М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 4071
по описа за 2019 год. на
Варненския районен съд –
ПЪРВИ наказателен състав.
По отношение на подс.Б.П.Х. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.195 ал.1 т.4 пр.1
и т.6, вр. чл.194 ал.1 от НК: за това, че на
19.05.2018г.
в гр.Варна, като длъжностно лице („Специалист еколог“ към Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“ – гр.Варна), възползвайки се от служебното си положение,
чрез използване на моторно превозно средство – специален автомобил на „Пътна
помощ“ марка „Ман“ с рег.№ В 1010 ВР, отнел чужда движима вещ – товарен
автомобил „Нисан Ванет“ с
рег.№ Н 5715 ВА на стойност 1813,00 лева /хиляда осемстотин и тринадесет лева/
от владението на С.В.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като откраднатата вещ не била под постоянен надзор.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подс. Х., като пледира за осъдителна
присъда, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
което наказание бъде отложено с три годишен изпитателен срок.
В съдебно заседание подсъдимият не
се признава за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение и
заявява, че желае да се възползва от възможността за провеждане на съкратено
съдебно следствие, като не се провежда разпит на част от разпитаните в ДП
свидетели. Дава обяснения в процеса, с които се опитва да си изгради
оневиняваща го версия, твърди, че неустановени от него лица имат интерес да го
отстранят от работа и делото е плод на някакво активно полицейско мероприятие
срещу него.
Защитниците на подсъдимия пледират за оправдаване на подс.Х..
В дадената последна дума на
подсъдимият заявява, че предоставя на съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка, описана в обвинителния акт:
Свидетелят
С.В.С. упражнявал фактическа власт върху товарен автомобил „Нисан
Ванет" с per. № Н 5715 В А.
Поради проблеми с банкови кредити през 2010г., св.С. формално прехвърлил
собствеността върху автомобила на своя познат св. К.Ж.С.. Последният бил
собственик по документи на автомобила, но от самото начало той бил във
владението на св. С., който единствен го управлявал и ползвал. През месец март
2018г. св. С. паркирал автомобила на импровизиран неохраняем
паркинг на обръщача на автобус по линия № 13 на
„Градски транспорт" - гр. Варна (гр. Варна, ул. „Евлоги Г." № 34) и
поради технически проблеми през следващите няколко седмици не го управлявал,
като от време на време минавал, за да го наглежда и да взема или оставя вещи в
него.
Към месец май 2018г. подсъдимият Б.П.Х.
заемал длъжността „Специалист еколог" към Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона" - гр. Варна. Задълженията му били свързани с
установяване местонахождението на моторни превозни средства (МПС) на територията
на гр. Варна, които са излезли от употреба. При намирането на такова МПС
подсъдимият следвало да го заснеме и да състави констативен протокол.
Впоследствие следвало да изиска справка от сектор „Пътна полиция" на ОД на
МВР - Варна, от която да се установи кой е собственикът на това МПС. След това
той трябвало да уведоми лицето с писмо с обратна разписка. При явяване на
лицето обвиняемият следвало да му представи констативния протокол за
запознаване и подпис, а то попълвало декларация относно това какво възнамерява
да направи в 14-дневен срок с автомобила си - да го премести, да го
транспортира за преминаване на годишен технически преглед или да го предаде за
скрап. В случай на неявяване на собственик, подсъдимият следвало да залепи
предупредителен стикер на МПС-то за това, че същото подлежи на принудително
преместване в 14-дневен срок. След изтичане на този срок излязлото от употреба
МПС се извозвало от служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона" - гр. Варна на общинския паркинг под Аспаруховия мост в гр. Варна.
При непотърсването му в 3-месечен срок и при условие, че не представлява
оперативен интерес за полицейските органи, излязлото от употреба МПС се
предавало на фирма „Про метал" за фактическото
му унищожаване.
На неустановена дата в началото
на месец май 2018г. подс. Х. минал покрай автомобила
на св. С. (който продължавал да се намира на импровизирания неохраняем
паркинг на обръщана на автобус по линия № 13 на „Градски транспорт" - гр.
Варна (гр. Варна, ул. „Евлоги Г." № 34) и по занемарения му външен вид
решил, че е излязъл от употреба. Поради това и съобразно посочените по-горе
правила за заеманата от него длъжност, подсъдимият съставил констативен
протокол № 003120 от 10.05.2018г. и изпратил уведомление, адресирано до
формалния собственик на автомобила - св. К.Ж.С.. Впоследствие обаче подсъдимият
решил да не изпълни вменената му по длъжностна характеристика административна
процедура до край, а да отнеме противозаконно автомобила и да се облагодетелства
неправомерно след продажбата му за вторични суровини.
В изпълнение на
решението си подс.Х. се свързал по телефона със св. М.Г.Г. - негов познат, работещ в автосервиз в гр.Варна, и го
попитал дали ще има възможност да разглоби един лек автомобил (подсъдимият не
уточнил, че всъщност става въпрос за товарен автомобил, който при това не бил
негова собственост). Свидетелят Г. му отговорил, че няма проблем той и
помощникът му в автосервиза - св. И.П.К., да разглобят автомобила срещу
съответното възнаграждение. След това св. Г. на свой ред се обадил на св. Р.Г.Р.
- негов познат, работещ като шофьор на специален автомобил „Пътна помощ"
марка „Ман" с per. № В 1010 BP към „Михневи
транс" ЕООД, и го помолил да окаже съдействие при транспортиране на
автомобила, за който подс.Х. му се бил обадил, като
му казал, че автомобилът е лично негов (на св. Г.). Свидетелят Р. се съгласил и
двамата се уговорили да се чуят отново на 19.05.2018г. и да уточнят всички
детайли около транспортирането.
На 19.05.2018г.
около 08:20ч. св. Р., след като се чул със св. Г., взел с горепосочения
специален автомобил подс.Х. от паркинга на магазин „Лидл" в ж.к. „Владислав Варненчик"
в гр. Варна. След това подсъдимият го насочил до мястото, където бил паркиран
товарен автомобил „Нисан Ванет"
с per.
№ Н 5715 ВА, а именно - неохраняем паркинг на обръщача на автобус по линия № 13 на „Градски
транспорт" - гр. Варна (гр. Варна, ул. „Евлоги Г." № 34). Когато
пристигнали там, св. Р. пристъпил към качване на автомобила на платформата,
като обяснил на подсъдимия, че ако автомобилът е на скорост, има опасност от
повреда, но подс.Х. му отвърнал, че това не е проблем
и че не носи в момента ключовете на превозното средство. След като товарния
автомобил бил качен на платформата, подсъдимият и св. Р. отново влезли в
специалния автомобил на „Пътна помощ" и потеглили към дома на св. К. ***),
където подс. Х. и св. Г. се били разбрали да бъде
оставен автомобилът. При пристигането им на място, свидетелите Г. и К. били там
и ги очаквали. Двамата останали подразнени от обстоятелството, че им се носи за
разглобяване не лек автомобил, както подс.Х. бил
казал на св. Г., а товарен такъв. Свидетелят Р. смъкнал автомобила от
платформата и го оставил на самата улица пред дома на св. К., след което подс.Х. му платил 60 лв. за извършената услуга. Свидетелят Р.
през цялото време действал с убеждението, че автомобилът е на св. М., а подс. Х. оказва единствено логистична подкрепа при
превозването му.
По-късно през деня подс.Х. се обадил на св. Г. да го пита дали са започнали
разглобяването на автомобила, но св.Г. отговорил отрицателно и предложил на
подсъдимия, ако толкова бърза, да го свърже с негов познат - св. М.К.Г.,*** и
можел веднага да го изкупи на цената на желязото. Подсъдимият се съгласил и
дори организирал превозването на автомобила на по-следващия ден (21.05.2018г.)
до автоморгата, но до продажбата и фактическото му
унищожаване така и не се стигнало предвид намесата на полицейски служители при
Второ РУ на ОД на МВР - Варна и започването на настоящото досъдебно
производство.
В хода на
досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза /л. 60-62/,
от чието заключение става ясно, че стойността на товарен автомобил „Нисан Ванет" с per. № Н 5715 ВА към
19.05.2018г. възлиза на 1813,00 лв. /хиляда осемстотин и тринадесет лева/. В
с.з. е назначена СОЕ, която да се извърши след оглед състоянието на автомобила.
От изготвените фото снимки при огледа се установява какъв е външния вид на
процесното МПС, а от заключението на експерта се установява, че същото е на
стойност 1950.00лева. Предвид липсата на изменение на обвинението от страна на
РП Варна, след приемането на така изготвената СОЕ, размерът на описаните в
обвинението вреди са без изменение от посочените в обвинителния акт.
Разпитан в
качеството си на обвиняем, Х. се възползва от правото си да не дава обяснения в
ДП, а в с.з. дава обяснения с които се опитва да си изгради защитна версия,
която обаче съдът намира за нелогична, недоказана и противоречаща на останалите
събрани по делото доказателства. Деянието му се доказва от събрания по делото
доказателствен материал - свидетелски показания дадени от св.С., Р., Н.М.Г. и М.Г.,
експертизи от ДП и назначената в с.з. СОЕ, справки, протокол за оглед на
местопроизшествие и др.
Съдът не споделя
и становищата на двамата защитници на подс.Х.. Следва
да се отбележи, че защита основно набляга на стойността на процесния автомобил,
като оспорва заключението на експертите в тази насока и твърди, че следва да се
вземат предвид свидетелските показания относно стойността на автомобила, тъй
като тя се определяла на пазарен принцип. Съдът не споделя тези съждения,
доколкото е ясно, че за определяне стойността на една вещ са необходими
специални знания и умения и именно поради тази причина е било възлагано
оценяването на процесната вещ от експерт в областта. В своята пледоария адв.Я. не оспорва факта, че подс.Х.
е започнал процедурата по репатрирането на процесната вещ. Твърди се че
автомобила едва ли не е без стойност, тъй като не е преминавал технически
преглед и за него не е за плащана задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Съдът не споделя това становище, доколкото е известно, че в
множество т.нар. автокъщи се немират
неопределен брой автомобили за които не е заплатена задължителната застраховка
ГО и същите не е ясно кога за последно и къде и дали са преминавали технически
преглед, но това не ги прави вещи без стойност. Налице е и вътрешно
противоречие в защитната теза на адв.Я., като твърди,
че не е доказано, че Б.Х. е бил в камиона на пътната помощ превозващ процесния
автомобил и не той е инициирал извозването му
по този начин. Както е записано и по-горе адв.Я.
не оспорва факта, че подс.Х. е започнал процедурата
по репатриране на автомобила. От показанията на свидетелите описани по-горе е
ясно, кой от тях кога и какво е разговарял с подс.Христо,
какви уговорки са били направени във връзка с репатрирания автомобил и неговото
разглобяване. Оспорват се детайли в показанията на свидетелите, но не се взема
становище защо именно подс.Х. заплаща за репатрирането
на автомобила 60.00лева. Ако този автомобил е репатриран от общинското
предприятие е следвало разноските да се поемат от същото предприятие и
евентуално след това да се претендират от собственика на процесната вещ.
В защитната теза
на адв.М., съдът също не беше убеден. Твърдението, че
подс.Х. не е използвал документ, с който да се
легитимира пред някого като служебно лице за съдът е ирелевантно
за промяна на правната квалификация. Както е описано във фактическата
обстановка, на подс.Х. именно поради служебното му
положение и извършваната от него дейност като служител на общинско предприятие
му е станало известно местоположението и състоянието на процесния автомобил.
Той е използвал тази информация, която е придобил като длъжностно лице и се е
разпоредил по описания по-горе начин с процесното МПС.Твърденията за наличието
на едва ли не някаква световна конспирация срещу подс.Х.
и отстраняването му от длъжност съдът също намира за меко казано несериозно и
много приличащо на част от криминален роман, но неподкрепено от каквито и да
било доказателства. Факт е че пострадалия свидетел е подал сигнал, че е
откраднат процесния автомобил и същия е бил намерен паркиран пред авто морга. За съдът е ирелевантно
поради каква причина от процесния автомобил не са били иззети дактилоскопни следи, но намира, че това не е било и
необходимо. Не става ясно, какво според адв. М. би се
установило по този начин. Факта, че на подс.Х. са
снети дактилоскопни отпечатъци с цел неговата
задължителна криминалистична регистрация е ирелевантен.
Относно
твърдението, че предвид липсата на извършени разпечатки на проведените
разговори на подс.Х. по телефона с различни
свидетели, едва ли не е недоказано провеждането на тези разговори съдът също не
го възприема. Тези факти са надлежно доказано от страна на органите на РП Варна
с допустими доказателствени средства, а именно с провеждането разпит на
свидетелите, с които е говорил подс.Х.. Същите
установяват не само факта, че са разговаряли с подс.Х.,
но и за какво са разговаряли с него и какво са се говаряли
относно процесния автомобил.
След преценка на всички доказателства по делото,
съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът счита, че подсъдимият Х. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на С гореописаното деяние подс. Б.П.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за това, че на 19.05.2018 г. в гр.
Варна като длъжностно лице („Специалист еколог" към Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона" - гр. Варна), възползвайки се от
служебното си положение, чрез използване на моторно превозно средство - специален
автомобил на „Пътна помощ" марка „Ман" с per. № В 1010 BP, отнел чужда
движима вещ - товарен автомобил „Нисан Ванет" с per. № Н 5715 ВА на
стойност 1813,00 лв. /хиляда осемстотин и тринадесет лева/, от владението на С.В.С.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата
вещ не била под постоянен надзор.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Деянието на подс.Х. е извършено с действие, при форма на вината пряк
умисъл, като Х. е искал и целял настъпването на обществено опасните последици.
Квалификацията
на извършеното от подс. Х. деяние по чл. 195, ал. 1,
т. 2 НК се обусловя от обстоятелството, че предметът на престъплението -
товарен автомобил „Нисан Ванет"
с per.
№ Н 5715 ВА, е бил паркиран на неохраняем паркинг и в
този смисъл е бил без постоянен надзор (оставен на обществено доверие).
Квалификацията
на извършеното от подс. Х. деяние по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 1 НК се дължи на това, че за отнемането на автомобила подсъдимият си
е послужил с моторно превозно средство - специален автомобил на „Пътна
помощ" марка „Ман" с per. № В 1010 BP, управлявано от
св. Р.,*** е преценила, че не може да се търси наказателна отговорност поради
субективна несъставомерност на деянието му.
Квалификацията
на извършеното от подс.Х. деяние по чл. 195, ал. 1,
т. 6 НК се определя от това, че именно във връзка с изпълнение на служебните му
задължения в качеството му на длъжностно лице („Специалист еколог" към
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона" - гр. Варна), той е
узнал местонахождението на товарния автомобил, задвижил е процедурата по
принудителното му преместване и евентуално предаване на вторични суровини, след
което го е отнел от владението на св. С. и се е опитал да го продаде за
вторични суровини, приходите от което е искал да останат в негова лична полза.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема видимо влошеното здравословно състояние на подс.Х..
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – липса на критично отношение към деянието,
множество квалифициращи признаци на извършеното деяние, като за постиигане на престъпния резултат е използвана сложна
система от различни хора, всички обвързани от подс.Х.,
въвеждайки част от тях в заблуждение относно собствеността на автомобила.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Съдът, като взе предвид
и личността на подсъдимият, начина на извършване на деянието и настъпилия
вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с
налагане на наказание следствие -
"Лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Съдът намира, че с така наложеното наказание е възможно да се постигнат
целите предвидени в закона. Изпитателния срок е съобразен с личността на подс.Х. и времето необходимо за неговото поправяне.
На осн. чл.189 ал.2 от НПК, съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест
на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: