Р Е Ш Е Н И Е
№ 260319 / 17.3.2021г.
гр. Перник, 17.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3684 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Радостина Димитрова, срещу Ж.В.А., с ЕГН: **********
и В.С.Г., с ЕГН: ********** /прекратено/,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца
разделно, всеки по ½ част, сумата от общо 545.51 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № 21, находящ се в ********, от които главница в размер на 491.42
лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл., и 54.09 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г. вкл., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
С влязло в
сила определение № 260318/22.01.2021 г. производството е прекратено частично –
относно ответницата В.С.Г. и претендираните от нея суми.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло срещу ответника Ж.В.А..
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, писмо от Община Перник с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, договор
за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от
27.04.1991 г., препис извлечение от акт за сключен граждански брак и Решение №
648/03.06.1999 г. по гр.д. № 4153/1998 г. на Пернишкия РС.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника Ж.В.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия с определение
от 02.12.2020 г е назначен особен представител – адв. С. Г..
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на
22.02.2021 г., процесуалният представител на ответника адв. Г. заявява изрично,
че не оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално
е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не
оспорва размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел
окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в
съдебното заседание, не са възразили.
В открито съдебно
заседание, проведено на 22.02.2021 г. процесуалният представител на ищеца счита
исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът
се представлява в съдебното заседание от адв. Г., която изразява становище за
постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства. Прави
възражение за погасителна давност относно процесните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 45/08.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 72/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
По делото не се спори, а и от представеното извлечение
от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за
доставка на топлинна енергия – главница в размер на 491.42 лева за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. вкл, и 54.09 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до
04.12.2019 г., от които от ответника се претендира по ½ част съобразно
участието му съсобствеността или 245.71 лева за главница и 27.05 лева за лихва,
като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от декларация по чл. 14
от ЗМДТ и договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 27.04.1991 г. се установява, че на 27.04.1991 г. ответникът
Ж.В.А. е придобил собствеността върху процесния имот – апартамент № 21, находящ
се в ********, за който е доставяна топлинна енергия.
От препис извлечение от акт за сключен граждански брак
и Решение № 648/03.06.1999 г. по гр.д. № 4153/1998 г. на Пернишкия РС се
установява, че към датата на придобиване на имота ответникът Ж.В.А. е бил в
брак с В.С.Г. /А./. Бракът помежду им обаче е прекратен на 03.06.1999 г. с
цитираното съдебно решение. От процесуалния представител на ответника не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка респ. след прекратяване на брака между
съпрузите.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и
настоящ адрес на ответника от Национална база данни „Население” се установява,
че същият е адресно регистриран на адреса – ********, ап. 21 от 2001 г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 45/08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72/2020 г. на ПРС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от ДВ. бр. 100 от 2019 г./. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по делото
писмени доказателства /декларация по чл. 14 от ЗМДТ, договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 27.04.1991 г.,
препис извлечение от акт за сключен граждански брак и Решение № 648/03.06.1999
г. по гр.д. № 4153/1998 г. на Пернишкия РС/ следва
извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия,
доколкото е съсобственик на процесния имот, като между него и
„Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи
условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда –
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Доколкото процесният имот е закупен по време на
брака на ответника, то същият е придобит от съпрузите /чл. 19 от СК отм./ в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Последната е прекратена с
постановения помежду им развод с Решение № 648/03.06.1999 г. по гр.д.
№ 4153/1998 г. на Пернишкия РС. В тази връзка и по силата на чл. 27 от СК
/отм./ след прекратяване на брака всеки от съпрузите е придобил процесния имот
при равни дялове т.е. по ½ идеална част.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 245.71 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл. /1/2 част от
общото задължение за имота в размер на 491.42 лева/, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 27.05 лева /1/2 от
общото задължение в размер на 54.09 лева/, считано от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г., както
твърди ищецът, предвид участието на ответника в съсобствеността.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава е въведено след срока за отговор на
исковата молба, поради което е преклудирано. Предвид разпоредбата на чл. 111,
б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с
оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.01.2020
г. и процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл., такава давност така или иначе не е изтекла
по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направил само ищецът:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 72/2020 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от
37.50 лева /предвид частта от претенциите дължима от ответника в исковия
процес/.
По
разноските в производството по гр.д. № 3684/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 425 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300
лева депозит за особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени, поради което следва бъде присъдена сумата
от 362.50 лева /предвид това, че искът е насочен първоначално срещу двама
ответници, но само на ответника А. има назначен особен представител/.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ж.В.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо 272.76 лева,
представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия в размер на общо 545.51, за имот – апартамент № 21, находящ се
в ********, от които главница в размер на 245.71
лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл. / ½ от
главницата за периода в размер от 491.42 лева/, и 27.05 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г.
вкл. / ½ от обезщетението за периода в размер от 54.09 лева/, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 07.01.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Ж.В.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 37.50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 72/2020
г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 362.50 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 72 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.