№ 14361
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110116750 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
24.07.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 16750/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че
на 08.11.2023 г. в гр. Варна, на ул. „Христо Ботев“ над надлеза на КАТ било настъпило ПТП
между автомобил „Мерцедес“, рег. № ****, и автомобил „Тойота“, рег. № ****, на който
били нанесени вреди. Поддържа, че за инцидента бил съставен двустранен констативен
протокол, като механизмът бил следният – водачът на автомобил „Тойота“, рег. № **** се
движел по ул. „Христо Ботев“ и докато преминавал покрай паркирания автомобил
„Мерцедес“, рег. № ****, страничната лява врата на последния се отворила и ударила
предната дясна част на преминаващия покрай него автомобил „Тойота“. Поддържа, че към
момента на инцидента за автомобил „Тойота“, рег. № **** била налице валидно сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100518185/01.07.2023
г., като във връзка с ПТП-то била подадена застрахователна претенция №
1
**********/08.11.2023 г. Навежда доводи, че щетите по застрахования при ищеца автомобил
били описани в протокол за оглед и оценка на щети на МПС от 08.11.2023 г. Сочи, че във
връзка с образуваната застрахователна преписка било определено застрахователно
обезщетение в размер на 2258,23 лева въз основа на фактура от официален сервиз, като
посочената сума била изплатена на сервиза, който бил извършил ремонта. Излага
съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е
била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил
ответника да заплати дължимата регресна сума, но последният заплатил сумата от 1879,03
лева, като останал неплатен остатък в размер на 379,20 лева. Иска ответника да бъде осъден
да заплати сумата от 379,20 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва размера на предявения
иск. Поддържа, че от страна на ищцовото дружество е извършено плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2258,23 лева, както и че от страна на ответното
дружество е извършено плащане на сумата в размер на 1879,03 лв. Сочи, че не оспорва
механизма на ПТП-то, както и наличието на причинна връзка между него и твърдените щети
по автомобил „Тойота“, peг. № ****. Навежда доводи, че обезщетението е в завишен размер
– над средните пазарни цени. Поддържа, че определеното и изплатено от ответното
дружество обезщетение от 1879,03 лева е справедливо и достатъчно, за да се приведе
увредения автомобил в състоянието, в което се е намирало преди да настъпи процесното
ПТП. Твърди, че ищецът цели да се обогати неоснователно за сметка на ответното
дружество. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр.
чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 08.11.2023 г. в гр. Варна, на ул.
2
„Христо Ботев“ над надлеза на КАТ е настъпило ПТП, между автомобил „Мерцедес“, рег. №
****, и автомобил „Тойота“, рег. № ****, на който били нанесени вреди, при следния
механизъм – водачът на автомобил „Тойота“, рег. № **** се движел по ул. „Христо Ботев“ и
докато преминавал покрай паркирания автомобил „Мерцедес“, рег. № ****, страничната
лява врата на последния се отворила и ударила предната дясна част на преминаващия
покрай него автомобил „Тойота“, както и че произшествието е настъпило поради виновно и
противоправно поведение на водача на автомобил „Мерцедес“, рег. № ****; 2) към датата на
процесното ПТП при ищеца е било налице застрахователно покритие по имуществена
застрахова „Каско“ досежно лек автомобил „Тойота“, рег. № ****, обективирана в
застрахователна полица № 00500100518185/01.07.2023 г.; 3) с оглед настъпили инцидент, при
ищеца била образувана застрахователна преписка, като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2258,23 лева към сервиза, който бил извършил ремонта; 4) към
момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно водача на автомобил
„Мерцедес“, рег. № ****; 5) ищецът с регресна покана, получена от ответника, е поканил
последния да заплати сума в размер на 2258,23 лева, но последният е платил сумата от
1879,03 лева.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира в цялост.
Освен това с извършеното извънсъдебно плащане, съдът счита, че ответника е извършил и
извънсъдебно признание на всички правопораждащи регресното вземане юридически факти
(материални предпоставки) по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание на
факти е едно от най-сигурените доказателствени средства в гражданският процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
Приложен е двустранен констативен протокол от 08.11.2023 г., като се установява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 08.11.2023 г., около 09:00 ч., товарен автомобил
„Мерцедес“, рег. № ВР **** СВ се движи по бул. „Христо Ботев“ в гр. Варна, където по
време на движение се отваря странична лява врата на фургона, като в следствие на това
настъпва съприкосновение между отворената врата и попътно движещият се отляво товарен
автомобил „Тойота Хайлукс“, рег. № СВ **** КС.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая между страните липсва спор досежно механизма
на ПТП-то, поради което двустранният констативен протокол следва да бъде ценен като
доказателствено средства, ведно и в съвкупност с всички останали доказателствени средства
представени по делото.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния – на 08.11.2023 г., около 09:00 ч., товарен автомобил „Мерцедес“, рег. №
ВР **** СВ се движи по бул. „Христо Ботев“ в гр. Варна, където по време на движение се
отваря странична лява врата на фургона, като в следствие на това настъпва съприкосновение
между отворената врата и попътно движещият се отляво товарен автомобил „Тойота
Хайлукс“, рег. № СВ **** КС. Вещото лице е посочило, че вредите по товарен автомобил
3
„Тойота Хайлукс“, рег. № СВ **** КС са в причинно-следствена връзка с настъпилия
инцидент. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на процесния
лек автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 2234,22
лева, като към този момент автомобилът е бил в експлоатация от 6 г., 2 м. и 7 дни от датата
на първата регистрация. Изяснено е, че ремонтът на автомобила не е извършен в официален
сервиз. Уточнено е, че размерът на средната стойност на човеко-час работа към 2023 г. по
средни пазарни цени е в размер на 25,00 лева без ДДС.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като вещото лице отговорило обективно,
компетентно и добросъвестно на поставените задачи. По делото липсват доказателства, че
експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, релевантни за
определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на
ПТП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални предпоставки на
предявения иск са установени, като същият при спазване на принципа на диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) е основателен за сумата от 355,19 лева, като за разликата до
пълния предявен размер на 379,20 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от иска и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 421,51 лева представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
следва да му се присъди сумата от 25,33 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ************** да заплати на ЗАД „ЕИ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****************, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.
45 ЗЗД, сумата от 355,19 лева, представляващи регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция № **********/08.11.2023 г. за
това, че на 08.11.2023 г., около 09:00 ч., товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № ВР **** СВ
се движи по бул. „Христо Ботев“ в гр. Варна, където по време на движение се отваря
странична лява врата на фургона, като в следствие на това настъпва съприкосновение между
отворената врата и попътно движещият се отляво товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, рег.
№ СВ **** КС по който в причинно-следствена връзка били нанесени вреди, ведно със
законната лихва от 21.03.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 355,19 лева до пълния предявен размер от 379,20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ЕИ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 421,51 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ЕИ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 25,33 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5