Р Е Ш Е Н И Е
19.06.2009 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата на 04.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Р. М. и с участието на прокурора ......................... ................................................, като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 173 по описа на Районен съд М. за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.99 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата А. В. К., xxx, сочи, че с ответника В. П. К., xxx сключили граждански брак на 26.10.1996 година, който е първи и за двама им. От този брак имат родено дете – В. В. К., роден на xxxxxx1998 година.
В началото семейният им живот започнал нормално, но в последствие настъпили непреодолими противоречия, които довели до фактическата им раздяла през 2003 година. От тогава напуснала семейното им жилище и живеят отделно. Продължителната фактическа раздяла още повече задълбочила отчуждението им и довела до окончателно дезинтересиране на брака. Липсата на съвместно поемане на грижи за семейството довело до окончателно разпадане на семейната общност между тях. Няма възможност да настъпи промяна в отношенията им към заздравяване на брака, поради което желае същия да се прекрати с допускане на развод.
Моли съда да постанови решение, с което се прекрати брака им с допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им по вина на ответника при условията на чл.99 ал.1 от СК, родителските права по отношение на роденото дете В. В. К., роден на xxxxxx1998 година, да се предоставят на нея, да бъде осъден ответника да и заплаща, като майка и законен представител на детето ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лв., считано една година назад от завеждане на исковата молба, до настъпването на законоустановени причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, СИО не притежават, което да е обект на подялба. Тя и детето ще ползват жилището на нейните родители в град М.. След прекратяването на брака, ако съпругът и не възразява, желае да запази брачното си фамилно име. К..
Моли са и се присъдят направените в производството разноски и адвокатско възнаграждение, които се възложат в тежест на ответника.
Ответникът В. П. К., xxx, взема становище по иска.
С него сочи, че счита за основателен иска за развод, не го оспорва, потвърждава, че са във фактическа раздяла от 2003 година и от тогава всеки от тях води свой, отделен от живота на другия живот.
Не възразява по отношение искането за възлагане упражняването на родителските права по отношение на роденото дете на майката, като иска да му се определи режим на виждане с детето.
Приема да заплаща издръжка в размер на 80.00 лв. месечно.
Придобито движимо и недвижимо имущество по време на брака нямат, което да е обект на подялба, поради което и няма такива претенции.
Не възразява съпругата му да запази брачното си фамилно име К., а така също и да се допусне до разпит поискания свидетел.
Счита, че няма възможност да настъпи промяна в отношенията им към заздравяване на брака, поради което желае същия да бъде прекратен с допускане на развод.
Дирекция “С. П. ” град М. не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Не се спори, че страните: А. В. К. и В. П. К., са сключили граждански брак, признат единствено за законен, като официален такъв в Република България на 26.10.1996 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 264 от 26.10.1996 година на Община М., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 26.10.1996 година, като съпругата е приела да носи фамилното име К..
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, в резултат на което са и във фактическа раздяла от 2003 година.
Настъпилата фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и дългогодишната фактическа раздяла между съпрузите – 6 години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаната в качеството на свидетел А. Г. Б., чийто показания съда кредитира като истинни и обективни, сочи, че съпрузите са разделени отдавна.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровенност.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между А. В. К. и В. П. К. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, не действа възпитателно и по отношение на роденото от брака дете, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.99 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и относно липсата на интерес към нея и семейството, лошо отношение към нея, се потвърдиха с показанията на разпитаната свидетелка Б..
Но от събраните в процеса гласни доказателства не може да се обоснове единствения извод, че е извършено брачно провинение само от страна на ответника. Свидетелката Б. потвърди, че ищцата е напуснала семейното жилище с роденото от брака дете и живее отдавна в жилището на родителите си в град М.. Не и е известно да са правили опити да се събират след раздялата.
Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението и безотговорното отношение на съпрузите не само един към друг, но и към роденото от брака дете.
Текстът на чл.15 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. ” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. Верността е поддържане на интимни връзки само със съпруга, неизвършване на брачна изневяра. Верността е първостепенно задължение на съпруга. Нарушаването и се счита за едно от най-тежките брачни провинения. Брачната изневяра винаги е била поставяна между най-сериозните причини, които могат да доведат до брачно разстройство и развод.
В случая не се коментираха други брачни провинения освен незаинтересоваността от страна на съпрузите един към друг, липсата на взаимност и желание да се запази семейството.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, не само ответникът е ангажирал брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, признавайки, че от 2003 година са във фактическа раздяла и от тогава всеки от тях води свои, отделен от живота на другия живот, т. е. не е проявил необходимата грижа, зачитане и внимание към съпругата си, като в същото време не се установи тя да е опитала с търпение, такт и компромис да направи какъвто и да е опит да се преодолеят евентуалните различия, да се заздрави семейството и брака да не се разтрогне.
Не без значение е и обстоятелството на фактическа раздяла – повече от шест години, през което време не се установи съпрузите да са положили каквито и да било усилия за заздравяването на брака си, да са успели, макар и чрез взаимни отстъпки, направени компромиси, променено отношение, да се опитат да преодолеят и дори да простят болките и обидите, обуславя извода в насока, че виновни за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.
От брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което следва да се разгледа въпросът за упражняване на родителски права, издръжка и режим на лични виждания с другия родител.
Установено е, че детето В. е с майка си, от както са разделени родителите му и предвид обстоятелството, че бащата не възразява родителските права да се предоставят на майката, то следва в тази насока да се постанови решението.
Макар и да не се установи какъв месечен доход реализират съпрузите, с оглед възрастта им, същите са в трудоспособна възраст, и са в състояние да реализират такива, се дължи издръжка на роденото от брака дете. Действително задължението за плащане издръжка до навършване пълнолетие на родените от брака деца е и за двамата родители.
Разпоредбата на чл.84 от СК сочи, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи и тези два критерия следва да се преценяват при условията на кумулативност и в определените от Министерския съвет размери, но настоящият състав на съда не счита, че основен фактор при определяне размера на издръжката следва да се преценява доколко няма да бъде затруднен дължащия такава, тъй като възрастта му и здравословното състояние позволяват реализирането на доходи, както за задоволяване на неговите потребности, така и за възможността за нормално физическо, психическо развитие и обучение на роденото от брака дете. Не без значение е и обстоятелството, какви са условията на живот, в смисъл непрекъснато растящите цени на стоки, услуги, лечение, такси.
Между родителите няма разногласие досежно размера на месечната издръжка, а предвид обстоятелството, че не се установи бащата да е предоставял каквато и да било издръжка за детето си, то се явява основателно искането за присъждане на такава една година назад от завеждане на иска за развод, с оглед установената безспорно фактическа раздяла на съпрузите и неангажиране доказателства, в тежест на ответника да е предоставял издръжка за малолетното си дете.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, то следва да бъде предоставено за ползване на ответника.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си, но с оглед невъзразяването от страна на ответника, ищцата да носи брачното си фамилно име, то не следва да се променя.
При този изход на делото, се дължи по сметка на Районен съд М. държавна такса за допускането на развода от 25.00 лв. ; 115.20 лв. за определения размер на издръжката и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите и разноските, платими от ответника.
В конкретният случай, с оглед установената взаимна вина на двамата съпрузи за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, разноските, направени от страните в процеса остават за сметка на всеки един от тях.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между А. В. К., ЕГН xxxxxxxxxx и В. П. К., ЕГН xx-4233260 и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 26.10.1996 година с Акт № 264 от 26.10.1996 година на Община М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете В. В. КИРИВО, ЕГН xxxxxxxxxx, на майката А. В. К..
ПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето В. В. К. с бащата В. П. К. както следва: всяка първа и трета събота на месеца, от 09.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения отпуск на майката, през което време да го взема при себе си.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, да заплаща на А. В. К., като майка и законен представител на малолетното дете В. В. К., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на 80.00 лв., считано от 23.04.2008 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в град М., ЖК Плиска, бл. xxxx, , ет. xxxx, , бл. xxxx, , се предоставя за ползване на В. П. К..
НЕДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата А. В. К., която след прекратяването на брака да носи брачното си фамилно име К..
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, да заплати по сметка на Районен съд М. държавна такса както следва: за допускането на развода от 25.00 лв. ; 115.20 лв. за определения размер на издръжката и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението, в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: