Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 03.02.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1928/19 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба В.С.Ш.от гр.Пещера, обл.Пазарджик,
ЕГН ********** против НП № 13-001687 от 27.09.2019 год. на директора на
Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание
чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от КТ, в
качеството му на земеделски производител и работодател, е наложена глоба в
размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуването НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят
се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага съображения за нейната основателност, като пледира
отмяна на НП.
Процесуалният представител на АНО
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
Пазарджишкият
районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че
в качеството си на земеделски производител и работодател, на 22.05.2019г.,
около 09.00 часа, при извършена проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик в стопанисван от него обект: „Масив от рози”,
находящ се в с.Главиница, обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ 15028, местността „Комсала”, било
установено, че е приел на работа лицето А.Х.Д.,
ЕГН **********, като не е уредил като трудови отношения, отношенията при
предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с
посоченото лице. То било заварено да престира труд в обекта като розоберач. В
хода на проверката освен това лице били заварени още 36 такива, които
престирали труд за ЗП „В.С.Ш.”. Със съдействието на служители от РУ МВР- Пазарджик
самоличността на работещите била установена. Част от тях попълнили декларации
по чл.402 от КТ, а други – не. За всички заварени на място работници, които не
попълнили декларации по чл.402 от КТ, бил съставен констативен протокол от
проверяващите. В него били вписани трите имена на лицата, а на някои от тях и
ЕГН или рождена дата, след което всяко лице положило подпис срещу името си. Отделно
от това от РУ МВР-Пазарджик в последствие бил съставен и списък на всички
работещи лица, в който били вписани точните три имена и ЕГН.
На място в деня на проверката бил установен синът на земеделския
производител, на когото била връчена призовка с указания, че последният следва да предостави данни за
начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за
извършваната селскостопанска дейност.
На 27.05.2019г. в
ДИТ-Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във
връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността
му. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, - на представените
от ЗП документи /сред които липсвал трудов договор с гореспоменатия работник/ и
като направили справка в НАП за сключени договори, контролните органи
установили, че за лицата, предоставяли към датата на фактическата проверка
работната си сила, включително и за гореспоменатото лице, не са били сключени
трудови договори в писмена форма.
По този повод
против работодателя били съставени общо 37 АУАН за нарушения по чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. чл. 1, ал.2 от КТ, вкл. и за процесното лице, престиращо труд.
Актът бил съставен на 12.08.2019г. в присъствието на нарушителя, след което му
бил предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, което било изпратено с препоръчана поща и доставено на
жалбоподателя на 02.10.2019 год. Жалбата против НП била подадена чрез
наказващия орган на 09.10.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като
подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло
от показанията на св.Д. и св.Ш..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и от показанията на съпругата на жалбоподателя – св.М.Ш.,
категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка в обекта на земеделския
производител, горепосоченото лице е престирало труд като розоберач, без преди
това с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. За престирания
труд на лицето е било платено възнаграждение в деня на полагане на труда, което
се формирало на база набраното количество розов цвят по цена един лев за
килограм. Установява се, че наетото лице е имало работно място – проверения
обект „Масив от рози” на ЗП. Имало е установено и работно време с
продължителност половин работен ден, т.к. розоберът е започвал около 07.00 часа
и е приключвал около 11.00 часа.
Стана ясно и това, че в деня на
проверката, но след нейното започване, земеделският производител се явил в
ДИТ-Пазарджик, откъдето закупил общо 200 еднодневни трудови договора по смисъла
на чл.114а от КТ.
Категорично бе установено и това, че в
дните след проверката, между земеделския производител и процесния работник бил
сключен писмен еднодневен трудов договор по чл.114а от КТ, който бил
антидатиран, т.к. в него била вписана като дата на сключването му 22.05.2019г.,
т.е. деня на фактическата проверка, но тази дата не била действителната. За
този факт свидетелства включително и св.Ш., която поясни, че бланките за
закупените на 22.05.2019г. еднодневни трудови договори били предадени от ДИТ-Пазарджик на ЗП едва на
23.05.2019г., т.к. било необходимо технологично време за обработката на
документацията на общо закупените 200 договора. При това положение обективно не
е било възможно въпросният трудов договор да е бил сключен предишния ден. За
факта на антидатирането говори и обстоятелството, че процесният еднодневен
трудов договор не е бил представен пред проверяващите и при извършената
документална проверка на 27.05.2019г. в сградата на ДИТ-Пазарджик, а няма
съмнение, че ако е бил наличен, то неминуемо е щял да бъде представен.
