Решение по дело №13609/2020 на Софийски градски съд

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                   В          И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

№………………..гр.София, …………………г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева

                                                                                 Розалина Ботева

 при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 13609 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ,,Уника“ АД срещу решение № 20222354 от 12.10.2020г. на СРС, ГО, 68 състав по гр.д .№ 21026/2018г., с което са отхвърлени изцяло,  като неоснователни, предявеният от въззивника срещу ,,З.Б.И.” АД иск с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./- за общата сума от 266,11лв., от която : сумата от 251 ,11лв.., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско"  по щета № 15111570019 за имуществени вреди на лек автомобил "Шкода“  с рег.№ РРВ ****РТ, причинени при реализирано на 26.12.2015г. ПТП в гр. Пловдив от водача на лек автомобил "Ивеко“  с рег.№ РВ ****ВК, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника З. „Б.и.“ АД и сумата от 15,00лв.- ликвидационни разноски. Решението се обжалва и в частта, с която ищеца и осъден да заплати на ответника разноски по делото съобразно изхода му.

Въззивникът ,,Уника” АД твърди, че в нарушение на процесуалните правила и необосновано първоинстанционният съд е приел, че от него не е доказано съществуването на застрахователно правоотношение между водача, виновен за настъпване на процесното ПТП и ответника по застраховка ,,Гражданска отговорност”, поради което ответникът не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове. Поддържа, че за  това обстоятелство не  налице спор между него и ответника, а то се установява и от представената по делото справка от системата на Гаранционния фонд.  Поддържа ,че след като от ответника не е изпълнено задължението по чл.190 от ГПК – за представяне на застрахователната полица, то на основание чл.190,ал.2, вр. С чл.161 от ГПК съдът е следвало да приеме за доказан фактът на наличието й. Въззивникът-ищец твърди, че по делото е доказано наличието и на останалите елементи от фактическия състав по чл.213,ал.1 от КЗ /отм./, обуславящи основателността на предявения иск. С оглед изложените доводи ищецът заявява искане за отмяна на атакуваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният искове да бъде уважен като доказан и основателен, с присъждане на направените по делото разноски.

            Въззиваемата страна ЗД ,,Бул Инс” АД  оспорва жалбата с подаден в срока по  чл.263,ал.1 от  ГПК писмен отговор. Намира, че правилно с обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото е прието, че той  /въззиваемият-ответник/ не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ето защо, заявява искане да потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство. При условията на евентуалност- в случай на уважаване на жалбата на ищеца, заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

            Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявения иск, като намира същите за незаконосъобразни и неправилни по следните съображения.

            По предявения иск с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ /отм./

 Ищецът „Уника“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по риска ,,Каско” на лек автомобил ,,Шкода“ , с peг. № РВ ****РТ, е заплатил по щета № 151111570019 застрахователно обезщетение в размер на 251,11лв. за вредите, причинени на застрахования при него автомобил в резултат от ПТП, настъпило на 26.12..2015г. в гр.Пловдив. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП, според съставения протокол за ПТП от 26.12.2015г., носи водачът, управлявал лек автомобил „Ивеко“ , с peг. № РВ ****ВК, който лек автомобил е със задължителна и валидна към датата на ПТП застраховка ,,Гражданска отговорност” в ответното дружество З. „Б.И.”АД. Ищецът твърди, че от ответника не е изплатена  сумата от 251,11лв., както и ликвидационните разноски в размер от 15,00лв. или общо исковата сума от 266,11лв. по заявената суброгационна претенция, поради което по настоящото дело претендира заплащане на регресно обезщетение в размер на сумата от 266,11лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – до окончателно изплащане.

            В срока по  чл.131 от ГПК от ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

            По делото между страните не е спорно обстоятелството, а и от представения неоспорен от ответника протокол за ПТП от 26.12.2015г. се установява, че на същата дата поради неосигурено достатъчно странично разстояние от водача на автомобил „Ивеко“ с рег.№ РВ ****ВК е реализирано ПТП с автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ РВ ****РТ. 

Между страните по делото няма спор, а и от отбелязването в протокола за процесното ПТП, както и от справката от Гаранционен фонд , представена по делото на л.29 , е видно, че автомобил „Ивеко“ с рег.№ РВ ****ВК  е със сключена застраховка „Гражданска отговорност с полица № BG/02/11/**********/ 21.12.2015г. за периода 23.12.2015г. - 22.12.2016г.. при ответника З. „Б.и.“ АД.

По делото е представено уведомление за щета на МПС до „Уника“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ РВ ****РТ, по което е образувана щета № 151111570019г. С възлагателно писмо „Уника“ АД е възложило на „Кар Рефайн“ да извърши ремонтните дейности по възстановяване на щетите на посочения застрахован автомобил в резултат на процесното ПТП. Стойността на ремонта е установена с фактура № 661 от 15.009.2017 г. и възлиза на сумата от 251,11 лева, която „Уника“ АД е изплатило на автосервиза на 02.11.2017г., като последният факт на плащането е установен с приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ..

На 12.12.2017 г. „Уника“ АД е изпратило до З. "Б.И." АД регресна покана за сумата от 266,11лв. , от които 251,11лв. обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски.

От приетото по делото е неоспорено заключение на  САТЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП са следните вреди, причинени на  лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег.№ РВ ****РТ – калник заден ляв и огледало ляво. От заключението на вещото лице се установява още, че стойността на ремонта на автомобила за отстраняване на тези вреди по средни пазарни цени възлиза на сумата 329,28 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 213,ал.1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

В настоящия случай са налице предпоставките за предвидената суброгация. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахованото лице по договор за застраховка "Каско" за л.а. "Шкода Октавия“, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 251,11лв. и са направени ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.  От представения по делото протокол за ПТП и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на автомобил „Ивеко“, като вредите по автомобила, застрахован при ищеца,  са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Настоящият съдебен състав приема в конкретния случай за доказано наличието  и последната предпоставка по чл.213,ал.1 от КЗ  /отм./-  сключен с ответника договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", покриващ отговорността на виновния водач за вредите от процесното ПТП. На първо място в тази връзка следва да се посочи, че за това обстоятелство между страните по делото няма спор.  Освен , че е изведен в нарушение на процесуалната норма на  чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, изводът на първоинстанционният съд за недоказано наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на  лекия автомобил ,,Ивеко“ , този извод е и необоснован и неправилен, като е изведен в противоречие със събраните по делото доказателства /отразяването наличие на валидна застрахователна полица в протокола за ПТП и справката от ГФ/. Основателно се явява и заявеното с въззивната жалба възражение на въззивника –ищец за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, произтичащо от неприлагането на правните последици, установени от нормата на чл.190,ал.2, вр. с чл.161 от ГПК, поради неизпълнението на постановеното от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 28.07.2018г. задължение за ответника за представяне на  застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност“ № BG/02/11/**********/ 21.12.2015г., /посочена в справката на ГФ/. Тази правна последица е свързана с приемането за установено наличието на посочената полица , покриваща Гражданската отговорност на водача на автомобила, по чиято вина е настъпило процесното ПТП.

По отношение на размера на дължимото на ищеца обезщетение, претендирано  на основание настъпила суброгация по чл.213, ал.1 КЗ(отм.).

В настоящия случай регресното право на ищеца- като застраховател по имуществена застраховка „Каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 КЗ(отм.) застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора- чл.267, ал.3 КЗ(отм.). Нормата на чл.273, ал.2, изр.1 КЗ(отм.) постановява, че при вреди на имущество,  обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Изложеното налага извод, че в съдебното производство размерът на дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, при проведено съответно доказване, се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието /арг. от чл.208, ал.3, изр.1 и чл.273, ал.2, пр.1 КЗ(отм.)/ и е лимитирано от застрахователната сума по договора /чл.267, ал.3 КЗ(отм.)/.  Действителната стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 КЗ (отм.) и чл.203, ал.2 от КЗ (отм.) e стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. средната пазарна стойност на нови части, материали и труд, необходими за репариране на щетите. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС-решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І ТО и решение № 52 от 08.07.2010г. до т.д.№ 652/2009г. на ВКС, І ТО.

В конкретния случай, от приетото по делото е неоспорено заключение на  САТЕ се установява, че за отстраняване на   вредите, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил, е необходима сума от 329,28 лв., /определена по средни пазарни цени/, т.е. в по-висок размер от изплатеното от ищеца обезщетение от 251,11 лв. Ето защо, съдът приема, че  искът е основателен в  пълния му предявен размер от 251,11 лв., като дължими от ответника са направените от ищеца ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.  Ответникът, чиято е доказателствената тежест, съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК ,  не доказва плащане на обезщетението, поради което  предявеният иск по чл.213,ал.1 от КЗ /отм./  следва да се уважи в пълния му предявен размер от общо 266,11лв. /с включени ликвидационни разноски/, след отмяна на обжалваното решение, с което той е отхвърлен.

По разноските по делото:

  При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първоинстанционното производство за  държавната такса, депозити за САТЕ и ССЕ, за адвокатско възнаграждение в размер на 590,00лв. За въззивното производство дължимите на ищеца разноски възлизат на 385,00лв., включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за настоящото производство, тъй като същото с включен ДДС е в минималния установен такъв ,  съгласно разпоредбата на чл.7,ал.1 от Наредба №1 /2004г. /в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна помощ, обн. В ДВ, бр.68/2020г./.  

            Воден от горните мотиви Софийски градски съд

                                                             Р Е Ш И:

  ОТМЕНЯ решение № 20222354 от 12.10.2020г. , постановено по гр.дело № 21026/2018г. По описа на СРС, 68 състав, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Б.И." АД ***, да заплати на „Уника“ АД с ЕИК040452865, със седалище и адрес на управление:***-13 и съдебен адрес:*** кантора 3, на основание чл. 213,ал.1 от КЗ /отм./-   общата сума от 266,11лв., от която: сумата от 251 ,11лв.., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско"  по щета № 15111570019 за имуществени вреди на лек автомобил "Шкода“  с рег.№ РРВ ****РТ, причинени при реализирано на 26.12.2015г. ПТП в гр. Пловдив от водача на лек автомобил "Ивеко“  с рег.№ РВ ****ВК, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника З. „Б.и.“ АД и сумата от 15,00лв.- ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 29.03.2018г.- до окончателното изплащане,  както и  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 590,00лв.- разноски по делото за първоинстанционното производство и сумата от 385,00лв.- разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.