Решение по дело №1450/2021 на Районен съд - Шумен

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № ЗЖ - 38/06.08.2021 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, с което на основание чл. 471а,
ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВМД/ СТ. ИЛ. СТ., ЕГН **********,
с адрес: гр. Шумен, ул. Ц.Ц. № 2, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 000 лв. /хиляда лева/ за нарушение по чл.19, т.3 от Наредба № 44 от 22.04.2006г. за
ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра
на земеделието и горите. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това
претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на Областна дирекция по безопасност на храните -
гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като
в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят СТ. ИЛ. СТ. е собственик на животновъден обект с рег. № 9706-
0144, находящ се в селскостопанския двор на кв. ********, обл. Шумен, в която се
отглеждали крави и телета. Животновъдния обект е регистриран по реда на чл. 137 от
Закона за ветиринарномедицинската дейност и притежава издадено удостоверение.
При извършена проверка на 03.08.2021 г. в животновъдния обект, стопанисван от
жалбоподателят С. по спазване на законодателството за ветиринарномедицинската дейност
от компетентни длъжностни лица към Областна дирекция по безопасност на храните - гр.
Шумен, било констатирано, че има обособена торова площадка, на която подът е
циментиран и е заградена от двете страни с бетонна ограда, но липсва шахта и улей за
оттичане на течната торова смес. Било установено също, че в североизточната част, пред
сградата, където се отглеждали кравите, нерегламентирано се съхранява оборска тор –
директно върху почвата, въпреки че има изградена торова площадка. Освен това,
компетентни длъжностни лица констатирали, че в североизточната част, пред сградата,
където се отглеждали телетата, било поставено ремарке, което е претрупано с оборска тор,
същото не било добре уплътнено, като под него било установено наличието на течна
оборска тор. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен
протокол за извършена проверка на основание чл. 129 от ЗВМД и чл. 130 от ЗВМД от
03.08.2021 г. Впоследствие с Предписание № 8 от 03.08.2021 г. на нарушителят били дадени
конкретни предписания на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за
ветиринарномедицинската дейност. В т.1 от същите било указано в срок до 06.08.2021 г. и
постоянен: 1. „Да бъдат почистени и дезинфекцирани местата, където нерегламентирано се
съхранява оборска тор. Оборската тор да се съхранява само на обособената площадка за
временно съхранение на оборска тор.“ и 2. „Да бъде изградена шахта и улеи за оттичане на
1

течните торови маси.“. Цитирания констативен протокол за извършената на 03.08.2021 г. и
Предписание № 08/03.08.2021 г., били предявени и връчени на нарушителят. Въз основа на
установените факти, на 03.08.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 0000811, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 19, т. 3 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за ветиринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра на земеделието и горите.
Актът е бил съставен в присъствие на нарушителят, като му бил предявен, връчен и
подписан от него без възражения. Впоследствие, жалбоподателят не се е възползвал и от
законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени
възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № ЗЖ -
38/06.08.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.
Шумен, с което на основание чл. 471а, ал. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност
/ЗВМД/ СТ. ИЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „Ц.Ц.“ № 2, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за нарушение по чл.
19, т. 3 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за ветиринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти, издадена от министъра на земеделието и горите. На 11.08.2021 г.
жалбоподателят С. получил препис от наказателното постановление, видно от приложената
обратна разписка.
Впоследствие, след изтичане на указания срок - 06.08.2021 г. и с оглед извършване на
проверка за изпълнение на предписанието, на 13.08.2021 г. била извършена нова проверка от
компетентни длъжностни лица към Областна дирекция по безопасност на храните - гр.
Шумен. При посещение на животновъдния обект, собственост на жалбоподателят С.С. било
констатирано, че жалбоподателят С. е изпълнил даденото му задължително предписание,
обективирано в т. 1 и т. 2 на Предписание № 8 от 03.08.2021 г., като резултатите от
проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка на основание
чл. 129 от ЗВМД и чл. 130 от ЗВМД от 13.08.2021 г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ЦВ. Р.
СТ. и свидетеля Н. Х. ЮС. – свидетел на установяването на нарушението и на съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ц.С. и Н.Ю. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло,
доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № ЗЖ - 38/06.08.2021 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, на
основание разпоредбата на чл. 472, ал. 2 от Закона за ветиринарномедицинската дейност,
съобразно която директорите на ОБДХ осъществяват правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената
проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното
2

производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е
имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са
били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42
от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, т. 3 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за
ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра
на земеделието и горите, собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен
да съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати
замърсяване на околната среда.
Съгласно на т. 3 на чл. 9, ал. 1 от цитираната Наредба № 44 от 22.04.2006 г.,
животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ отговарят на следните изисквания, а именно:
да имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и
обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на
случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено
място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти,
разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007г. за
опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от
мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски
източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно
предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.
Безспорно е установено по делото /основно от показанията на свидетелите, за които
липсват основания да не бъдат кредитирани/, че по време на извършена проверка на
03.08.2021 г. в животновъдния обект, стопанисван от жалбоподателят С., от компетентни
длъжностни лица към Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен било
установено, че се съхранява нерегламентирано оборска тор – директно върху почвата, както
и върху не добре уплътнено ремарке, под което е установено наличието на течна оборска
тор, а не на обособената за тази цел бетонирана торова площадка в нарушение на
разпоредбата на чл.19, т.3 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. Също така от разпита на
посочените свидетели се установява по безспорен начин, че в момента на проверката на
обособена в животновъдния обект торова площадка липсва шахта и улей за оттичане на
течната торова смес. Т. е. жалбоподателят С. не съхранява и не борави с отпадъците така, че
да предотврати замърсяване на околната среда. В тази връзка с Предписание № 8 от
03.08.2021 г. на нарушителят било дадено задължително предписание на основание чл.131,
ал.2, т.1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност: 1. „Да бъдат почистени и
дезинфекцирани местата, където нерегламентирано се съхранява оборска тор. Оборската тор
да се съхранява само на обособената площадка за временно съхранение на оборска тор.“ и 2.
„Да бъде изградена шахта и улеи за оттичане на течните торови маси.“. Цитирания
констативен протокол за извършената на 03.08.2021 г. и Предписание № 8/03.08.2021 г.,
били предявени на нарушителят и подписани без възражение. От показанията на двамата
свидетели се установява също, че акта за установяване на административно нарушение е
3

съставен изцяло в присъствието на жалбоподателя, бил е запознат непосредствено след това
със съдържанието му, като не е направил възражения, което обстоятелство се потвърждава и
от отразеното в акта за установяване на административно нарушение.
Ето защо, съдът приема, че санкционираният нарушител действително е осъществил
състава на нарушение по чл.19, т.3 от Наредба № 44 от 22.04.2006г. за
ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от министъра
на земеделието и горите и следва да носи административно-наказателна отговорност за него,
за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Правилно е издирена и санкционната разпоредба, а именно нормата на чл.471а, ал.1
от Закон за ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/. Същата предвижда за констатирани
други нарушения на този закон, както и на актове по прилагането му, наказание „глоба” за
виновните лица в размер от 1000 лева до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 лева
до 8000 лв. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение
административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, като наказанието е определено правилно по вид и в минималния
предвиден от законодателя размер, при съобразяване на правилата по чл.27 от ЗАНН за
неговата индивидуализация и на целите на същото, визирани в чл.12 от същия закон.
Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-
наказващия орган, чеса налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид по смисъла, тъй като се касае за собственик на животновъдна ферма,
който не е осигурил спазването на ветиринарномедицинските изисквания за съхранение на
част от торовата смес. Процесната деятелност категорично не разкрива белезите на
„маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото ако не се вземат
своевременни и адекватни мерки за отстраняване и третиране на отпадъците от процесната
ферма, те могат да се превърнат в потенциално опасен източник на замърсяване на околната
среда и място за развитие и разпространяване на различни причинители на болести.
Отрицателните екологични последствия от неефективното оползотворяване на отпадъците
от животновъдните ферми, в т. ч. на оборския тор се проявяват от една страна в замърсяване
и деградация на основните компоненти на природната и агробиологичната среда - почва,
подпочвени води, водни източници, атмосферен въздух. От друга страна тези отпадъци
нарушават и влошават общото санитарно-хигиенно съотношение на териториите,
разположени в непосредствена близост до животновъдните обекти, в т.ч. и на населените
места. А според Световната здравна организация отпадъци и отпадъчни води от ферми
могат да са фактор в предаването на повече от 100 заразни и паразитни болести. Освен, че
тези отпадъци могат да служат като благоприятна среда за развитието и дългосрочното
оцеляване на патогенни организми, те съдържат повишени нива на тежки метали,
пестициди, лекарствени средства, радиоактивни вещества, семена на плевели и други
замърсители. Ето защо от съществено значение е те да се събират и третират чрез методи и
съоръжения, отговарящи на всички ветеринарно-санитарни и екологични изисквания, така
че да се опази здравето на хората и животнитеи да се предотврати замърсяване.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателят, че оборския тор не представлява отпадък, тъй като по естеството си
оборския тор представлява животински отпадък, като от съществено значение е той да се
събира и третира чрез методи и съоръжения, отговарящи на всички ветеринарно-санитарни
и екологични изисквания, така че да се опази здравето на хората и животните, да се
предотврати замърсяване и да се получи безопасен естествен органичен тор.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата - да бъде
4

оставена без уважение, като неоснователна.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административно-наказващия
орган, който обаче чрез процесуалния си представител не е направил изрично искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5

Номер на акта:	268
Дата:	26 ноември 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Диана Кирилова Георгиева

Дело:	20213630201450
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 август 2021 г.

Решение по дело №1450/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите