№ 4080
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110209073 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Т. Г. против издаден срещу нея електронен
фиш серия К № *** от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182,
ал.1, т.5 ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на
600,00 /шестстотин/ лева, за нарушение на член 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че жалбоподателката не е извършила
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната и
отговорност, а отделно от това се претендира, че наложеното с обжалвания
електронен фиш наказание е погасено по давност. С тези съображения с моли
за отмяна на електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР, като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява, като се представлява
по пълномощие от адв.Х. и адв. М., които поддържат жалбата. Адв. М.
поддържа становище, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е
връчен след изтичане на законоустановения срок. Адв. Х. се присъединява
към това становище, като подчертава, че не са спазени сроковете по чл.34
1
ЗАНН. Освен това се поддържа, че не е посочено как е извършено
приспадането на 3%, от коя скорост и как се е установила тази скорост. С оглед
на така изложените съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като
съставен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъждане на
направените разноски в хода на производството.
Въззиваемата страна не се представлява, но по делото на 11.09.2025 г. са
постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт на
СДВР, с изложени съображения по същество за правилност и
законосъобразност на обжалвания ЕФ, с искане същият да бъде потвърден.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направено
и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка от АИС на КАТ /л.7/ лек автомобил марка/модел "***“,
с рег. № ***, е регистриран като собственост на Л. Х. Г..
На 13.04.2023 година, в 09:32 часа преносима видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип ”Cordon M2” с № MD 1195
(временно разположена на участък от пътя), заснела лек автомобил
марка/модел "***“, с рег. № ***, да се движи в с. ***, по ул. Ломско шосе
срещу №271, с посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, с
превишена скорост – 91 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч. от реално
измерената скорост от 94 км./ч.), при максимално разрешена скорост за
населено място от 50 км./ч., въведено с общото ограничение, предвидено в
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е снимков материал като
веществено док. средство, от който са видни марката и регистрационният
номер на процесното МПС.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № ***, било установено, че същото е регистрирано на св. Л. Х. Г., поради
което за извършеното нарушение бил съставен на него ЕФ серия К №***, след
връчване на който на 01.08.2024 г. Г. е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП,
с която декларирал, че на 13.04.2023 г., за времето от 8.00 до 20.00 часа е
2
предоставил посоченото МПС за управление на жалб. П. Т. Г. , като е
представил и копие от нейното СУМПС. С оглед на това и при съобразяване
на разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП /в редакцията към датата на
нарушението/, на 22.10.2024 г. е издаден обжалваният ЕФ на лицето, посочено
в декларацията, а именно жалб. П. Т. Г..
По делото не е представено доказателство за датата на връчване на
обжалвания ЕФ на жалб. Г., но в представената справка от АИС-АНД е
отбелязано, че същият е връчен на 02.05.2025 г. /каквото твърдение се съдържа
и в жалбата/, като считано от тази дата, подадената на 12.05.2025 г. жалба, се
явява в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото гласни /показанията на св. Л. Х. Г./ и писмени
доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283
НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по
делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно
с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа
проверка, т.е. е технически изправно. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 91 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя
като възможна техническа грешка).
Представен е и снимков материал относно местонахождението на АТСС
3
в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на
движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на
извършване на нарушението са категорично установени, включително и с
оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща
веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП. Мястото на
нарушението е ясно посочено и в обжалвания ЕФ, а именно: с. ***, по ул.
Ломско шосе срещу №271, с посока на движение от гр. София към гр.
Костинброд, което място съответства на посочените GPS координати.
Съдът намира приложените по делото доказателства за
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на
наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.“
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш
не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-
наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
4
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, в
случаите в които патрулният автомобил, в който е разположено техническото
средство не е в движение или в случаите, в които автоматизираното
техническо средство се позиционира върху участък от пътя. Същите
установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ.
Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал
и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните
5
предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство,
сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява
проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което
следва да е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство, чиято скорост е измерена от скоростомера. Обработката
и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил
на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобилите, които се
заснемат, вида на автоматизираното техническо средство /преносима система
за контрол на скоростта/ и данни за извършена периодична метрологична
проверка, обективирана в представения протокол от проверка, издаден от
БИМ. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат
в кориците на делото, като е приложен и съответният протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от
протокола, приложен по делото, системата за видеонаблюдение е преминала
последваща метрологична проверка, установяваща както съответствие с
метрологичните характеристики и изисквания, така и годност му за
експлоатация към датата на заснемане на нарушението. Представени са и
доказателства за одобряване от БИМ на типа на уреда за измерване на
скоростта.
В случая нарушението е установено от преносима система за
видеоконтрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера тип
CORDON M2 MD 1195, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е
да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на
6
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
отговарящо на изискванията на закона.
Съгласно справката на Български институт по метрология и
техническата документация на преносимата система за видеоконтрол, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч
(допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч), като е установена скорост на движение от 91 км/ч, което е повече от
максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че доколкото стриктно е
спазена процедурата, предвидена в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, следва да се
приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал процесния лек автомобил със скорост от 91 км/ч при ограничение
50 км/ч за населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Неоснователно е възражението за недоказаност на авторството на
деянието, доколкото то е определено въз основа на предвидената законова
презумпция съобразно разпоредбите на чл.189, ал.5 и ал.188, ал.1 ЗДвП,
съгласно които: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
/съответно ползвателят/ се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.“.
В конкретния случай П. Г. е посочена като ползвател на МПС в
декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, попълнена от собственика на МПС, с оглед
на което законът е определил, че именно тя следва да понесе
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение
(чл.189, ал.5, изр.предпоследно и последно от ЗДвП – в редакцията към ДВ бр.
7
66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г., действаща към датата на нарушението и
приложима към момента на ангажиране на отговорността на
жалбоподателката).
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.“ /в редакцията към датата на
нарушението – ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /.Тъй като
превишаването на максимално допустимата скорост е с 41 км./ч. именно това
е приложимата санкционна разпоредба в конкретния случай, като е наложена
глоба в предвидения от законодателя размер.
В конкретния случай разпоредбата на чл.28 ЗАНН не е приложима,
доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други нарушение от същия вид.
Абсолютно неоснователно е и възражението за изтекла давност за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалб. П. Г. за
извършеното нарушение на 13.04.2023 г., доколкото тя е посочена като
нарушител в декларация от 01.08.2024 г., и в 3-месечен срок, считано от тази
дата е издаден обжалваният ЕФ /на 22.10.2024 г./. Връчването на същия е
станало в рамките на давностните срокове, предвидени в чл.80, ал.1, т.5 и
чл.81, ал.3 НК, приложими в административнонаказателното производство, на
осн. чл.11 ЗАНН, като и към настоящия момент не е изтекла абсолютната
давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, която е 4 години и 6 месеца от
извършване на нарушението.
Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да
бъде потвърден като законосъобразен и правилен.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в
полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, като
съдът счита този размер за справедлив и съответстващ на извършената работа
по делото предвид факта, че представителството от юрисконсулт се е изразило
само в депозиране на бланкетни писмени бележки.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № *** от СДВР, с който на
П. Т. Г., с ЕГН:**********, за нарушение на член 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА П. Т. Г., с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 100.00 /сто/ лева,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9