№ 2029
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ......................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20231110167162 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от ..................... срещу Е. Л. С.
и К. Л. С. (уточнени с молба от ........................) установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца
при условията на разделна отговорност при равни дялове от по ½ част за всеки
от тях следните суми: сумата от 2602, 90 лв., главница, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: ....................... ведно със законна лихва върху главницата
от .......................... до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 211,78 лв. за периода от
........................ сумата от 37,02 лв., главница, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
........................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 6,21 лв. за периода от .........................., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ....................... Ищецът претендира установяване дължимостта на
посочените суми от всеки ответник в размер, както следва:
1) от Е. Л. С. – 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1301,45
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ......................, ведно със
1
законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 105,89 лв.
за периода от ........................ сумата от 18,51 лв., главница, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
........................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,10 лв. за периода от .........................., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ......................;
2) от К. Л. С. – 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1301,45
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ......................, ведно със
законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 105,89 лв.
за периода от ........................ сумата от 18,51 лв., главница, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
........................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,11 лв. за периода от .........................., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по .......................
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са
клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е
извършвало от ...................... Поддържа, че съгласно общите условия за
ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на
главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците – Е. Л. С. и К. Л. С., с който предявените
искове се оспорват като частично недопустими и изцяло неоснователни.
Сочат, че по отношение на претенциите на ищеца за периода от м. ...................
е налице влязло в сила решение № ....................... постановено по гр. д. №
...................... Между страните било водено и друго дело, по което било
2
постановено влязло в сила решение № ................... по гр. дело № ......................
Твърдят, че в сградата, в която се намира процесният недвижим имот,
отоплителната система е с обърнато топлоподаване, в резултат от което
качеството на доставената топлинна енергия на горните етажи на сградата е
значително по-ниско от това на първите. Посочват, че ищецът е уведомен за
незаконно извършеното преустройство на инсталацията в етажната
собственост, след което е била констатирана и невъзможността за прилагане
на системата за дялово разпределение спрямо отделните самостоятелни
обекти в процесната сграда. Поради това оспорват и претенциите за дялово
разпределение. Оспорват и акцесорните претенции за лихви. Твърдят, че са
извършили и плащания за процесния период. Молят за отхвърляне на
исковете. Претендират разноски.
С молба от 01.10.2024 г. и в открито съдебно заседание, проведено на
13.11.2024 г., в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от
.........................., ищецът е уточнил, че претендира от ответниците при
условията на разделна отговорност при равни дялове от по ½ част за всеки от
сумата от 2602, 90 лв., представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ...........................,
а размерът на претенцията му за периода от ................... е в размер на нула
лева. Излага, че е допусната техническа грешка при подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК относно периода на претенцията за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По допустимостта на иска за главница за топлинна енергия:
От приложеното по делото решение № ....................... постановено по гр. д.
№ ......................се установява, че със сила на пресъдено нещо, формирана с
влязлото в сила на 25.10.2022 г. съдебно решение, е разрешен въпросът
относно дължимостта от ответниците на вземания за топлинна енергия за
периода от .................., в част от който период попада част от периода по
настоящото дело – от ................... Налице е отрицателна процесуална
предпоставка, пречка за повторен процес между същите страни относно
същия спор – дължимост на цена на топлинна енергия, потребена в имот,
находящ се на адрес: гр. ........................, като същата е от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, поради което производството в
частта по предявения иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149
ЗЕ следва да бъде прекратено за периода от ..................., а издадената заповед
за изпълнение – обезсилена в тази част (в този смисъл е т.13 от Тълкувателно
решение №4/2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът намира, че в действителност се касае за техническа грешка при
посочване на периода на претенцията за вземането за цена на топлинна
енергия в заявлението по чл. 410 ГПК, до който извод достига, съобразявайки,
че периодът на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия е от ........................ а не от 14.09.2016 г., както и от обстоятелството, че
в заявлението е посочено, че претендираните вземания са отразени в общи
фактури от ........................, поради което приема заявеното от ищеца, че
3
размерът на претенцията му за периода от ................... е нула лева. Въпреки
това, както беше посочено по-горе, за този период производството по делото
следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение обезсилена в тази част.
С оглед на изложеното, съдът дължи произнасяне по същество по
претенцията на ищеца за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: ...........................
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно
между страните и с това ненуждаещо се от доказване, че процесният имот
през процесния период е бил собственост на ответниците при посочените от
ищеца квоти. В качеството на титуляри на правото на собственост,
ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие
на Общите условия на ищцовото дружество от 2014 и 2016 г., одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:
ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
4
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, но в случая е установено, че отоплителната
инсталация в сградата е еднотръбна система с долно разпределение без байпас
по проект и е технически невъзможно въвеждане на система за дялово
разпределение на енергията (видно от приетите писмени доказателства – л. 51
и заключението на СТЕ). Ето защо, изчислението на потребената топлинна
енергия и разпределянето й между абонатите е извършвано на база отопляема
кубатура на сградата, респ. на всеки обект в нея, в съответствие с т. 9 от
Методиката – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването (видно и от заключението на СТЕ). Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба, като през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна
енергия за два водомера за топла вода, за отопление на база коригиран
отопляем обем от 103 куб.м. и за сградна инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ
от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки
в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този
период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално
5
доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Според заключението на СТЕ през процесния период от ....................
начисляваната ТЕ за отопление на имот е въз основа на коригирания
отоплителен обем на имота в размер на 103 куб.м. За процесния период
начислявана ТЕ за отдадена от сградна инсталация е в съответствие с
нормативната база. За процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на
общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на
жилищната сграда на „Топлофикация София“ АД от 22.11.1996 г. За
процесния период е начислявана ТЕ за БГВ въз основа отчетите на 2 броя
топли водомери с номера 100521 и 100710, отчитани след края на
отоплителния сезон. Изчисленията, извършени от ..................... са в
съответствие с действащата Наредба №16-334 от 2007 г., включително
изменения и допълнения от 01.06.2014 г. и от 9.06.2015 г. През процесния
период във фактурите изготвени от ищеца няма начислявана такса мощност.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. Топломерът на абонатната станция през
процесния период е преминал на метрологични проверки и при проверките не
са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Отоплителната
инсталация в сградата е еднотръбна система с долно разпределение без байпас
по проект, а вътрешната отоплителна инсталация (ВОС) няма техническа
възможност за въвеждане на дялово разпределение на енергията.
По отношение на качеството на доставената топлинна енергия, съдът
приема, че договорът между страните съдържа качествени параметри, които са
въведени от самия законодател. Това е така, защото разпоредбата на чл. 132,
ал. 1 ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който
е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125,
ал. 3 от ЗЕ, а именно: Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството
и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи
за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразвиват качествените
параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и
количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност,
за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на
топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за
цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е
въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на
6
предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо
отклонение минус 1, 5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ
ищецът е длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа.
Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова
вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната
на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния
въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите
помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и ОУ на
ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено
е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно -
да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които
съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на
предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при
съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от
сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно,
респ. са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в
зависимост от предварително посочени критерии.
С отговора на исковата молба ответниците по делото твърдят, че в
сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е извършено
преустройство на отоплителната инсталация, в резултат от което качеството на
доставената топлинна енергия на горните етажи на сградата, на какъвто се
намира и тяхното жилище, е влошено до такава степен, че на практика не
достига топлинна енергия за отопление на имота. Позовават се на
доказателствената сила на мотивите на влезли в сила решение № .......................
постановено по гр. д. № .................... по гр. дело № ...................... в които е
прието, че качеството на предоставяната услуга за отопление в жилището на
ответниците (процесния имот и по настоящото дело) е до такава степен
влошено, поради установените нерегламентирани промени в инсталацията, че
постъпващата в радиаторите вода на практика е студена, поради което и
исковете на ищеца за периоди, предхождащи и следващи процесния по
настоящото дело, са отхвърлени относно предявените претенции за стойност
на потребена енергия за отопление поради недоказване на факта на доставена
от дружеството до процесния имот топлинна енергия за отопление.
Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а
диспозитивът – нейното външно изразяване. Следователно под съдебно
решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се
7
произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля.
Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по
съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на
формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на присъдено
нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително
решението на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния
акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението, докато
диспозитива, който е и същинското решение по смисъла на чл. 236, ал. 1 от
ГПК, представлява изрично изразената воля.
Силата на пресъдено нещо и доказателствената сила на мотивите на
решението се различават. Докато СПН важи само относно спорното право
между страните по делото и не може да се оборва инцидентно, то
доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с
мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва
инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена сила –
мотивите.
Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт
е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.
18 на ТР № 1/2001 г. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда
фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни
последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова
диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК визира като
констатация относно спорното право, представлява източника на силата на
пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са
част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт
не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като
неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се
съдържат редица констатации относно доказателствените и
правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.
Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното
правоотношение, необходимо за да се формира пресъдено нещо и по
отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото,
произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било
необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила (арг. от чл.
97, ал. З, чл. 118 и чл. 221, ал. 1 ГПК). Становището, че мотивите подлежат на
самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на
правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по
отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се
формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет,
те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е
прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато
то я удовлетворява като резултат.
Безспорно мотивите на решението съдържат редица юридически или
8
доказателствени факти, но те не се ползват със задължителна сила по
отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може да се
опровергава с всякакви доказателствени средства. В тази насока проф. Живко
Сталев, при разработване на правните последици на решението в Българско
гражданско процесуално право е посочил, че „В мотивите се съдържат много
констатации на съда, които са стъпала към решението. Предметът на всяка
една от тези констатации може да е била предмет на спор между страните по
време на устните състезания. Но този предмет не се обхваща от СПН. Не се
смятат нито отречени, нито признати със СПН доказателствените,
правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела
между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване
и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за присъдено
нещо. Изводът е: мотивите към решението не се ползват със СПН”.
Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС
ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма,
и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила
на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява
източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част
от него. Мотивите обаче се ползват с доказателствена сила.
В случая, от данните по приложените решения на СРС, се установява, че
съдебните състави са установили, че качеството на предоставяната услуга за
отопление в жилището на ответниците (процесния имот и по настоящото
дело) е до такава степен влошено, поради установените нерегламентирани
промени в инсталацията, че постъпващата в радиаторите вода на практика е
студена, а мотивите на посочените решения се ползват с доказателствена сила
относно установените с тях доказателствени факти.
От събраните по настоящото дело доказателства, не се оборва
доказателствената сила на установеното в мотивите на посочените решения,
поради което и съдът няма как да приеме нещо различно. По делото не са
ангажирани доказателства, които да разколебават тези изводи, а както беше
посочено, макар да не се ползват със сила на пресъдено нещо, безспорно
мотивите на решенията съдържат доказателствени факти, а доказателствената
сила на мотивите на посочените решения в случая не е опровергана.
Преустройствата на отоплителната инсталация обаче не оказват влияние
върху количеството и качеството на топлата вода, което се консумира, като по
отношение на него е налице реален отчет на потреблението по монтираните в
имота на ответниците два броя водомера. Ето защо, при съобразяване на
действащата нормативна уредба и на резултатите от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, следва да се приеме, че ответниците
дължат стойността на енергията за топла вода, изчислена по реален отчет за
процесните отчетни периоди, както и тази, отдавана от сградната инсталация.
Видно от заключението на СТЕ, стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. за битово горещо
водоснабдяване и сградна инсталация е в размер на 1715, 04 лева.
9
Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на
1715, 04 лева, дължими от ответниците разделно при равни дялове от по ½
част. Ето защо, исковете за главница по отношение на всеки от ответниците се
явяват основателни за сумата от 857, 52 лева и за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018, а за разликата до пълния предявен размер от 1301, 45 лева следва
да се отхвърлят.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, не се прилага система за дялово разпределение
на консумираната топлинна енергия между потребителите предвид липсата на
поставени индивидуални уреди за измерването й, не е налице основание за
начисляване на претендираната годишна такса за дялово разпределение –
подобна услуга не е извършвана от ищцовото дружество или от трето лице
през процесния период, поради което искът срещу всеки от ответниците за
заплащането на сумата от сумата от 18,51 лв., главница, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ........................, са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като
са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания за главница за топлинна енергия
са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. (за задълженията за периода
м. 05.2016 – м. 06.2016 г.) и новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за периода след тази
дата).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с
10
изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата
на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за
периода м. 05.2016 – м. 06.2016 г. включително не са погасени по давност. За
най-стария месец от посочения период – май 2016 г., задължението е станало
изискуемо на 01.07.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на
предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла на 01.07.2019 г. т.е. след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на
..........................
По отношение на вземанията за периода от м. 07.2016 г. нататък
приложение намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най-
старото от тези задължения – задължението за м. 07.2016 г. не е погасено по
давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.09.2016 г.,
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от
падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на ......................, т.е. след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на ..........................
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на услуга
дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят
изцяло исковете за акцесорните вземания за лихва за забава върху главница за
цена на услуга дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
спрямо процесния период, са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
11
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 688, 30 лева,
представляващи заплатена държавна такса (346, 96 лева), възнаграждение на
вещо лице по СТЕ (350 лева), възнаграждение на вещо лице по ССЕ (350 лева)
и юрисконсултско възнаграждение (100 лева), определено от съда по чл. 78, ал.
8 ГПК, като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 344, 15 лева. Дължимите разноски в заповедното производство по
......................, са в размер на 64, 30 лева – за държавна такса (57, 16 лева) и
юрисконсултско възнаграждение (50 лева), като всеки от ответниците следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 32, 15 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ответниците има право на
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер 139, 96 лева,
представляващи платени депозити за възнаграждение на вещите лица (по 25
лева) и платено адвокатско възнаграждение (300 лева), видно от представения
договор за правна защита и съдействие и разписка за получена сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. Л.
С., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК ..................... на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 857, 52 лева, представляваща цена
на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
..................... за периода от ...................., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ...................... – .......................... до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1301, 45
12
лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, че Е. Л. С., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК
..................... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 18,
51 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от ........................, ведно със законна лихва върху главницата от
.......................... до изплащане на вземането, както и исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 105,89 лева, представляваща лихва за
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от ...................... и за
сумата от 3,10 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за
дялово разпределение за периода от .........................., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
.......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Л. С., ЕГН ********** да
заплати на ....................., ЕИК ..................... сумата от 32, 15 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ......................,
както и сумата от 344, 15 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..................., ЕИК .....................
да заплати на Е. Л. С., ЕГН ********** сумата от 139, 96 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Л.
С., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК ..................... на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 857, 52 лева, представляваща цена
на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
..................... за периода от ...................., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ...................... – .......................... до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1301, 45
лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, че К. Л. С., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК
..................... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 18,
51 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от ........................, ведно със законна лихва върху главницата от
.......................... до изплащане на вземането, както и исковете по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 105,89 лева, представляваща лихва за
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от ...................... и за
сумата от 3,11 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за
дялово разпределение за периода от .........................., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
.......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Л. С., ЕГН ********** да
заплати на ....................., ЕИК ..................... сумата от 32, 15 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ......................,
както и сумата от 344, 15 лева, представляваща разноски в исковото
13
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..................., ЕИК .....................
да заплати на К. Л. С., ЕГН ********** сумата от 139, 96 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67162/2023 г. по описа на СРС,
119 състав, в частта по предявените от ....................., ЕИК ..................... срещу
Е. Л. С., ЕГН ********** и К. Л. С., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..................... за
периода от ...................
ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ...................... В
ЧАСТТА, с която е разпоредено Е. Л. С., ЕГН ********** и К. Л. С., ЕГН
********** да заплатят на ....................., ЕИК ..................... цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .....................
за периода от ...................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта с характер на определение, с която е прекратено
производството, може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14