№ 402
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110164000 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу ....., с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 131,16 лв.,
представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Мерцедес, с
рег.№ ...., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през
необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 16.05.2019г. в
гр. София, бул. „Президент Линкълн“, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 8.11.2019г. до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 64404/2019г. по описа на
СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2019г. в гр. София, бул.
„Президент Линкълн“, л.а. Мерцедес, с рег.№ ...., управляван от водача Н. П., е
попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от
реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил
е бил сключен договор за застраховка „....“ при ищцовото застрахователно дружество
по полица № ..., валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на
МПС уведомление е била образувана щета № 4... по повод настъпилото
застрахователно събитие. След извършена оценка на щетите същите са оценени на
стойност 131,16 лв., която сума ищецът заплатил на автосервиз, извършил по негово
възлагане ремонт на автомобила, по банков път на 29.07.2019г. Ищецът поддържа, че
1
отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък,
чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил
регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно
обезщетение, но въпреки отправена до длъжника покана не получил плащане. С тези
доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита и прави
искане за присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения за
недоказаност на сочения от ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по
застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, за когото поддържа,
че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с
конкретните пътни условия. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска и
претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения иск при наведените от
ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя-ищец договор за
имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към
сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по
отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител
на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено
от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в
причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо
отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия
делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване.
Като доказателство по делото е представена застрахователна полица № ..., ведно
с добавък № 3/001 от 22.01.2019г., обективираща сключен на 26.06.2018г. между
ищцовото дружество и Иванка П.а Владова договор за застраховка „....“, за л.а.
„Мерцедес“, модел „CLS 350 CDI“, с рег.№ Р1997ВС, по който впоследствие на
2
мястото на застрахования е встъпил нов собственик – Н. Л. П., както и е отразена
промяна в рег.№ на застрахования автомобил и е вписан нов рег.№ ..... Полицата и
добавъка към нея са представени в неподписани от застрахования екземпляри, като не
се спори, че съставляват източник на валидно възникнало застрахователно
правоотношение. В тази връзка съдът съобразява също, че по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ
страната по търговска сделка, която не е оспорила действителността на изявлението,
не може да се позовава на нищожност на сделката поради неспазване на
законоустановената форма за действителност. Застрахователният договор е търговска
сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за
извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
от някоя от страните по него. Напротив, поведението и на застрахования, и на
застрахователя-ищец, изразяващо се в упражняване на права, респ. изпълнение на
насрещните задължения по договора, сочи на съвпадащите им волеизявления за
сключване на имуществената застраховка. Видно от условията по полицата,
застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“, в обсега на покрити рискове по
която съгласно предвиденото в Общите условия на застрахователя, приложими към
процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното
правоотношение, попадат случаите на причинени увреждания по застрахованото
превозно средство в резултат от ПТП. Доколкото не са изчерпателно уредени, в така
очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните възможни причини за
настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно
средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6,
т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие, което също
съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато
хипотеза не е предвидена сред изключените от застрахователното покритие рискове.
Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от
28.06.2018г. до 28.06.2019г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 49320
лв.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 16.05.2019г.
застрахованият Н. П. е подал до ищеца заявление за настъпило застрахователно
събитие – ПТП с участието на процесния автомобил, реализирано в гр. София на
посочената дата, т.е. в срока на осигурено по договора застрахователно покритие, с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа заявителят е
посочил, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил
през дупка до ръба на шахта на пътното платно при движение по бул. „Президент
Линкълн“ в посока от Околовръстен път към бул. „Овча купел“, като в резултат от
същото по автомобила били нанесени щети – счупена предна лява джанта. По повод
така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по
щета № 4.... Видно от изготвените по същата доклад и опис-заключение, експерти на
3
застрахователното дружество са констатирали увреда по предна лява джанта, налагаща
ремонтни дейности, като са оценили щетите на стойност 131,16 лв. По възлагане от
ищеца автомобилът е отремонтиран в сервиз на „Автопрогрес Плевен” ЕООД, като от
представено преводно нареждане от 29.07.2019г. се установява, че ищецът е заплатил в
полза на посоченото дружество сумата от 131,16 лв. с указано основание за превода –
плащане по заведената щета.
Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е
твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните
по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този
начин.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и
настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. П., както и е
прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Свидетелят П. дава показания, че е участвал като водач на процесния автомобил
в ПТП през 2019г. в гр. София. Заявява, че ПТП се е състояло на бул. „Президент
Линкълн“, където движейки се към намиращ се в района автосервиз, попаднал в дупка
на средата на пътното платно в неговата лента за движение. Уточнява, че на мястото
на дупката не е имало налична поставена сигнализация. Движел се със скорост около
50 км./ч., като забелязал дупката едва след преминаване на автомобила през нея.
Посочва, че когато стигнал в сервиза, към който се бил отправил, установил
уврежданията по автомобила – изкривена джанта на предна лява гума. Свързал се с
представители на застрахователя, за да го уведоми за настъпилото ПТП.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано пряко от
изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е участник в процесното ПТП,
показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно
и последователно изложени, както и неопровергани от останалия доказателствен
материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на
тях, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на процесния
автомобил, който е самокатастрофирал вследствие преминаване през неравност на
пътното платно /дупка/. Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за
налични пътни знаци или други обозначения, сигнализиращи водачите за неравности
по пътя, поради което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се
доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е
състояло ПТП, не е бил обезопасен по подходящ начин.
Неоснователни са доводите на ответника, че при липсата на съставен официален
документ – протокол за ПТП същото остава недоказано. Процесното ПТП не попада в
4
хипотезите по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да
посетят задължително мястото на произшествието, поради което обстоятелствата по
настъпването му подлежат на установяване в процеса с всички други допустими
съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
От кредитираните свидетелски показания се установява, че в резултат от
реализираното ПТП по процесния автомобил са причинени щети – увредена предна
лява джанта. Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото
заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно
и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на
вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в съставения от
експерти на ищеца опис-заключение, които съответстват на сочените от свидетеля
увредени детайли, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с
ПТП при съобразяване установения механизъм на реализирането му.
При доказателствена тежест за ответника същият не представя доказателства за
наличие на някоя от хипотезите по чл. 408, ал. 1 КЗ, при които в полза на
застрахователя възниква правото да откаже плащане по застрахователния договор.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен
риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в причинна връзка с
което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 131,16 лв.
С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на необезопасено и
необозначено препятствие – неравност на пътното платно, и мястото на инцидента –
път на територията на ....., който е местен общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП,
съдът намира да е осъществен и фактическият състав на деликтната отговорност на
ответника по чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на
пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Посочените дейности ответната община като
юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложила
извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа.
Изпълнението на вменените на ответника задължения за поддържане на
пътищата несъмнено предполага и премахване на всякакви препятствия на пътя,
5
създаващи опасност от повреждане на движещите се по него превозни средства, като
част от общото задължение за поддържане на пътната настилка в необходимото за
гарантиране на безопасен трафик състояние. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед на това следва да се приеме,
че поддържането на процесния пътен участък от страна на ответника включва и
недопускането на препятствия от всякакво естество, вкл. неравности от нарушаване
целостта на пътната настилка, да създават опасност за движението чрез предприемане
на адекватни и навременни мерки за тяхното отстраняване, в т.ч. и сигнализиране и
обезопасяване на препятствията по подходящ начин докато не бъдат премахнати с цел
предупреждаване на водачите съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Затова и в процесния
случай неизпълнението на тези изисквания от страна на длъжностните лица, на които
ответната община е възложила фактическото извършване на дейностите по поддръжка
на пътя, е довело до неосигуряването към датата на ПТП на безопасни условия за
движение по него. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане пътния участък на местопроизшествието в годно за
нормалното му ползване състояние посредством обозначаване наличието на опасност
на пътя, каквато обективно представлява неравност на пътната настилка, до
отстраняването й. Визираното противоправно бездействие се явява и виновно по
силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, която не е оборена в процеса, а
доколкото се установи, че в причинна връзка със същото за собственика на процесния
автомобил са настъпили вреди, то съставлява основание за ангажиране отговорността
на ответника на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на
възложител.
От изложеното следва, че правопораждащият регресното вземане на ищеца
фактически състав по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във
всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето основание.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ обемът на отговорността по регреса е обусловен от
размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което съгласно
чл. 386, ал. 2 КЗ е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени на
застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението
трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита
на отговорност по имуществената застраховка), която не може да надвишава
действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на
която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество,
респ. да го възстанови във вида му преди увреждането.
6
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
Съгласно кредитираното експертно заключение на вещото лице автотехник
стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил възлиза на
сумата от 153,46 лв., определена по средни пазарни цени за възстановителните
дейности и труд към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните
разходи за отремонтиране на автомобила по пазарна стойност към релевантния момент
съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото
обезщетение за обезвреда. Тъй като посочената сума надвишава размера на платеното
от ищеца застрахователно обезщетение, който определя обема на регресното му право,
отговорността на ответника е до размера на извършеното от ищеца плащане от 131,16
лв.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски
за определяне на застрахователното обезщетение. В настоящия случай ищецът не
претендира заплащането на обичайни разноски, поради което такива не му се дължат.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от
страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с
поведението си той самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, така че увреждането настъпва като пряка последица и от
негови действия или бездействие. В случая, ответникът, който носи тежестта на
доказване, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за извършено
от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно
движение, включително няма данни последният в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е
шофирал с несъобразена с атмосферните условия, състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл своевременно да забележи намиращата се на пътното
платно несигнализирана дупка и да предприеме необходимата за избягването й
маневра. Напротив, от кредитираните гласни доказателства се установи, че водачът е
управлявал процесния автомобил със скорост около 50 км./ч., която е в рамките на
позволената за движение в населено място, като няма данни за конкретния участък от
пътя да е била предвидена посредством задължителни пътни знаци по-ниска позволена
скорост или метеорологичните и пътни условия да са налагали движение с по-ниска
скорост. По тези съображения и в приложение на последиците от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице
твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване
7
на дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
От приобщените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил
вземането си по регреса с покана за плащане, обективирана в писмо с изх.№
05645/27.09.2019г., с приложена окомплектованата преписка по щетата, която
ответникът е получил на 03.10.2019г., съобразно отбелязването в съставеното от
куриер известие за доставяне. Не е спорно между страните, а и по делото не са
ангажирани доказателства за извършено от ответника плащане в погашение на
задължението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 131,16 лв. Като
последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
8.11.2019г., която по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на подаване на исковата
молба, до окончателното плащане.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и доказва разноски
съответно в заповедното производство в общ размер от 325 лв. (вкл. за държавна такса
– 25 лв. и за адвокатско възнаграждение – 300 лв.), включени в предмета на издадената
заповед за изпълнение, и в исковото производство в общ размер от 350 лв. (вкл. за
държавна такса – 25 лв., за възнаграждение на вещото лице – 300 лв. и за депозит за
призоваване на свидетел – 25 лв.), които следва да му се присъдят.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „....” ЕАД ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу ....., с адрес: гр. ..., иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД съществуването на вземане на „...” ЕАД за сумата от 131,16 лв., представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по л.а. Мерцедес, с рег.№ ...., причинени
вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно /дупка/ на 16.05.2019г. в гр. София, бул. „Президент
Линкълн“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК – 8.11.2019г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 64404/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА ....., с адрес: гр. ..., да заплати на „....” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325 лв. –
разноски в заповедното производство, и сумата от 350 лв. – разноски в исковото
8
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9