№ 37615
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110128171 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищецът В. П. Д. е предявил срещу ответника „Стик - кредит” АД кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, с които се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 1001214 от 10.10.2023 г., както и за осъждането на
ответника да заплати сумата в размер на 840 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът е предявил и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, с които иска прогласяването на недействителността на клаузите на чл. 9 от
раздел III „Лихви и такси“, на чл. 10 от раздел III „Лихви и такси“ и на чл. 17, раздел VIII
„Неустойки“ от договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
656540/14.11.2020г. и за осъждането на ответника да заплати сума в общ размер на 50лв.,
изплатени неустойки и такси по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 10.10.2023 г. е сключил по реда на ЗПФУР с ответника „Стик
кредит“ АД договор за потребителски кредит № 1001214 от 10.10.2023 г., по силата на който
е усвоил главница в размер на 950 лв. Договорено е било че кредитът ще бъде погасен за
срок от 10 месеца при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР - 42,58 %, като при тази
хипотеза общо дължимата сума ще бъде в размер на 1143,98 лв. Съгласно чл. 7 от раздел III
„Лихви и такси“ от договора лихвата по кредита се начислявала ежедневно, като при
изчисляване на лихвата месецът се броял за 30 дни, а годината - за 360 дни. Сочи, че
съгласно чл. 1, ал.9 и чл. 7 от процесния договор се е задължил да осигури в тридневен срок,
считано от сключването на сделката, обезпечения в условията на алтернативност -
поръчител, отговарящ на условията, посочени в общите условия към договора, или банкова
гаранция. Съгласно чл. 17, раздел VIII „Неустойки“ от договора, при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечения дължал неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Съгласно приложение № 2, съставляващо погасителния план по
кредита, при неосигуряване на обезпечение общата сума дължима сума е била в размер на
969,90 лв., а общият размер на задълженията за главница, лихви и неустойка е в размер на
2011,39 лв. Посочва, че в чл. 9 от раздел III „Лихви и такси“ от процесния договор е било
уговорено, че в случай на продължаване на срока на кредита е длъжен да заплати такса за
продължаването му, а в чл. 10 от същия раздел страните са постигнали съгласие, че при
неизпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски дължал на кредитора
разноски за събиране на просрочени вземания в максимален размер от 120 лв. Твърди, че е
1
заплатил общо сума в размер на 825 лв., след което е преустановил плащанията. Счита, че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, доколкото противоречи на добрите нрави, тъй
като създава нееквивалентност на престациите, а освен това са същата противоречала на чл.
143 ЗЗП. Посочва, че записаната в договора лихва е подвеждаща. Счита, че клаузата за ГПР
също е нищожна, доколкото към в посочения ГПР е следвало да бъде включена уговорената
неустойка, а това не било сторено. Посочва, че договора не бил посочен лихвения процент
на ден. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, доколкото не изпълнява типичните за
неустойка функции. Счита, че недействителни са и клаузите на чл. 9 и на чл. 10 от
процесния договор, регламентиращи правото на кредитора да събира такса за продължаване
на срока на кредита и разходи за събиране на просрочени вземания, като протичоречащи на
нормите на чл. 10 а, ал. 2 и на чл. 33 от ЗПК, съгласно които на кредитодателите е забранено
да събират вземания, свързани с управлението на кредита с изключение на законната лихва
за забава. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че е налице злоупотреба с право от ищеца, доколкото с
две напълно идентични искови молби оспорвал една и съща клауза за заплащане на
неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо три
договора. Моли за съединяването на делата. Твърди, че страните са сключили три договора с
клауза като процесната, което говори за наличие на трайни отношения, създадени на база
идентични условия, с които потребителят се е задължил многократно по свое желание и при
пълна яснота относно финансовите последици от тях. Моли в случай на уважаване на иска
да не бъдат присъждани разноски на ищеца. Посочва, че нищожността на отделна договорна
клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и
без нея. Счита, че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би
могла да доведе до нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като
отговаря на всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено писмено
искане от ищеца, като същият е разполагал с информация за параметрите на договора.
Твърди, че Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните
отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора.
Счита, че ГПР е посочен коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин
на формиране. Твърди, че неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото
същата възникнала след сключването на договора. Оспорва възнаградителната лихва да
противоречи на добрите нрави. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна,
като същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя. Сочи, че кредитополучателят разполагал с 14 дни да се откаже от
сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в момента в който
потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала да се начислява. Сочи, че
неустойката е компенсаторна, а освен това имала предварително определен начален и краен
момент, а начинът на изчисляването и е бил ясно посочен в договора. Счита, че условията за
предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на
икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват
трудност за кредитополучателя. Сочи, че с оглед обстоятелството, че между страните са били
сключени три договора ищецът е бил напълно наясно с условията по тях, доколкото били
идентични и дължимите суми. Не оспорва да е получил процесната сума от ищеца, но счита,
че тя е получена на годно право основание. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
По искането по чл.213 ГПК
Съдът счита, че доколкото делата са на различни етапи искането следва да бъде
оставено без уважаване.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за
потребителски кредит № 1001214 от 10.10.2023 г. със соченото в исковата молба
съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни
2
разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването на процесната сума (840 лв.), а в тежест на ответника – наличието на основание за
получаването/задържането й.
По предявените евентуални искове в тежест на ищеца да докаже, че клаузата за
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както
и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, както и че клаузите за
неустойка и такси по договора противоречат на императивни разпоредби на закона.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от
значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните
последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало
дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 1001214 от 10.10.2023 г. с твърдяното в
исковата молба съдържание.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като
общите условия са представени от ответника като приложение към отговора на исковата
молба. Произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде отложено, а на ищеца да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК
да изложи ясни и непротиворечиви твърдения относно това сума в какъв общ размер твърди,
че е заплатил по процесния договор за кредит и съответно, каква част от нея твърди, че е
била платена без основание, за да бъде извършена преценка за спорните и безспорни
обстоятелства по делото относно извършените плащания, както и от необходимостта от
поисканата експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
УКАЗВА на ищеца по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
получаването на съобщението да изложи ясни и непротиворечиви твърдения относно това
сума в какъв общ размер твърди, че е заплатил по процесния договор за кредит и съответно,
каква част от нея твърди, че е била платена без основание, за да бъде извършена преценка за
спорните и безспорни обстоятелства по делото относно извършените плащания, както и от
необходимостта от поисканата експертиза. В тази връзка съдът обръща внимание, че в
обстоятелствената част на исковата молба се твърди плащане на сума в размер на 825 лв., а
предмет на осъдителния иск е сума в размер на 840 лв.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че между тях е сключен договор за потребителски
кредит № 1001214 от 10.10.2023 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4