№ 10378
гр. София, 01.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АА
при участието на секретаря ЕД
Сложи за разглеждане докладваното от АА Гражданско дело №
20211110138413 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ КР. ИВ. Н. – редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „К“ ООД – редовно уведомен, се представлява от адв. Д,
преупълномощен, с днес представено пълномощно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. АНГ. З. – редовно уведомена, се явява.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д – Водим двамата ни допуснати свидетели, които са допуснати с
определението.
Адв. В. – Водим двамата ни допуснати свидетели.
СНЕМА самоличността на свидетелите, доведени от ответника:
1
ЖДГ – 77 г., неосъждана, без дала и родство със страните, ЕГН
**********.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.
ГИА – 59 г., неосъждана, без дела и родство със страните по делото,
ЕГН **********.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.
СЪДЪТ изведе свидетелите от съдебна зала.
СНЕМА самоличността на свидетелите, доведени от ищеца:
ЯДЛ – 54 г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото, ЕГН
**********.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.
ТПТ 48 г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото, ЕГН
**********.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК.
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.
СЪДЪТ изведе свидетелите от съдебна зала.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от ответника, с която са представени
2
доказателства за наличието на причини за отсъствието на процесуалния
представител в предходно съдебно заседание.
Адв. В. – Запозната съм, не възразявам да бъде приета. Представям, в
изпълнение на представеното ми съдебното удостоверение в предходно
съдебно заседание, документи от ЧСИ Неделчо Митев, с придружително
писмо, удостоверяващи датата на връчване на заповедта за уволнение на
доверителя ми, от страна на служител на кантората на съдебния изпълнител, с
копие за ответника. Относно представеното от ответника в предходното
съдебно заседание Решение от 30.10.2019 г. за прихващане на вземания и
задължения, оспорвам същото по съображения, че към датата на прекратяване
на трудовия договор, на доверителя ми не съществуват негови задължения,
подлежащи на прихващане, които да са безспорно установени по основание и
по размер. Също така, твърдя че поради това, че доверителят ми изобщо не е
бил уведомен за извършеното прихващане и го оспорвам, ответната страна,
ако цели последиците на прихващане в настоящото производство, следва да
го установи по съдебен ред. На последно място, оспорвам го и по причина, че
в първия момент на узнаване на това обстоятелство от страна на доверителя
ми, е три години след датата на прекратяване на неговия трудов договор,
както и че същото е извършено едностранно от „К“, след датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Моля същото да бъде ценено, с
оглед останалите доказателства по делото. На този етап нямам други искания.
Адв. Д – Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза.
Снема самоличността на вещото лице:
Л. АНГ. З. – 68 г., неосъждана, без дела и родство със страните по
делото.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ З. – Представила съм допълнително писмено
3
заключение в срок, което поддържам. По отношение на платежните фишове и
декларация 1 и 6 и фишовете и декларация 1 за м. 09 и 10, подготвих една
справка, в която са посочени и събрани на едно място данните, за да може
вярно да се преценят. Представям справка, която е пояснение към
заключението. В колона 3 е посочено брутното възнаграждение, което е по
фиш и по декларация 1 - 720 лв. за м. септември и 469,57 лв. за м. октомври. В
колона три са посочени надолу процентите на осигуровките за м.септември и
такива за м. октомври. Аз съм ги изчислила в колона 4, сумата на
осигуровките на базата на заплата, тъй като в декларация 1 има само
проценти, там няма суми, затова ги изчислих в колона 4 за м. 09., колона 6 за
м.10., за да може тази сума като се сравни, изчислена въз основа на
декларацията с това, което е във фишовете, да се види, че сумите са еднакви.
Потвърждават това, което е във фишовете. Представям декларация 6 и
декларация 1, за да може да се направят съпоставки.
На въпроси на адв. В. – вещото лице отговори:
В отговор на задача 4 от допълнителното заключение за м. 09. и м. 10.
не са включени сумите за трудов стаж, професионален опит и други
начисления, но те участват в размера на БТВ. Ако бъдат взети тези критерии,
каква промяна би настъпила в размера на възнаграждението, на този въпрос
не мога да отговоря в момента, тъй като трябва да се знае какъв е трудовият
стаж и колко би бил процентът, за да може да се изчисли размерът на това
допълнително възнаграждение. По трудовата книжа, би могло да се установи,
какъв е бил трудовият стаж, като тук има едно условие, че според КТ, какъв е
размерът на процента на трудовия стаж, зависи от това каква е длъжността,
какви знания, възможности и способности изисква, тъй като, ако той не е
изпълнявал такава длъжност, такава работа и няма опит, може да му се даде
процент за трудово допълнително заплащане след определен период от време
– година, две, три. Независимо, че е посочено в КТ, то е под условие
определянето на процента за допълнително възнаграждение.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме въпроси, да се приеме заключението.
4
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
ДА се изплати депозит от бюджета на съда.
ИЗДАДЕ се РКО за сумата от 200,00 лв.
Адв. В. – Имам искане за допълнителна задача. Доколкото
установяването на размера на БТВ към датата на прекратяването е релевантно
към предявените искове с обезщетителен характер, в случай че уволнението
бъде признато за незаконно и предвид констатацията по т. 4 от
допълнителното заключение, моля вещото лице да се произнесе с
допълнителна задача относно размера на БТВ на КР. ИВ. Н., неговото
формиране с отчитане на критериите, съгласно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а именно трудов стаж, професионален
опит и други начисления съобразно критериите. Той от 30 години работи в
„К“, проследими са функциите, които е заемал и вида на трудовата му
дейност. Моля вещото лице да се произнесе с допълнително заключение
относно размера на БТВ на ищеца за м. 09. и м. 10.2019 г., като съобрази
процентите за трудов стаж, професионален опит и други начисления съгласно
Наредбата за структурата и организацията на работна заплата, като има
предвид трудовия стаж при ответника, съответно на отбелязванията в
трудовата книжка, която се намира по делото.
Адв. Д – Според мен, доказателственото искане на ищеца е
недопустимо, доколкото се твърди ново обстоятелство, а именно, че
трудовото възнаграждение не е това, което е по трудовия договор, а трябва да
се вземе предвид някакъв допълнителен критерии. В единия случай, това
може да се разглежда като предявяване на допълнителен иск, а именно
установителен за размера на трудовото възнаграждение, което след първото
по делото съдебно заседание е недопустимо. В другия случай, това е
твърдение за нови обстоятелства, което пак след първото по делото съдебно
заседание е недопустимо. Те са били известни или са могли да ги узнаят, а
именно да посочи и представи своевременно. При положение, че не е било
5
налице изменение в трудовото възнаграждение на ищеца за времето, в което е
полагал труд за ответника, то очевидно е знаел, че не му се начислява нещо
допълнително над размера на трудовото възнаграждение, поради което е
настъпила и процесуална преклузия за това доказателствено искане и имайки
предвид момента, в който се отправя то, считам че същото е недопустимо.
СЪДЪТ намира, че искането следва да бъде уважено, доколкото е
насочено към установяване на елемент от основанието, на което ищецът
обосновава претенцията си. С оглед факта, че се касае за искане за
експертиза, не може да се приеме, че е налице преклузия, доколкото такава
може да бъде допускана и служебно от съда, в случай, че се приеме, че е
необходима за изясняването на делото. Съответно, по отношение на
направените оспорвания, следва да бъде извършена допълнителна преценка с
крайния съдебен акт, но паралелно с това, делото следва да бъде изяснено
включително и чрез изследване на поставения въпрос.
ПРЕДВИД това,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА допълнителна експертиза, която да отговори на поставения
въпрос в днешното съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л.З., при първоначално възнаграждение в
размер на 100,00 лв. платим от бюджета на съда.
В залата се въведе свидетелят, доведен от ответника.
РАЗПИТ на свидетелката ЖГ.
На въпроси на съда – свидетелката отговори:
Аз съм съсобственик, съосновател, един от учредителите от първия ден
и до днес съм съсобственик на „К“. Много добре познавам ищеца по делото -
К.Н.. В общи линии, зная за какво съм тук.
На въпроси на адв. Д – свидетелката отговори:
6
К е брат на нашия първи служител - ЗП, която назначихме още 1991 г.
за счетоводител. Тя го доведе 1993 г .- 1994 г. при нас, както доведе и мъжа
си, когото назначихме, майка си, която назначихме, освен брат й, сина й
назначихме и снахата назначихме. В един момент се смеехме, че фирмата е на
Попови. Познавам го отпреди да го назначим. Той се въртеше около нас
покрай сестра си. Назначихме ги, мисля че 1994 г., защото имахме нужда от
мъж, предимно жени сме там, който да се занимава с някои по - мъжки
работи, като поддръжка на колите в началото, митниците да се оправя,
защото имахме внос на книги. И постепенно мина всякакви длъжности,
докато стана началник при нас, началник – склад, мисля че. Първоначално,
първите години, тук става дума от 1994 г., ако приемем, че става дума за
повече от 20 години, първите години бяха много добри впечатленията, много
добри. От един момент нататък, аз нямам директни наблюдения, тъй като се
занимавам с творчески неща във фирмата, но основното, което знам са
посредствени впечатления от нашите заседания на ръководството. Доколкото
знам, в един момент, но не мога да кажа в кой момент, примерно 2018 г., не
знам точно кога, нещата много се промениха и лично аз имам обяснение за
това, но не е за разгласяване напред - назад. Доколкото знам, към последната
година - две или повече, или по - малко, той дори е престанал да ходи на
работа. В склада, за който отговаряше, започнаха да се появяват книги на
други издателства, приютени там от него. Отиват хора да си получат книгите,
които са заявили, складът заключен, никой няма, изобщо спира да се
занимава с директните си задължения. Накрая, дори спира да се явява на
работа. Това го знам пак от заседанията. Работното му място беше в склада,
ходила съм, но адрес не знам. Дълго време в склада работеше съпругът на
нашата счетоводителка, т.е., на сестра му мъж. Той въведе идеалния ред в
склада. Нещата започнаха да западат след неговата смърт. Ако трябва да
бъдем откровени, той почина и нещата се сринаха тотално в цялото
семейство. Доколкото помня, по негова молба назначихме някакъв човек,
Тошко ли се казваше, не съм много сигурна, който работи там също, не знам
колко време. Той беше всъщност основното лице, което завеждаше работата в
склада. Складът за едно издателство е по - важно от самата творческа работа
на издателството. Цялата ни продукция е в склада. Оттам идват да си
получават книгите разпространителите. Там ни се докарват книгите от
печатниците и т.н., и когато докарат книгите от печатницата, а там няма кой
7
да ги приеме, когато разпространителите дойдат да си вземат книгите, а
складът е заключен, издателството закъсва. Тошко не знам от кога работи, но
знам, че не работи вече и там имаше нещо с чужди книги в склада. Ние
понеже си стоим в центъра в офиса и не ходим към склада, имаме доверие на
хората, които са там и това е наша грешка. Не ходим да гледаме какво става в
склада. Доколкото знам, там също е имало приютяване на книги на други
издателства. Него го взема още съпругът на ЗП. Колко време работи не знам.
Аз това, което знам е, че К си е самопрекратил трудовото правоотношение
като е спрял да идва на работа. Складът си е стоял заключен и е имало доста
оплаквания, както от разпространителите, така и от други. Това беше 2017 г.,
2018 г., 2019 г. Малко ми е трудно в годините точно да кажа, това е мое
предположение.
На въпроси на адв. В. – свидетелката отговори:
Върху трудовата дейност на г-н Н., все пак не забравяйте, че той е
работил при нас повече от 20 години, аз естествено имам наблюдения, но
това, което знаем от заседанията, е от нашата съдружничка ЖВ, която
надзирава всъщност всичко в издателството, от творческия процес до
последната книга, която излиза от издателството, всичко надзирава тя. От нея
и от РВ, нашият управител, разбрах, че г-н Н. е спрял да ходи на работа и че
има оплаквания от клиенти. Правя предположение, че е бил началник-склад,
защото когато беше жив Георги Попов, той беше наистина шеф на склада, но
за К, каква длъжност е имал на хартия, не знам, но той се оправяше със
склада. Винаги, когато съм била в склада, не мога да кажа колко пъти съм
ходила, но всеки път самият К ме е вземал, защото аз няма да намеря склада.
Може би 2 - 3 пъти годишно съм ходила в склада и все той ме е вземал и ме е
водил там по някакъв повод. Месец септември и месец октомври 2019 г., не
мога да кажа дали съм ходила в склада, не знам нищо. През месец септември,
не знам дали на Н. са му отнети ключовете за склада. Бих знаела, ако бях
задала въпрос на Петкова. Дори и да е ставало на дума, аз съм забравила.
Моето място на работа в момента е от вкъщи. Аз от доста време си работя от
вкъщи, тъй като нашата творческа работа е зад компютър и няма нужда да
ходя в офис дори, така че предполагам, че и тогава – 2019 г. съм си работила
от вкъщи. Ние ходехме периодически, примерно два пъти в седмицата на
8
заседания в офиса. Работата на Н. не е била в офиса, но той идваше, мога да
кажа, че всеки ден идваше по един или друг повод с някаква отчетност. В
момента ползвам служебен автомобил. Мисля, че и към 2019 г. съм ползвала.
Този автомобил технически го обслужваше К.Н.. За колата, която аз ползвам,
аз му се обаждам, казвам му какъв проблем има и той съответно се
погрижваше. Може и да се е случвало събота и неделя, но нямам спомен,
защото при нас поначало нещата са на много семействен принцип, за добро
или лошо. Ние всички бяхме много близки в издателството. Аз и досега се
обаждам в събота и неделя на служители. Аз му се обаждах в качеството на
служител, на собственик. Аз му се обаждах в негово качество на служител.
Един единствен път ми е отказвал работа. Имайте предвид, че ползвайки
колата, аз съм имала нужда от неговата помощ. Помня, един път ми се спука
гума насред път и му се обадих и той се отзова. Нямам спомен да съм го
карала да премества мои вещи или да кара мои роднини на летището. Не съм
го ползвала с такава цел. За колата винаги ми е съдействал, има едно
изключение, когато ми отказа, може би защото наистина беше събота и
неделя, и той каза, че е зает, и прати тогава въпросния Тошо. През м. 09. и м.
10.2019 г., не помня кой друг е разполагал с ключ от склада.
На въпроси на адв. Д – свидетелят отговори:
К.Н. имаше служебен автомобил, с който да разполага. Специално
купихме за неговата работа микробус. Освен това, когато е имал нужда от
кола, той винаги е разполагал с нашите служебни коли. Този микробус е за
превозване на продукция, каквото трябва във връзка с работата.
На въпроси на адв. В. – свидетелката отговори:
Предполагам, че служебните автомобили са били по – скоро за нуждите
на „К“. Той е ползвал всички автомобили, защото с микробус не може да се
ходи навсякъде. Аз не съм в течение дали е превозвал членове на
ръководството или техните семейства до морето, до язовир Батак или до
Гърция.
СЪДЪТ освободи свидетелят от съдебната зала.
9
СЪДЪТ въведе свидетеля на ответника Гергана Андонова.
На въпроси на съда – свидетелят отговори:
Аз съм главен счетоводител на „К“ от средата на 2019 г. и в момента.
Познавам К.Н.. Той няколко месеца след като започнах напусна. С него сме в
колегиални отношения. В началото бях с много добро мнение за него, след
което разбрах от собствениците, че има проблеми с неговата работа. Другият
проблем, който беше, че отчетността не се правеше както трябва, не пускаше
пътни листа за служебната кола, която ползваше. Тръгваше в отпуска когато
реши, не подаваше молби. Разбира се, главен счетоводител преди това е била
неговата сестра и може би затова не са били така изисквани тези неща от
него, но това ми направи впечатление, че нямаше такава дисциплина, до
проблема който се яви с неговото неявяване на работа. Имаше обаждания от
клиенти, защото той беше склададжия на основния ни склад и оттам се
получаваха най – големите доставки. Обаждаха се много клиенти, че складът
е затворен и че не могат да си получат доставките. Собствениците разбираха
и отиваха да отварят, или други колеги, но това беше в един такъв период
може би около месец, след което той реши сам да напусне, просто спря да
идва на работа. Той разбира се не е бил виновен за това. Изплащани са му
заплатите без всякакви удръжки, тоест, брутната сума, която е по договор, му
е била изплащана за много години подред. Отделно колежката, която му е
била сестра, му е изплащала почти всеки месец суми без никакво обоснование
за това нещо. Съответно няма и служебни отчети на тези средства, ако това са
били някакви служебни аванси.
На въпроси на адв. Д – свидетелят отговори:
За отсъствието си е бил виновен той при всички положения, не си
вдигаше служебния телефон, не разговаряше с никой тия дни. Става въпрос,
че така финансовата дисциплина, която е била във фирмата за този момент,
може би затова, че сестра му е била главен счетоводител, не е изисквала от
него такова нещо и след това, когато аз започнах да ги изисквам тия неща,
които са по закон за всяка една фирма, той определено не беше щастлив от
10
всичкото това нещо. Пак не даваше отчети за движението на автомобила, не
си отчиташе служебните пари, не пускаше молби за отпуски, даже отказа да
подпише правилник за вътрешния ред, който беше написан през този период.
Дотогава не имал такъв. Като цяло, собствениците имаха идеята да разговарят
с него, явно не беше заинтересован да продължава да работи във фирмата, и
търсиха начин да се разберат с него, докато той в един момент спря да идва на
работа и за мен това беше негово решение да напусне. Собственикът тогава го
уволни. Сам написа заповедта, която му се връчи, и той не дойде да си вземе
нито заповед, нито трудова книжка, дойде след време. Имаше някаква такава
пълна незаинтересованост към позицията, която заемаше, а тя беше много
важна във фирмата, защото това е основният склад. От там текат всички
потоци, а той е човекът, който ги обслужва. Той спря да идва на работа
втората половина на м.10.2019 г., може би седмицата от 14. до към 20.10.2019
г. Аз съм в офис в центъра на София. Той е в складова база, но ние
непрекъснато поддържаме връзка помежду си, тъй като имаме заявки от
клиенти, които се обработват в офиса, по – големите, и клиентите започнаха
да звънят, че няма кой да ги обслужи. Тогава собствениците започнаха да го
търсят по телефона, не можаха да се свържат с него и така се разбра, че той не
е на работа. Неговите колеги, които са в съседна търговска площ, казаха че не
е идвал на работа. Като цяло той отговаряше за склада. Всичките документи
минаваха през него. Имаше хора, които му помагаха, имаше търговски
директор който ходеше там, имаше човек при товаро – разтоварните неща,
имаше шофьор, но те не бяха непрекъснато там, те бяха в рамките на всичките
търговски обекти на фирмата, които са около пет през този период. Като
цяло, той беше единственият човек който се занимаваше със склада и с
наличността в склада. Аз лично не съм му звъняла. Собствениците звъняха на
неговия телефон, когато го нямаше на работа. За този период поне два пъти в
месеца съм ходила в склада. Особено през този период се правеше
инвентаризация. Даже ежедневно сме ходили там. На мен са ми звънели
клиенти, защото моят телефон е на сайта и са ме питали с какво е работното
време, може ли да дойде някой да отвори, във времето, в което той е
трябвало да бъде там. Това е голям поток. Книгите не изискват много място за
съхранение, но има много хора които купуват. Те могат да купят и две книги,
могат да купят и цяло пале. Има голям поток в склада на клиенти. Отделно,
складът зарежда всичките търговски обекти, което се отрази и на самата
11
дейност на фирмата. Когато го нямаше, собствениците ходиха да отключват
склада или някой от офиса, който е бил свободен през този период.
На въпроси на адв. В. – свидетелят отговори:
През м. 09. и м. 10.2019 г., мисля че разполагаше с ключ от склада. Аз
не съм му взимала ключовете. Не знам дали собствениците са му го взели.
Като главен счетоводител, не се занимавам с организационната дейност. С
това собствениците се занимават. Той е бил склададжия и е нормално да има
ключ. Той отговаряше за склада и отношенията, които ние имахме с него,
бяха на тази основа. Отговаряше за склада на база вътрешната организация и
на база вземаната от него позиция, от лятото на 2019 г. до неговото
напускане. За тези пет месеца не е подавал молби за отпуска. Ползвал е
отпуска. Просто го нямаше. Септември ходи на море, но документ няма
подаден. Той се обажда, казва че по това време ходи на море и отива на море.
Не знам да е отсъствал, за да превозва членове на Вагенщайн и до язовир
Батак и до морето. Предполагам, че не е отговарял на служебния телефон. Аз
съм главен счетоводител, не административен директор. Имаше телефон,
който е написан в списък на служителите и го търсих на този телефон.
Предполагам, че е бил служебен, а ако не е бил служебен, е ползван за такъв,
тъй като аз личният си телефон го ползвам за служебен. Не знам дали картата
му е била отнета от „К“. Синелибри се прави обикновено ноември месец, не
октомври. Не знам дали е превозвал стока за това събитие. През м. 10. със
служебния автомобил по нареждане на ръководството да е посрещал гостите
на Синелибри за придвижване от летището до НДК. Не знам дали с този
служебен автомобил би могъл да посрещне чуждите гости. Не знам да ги е
посрещал. В гр. София, в центъра ми е офисът. Той се посещава от Н.. Почти
всяка седмица, повече от два пъти, с всякаква цел. Вечерно време идваха да
си отчитат пари, събрания, срещи, разговори, същината на работа.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетелката от съдебната зала.
12
СЪДЪТ въведе свидетеля на ищеца в съдебната зала.
РАЗПИТ на свидетелят Л:
На въпроси на съда – свидетелят отговори:
Познавам ищеца. От 1993 г. или от 1994 г. сме работили заедно. В
момента се чуваме от време на време. Приятелски отношения имаме, бих
казал. 28 г. съм работил в „К“ от 19.02.1992 г. до 14.02.2020 г., без
прекъсване. Напуснах, защото не можах да издържа на атмосферата там. По -
скоро те ме освободиха, но беше като акт, за да мога да отида на борсата. Не
съм водил дела.
На въпроси на адв. В. – свидетелят отговори:
Датата, до която Н. беше на работа, много добре си я спомням, защото
то стана в един ден, в който направиха нарочно събрание, предполагам, че с
тази цел – 22.10.2019 г. и след събранието му се обади ЖВ, че го
освобождава. На това събрание бях, заедно с другите. Общо взето нищо
конкретно не казаха, освен че бил крадец, че бил направил измами. Не знам
конкретика. Никой не ми е съобщавал. Тогава аз водих се на длъжност по
документи „експерт търговия“, иначе ме водиха „търговски директор“. Не
може да се каже, че бях част от ръководството, аз върших търговската
дейност на фирмата и вечер ходих в офиса да занеса оборот, да обсъдим
някои работи. Правеше се един път месечно търговско събрание. По – скоро
не бях в офиса, по – скоро бях близо до склада на К, последната година. Той
никога не е имал конкретно място, защото отговаряше за много, най –
различни задачи, свързани с работата и извън работата, също съм чувал. Да
им прекара колите на преглед, да ги ремонтира, да си грижи за тях. По
принцип прякорът му беше „майстора“. Той абсолютно всичко умее да
направи, да замаже стена, да оправи електричество, и много се възползваха от
тези неща. Като цяло, той основно имаше кола, първите години работеше със
собствена кола, после му купиха едно пикапче, после бус, и където трябваше
да се разнасят книги или нещо да се купува, нещо да се направи, той беше
там. Този склад се намира в Дружба, не мога да се сетя булевард. Бившето
Библиотечно. Той не отговаряше за склада и складовите наличности. До
13
преди около един месец преди да го уволнят, той и Тошко имаха ключ от
склада, а в един ден им взеха ключовете и ги дадоха на Симеон Никифоров и
Даниел Петров. Те идваха на работа и чакаха някои от тези хора да им
отвори. Събранието беше на 22.10., а това през м. 09., не мога да кажа дата,
когато му взеха ключа. Дойдоха понеделник, виждат че е заключено и се
оказа, че са му взели ключа и са сменили ключалката. Фирма „Анубис“ не
знам дали е отправяла обвинение срещу „К“ за нейна присвоена стока, която е
била на съхранение в този склад. Нямам такава информация. Отчетността,
относно продажбата на книги и складовите наличности, една част се водеше
от склада от компютъра, другата я водех аз. Н. много рядко използваше
компютъра за водене на отчетност, защото не е много грамотен компютърно
и избягваше да се занимава с тези работи. Според мен никой не знам каква е
заеманата от него длъжност. Просто човек за всичко. Като цяло беше
отговорник на склад, но той в този склад рядко седеше, защото непрекъснато
трябваше да кара до едната борса книги, до другата борса, да ходи примерно
да разнася рекламни материали, нещо да подготвя някаква дейност, защото в
тази фирма много разчитат на такива мероприятия, примерно да се занесат
еди къде си книги, да се продават на сергия, включително на Гей парада един
път ни караха да продаваме книги и К обслужваше всичко това нещо. За част
от фирмите се взимаха директно от склада фактури, по – скоро мисля, че две
фирми, и там се издаваше фактура. Трудно е да се каже да е издавал К
фактури. Някой път, дори и като не могат да се справят, понеже бях наблизо,
ме викаха аз да ги издам, когато е по – сложно, когато е по – просто ги
издаваха там на място, но имаше възможност да се издават фактури, имаше
компютър. Той ползваше служебен автомобил. Първите години беше с личен,
после купиха едно Фордче и после бус. Чувал съм, че е бил лизингов, но не
мога да потвърдя със сигурност. С този автомобил изпълняваше всякакви
задачи, каквито Ви дойдат на акъл. Кетъринг да се занесе, най - вече книги по
тези мероприятия, имаше представяния, имаше промоции на разни места,
панаири на книгата, нашите книжарници. Ние имаме една книжарница във
Френския институт и една собствена книжарница, която е на Иван Вазов и
други обекти. Той беше връзката към всички тези работи, към офиса. Всяко
нещо, което трябваше да се свърши и да има нужда от кола, той го
изпълняваше. Последният автомобил беше бус „Форд“. Знам, че шефката
ходи един път или два пъти до Гърция с него – ЖВ, защото той дойде един
14
ден и каза „трябва да приготвя буса, че Жаклин и приятели отиват за една
седмица в Гърция и ще ходят с него“. Аз също съм го карал един път. Докато
беше на работа, основно той го караше. Той си обслужваше не само неговата
кола, всички коли обслужваше на фермата. По мое мнение, техническото
състояние на автомобила беше добро. Те имаха вила на язовир Батак и знам,
че ги е карал до там. Майката на ЖВ, която също се казва Жаклин, я караше
лятото много пъти и дядото, бащата на РВ – Анжел, го е карал също до тази
вила, до морето всяка година. Не знам дали това се включва в неговите
задължения. Това не беше общо събрание, това беше извънредно събрание.
Дневният ред беше една единствена точка, един правилник, който ни го
прочетоха. Първа точка беше да ни смъмрят и да ни кажат колко лошо
работим и после ни дадоха този правилник и ни казаха да го подпишем. Аз го
прочетох, видях много работи, които ме притесняват вътре и основното,
което видях, че влиза в сила от 2017 г., а това беше на 22.10.2019 г. и аз
отказах да го подпиша. Мисля, че и К не го подписа. Много работи ме
притесниха, но едно от основното, искаха при изчезнала стока да отговаряме
с личното си имущество, а в тази фирма отчетността беше много трудно да се
води, по ред причини и аз нямах вяра, че складът ще си стои неприкосновен и
да се работи идеално с него. Най – нормалното нещо беше, като се прави
представяне, госпожа ЖВ да вземе една или две бройки и да даде на
журналист и някой път никой не виждаше за това нещо. Много често,
например давам 20 бройки, отчитат ми пари за 10 бройки и ми връщат 5
бройки. Другите 5 къде са, никой не знае и тези работи мен ме притесняваха и
затова реших, че не трябва да го подписвам. На К не знам какъв му е бил
мотивът. Тогава дойдоха нови момчета, на това събранието присъстваха
Симеон Никифоров, Росен Михайлов, Юлия Цветанова, К, аз и Тошко Тошев,
мисля. Същият ден беше уволнен. Извикаха ни спешно, беше към 11:00 ч.,
което е много нехарактерно за тази фирма, всички събрания се правиха след
17:00 ч., извикаха ни, четоха тия работи, тръгнахме си и като пристигнахме
горе се обади ЖВ и ни каза, че К е уволнен дисциплинарно и трябва да му
вземем ключа от колата, телефоните и всичко това да го занесем в офиса. На
мен ми се обади със сигурност, на друг не знам. Доколкото си спомням,
мисля че аз вечерта занесох ключовете от колата или картата на телефона,
едно от двете. Не знам за друг телефон за връзка с него. И аз имах само един
телефон и той. Синелибри се провежда обикновено в началото на м. 10. и
15
траеше две седмици. Той винаги беше ангажиран с дейност по това събитие,
защото една от основните дейности на това мероприятие, освен да се събират
пари от билети, беше да се направи маса с книги. Идеята на Синелибри е да
се прожектират филми, по които са направени книги и примерно, прожектира
се филма, преди и след филма на една масичка се продаваше книгата, по
която е написан филма. К зареждаше книги, после ги прибираше в склада,
пари, ако нещо се е събрало ги отчиташе. Не мога да кажа дали е превозвал за
това събитие гости от летището. По принцип знам със сигурност, че ЖВ
уговаряше като спонстворство, една година беше от БМВ, но не знам дали
беше тази година, даваха чисто нова кола, която К я караше две седмици,
защото гостите бяха много сериозни хора, примерно Кристоф Ламбер, Роман
Полански беше и все такъв род личности. Той ходеше да ги взема, да ги
връща. Той ги правеше тези работи. Аз не си спомням да е отсъствал от
работа по време на Синелибри. По принцип, К, не само, че не отсъстваше от
работа пред тези 27 години, които сме били заедно, но той ползваше не –
повече от 5 – 6 дена годишен отпуск. Непрекъснато беше на работа.
Отпуската си я ползваше на Аполонията. Тя се провежда от 31.08., до
отиваше, закарваше книгите, една седмица ходеше на море, след това
отиваше на Аполония да ги прибере. Той м. 09. Използваше тази отпуска.
Много рядко по друго време е използвал отпуска. Няма длъжностни
характеристика. Накрай пуснаха всеки да си опише с какво се занимава в „К“,
но мисля, че не се стигна до нещо завършено. Относно изготвянето на
длъжностни характеристики, не са ме държали като отговорник. ЖВ и Даниел
Петров, много от тези работи той ги инициира. Те се занимаваха с тези неща.
Аз не съм подписвал длъжностна характеристика. Не ми е известна Н. по
време на работа да е бил наказван. Там основното наказание беше да се
вдигне скандал на високи децибели и друго наказание не съм чувал.
На въпроси на адв. Д – свидетелят отговори:
Аз съм направил всичко възможно да се разбирам с ръководството. Аз
когато започнах в „К“ бяха издали четири книги. Дал съм си живота за нея.
Обстановката беше напрегната, подозрителна. Основно от него знам , че е
извършвал лични нужди на ръководството и един - два пъти е минал през мен,
примерно, както е натоварил бабата на Жаклин, натоварил я е в буса и
16
примерно разтоварва книги при мен на борсата и продължават за Батак. Това
е, което съм виждал. Еми да речем 2016 г., не мога да кажа точно, лятото, коя
година не се сещам. За да има отчетност, трябва едни книги да се затворят и
само един човек да има, а излизаха непрекъснато книги, които после не
можехме да им хванем дирята. Ходиха по мероприятията. За склада не мога
да кажа. Ръководството имаше ключ, можеше да влезе събота или неделя, че
трябват някакви книги за представяне и да се вземат книги. Никакви отчетни
функции нямаше К. Мисля, че м. 09.2019 г. се смениха ключалките.
Складовете ни бяха с него на една рампа. Аз идвам на работа и те седят пред
моя склад и викат „отвори за влезнем“, защото ние нямаме ключ и след малко
дойде Даниел Петров и отключи и каза, че са сменили ключалката и вече
други хора ще имат ключ. К и Тошко, не. Имат достъп, но само ако ги пуснат
те. Картата за телефона му е била взета на 22.10., заедно с ключовете от
колата. На тази дата си спомням, че с Росен Михайлов оглеждаха колата.
Имах много работа и не можех много да гледам, но през прозореца
надниквах, оглеждаха колата щателно. Той всеки ден си беше там в склада,
товареше и отиваше към борсите. Примерно на обяд се върне нещо да
натовари, следобед ходеше от едната борса да взима оборот, да закара книги,
това му беше нещо като ежедневна задача. Не са идвали до нас оплаквания от
клиенти. Клиентите ми имаха номера. И понеже ме познаваха, като имаше
нещо ми звъняха на мен.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетеля от съдебната зала.
СЪДЪТ въведе свидетеля на ищеца в съдебна зала.
РАЗПИТ на свидетеля Т:
На въпроси на съда – свидетелят отговори:
Познавам К. Колеги бяхме. В момента нямам отношения с „К“. Водил
съм дела с „К“, приключиха.
На въпроси на адв. В. – свидетелят отговори:
17
Познавам К повече от 10 години. Работеше в склада и караше бус, и
разкарваше книги. Навсякъде го юркаха. Кой къде има нужда, там го
пращаше. Моето място беше в склада на Цветан Л № 18 в гр. София. К има
ключ от склада и аз. Освен нас, имаха и шефовете ключ. Имаха и други хора
от ръководството. Преди да ни уволнят, преди един - два месеца през 2019 г.,
август или септември ни ги взеха на мен и на К. Колега нов имаше ключ от
склада. Той нямаше задължението да води отчетност. Той беше човек за
всичко. Например шефовете имат нужда да посреща гости от летището, да
кара книги, техни нужди, общи работи работеше. „Анубис“ няма обвинения
към мен и К за липсващи стоки, не ми е известно, няма. К ползваше служебен
автомобил „Форд“. Този автомобил е лизингов. Този автомобил си е на
шефовете. Примерно като казват на К да го почисти, защото ще дойде да го
вземе друг служител. Поддържаше всичко на автомобилите К. Бусчето до
последно си е работило. Всичко си беше нормално. На 22.10. съм присъствал
на събрание на „К“. Дневният ред беше да подпишем документи със стара
дата и ние не ги подписахме и затова ни натириха. Искаха да подпишем този
документ. К присъстваше, аз и Я. Служителите. Два часа след това ни
уволниха и двамата. Всичко ни обраха. Два часа след събранието. Докато се
приберем, в движение още го разбрахме, слезнахме там, описвайте там,
всичко което си е тяхно си го взеха. Синелибри се проведе м. 09., мисля че
беше. К не е отсъствал от работа. По време на Синелибри беше на работа. Той
всичко караше, ходихме по кината, тогава носихме книжки. Работеше си по
задачите. К ги посрещаше гостите, изпращаше ги. Обслужваше гостите, през
цялото време, през което са пребивавали. Посрещаше ги от летището,
изпраща го после на летището. Всичките ангажименти към човека го
поемаше той. Аз не съм подписвал длъжностна характеристика и той не е
подписвал нищо. Почти заедно сме били. Не ми е известно към датата на
уволнението да е отсъствал от работа. През м. 09.2019 г. той не е отсъствал от
работа. Ние събираме и подготвяме Аполония и товарим колата и той отива.
Той тогава е ходил в Созопол. Той всяка година това го прави. В Аполония
участваме като фирма.
На въпроси на адв. Д – свидетелят отговори:
В склада ми помагаше да събираме заявките. Той ми диктува
18
заглавията, аз ги събирам, той седи с мен с количката. Складът е огромен.
Събираме, после редим на палета, фолираме. Ако дойде клиент, се е случвало
и той да го обслужва или аз. При нас идва заявка по компютър и не е с
фактури. Ние не работим с пари. Складът не работи с пари. При нас идват по
заявка с документ. Тя излиза от компютъра. Ние не работим с пари. Това се
изписва от склада. Книгите, които са дадени, се изписват на компютъра,
включително и от него. Установихме, че не можем да влезем и след това
дойде човек, има нов колега, който ни отваря склада той. Симеон се казваше.
Никой нищо на нас не ни е казал. С него работихме в склада, двама души,
после и Юлия, но ние двамата си работихме. Моето трудово правоотношение
беше прекратено заедно с неговото на 22.10. В седмицата 14 – 18, седмицата
предхождаща прекратяването на трудовото правоотношение, той беше в
склада. Той ни караше със служебната кола до офиса за събранието. На 22.10.
присъстваше и Я, Юлия и хора от офиса. Аз на летището не съм го видял да
посреща гости. Той ми е казвал. От Франция идва Бегбеде, той го посреща с
автомобила и го кара до хотел. До датата на уволнението си е имал служебен
телефон в себе си и от автомобила си имаше ключ.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 19.10.2022 г. от 16:40 часа, за
която дата и час страните редовно уведомени.
ДА се издаде препис от протокола при поискване от страните.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 15:00 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
19