Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 09.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на девети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 286 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника Д.Р.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата от 556,03 /петстотин петдесет и шест лева и три стотинки/ лева , представляваща неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.02.2016 г. до 25.10.2018 г., сумата от 13,09 /тринадесет лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.03.2016 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 556,03 лева, считано от 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, както и за заплащане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
Ответникът Д.Р.Л. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес гр. К.. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № 855645. Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в шахта в имота. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 25.02.2016г. до 25.10.2018г., неплените в срок задължения са в размер на 556,03 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 22.01.2016г. до 25.09.2018г. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която е в общ размер на 13,09 лева. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител - адвокат К. Д., дава писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Излага правни доводи за неоснователността му. Посочва, че по делото не са представени доказателства за това, че ответната страна е потребител по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година. Конкретизира, че не се установява, че ответната страна е собственик, ползвател или наемател на обекта.
По допустимостта на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 4761 от 19.12.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 9333 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, връчването на книжата по реда на чл.47 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
По материално правната квалификация на предявените искове:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:
Видно от приетата по делото справка от Община Камено, Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама“ за имот, находящ се на адрес: град К., е
подадена декларация на 02.10.2009 година
от ответника Д.Р.Л.. Съгласно чл. 3 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни вода. Поради изложеното настояшият състав приема,
че ответникът е потребител на доставяните от дружеството – ищец услуги.
По делото е допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключението, което е обосновано и не е оспорено от страните. В него е посочено, че водоснабдения обект представлява жилищна сграда, която е в строеж и се намира на по сочения по – горе адрес. Измервателното устройство е едно и е монтирано в шахтата на двора. Водомера притежава бар код, необходим за отчитане с електронно устройство. Има електронен карнет. Отчитането става като се сканира бар кода и при този метод на отчитане не е необходимо и не е възможно поставяне на подпис от абоната на карнета. В експертизата е описан механизма, по който се прехвърля информацията при дружеството.
В заключението е посочено, че тъй като за абонатния номер има монтирано измервателно устройство може да се каже, че за отчетния период от 22.01.2016 година до 25.09.2018 година доставената и консумирана вода, преминала през него, е 512 куб.м. Констатацията на вещото лице е направена на основание електронна извадка от програмата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, която е приложена към заключението. Вещото лице уточнява, че в приложената извадка от карнета е отразено количество 537 куб.м., но от него 25 куб.м. са заплатени, което е отразено в три фактури - № **********, № ********** и № **********.
Като свидетел по делото е разпитана З.Г.П., която работи като отчетник на водомер при ответното дружество от 19 – 20 години и отчита водомерите в район Камено, включително и водомера на ответника, находящ се на посочения адрес. Излага, че е извършвала отчитането в случая чрез устройство, което сканира бар кода и в случаите, когато не е имала достъп до водомера поради ремонтни дейности в имота е съставила протоколи за липса на достъп до шахтата.
Свидетелката излага, че в момента водоподаването до обекта е спряно, за което е уведомен роднина на ответника. Тя не може да посочи точната дата, на която е спряно водоподаването за обекта.
Като писмено доказателство е приета справка извлечение от отчет с мобилно устройство за водомера, находящ се на посочения адрес с титуляр ответника, на чието име са издадени фактурите и той е посочен като клиент, съгласно съдържанието им. Отразено е, че водомера и видян и са записани показанията му, с изключение на отчетите от 26.07.2017 година, 31.05.2018 година, 15.07.2018 година и 19.08.2019 година. За посочените дати като писмени доказателства са приети протоколи, съставени от инкасатора и носещи подпис на свидетел, съгласно чл.35, ал.5 от Наредба № 4 от 04.09.2004 година на МРРБ. Протоколите са от дати 14.07.2018 година, 18.08.2018 година, 13.04.2018 година и 17.11.2017 година. Съгласно посочения чл. 35, ал.5 от Наредбата, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.
За периодите, за които не е осигурен достъп за отчитане, видно от справката извлечение от отчет с мобилно устройство, са начислени по 5 куб.м. , което е в съответствие с чл.23, ал.3 от Общите условия на ищцовото дружество, на базата на два предходни средномесечни отчета. В случая предходните две отчитания, които са реални, са съответно 8 куб.м. за месец април 2018 година и 2 куб. м. за месец май 2018 година.
Като писмено доказателство е приета справка извлечение от отчет с мобилно устройство за водомера, находящ се на посочения адрес с титуляр ответника, на чието име са издадени фактурите и той е посочен като клиент, съгласно съдържанието им. Отразено е, че водомера и видян и са записани показанията му. За задълженията са издадени приложените към исковата молба фактури, като сравнени показанията на устройството за съответния период съответстват на показанията за количествата вода, за които са издадени фактурите за съответните месеци. Не са начислени задължения за август 2017 година и от май до септември 2016 година включително, тъй като няма разлика между старите и новите показания за този период.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че задълженията са начислени в съответствие с реално потребеното количество вода, а при служебно отчетени – съобразно общите условия.
Настоящият състав приема, че при тези изводи от фактическа страна са ирелевантни възраженията за това дали ответникът лично е подал заявление за откриване на партидата в дружеството, както е представил необходимите документи. Предвид описаната по - горе фактическа обстановка следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод доставка на вода в имота от ищеца. От свидетелските показания и справката – извлечение от отчет с мобилно устройство се установява изпълнение на задълженията на дружеството за периода, индивидуализиран в исковата молба. Поради изложеното е неотносимо към предмета на спора кога точно е свален водомера в този обект. Изложеното следва да бъде посочено по повод направените възражения от особения представител на ответника.
При този изход от спора и съгласно чл.86 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от Общите условия, тъй като ответника е в забава за плащане на задълженията по посочените фактури, настоящият състав приема, че е основателни и претенцията за заплащане на лихва.
При
този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
Разноските,
направени по водене на делото са в общ размер както следва: 75 лева за държавни
такси, 300 лева за назначаване на особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение по правилото на чл. 78, ал.8
от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, 180 лева възнаграждение за вещо лице и 20 лева разноски за
свидетел. Общият размер на задължението
е 675 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това
положение настоящият състав приема, че са дължими и съответна част от разноските,
направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени частично и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.Р.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, пълномощник: Десислава Бонева Златева –юрисконсулт, сумата 556,03 /петстотин петдесет и шест лева и три стотинки/ лева , представляваща неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 25.02.2016 г. до 25.10.2018 г., сумата от 13,09 /тринадесет лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26.03.2016 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 556,03 лева /петстотин петдесет и шест лева и три стотинки/, считано от 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4761 от 19.1.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 9 333 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА Д.Р.Л., ЕГН **********, с адрес:
*** , да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, ет.4, представлявано от
Ганчо Йовчев Тенев, сумата 675
лева /шестстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски,
направени по водене на делото, и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски, направени в заповедното производство, съответно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.