С оглед на всичко казано до тук и при положение, че
според настоящата въззивна инстанция не остава съмнение, че между страните
фактически е било възникнало трудово правоотношение, то правилно е била
ангажирана отговорността на Ш.по 414 ал.3 от КТ за нарушение с чл.62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена
санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Втората императивно разписва, че трудовият договор се сключва
в писмена форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения.
Не
може да бъдат споделени възраженията на пълномощника на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита
и налагащи отмяна на обжалваното НП.
Първото
СПН се свеждало до това, че в НП било отрлазено, че е издадено въз основа на
АУАН от 12.08.2018г., но приложеният по преписката АУАН бил с друга дата. Да,
съдът констатира, че в самото начало на НП е допусната очевидна техническа
грешка при изписването на годината на съставянето на АУАН – „2018г.” вместо
правилната „2019 година”. Тази грешка обаче по никакъв начин не накърнява
правото на защита и не води до никакво съмнение относно това с кой акт е
поставено началото на настоящото АНП. Това е така, защото в НП останалите цифри
за дата и месец на съставяна на акта - „12.08.”, са правилни. Правилно е
посочен и бланковият номер на акта. Едва ли може да има съмнение, че актът не е
съставен през 2018 година, т.к. проверката е била през 2019 година. Отделно от
това актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, след което му е бил
предявен и връчен, като всичко това е станало на 12.08.2019 година и е надлежно
отразено в самия акт. При всички тези данни би било наивно да се мисли, че
наказаното лице не е в състояние да разбере въз основа на кой АУАН е било
издадено и обжалваното от него НП. Допусната грешка при изписването на годината
на съставянето на акта и възможността да се разбере категорично действителната
година на съставяне, по съображенията изложени по-горе, не води и до
невъзможност да се проконтролира и дали актът е съставен в сроковете по чл.34
от ЗАНН, които междувпрочем са спазени.
Не може да бъде споделено и
възражението за допуснато СПН, изразяващо се в това, че с НП била наложена
глоба на земеделският производител – ЗП „В.С.Ш.”, който бил възприет от
контролните органи като работодател, но работодателят бил физическото лице В.С.Ш.,
а не ЗП. Всичко това водело до неяснота кой е действителният санкциониран
правен субект, която неяснота се задълбочавала от обстоятелството, че в НП бил
посочен „ЕИК” на наказаното лице, а не бил изписа единен граждански номер на
ФЛ.
Настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, както правилно е посочил и пълномощникът на жалбоподателя в
писмените си бележки по съществото на спора, че между физическото лице В.С.Ш.и
регистрираният земеделски производител - ЗП „В.С.Ш.”, няма отделна
правосубектност. Казано с други думи, регистрацията на ФЛ като ЗП не формира
нов правен субект, различен от физическото лице. Ето защо дали в НП ще е
посочено, че глобата се налага на физическото лице В.С.Ш., чрез изписване само
на трите му имена или на ЗП „В.С.Ш.” е без всякакво правно значение. Ясно е, че
е наложена глоба и тя е дължима от В.С.Ш., без значение, че същият има
регистрация и като земеделски производител.
Действително в НП е посочено, че земеделският производител има „ЕИК”, а
веднага след това са изписани десет цифри „**********”. За съда не остана
никакво съмнение, че тези десет цифри съответстват на единния граждански номер
на ФЛ В.Ш., като отново в НП е била допусната очевидна техническа грешка и
вместо „ЕГН **********” е било изписано „ЕИК **********”. Това обаче отново не
накърнява правото на защита по никакъв начин, т.к. самият В.Ш.съзнава много
добре, че е регистриран като ЗП, но тази му регистрация не го е превърнала в
нов правен субект. Съзнава и това, че бидейки регистриран като ЗП той няма ЕИК,
а само и единствено ЕГН. Несъмнено той е съзнавал и номера на собственото си
ЕГН, изписано в НП като ЕИК, при което не би могъл да има съмнение, че е
изписан действителният му единен граждански номер, с който той е бил
регистриран и като ЗП /виж рег. карта на ЗП/.
Несподеляемо е и възражението за СПН, изразяващо се в това, че от начина на
описване на нарушението в НП имало несъответствие между фактическото описание и
дадената правна квалификация на нарушението. От описаното в обстоятелствената
част на НП става категорично ясно, че волята на АНО е била да санкционира
работодателя за това, че в деня на фактическата проверка наето от него лице е
полагало труд като розоберач, т.е. по фактически възникнало трудово
правоотношение, но не е уредил отношенията като трудови е не е сключил с
работника трудов договор в писмена форма, което напълно съответства на
изискването на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
С оглед на казаното до тук, а и след извършена служебна проверка, съдът не
констатира допуснати СПН, които да съставляват самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на защитата по същество, с които
се изтъква незаконосъобразност на НП,
било то защото нарушението не било извършено, доколкото с работещото
лице в крайна сметка бил сключен еднодневен трудов договор, макар и не в деня
на проверката или пък защото с издадените общо 37 на брой НП, включително и
процесното били нарушени основните правни принципи на пропорционалност и правна
сигурност, респ. предвидимост и защита на оправданите правни очаквания, които
са фундаментални за законодателството на всяка държава-членка на ЕС и строго
отстоявани в практиката на Съда на ЕС /СЕС/.
Да, по делото бяха събрани неопровергани гласни и писмени доказателства, че
в деня на фактическата проверка – 22.05.2019г., но след нейното започване,
земеделският производител се е явил в сградата на ДИТ-Пазарджик и закупил 200
бр. еднодневни договори по смисъла на чл.114а от КТ, като в дните след
проверката предприел действия за тяхното подписване от лица, заварени да
работят по време на проверката. За съда не остана съмнение обаче, че тези
договори са били закупени именно по повод на започналата проверка и очевидно с
цел да бъдат представени в последствие с надеждата работодателят да не бъде
санкциониран. В представената бланка за закупен еднодневен договори на
22.05.2019г. и разпечатката от ДИТ-Пазарджик за закупени 200 бр. договори на
същата дата ,стана ясно, че те са закупен 10.28 часа. Очевидно е, че преди това
синът на жалбоподателят, който е бил на обекта при започването на проверката,
го е уведомил за същата, което е провокирало и закупуването на договорите.
Бе изтъкнато вече и това, че с посоченото в НП заварено да работи лице е
бил сключен такъв договор, който е бил антидатиран, което не бе отречено и от
съпругата на жалбоподателя – св.Ш.. Бе изтъкнато също, че този договор не е
съществувал нито към момента на фактическата проверка, респ. извършване на нарушението,
нито към деня на документалната проверка в сградата на ДИТ-Пазарджик на
27.05.2019г., доколкото тогава също не е бил представен. За съда не остана
никакво съмнение и в това, че ако проверката от органите на ДИТ-Пазарджик не бе
извършена, то еднодневните договори с дата 22.05.2019г. никога не биха били
подписани.
Изхождайки от всичко това и от факта, че ЗП развива селскостопанска дейност
в процесния розов масив от няколко години, както и че през предходната година
също е наемал работници за розобер по еднодневни договори, за което се
представиха съответни платежни нареждания, то се налага единственият възможен
извод, че работодателят е бил абсолютно наясно, че е следвало да има в себе си
предварително закупени договори и да подпише същите със съответния работник,
преди последният да започне да престира труд.
Заявената от св.Ш. липса на парични средства от страна на ЗП към началото
на розобера през мес. май 2019г., с които да се закупят предварително
еднодневни трудови договори, не може да се разглежда като извинително
обстоятелство. Св. Ш. потвърди, че розоберът е започнал около 17.05.2019г.,
както и че ежедневно са били плащани възнаграждения на розоберачите, съобразно
набрания от тях розов цвят за деня, оценяван на килограм. От това следва, че ЗП
е разполагал с някакви парични средства, които е следвало да разпредели така,
че да закупи с тях предварително толкова
договора, на колкото лица е можел да плати за беритбата, респ. да наеме
по-малко лица за розобера ако парите му не са бил достатъчно. Отделно от това, ако наличните парични средства на ЗП
към началото на розобера не са били достатъчни, то той е бил длъжен да организира
дейността си така, че във всички случаи да обезпечи интересът на работещите за
него, като например се снабди са парични средства чрез заем, кредит и т.н., с
които да закупи предварително толкова договора, колкото работника е желаел да
наеме за определен период.
Трябва да се каже и това, че
обстоятелството, че закупените еднодневни договори на 22.05.2019г., чийто
бланки са били предадени на ЗП на следващия ден, са важали за целия мес. май
2019г., не означава автоматично, че е било допустимо работникът първо да
престира труд си за съответен ден, а едва след това, в следващите дни, с него
да се сключи еднодневен трудов договор със задна дата. Не това е целта на
закона, защото така би бил застрашен интересът на работникът, доколкото няма
никакви гаранции, че работодателят в следващите дни ще склони да подпише такъв
договор, а няма и правни механизми той да бъде принуден да стори това.
Според настоящият съдебен състав, с
издаденото НП, както и с общо 37-те броя аналогични такива, не са били нарушени
основните правни принципи на пропорционалност и правна сигурност, респ.
предвидимост и защита на оправданите правни очаквания. Съгласно трайната практика на
Съда на ЕС, държавите-членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки
за защита на своите интереси. С Решение
на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната
там съдебна практика е установено, че: „при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки
са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки
това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността”. Казано с други думи правна уредба по правото на Съюза
препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с чл. 4, § 3 от ДФЕС
относно принципа за лоялното сътрудничество е пердвидено държавите-членки да вземат всички мерки,
които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на
Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на
избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. /виж Решение
от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото
съдебна практика/. В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. е посочено, че
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на
националните санкции, тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на
пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално
законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото
за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се
има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по
дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това
следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите
принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква
актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата
правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи
мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно
не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са
единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по
отношение на преследваната цел (Виж. решение ATC и др., т. 31 по-горе,
EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).
Ето защо, при
приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката
му по правото на Съюза следва да се има предвид преследваната цел с реализиране
на създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици, а тя е защита на
регулираните обществени отношения. В
случая това са обществените отношения, които са свързани с гарантиране на
правата на двете страни по еднодневния трудов договор и особено на работника,
който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка. За работника се
създават не само гаранции за спазване на трудовите му, но и на осигурителните
му права. Тъкмо поради спецификата на регулираните
обществени отношения законодателят е въвел договорите по чл.114а от КТ - за
краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и
работник да се сключва еднодневен договор.
В конкретния казус начинът на закупуването на еднодневните договори е бил
ясен за ЗП. Празните бланки на предварително закупените договори се получават в
ДИТ след заплащане на дължимите вноски за обществено осигуряване от
работодателя, който обаче си ги приспада при заплащане на
трудовото
възнаграждение. Спецификите на този вид трудов договор са резултат от
особеностите, наложени от необходимото време за сключването му /един ден – 8
часа или половин ден – 4 часа/, поради което и при тях са съобразени задълженията,
които имат работодателите при сключване на трудов договор. Спецификите на
договорите по чл. 114а от КТ се свеждат до това, че те не се регистрират в НАП
(чл. 114а, ал. 6 вр. чл. 62, ал. 3 и КТ)
, не се връчва на работника длъжностна характеристика (чл. 114а, ал. 6 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ), не се зачита този ден за трудов стаж
(чл. 114 а, ал.1 КТ) С тези договори обаче са запазени основните права на
работниците - лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение - чл.114а,
ал.5 от КТ. Работниците по тези
договори (Виж КТ чл. 114 а и сл. и § 26
и 27 от Заключителните разпоредби на ЗИДКТ да промени в КСО и ЗЗО) - подлежат
на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за
трудова злополука и професионална болест; осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от
минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО);
имат право на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради
трудова злополука и професионална болест на тези работници се изплащат за срока
на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от
трудов договор по чл. 114а, ал. 1 КТ се взема предвид при изчисляване размера
на пенсията за осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите
еднодневни трудови договори са работили при пълното законоустановено за тях
работно време, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); работниците по
чл.114а, ал.1 от КТ подлежат на здравно осигуряване, като здравноосигурителните
вноски се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално
осигуряване. С едни от последните изменения в от Закона за насърчаване на
заетостта - чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ: „регистрацията в бюрата по труда като
безработни на лица не се прекратява при
полагане на труд по реда на чл. 114а от КТ“, като е въведен уведомителен
режим за положения труд и полученото възнаграждение. С едни от последните изменения в КСО (чл.
54а, ал. 1, т. 3 и чл. 54д, ал. 1, т. 1 ) - „лицата, сключили през месеца
трудов договори по чл. 114а, запазват правото си на отпускане и изплащане на
обезщетение за безработица, независимо, че работят и са осигурени“.
Всичко това
разкрива значимостта на обществените отношения, регулирани с посочените норми относно договора по чл.
114а от КТ, чиято цел е да гарантира, както възможността на лицата, които се
занимават със растениевъдство и за които наемането на работна сила е пряко
свързано с кампанийността на определени дейности, така и правата на наетите за това лица, които практически често
получават само дневното си възнаграждение. Спецификата на регулираните
обществени отношения, която конкретно се преценява в контекст на 37-те подобни
случая, сочи наличие на 37 лица, с които не са били сключени еднодневни трудови
договори на 22.05.2019г. и чийто интереси са били накърнени, респ. застрашени. Това дава основание да се направи изводът, че
неблагоприятните за нарушителя мерки с издадените общо 37 бр. НП изобщо не са „явно
неподходящи по отношение на преследваната цел“.
Трудовото законодателство в светлината на коментирания контекст не е
било неясно и непредвидимо за работодателя– жалбоподател в настоящото
производство. То не накърнява неговите правни очаквания в смисъл, че ако наруши
това законодателство ще понесе санкциите по чл.414 ал.3 от КТ. С конкретното
обжалвано НП, както и с останалите 36 броя е била наложена минимално
предвидената по размер глоба от 1500 лева, което е напълно пропорционално на
засегнатите интереси на всяко от наетите лица, с които не бил сключен трудов
договор.
Претенцията за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ е
неоснователна предвид законодателната забрана
по ал.2 на същата норма - да се счита за маловажно нарушение от процесния
вид. Цитираната в писмеите бележки
съдебна практика – Решение от 27.02.2017г. на Адм. съд – Стара Загора по
к.а.н.д. № 14/2019г. е неотносима в настоящият казус. Тя третира случай, в
който с работникът е имало предварително сключен еднодневен трудов договор по
чл.114а от КТ, но в него не бил попълнен иден реквизит – продължителност на
работния ден, т.е. начало и край.
Случаят не може да се квалифицира и
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както е поискано във въззивната
жалба. Според
посоченото в нея адекватна на тежестта на извършеното нарушение се явява
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която не е приложена от АНО, което съдът контролира по
законосъобразност. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010
г., ОСК специалният състав по глава ХIХ, раздел II от
КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл.415в имат два основни признака: нарушението да е отстранимо
веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили
вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика
от тези по чл. 28 от ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер В тълкувателното решение изрично е предвидено, че
разпоредбата на чл. 415в представлява привилегирован състав, приложим в
хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал.
3 от ЗАНН. След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на
чл. 415в е изменена и е създадена нова алинея 2
на 415в от КТ
/ДВ бр. 7/2012 г. /, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 3. С оглед на тази законодателна
промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта
на института на маловажния случай за нарушения по чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1
и 3
и чл. 63, ал. 1
и ал. 2 от КТ,
както и приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за тези нарушения. В тези случай работодателят не може да се
освободи от административно наказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл. 414, ал.
3 от КТ наказание.
Отчитайки
спецификата на конкретното нарушение и като се вземе предвид, че законодателят
изрично е изключил възможността за същото да се прилага разпоредбата на 415в от
КТ, съдът счита, че на още по-голямо основание не са налице предпоставки за
приложението на разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 9, ал. 2
от НК. В последната разпоредба е предвидено, че деянието не
съставлява престъпление (в случая нарушение), когато поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Характера на обществените отношения, които се регулират от КТ,
свързани с трудовите отношения между работника или служителя и работодателя
сочи, че конкретният случай не попада в приложното поле на чл. 9, ал. 2
от НК. Доколкото с деянието се застрашават защитени от правото важни
интереси, то не е налице явна незначителност на неговата обществена опасност.
При
определяне размера на глобата АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел степента на обществена опасност на нарушението и обстоятелството,
че то е било извършено за първи път, то правилно е наложил глоба в минималния размер
от 1500 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Предвид обстоятелството,
че никоя от страните не направи своевременно искане за присъждани на разноски,
то съдът служебно не може да направи това.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-001687 от 27.09.2019 год. на директора на
Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на В.С.Ш.от гр.Пещера, обл.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.414 ал.3 от КТ
във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.2 ал.1 от КТ, в качеството му на земеделски
производител и работодател, е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и
петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: