№ 1592
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20254430104142 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№21177/02.07.2025 г. на Х. П. М.,
срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, с която се иска да бъде прогласена нищожност
на договор за потребителски кредит № 1203251.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 1203251/19.10.2022 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който
ответникът предоставил заемна сума на ищеца в размер на 300 лв., при ГПР от 49,85%. На
основание чл. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено и обезпечение, което се
предоставя от „Multitude Bank”в полза на кредитора. В договора за кредит обаче не било
посочено възнаграждение за предоставяне на гаранция, а ищецът твърди, че след като
усвоила сумата от 300 лв., установила, че са и начислили освен заемната сума, и сумата от
88,86 лв. такса за обезпечение с поръчителство. Ищецът счита, че договорът за кредит е
недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11,ал.1, .т10 от ЗПК, тъй като вноските за
поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито е посочено, че сключването на
договор за гаранция е задължително. Посочва, че сумата за предоставяне на гаранция
несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, а невключването и водило до извод за
приложимост на ГПР между страните, различен от посоченото в договора. Действителният
размер на ГПР надхвърлял според ищеца допустимата стойност по закон, поради което е
налице несъответствие между ГПР и общата дължима стойност по договора ,а това
представлявало неяснота, която водила до недействителност на договора за кредит на осн.
чл. 22 от ЗПК. Договорът не бил подписан с електронен подпис, поради което липсвало
съгласие за неговото сключване. На последно място, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от
договора е недействителна на осн. чл. 143,ал.1.т.9 от ЗЗП. Претендира разноски и моли
предявеният иск да бъде уважен.
В срока /п. к. от 20.08.2025г./ по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Фератум
България“ ЕООД. Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не оспорва, че процесния
договор е сключен при посочените параметри, като допълва, че главницата и лихвите е
следвало да бъдат върнати в срок до 1 месец. Ответникът счита за неоснователни доводите
за нищожност на договора, защото предоставянето на поръчителство не е задължително
условие за сключване на договора за кредит. Ищецът имал възможност да избере да сключи
1
договор с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него.
Поръчителството представлявало отделно правоотношение, което не увеличавало
възможността на кредитора. Ищецът сам избрал в електронния формуляр обезпечение от
„Фератум Банк (Malta)”, и след като се е запознал с дължимите от него такси, е подал
заявление за сключване на договор за кредит. След това ищецът получил на своя имейл и
преддоговорна информация, в която изрично посочил, че обезпечава кредита. Отделно
потребителят получил и цялата информация от „Фератум Банк (Малта“ по имейл. Ищецът
изрично чрез СМС потвърдил, че желае да сключи договора за потребителски кредит.
Поради това ответникът счита, че не е налице и нарушение на чл. 68е от ЗЗП, тъй като
ищецът е разполагал с необходимата информация и възможност за избор на поръчител.
Исковата претенция не била подкрепена с убедителни доказателства, като доводите за
нарушения на чл. 143 ЗЗП също счита за неоснователни, защото чл.5 от договора ясно
посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. Договорът
за гаранция имал за предмет възмездна услуга от трето лица, разходът по него не се
включвал в ГПР, именно защото услугата не е задължителна. Обезпечението представлявало
резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Ищецът имал право в 14-дневен срок
по закон да се откаже от договора, но не е упражнил това свое право. Моли предявения иск
да бъде отхвърлен, претендира разноски.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и моли предявеният главен иск да бъде
уважен.
В с. з. ответникът не се явява, но с писмено становище моли предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства и изявленията на
страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, че на 19.10.2022 г. са сключили договор за потребителски
кредит №1203251 със следните параметри: 300 лв. предоставен от ответника на ищеца
паричен заем, при ГПР 49,85 %, както и клауза уговорена с чл. 5 от договора, че
потребителят обезпечава кредита чрез гаранция от „Multitude bank”в полза на кредитора и
начислена сума за възнаграждение на поръчител 88,86 лв. Видно още от представената
преддоговорна информация е, че срокът на договора е 30 дни, при 1 погасителна вноска от
310,14 лв. дължима на 08.11.2022 г. и обща дължима сума от 310,14 лв. Годишният лихвен
процент е определен на 41,12 %. Изрично в 4.3. е посочено, че разходът от 88,86 лв.
възнаграждение не е взет предвид при изчисление на ГПР.
Видно от договора за гаранция от 10.10.2022 г. сключен между ищеца Х. П.а М. и
Multitude Bank като гарант е, че се обезпечава договора за заем сключен с „Фератум
България“ ЕООД от 09.10.2022 г. с №1203251. Поръчителят поел задължението да
предостави гаранция, с която да обезпечи задължението по договора за заем, при насрещно
задължение на ищеца да заплати такса в размер на 88,86 лв.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства, които са неоспорени между страните, и които се ползват с
придадената им по закон доказателствена стойност.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно осн.26,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл. 11, т. 10 ЗПК, който е процесуално допустим.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът и ответникът „Фератум България“
ЕООД са обвързани от договор за паричен заем, който съгласно чл. 9 от ЗПК е
потребителски и е сключен от разстояние. При преценка съдържанието на договора за
кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Длъжникът по правоотношението –
настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП,
поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила,
регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
2
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за
кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че
ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от клаузата на чл. 5 от Договора в случая е, че одобряването на
споразумението се извършва с одобряването на кредита. Следователно възнаграждението на
поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и
общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора
за кредит(т.6 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23). Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора(399 лв., вместо 310,14 лв.), и реалните разходи по кредита,
които ще направи, с което е допуснато и нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит е недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, и предявеният иск срещу ответника "Фератум България" ЕООДД се явява основателен.
При този изход на спора на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв. и
1800 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, което е доказано по основание и размер от
представения договор за правна помощ и съдействие. Не е релевирано своевременно
възражение за прекомерност. От събраните доказателства не се установяват други разходи
по водене на производството.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №1203251/19.10.2022 г., сключен
между Х. П. М., ЕГН **********, като заемател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
***, като заемодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Х. П. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1850 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3