахователна полица, в
която е отразено, че застрахователната премия се заплаща на 4 равни вноски и от
представените 4 броя сметки за платени вноски /л.58-60/, се установява, че по
посочения застрахователен договор от застраховащия собственик на лекия
автомобил са заплатени дължимите застрахователни премии за целия период на договора
още преди настъпване на процесното ПТП, поради което същият е имал действие към
датата на ПТП - 21.04.2018 г. В о.с.з. от 07.12.2020 г. ответникът зави, че не
оспорва, че застрахователните премии са платени /л.80/
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от
нея, действащи към датата на сключване на договора 2017 г. /л.21/, е посочено,
че застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или
частична загуба на автомобила, включително и в резултат от ПТП, което е събитие възникнало
в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на
същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена, отворена дупка на
пътното платно –клауза „Пълно каско“ Раздел II, т.2, под
т.2.3.
От представения по делото Протокол за ПТП /л.8/ се
установява, че в гр. Пловдив, на бул. „***“ срещу № *** на 21.04.2018 г. са
пристигнали служители на МВР, които са отразили наличие на дупка на пътното
платно в същия участък с размери 100 см. Констатирани са и вреди по „Ауди А6”,
рег. № ***, управляван от М.П. – деформирани предна
и задна лява джанти и гуми. По отношение на тези обстоятелства протоколът за
ПТП има обвързваща съда материална доказателствена стойност, доколкото отразява
факти и обстоятелства, които длъжностните лица лично и непосредствено са
възприели, във връзка със служебните си задължения.
От разпита на свидетеля М.И.П. /протокол от о.с.з. от
07.12.2020 г. л.80/, се установява, че същата е подписала процесния протокол за
ПТП, като си спомня за инцидента при който управлявайки л.а. „Ауди А6”в посока
от бул. *** към бул. *** попаднала в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, в посоката й на движение. Свидетелката се движела със скорост
от 50 км.ч. В резултат от попадането в дупката на лекия автомобил били
причинени щети – спукана гума, изкривена джанта.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната
свидетелка като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото
доказателства. Същата установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при
управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма дупка
на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са
настъпили щети - спукана предна гума и изкривена джанта.
Видно от уведомление за щета /л.6/ собственикът на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана
под № ***, в резултат от настъпилото ПТП.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.9 и л.10/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите - спукана
предна лява гума и изкривена предна и задна лява джанта, като щетите са оценени
в общ размер на 233.12 лева.
С платежно нареждане от 03.05.2018 г. /л.13/ с групово
плащане, на собственика на увредения лек автомобил С. С. Т. /№ 23 от описа към
платежното/ е заплатена сума в размер на 233.12 лева, с основание номера на
щетата ***.
С плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице застрахователят встъпва в неговите права и може да търси
платената сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие,
съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетата по делото САТЕ /л.89/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитаните по делото свидетели.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки
по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 306.98 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В
случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер
за сумата от 248.12 лева с включени
ликвидационни разноски, които са необходим и естествен разход за ликвидиране на
щетата.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда 03.07.2020 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса /л.25/,
30 лева – депозит за свидетел /л.48/, 180 лева – САТЕ /л.47/ и 168 лева с ДДС –
платено адвокатско възнаграждение /фактура л.26, , регистрация по ДДС л.29 и платежно
нареждан л.28/. Общо 428 лева, които
следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ-Общо
застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Витоша“ № 89Б сумата в
размер на 233.12 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, от настъпило на дата 21.04.2018 г. ПТП, изразяващо се в
преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на
бул. „***“ срещу № *** в гр. Пловдив, път
стопанисван от ответника, за което е заведена щета при ищеца с № ***
и 15 лева – ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.07.2020
г. до окончателното плащане, както и сумата от
428 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