№ 10393
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110103167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 16435/20.01.2023 г., подадена от С. В. К.,
ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете В. Д. Б., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по
отношение на Д. П. Б., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че страните
се намират във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени
две деца – А. Д. Б., ЕГН ********** и В. Д. Б., ЕГН **********. На
14.01.2023г. около 21.00 часа ответникът се прибрал в лошо настроение. Още
веднага започнал да се заяжда с молителката К., като я наричал „курва и че не
разбира от мъже и може само да им духа“. Всичко това се случило пред
детето В.. В един момент се обърнал и казал, че „тази вечер ще ги удуши и
двамата“ и че „ще избие цялата й шибана фамилия“. Тръгнал към
молителката с думите „сега ще видиш как ще те удуша“. В. се разпищял и
прегърнал майка си. В това време в стаята влязло детето А., а ответникът се
обърнал към нея с думите „от четирима ще останем двама“. В. се задавил от
писъците и тогава ответникът ударил голямото стъкло на вратата и то се
счупило изцяло. Ответникът хвърлял през цялото време попаднали пред
погледа му предмети и тряскал врати. Молителката се изплашила както за
1
себе си, така и за децата. Събрала набързо малко дрехи на децата и напуснали
апартамента, за да се приютят при родителите на молителката. Тя се обадила
на тел. 112.
В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител
молят молбата да бъде уважена. Претендират разноски.
Ответникът в открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли да бъде съобразена волята на молителите, да бъде прието,
че страните са уредили доброволно отношенията си и ответникът се е
съобразил с всички искания, включил се е в програма, която работи с
неговата агресия.
Със заповед за незабавна защита от 26.01.2023 г. на ответника са
наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита.
С определение от 26.01.2023г. като страна в настоящото производство е
конституирано малолетното дете А. Д. Б..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите се намират във фактическо
съпружеско съжителство. Имат родени две деца – А. Д. Б., родена на
22.01.2011г. и В. Д. Б., роден на 08.03.2019г.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване,
при проведените срещи децата А. и В. били спокойни, жизнерадостни и
свободно споделяли за интересите си и за своя приятелски кръг. Децата не
споделят за преживяното насилие от баща си, не търсят присъствието на своя
баща, но не са настроени негативно към него. Децата имат изградена
емоционална връзка с майка си.
От постъпилото и прието по делото писмо от Дирекция „Национална
система 112“ – МВР се установява, че от телефон номер ********** в 21.37
часа и в 21.46 часа е постъпил сигнал от лице, представило се като г-жа К.;
дежурен 112 към телефон ********** в 21.38 часа и 21.52 часа.
2
Ответникът е подал заявление до ДСП – Красно село за ползване на
социална услуга – консултация с психолог и курсове за овладяване на гнева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 14.01.2023 г., а
молбата до съда е подадена на 20.01.2023 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което и молбата се явява
процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са във
фактическо съпружеско съжителство, като ответникът е баща на малолетните
деца А. и В..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на
14.01.2023 г. около 21.00 часа в жилището на страните, молителката С. В. К. е
3
пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея
заплашителни и обидни изрази, а именно: „курва и че не разбира от мъже и
може само да им духа“, „тази вечер ще ги удуши и двамата“ и че „ще избие
цялата й шибана фамилия“, „сега ще видиш как ще те удуша“. Тези изводи се
обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която съдът
придава изключителна доказателствена сила съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй
актът на насилие е извършен без присъствието на други лица. Безспорно се
установи, че гореописаният акт спрямо молителката е извършен в
присъствието на двете малолетни, общи на страните, деца – А. и В., като с
действията си ответникът е извършил и спрямо тях акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
както и доброволно депозираното от ответника до ДСП – Красно село
заявление за ползване на социална услуга – консултации с психолог и курсове
за овладяване на гнева, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита
в достатъчна степен на пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и
регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да
бъде наложена без такъв.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
4
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени
доказателства относно имущественото състояние на ответника и неговата
трудова ангажираност, както и че същият е предприел действия за поправяне
на поведението си, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер
на 200 лева, която ще въздейства поправително на ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 75,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Претенция за присъждане на разноски е направена от молителите.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителите сторените по делото разноски. Същите са доказали такива в
размер на 600 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
С. В. К., ЕГН ********** и малолетните деца В. Д. Б., ЕГН ********** и А.
Д. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Никола Козлев“ №
6, ет. 1, ап. 1, като налага следната мярка за защита :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Предел“ № 3, вх. Б, ап. 29, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. В. К.,
ЕГН ********** и малолетните деца В. Д. Б., ЕГН ********** и А. Д. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Никола Козлев“ № 6, ет. 1, ап.
5
1.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. П. Б., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Д. П. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „Предел“ № 3, вх. Б, ап. 29, глоба в размер на 200,00
/двеста/ лева.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Предел“ №
3, вх. Б, ап. 29, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 75.00
/седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, да заплати на С. В. К., ЕГН
********** и малолетните деца В. Д. Б., ЕГН ********** и А. Д. Б., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка С. В. К., ЕГН **********, сумата в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7