РЕШЕНИЕ
№……./…
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и девети състав
На единадесети март Година две хиляди и
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия
Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 710 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.В.С. срещу Наказателно
постановление № 20-0445-000203/08.05.2020г. на Началника на група ОД МВР Варна
РУ Аксаково, с което на В.В.С. е
наложено административно наказание в пункт първи “Глоба” в размер на 10
лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 от
ЗДП, административно наказание в пункт втори “Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДП и административно
наказание в пункт трети “Глоба” в размер на 200лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 5 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се
навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно че наказателното постановление е издадено в
противоречие с чл.33 ал.1 от ЗАНН, тъй като за същото деяние има образувано
наказателно производство, по което въз.С. е привлечен като обвиняем и му е
наложено наказание с вл. в сила определение на ВРС .С оглед на това се излага
становище, че е недопустимо воденето на две съдебни производства – наказателно
и административно, за едно и също
деяние. Поради това се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание въз.С., редовно призован, не се явявява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
представител, който оспорва жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 10.11.2019 г. около 21:00 часа в с.Въглен
като водач лишен от СУМПС управлява л.а. Мицубиши с рег.№ В6903ВК собственост
на "Нотил ООД" като не представя КТ към СУМПС. Поради несъобразена
скорост удря л.а. Рено с рег.№ В9434КК след което напуска мястото на ПТП.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и приета от съда за разглеждане, а разгледана по
същество се явява основателна.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Същото е издадено в
шестмесечния преклузивен срок съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,
датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира обаче, че наказващия орган се е произнесъл при
неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приел, че въз.С. е извършил виновно
описаното в акта и постановлението нарушение.
Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл.33 ал.1
от ЗАНН. Тази норма сочи, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратата, административно-наказателно
производство не се образува. Видно от представените по делото доказателства е,
че въз. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем за деяние по чл.216 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, а именно- На 10.11.2019 г. в с. Въглен, обл.
Варненска, при условията на продължавано престъпление, противозаконно унищожил
дясно странично огледало за обратно виждане на лек автомобил марка „БМВ 525d“,
с рег. № В 3706 СА, на стойност 301,40 лв., собственост на Иван С. Иванов и
повредил чужди движими вещи – предна лява врата, задна лява врата и заден стоп
на багажна врата на лек автомобил марка „Рено 10“ с рег. № В 9134 КК, на
стойност 418,72 лв., собственост на Мирчо Николаев Иванов, и всичко на обща
стойност 720,12 (седемстотин и двадесет лв. и дванадесет ст.) лева.
За описаното
деяние на въз. С. с влязло в сила на 21.12.2020г. определение по НОХД №780/20 на ВРС, 37 състав
е било наложено наказание Пробация.
Съобразно
доказателствата по делото и съдържанието на приложеното към жалбата определение
на ВРС 37 състав, съдът намира възраженията на въззиваемата страна за липса на
идентичност между тях са неоснователни. При произнасянето си съдът взе предвид
Тълкувателно решение № 3 /22.12.2015г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на ВКС.В мотивите на решението е посочено, че при един сравнителен
преглед на понятията „престъпление” и „административно нарушение” се установява,
че и двете представляват деяние -действие или бездействие, общественоопасно,
противоправно и извършено виновно. Разликата е в това, че престъплението е
наказуемо с наказание, налагано по съдебен ред, докато административното
нарушение е наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Тази разлика произтича от разликите им в степените на обществена опасност.
Във всички случаи на първо място трябва
да е налице деяние – външно проявена постъпка, акт на външно изразено поведение
на човека, съзнателен волев акт. Това деяние ще представлява обективната страна
на престъплението, неговите обективно-правни белези. Наблягайки именно върху
фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem, Съдът на ЕС е
акцентирал, че престъплението (нарушението) следва да се разглежда като
съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и
същ извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството. Налице ще е idem, когато един фактически състав на
противоправно поведение бъде
санкционирано повече от веднъж. Според СЕС отправната точка за преценка
на понятието „същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”,
„идентичността на фактическите актове”(ТР №3/22.12.2015 г.) Приложението на
правилото non bis in idem не бива да се изключва заради различия в правната
квалификация на едно и също деяние или с оглед критерия „тъждество на защитения
правен интерес”, който може и да не е еднакъв. Правната квалификация на
деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретното осъществено от дееца поведение. Преценката за
idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
Престъплението, като деяние с по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с административното нарушение, поглъща фактическия състав на
административното нарушение.
Българското законодателство предоставя
разрешение, което в принципен план изключва възможността за повторение на
наказателно и административно-наказателно производства спрямо едно и също лице
за едно и също деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Нормата на чл.
33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната
отговорност над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция
между административно-наказателно и наказателно производства срещу едно и също
лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано
наказателно производство, административно-наказателно производство не се
образува, а започналото се прекратява. В този смисъл спазването на
предписанията на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е надежден механизъм за
предотвратяване на нарушения на принципа non bis in idem при паралелно или
последователно провеждани административнонаказателни и наказателни
производства, защото изключва подобна процесуална ситуация. Привличането към
наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на
прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне
наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за
преследването му. Решението на прокурора
е задължително за административните органи и императивно изключва възможността
за образуване и провеждане на административнонаказателно производство за
деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно. Това разбиране е
синхронизирано и с разпоредбата на чл. 211 от НПК - достатъчно данни за
образуване на д.п. са налице, когато може да се направи основателно
предположение , че е извършено престъпление, т.е. когато са налице
обективно-правните белези на престъпление; не са нужни данни, от които могат да
се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно
правната му квалификация.
В настоящият
казус, престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем и за което му
е наложено наказание с влязло в сила на
21.12.2020г. определение по НОХД №780/20
на ВРС, 37 състав не включва от обективна страна в своя фактически състав
деяние, съставляващо и административно нарушение. В конкретния случай обаче
процесните щети не са причинени по непредпазливост в следствие на ПТП, а
умишлено –жалб. С. съзнавайки всички свои действия и последиците от тях. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на
тези последици. В конкретния случай при управление на лек автомобил са
причинени щети върху друг автомобил, но деянието на С. не съставлява адм.
нарушение, а престъпление. Съдът намира, че в случая не е настъпило ПТП. АНО е
образувал и водил АНП за деяние съставляващо престъпление за което е било
инициирано наказателно производство. Горното обстоятелство се явява недопустимо
и съдът намира, че следва НП да отмени НП в пункт втори и пункт трети. От друга
страна АНО не е подкрепил с доказателства изложеното в пункт първи твърдение,
че водача не носил контролен талон. В НП и АУАН е описано, че се касае за
неправоспособен водач –лишен от СУМПС. Не е описано въз основа на кои факти и
обстоятелства АНО приема, че водача не е носил СУМПС на определена дата. Видно
от разпита на свид. Г. жалб. С. не е бил
на място. В тази връзка съдът намира, че като недоказано и необосновано следва
да отмени НП и в пункт първи.
Поради това съдът намира, че при тези факти
по делото срещу въззивника не е следвало да се образува и
административно-наказателно производство при наличието на образувано
наказателно такова. Наказващият орган е следвало от една страна да проведе
разследване на спорните обстоятелства, а от друга да прецени приложимостта на
чл.54 от ЗАНН. Това обаче не е било сторено, поради което и наказателното
постановление се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0445-000203/08.05.2020г. на Началника на група ОД МВР Варна
РУ Аксаково, с което на В.В.С. е
наложено административно наказание в пункт първи “Глоба” в размер на 10
лв. на основание чл. 183 ал.1 т.1 от
ЗДП, административно наказание в пункт втори “Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДП и административно
наказание в пункт трети “Глоба” в размер на 200лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 5 месеца на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: