РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Ямбол, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330103995 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. К. С. от с. К., общ. Т.,
обл. Я., против И. Г. с посочен адрес - с. К., общ. Т., обл. Я.
С исковата молба ищецът твърди, че на 18.08.2023 г. надвечер той, децата и
приятелката му излезли на разходка в с. К. с притежаваното от него малко куче, без порода,
като около 20:00 часа на същата дата връщайки се от разходка в дома на баща му, преминали
покрай оградата на техният съсед – ответника И. Г., който също в двора си отглеждал куче.
Кучете на ответника било голямо, наподобявало порода „***“ и било агресивно.
Минавайки покрай къщата на ответника кучето на последният проявило агресия, скочило
по оградата и започнало да лае. Ищецът дръпнал повода на своето куче, като чувайки
кучето да лае от двора, излязъл и без причина проявил агресия спрямо ищеца ответника И.
Г. започвайки да крещи и да обижда ищеца с думите: „***“, „***“, както и да го блъска с
ръце по тялото. Ищецът и спътниците продължили своя път към дома на неговата ***,
където ги чакали роднини.
След около 15 минути ищецът и семейството му били близо до къщата на *** на
ищеца, където е пресрещнат от ответника, който бил в този момент със своето куче. Когато
се срещнали, без основание ответникът отпуснал повода на кучето и го насъскал срещу
ищеца, като го подканил да го захапе. За да се защити ищецът посегнал с крака към кучето,
при което ответникът нападнал ищеца. Ц. бил съборен на земята, при което получил
увреждания в областта на лявата лакътна става и в областта на средният пръст на лявата
ръка.
1
По време на сборичкването, ответникът подал команда на кучето си да ухапе ищеца и
кучето скочило настървено спрямо ищеца, като го ухапало по лявото ходило.
В резултат ищецът получи обилно кървяща рана в областта на външния глезен на
лявата глезенна става, като от ухапването изпитал силна болка, а кракът му започнал да
отича.
Подаден бил сигнал до полицията, който се обадили на „***“ в Я., от където
пристигнал екип на *** – Я. и с линейка ищецът бил откаран в „***“ на МБАЛ „***“- гр. Я.
В 22:10 ч. в „***“ ищецът бил прегледан от д-р К. като била установена диагноза –
открита рана на лявото ходило. Раната била обработена, поставен дрен и ищецът бил
инжектиран с ***.
Установени били още газови колекции в областта на меките тъкани.
Отделно от това, вследствие събарянето на ищецът от ответника на земята, ищецът
получил и травми на лакътната става и на единият пръст на ръката, което му причинили
болки и страдания.
Респективно на 19.08.2023 г. на ищеца бил извършен преглед от *** лекар – д-р Т.А.Ч.,
който издал ***МУ.
Въпреки обработването на раната в „***“ Я., ищецът продължил да изпитва силна
болка, имало и гнойна секреция, което наложило на 21.08.2023 г., както и на 23.08.2023 г.
ищецът да посети специалист, който да обработи раната и да назначи терапия.
При прегледа на 21.08.2023 г. от д-р П.Б. последният констатирал и никротични
участъци и предписал терапия с антибиотик, обезболяващи и противобясна ваксина.
На 23.08.2023 г. раната отново била обработена, като било констатирано, че е леко
зачервена, с оскъдна секреция и лек оток на меките тъкани.
Твърди се, че лечението и възстановяването на ищеца са продължили дълго, повече от
един месец след инцидента, като повече от един месец след инцидента ищецът все още
изпитвал силна болка от раната.
Раната не му позволявала да обува обувки. Повече от месец ищецът не можел да
шофира и да се предвижва до работното си място в гр. Л., В., където разстоянията били
големи.
Раната на крака му се затворила след около три месеца, но не зараснала.
Въпреки всичко левият му крак продължил да се подува, което му създавало пречки да
си търси постоянна работа, поради факта, че не може да стои прав.
Следствие на травмата ищецът бил в невъзможност и да упражнява труд и да получава
доходи.
Семейството на ищеца отложило и почивката си на море на българското черноморие,
където са имали резервация.
Поддържа се, че ищецът е преживял психологически шок от инцидента, който и до
2
сега не може да преодолее.
Винаги когато види куче на пътя, преминава с голям страх покрай него. Не спи
спокойно и сънува кошмари.
Поддържа се, че въпросният инцидент с нападението на ответника и неговото куче е
виновен единствено ответника, като последният не е взел всички възможни и необходими
мерки, за да предотврати такава проява, а напротив, даже е спомогнал за настъпването на
вредоносният резултат за ищеца.
Поддържа се, че е налице причинна връзка с нападението и ухапването от кучето
отглеждано в двора на ответника.
В обобщение се твърди, че вследствие деянието на ответника, а именно - събарянето
на ищеца на земята, на ищеца са причинени болки, и страдания и са създадени
изключителни тревоги и притеснения, както и невъзможност през продължителен период от
време да работи и да получава доходи.
С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от ухапване на куче, намиращо се под надзор на
ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и имуществени вреди в размер на 189,40 лв.
Отделно от това се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца и сумата от 1 500 лв. за причинени му от побоя неимуществени вреди,
болки и страдания от деянието извършено на 18.08.2023 г.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника
– адв. Ж. К. от АК – гр. Я., с който се оспорва предявената претенция с правно осн. чл.45
от ЗЗД.
В тази насока се поддържа, че от представените по делото писмени доказателства към
момента не се установява ответникът да е нападнал ищеца на 18.08.2023 г. по описаният в
исковата молба начин, време и място, вследствие на което ищецът да е паднал на земята и да
са настъпили описаните травматични увреждания на ляв лакът и пръст на лява ръка.
Оспорват се всички факти и обстоятелства описващи настъпването на такива
наранявания, както и твърденията на ищеца за претърпени от него болки и неудобство от
лечението им.
Оспорва се претенцията по и по основание, и по размер.
На следващо място се оспорва и предявената искова претенция с правно осн. чл.50 от
ЗЗД, като в тази насока се поддържа, че по делото липсват данни и доказателства, че именно
ответникът е собственик на кучето, или пък ответникът е лице, което отговаря за надзора на
кучето.
Сочи се, че не е изяснена порода и другите обстоятелства около конкретното куче.
3
Не се оспорват нараняванията на ищеца, вкл. по време, вид и начин, но се оспорва, че
не е установено по безспорен начин тези наранявания да са причинени именно от ухапване
на куче, което е собственост на ответника по време и начин, описани в исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника
– адв. Ж. К. от АК – гр. Я., с който се оспорва предявената претенция с правно осн. чл.45
от ЗЗД.
В тази насока се поддържа, че от представените по делото писмени доказателства към
момента не се установява ответникът да е нападнал ищеца на 18.08.2023 г. по описаният в
исковата молба начин, време и място, вследствие на което ищецът да е паднал на земята и да
са настъпили описаните травматични увреждания на ляв лакът и пръст на лява ръка.
Оспорват се всички факти и обстоятелства описващи настъпването на такива
наранявания, както и твърденията на ищеца за претърпени от него болки и неудобство от
лечението им.
Оспорва се претенцията по и по основание, и по размер.
На следващо място се оспорва и предявената искова претенция с правно осн. чл.50 от
ЗЗД, като в тази насока се поддържа, че по делото липсват данни и доказателства, че именно
ответникът е собственик на кучето, или пък ответникът е лице, което отговаря за надзора на
кучето.
Сочи се, че не е изяснена порода и другите обстоятелства около конкретното куче.
Не се оспорват нараняванията на ищеца, вкл. по време, вид и начин, но се оспорва, че
не е установено по безспорен начин тези наранявания да са причинени именно от ухапване
на куче, което е собственост на ответника по време и начин, описани в исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства:
Видно от представеното ***МУ № *** год. издадено от д-р Т.А.Ч. /***/ от 19.08.2023
год., същият е извършил преглед на ищеца Ц. К. С., като са установени увреждания които са
причинили на освидетелствания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представен е лист за преглед на пациент в ***/*** от 18.08.2023 год., видно от който
ищецът е диагностицииран с открита рана на ляво ходило, при снета анамнеза – ухапване от
куче.
Видно от представения фиш за образна диагностика от 19.08.2023 год. при изследване
на ищеца са били установени газови колекции в меки тъкани.
Видно от представените амбулаторни листи съответно от 21.08.2023 год. и 23.08.2023
год., ищецът е посетил практиката на д-р П.Б., като на ищеца е поставена основна диагноза –
4
открита рана в областта на глезена.
По делото са представени от ищеца фискални бонове за закупени от него медикаменти
и медицински консуматими, предимно стерилни компреси , обезболяващи медикаменти,
кислородна вода, витамини, парацетамол и други, съответно на 18.08.2023 год. на стойност
13.61 лева, на 19.08.2023 год. на стойност 68.70 лева и на 21.08.2023 год. на стойност 32.60
лева, както и два броя фискални бонове за заплатени от ищеца при д-р Б. прегледи, на
стойност всеки един от тях в размер на от по 35.00 лева. Или общо 5 броя фискални бонове
на обща стойност – 184.91 лева.
По делото е изискана и приложена пр.пр.№ *** год. /№ *** год. по описа на РУ-Т./,
видно от материалите по която същата е била образувана във връзка с процесния случай, и
проверката по който случай е приключила с Постановление за отказ да се започне
наказателно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер.
В материалите по преписката се съдържат писмени обяснения от ответника в
настоящото производство И. Г., видно от които същият по същество признава, че на
21.08.2023 год. в с.К. между страните е възникнал конфликт, но сочи, че вина за него носи
другата страна, тъй като ритала кучето му, признавайки че е собственик на куче „***“.
Признава и “че е приложил хватка“, но след като е бил нападнат, при което другия паднал
на земята, като при падането си кракът му се отзовал близо до неговото куче /което преди
това бил вързал на съседна сграда/, което го било захапало. Твърди че по време на скандала
се намесили познати на другото лице и които му нанесли удари.
Установява се още от материалите по преписката, че на страните в настоящото
производство Ц. К. С. и И. Г. са били съставени протоколи за предупреждение по чл.65
ЗМВР.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: И.Г.И. /*** на ищеца/ и Г.С.Г. /*** на ищеца/.
Видно от показанията на св.И.И. същият е *** *** на ищеца, и познава ответника,
който редовно минавал по тяхната улица, разхождал си кучета. Ответника живеел в къща
под наем в с.К.. Кучето на ответника наподобявало ***. На 18.08., миналата година, след
като се върнал от ***, поискал да им дойде на гости, и на 18.08. дошли. Преди това минали
през улицата на която живеел И., като Ц. казал на свидетеля, че кучетата започнали да се
лаят през оградата. *** му споделил, че при това ответника излязъл и започнал да ги обижда
и напада, да го блъска. Кучето на ответника било агресивно. В същият момент И. изкара
кучето си и тръгнал на разходка. Минал покрай тяхната улица и пак възникнал конфликт.
Преди това бил казал на Ц. да не минава по тази улица, като го видял отново го питал защо
минава по улицата, след което насъскал кучето срещу Ц.. За да се защити Ц. ритнал два-три
пъти кучето, при което ответника отишъл завързал кучето на една порта и започнал да
налита на бой.Свидетелят се опитал да го спре, но той блъснал свидетеля и налетял върху
Ц., сборичкали се, при което паднали на земята на асфалта, като И. започнал да души Ц..
5
Паднали близо до кучето и кучето го захапало, като И. дръпнал крака на Ц. към кучето.
Свидетелят успял да освободи Ц. като дошла и майката на свидетеля, и която казала на
ответника да си ходи и той си тръгнал като взел и кучето. Веднага не, но след това Ц. казал,
че сега го заболяла, свалил си маратонката и имало кръв. Обадили се на спешна помощ,
които дошли и почистили раната. Ц. казал – артиса ми почивката. Ц. не можел да шофира и
да работи. След като се прибрал във В. подържали контакти и казал на свидетеля, че почти
около година след това го боли крака. Няколко месеца след тази случка И. отишъл да живее
в с.М.. Ц. живеел в Л., но си идвал лятото. Откакто свидетелят познавал И., може би 2
години, той си имал това куче.
Видно от показанията на св.Г.Г., същата живеела в с.К., а Ц. бил неин *** И. го
познавал след конфликта. Когато Ц. дошъл у тях казал, че са се сдразнил с някой., който
говорил *** език. И. имал куче и си го разхождал, доста охранено като ***.Това било на
18.08., надвечер. Свидетелката очаквала да минат да я видят, защото си били дошли с децата
от А., а след това отивали с приятелката му на почивка на море. Направили една разходка с
кучета на дядото, като малкия го водил. Разбрала, че е бил блъскан, и викал на приятелката
му – ***. Тъкмо обяснявал и същият човек минал при което отпуснал повода на кучето.
Пред тях в този момент и двете кучета лаели. Всичко станало бързо, И. съборил Ц., при
което кучето го захапало за крака. Още там се разтекла кръвта. Душал го за гърлото, хубаво,
че синът и излязъл, който взел да говори на И., че не е хубаво така. Извикали линейка,
превързали го, после ходил да му бият инжекция, извикали и полиция. Кракът му се надул
точно над сухожилието, не можел да кара кола. След като си заминали за А. от *** му
свидетелката научила, че още продължава лечението, не можел да шофира, да стои прав.
Инфектирало се от самите зъби на кучето и раната се била инфектирала. Свидетелката
имало чувство, че след като паднал, той нарочно му извъртял крака да отиде към кучето,
защото кучето не го стигало, било вързано, обаче като му извъртял крака, и го хванало.
По делото е допусната, изслушана и приета СМЕ, видно от заключението на вещото
лице по която: Във връзка с инцидент на 18.08.2023 год. Ц. К. С. е получил: рана от
ухапване от куче на ляв глезен; охлузване на левия лакът. Описаните увреждания са
получени от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и отговарят да са били
получени по начин и време, както се съобщава в исковата молба – падане върху терен и
ухапване от куче. Охлузването е причинило страдание. Възстановяването трае около 2
седмици. Раната от ухапване от куче е причинило разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването трае по-малко от 30 дни. След зарастването на
раната остава постоянен белег, който представлява козметичен дефект, без да се касае за
обезобразяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.52 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, които
съдът намира за допустими, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при
наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за
6
упражняването правото на иск на ищеца.
По иска с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД – неимуществени вреди от
събарянето на ищеца на земята, съдът намери следното:
Налице по делото са събрани гласни доказателства, че действително на 18.08.2023
год. ответника е съборил ищецът на земята, които макар и да са на лица от *** обкръжение
на ищеца, съдът кредитира, тъй като същите кореспондират и с направеното то ответника
извън съдебно признание, обективирано в дадените от него пред органите на МВР писмени
обяснения, а именно, че е приложил хватка и ищецът паднал на земята. На свой ред видно от
заключението на вещото лице е че при падането си ищецът е получил охлузване на левия
лакът. Безспорно по делото е че причиненото нараняване е причинно-следстевна връзка с
противоправното и виновно поведение на ответника. С това си действие ответникът е
причинил виновно на ищеца неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Видно от
заключението на вещото лице последиците от увреждането са отшумели сравнително бързо
/около 2 седмици/, но при определяне размера на обезщетението съдът съобрази и начина и
обстоятелствата при които е извършено противоправното деяние от страна на ответника. А
именно в присъствието на негови ***/свидетелите/, а така също и в присъствието на
неговата приятелка и на децата на ищеца, което следва да се отчете при определяне
причинените на ищеца болки и страдания, доколкото логично и житейски, същите освен
физически страдания са причинили на ищеца и емоционални и такива от психологическо
естество, макар и да не са установени конкретни фактически данни за тяхната
продължителност, характер и степен.
С оглед установените по делото фактически данни, съдът намери, че обезщетение в
размер на 1 000 лева ще покрие причинените на ищеца неимуществени вреди от събарянето
му на земята от страна на ответника и причинените му от това болки и страдания, поради
което предявения иск следва да се уважи до размера на сумата от 1000 лева и да се
отхвърли за разликата над 1000 лева до предявения размер от 1500 лева като неоснователен.
По иска с правно основание чл.52 ЗЗД вр.чл.50 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД – причинени
неимуществени вреди от ухапване от куче.
Безспорно отново е налице направено от ответника извънсъдебно признание
обективирано в дадените от него пред органите на полицията писмени обяснения, а именно,
че има куче „***“, че на 18.08.2023 год. е разхождал кучето, че го е вързал за съседна ограда,
т.е установява се че процесното куче е било под негов надзор, както и че след направена от
него на ищеца хватка последния е паднал на земята, при което кракът на ищеца попаднал в
близост до кучето и същото го е захапало. Това извън съдебно признание по същество се
подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. При тия данни съдът намери, че
ответника е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установява се по делото от заключението на вещото лице, че на ищеца е причинено
разстройство на здравето /лека телесна повреда/, което възстановяване трае по-малко от 30
7
дни, както и че след заздравяване на раната ще остане белег, но се касае за козметичен
дефект без обезобразяване. Ето защо съдът намери при тия данни, че справедливото
обезщетение следва да се определи в размер на 3 000 лева, доколкото липсват категорични
установени преки фактически данни, обосноваващи извод, че ищецът търпи болки и
страдания извън периода сочен от вещото лице, които и да го препятстват да ходи към
момента на работа или да шофира. Видно от представените писмени доказателства е че
ищецът е посещавал лекар на 21 и 23 август 2023 година, т.е действително в рамките на
сочения от вещото лице период. Липсват данни ищецът да е посещавал и да е имал нужда от
лекарска помощ извън сочения 30-дневен възстановителен период, което да обоснове и по-
голям интензитет на причинени на ищеца болки и страдания от ухапването от куче.
На тия съображения съдът намери предявения иск за основателен и доказан до
размера на 3000 лева като над този размер до предявения такъв от 3 500 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл.50 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД – причинени на ищеца
имуществени вреди съдът намери, че с оглед представените фискални бонове искът е
основателен и доказан до размера на сумата от 184.91 лева, като следва да се отхвърли за
разликата над 184.91 лева до предявения размер от 189.40 лева като неоснователен.
Безспорно разходите на ищеца за закупуване на медицински консумативи и
лекарства, както и на заплатените от него средства за извършени при лекар прегледи са
разходи на ищеца в пряко причинна връзка с причинените му от ухапването на намиращо се
под надзора на ответника куче телесни повреди и следва същите да се репарират от
ответника по делото.
С оглед основателността на исковите претенции следва де уважи искането на ищеца
като се присъди и законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 18.08.2023
год. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Ищецът е представил по делото доказателства за сторени от него в производството
разноски както следва: 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 250.00 лева
заплатена държавна такса; 818.94 лева – заплатено възнаграждение за особен представител-
адвокат и 600.00 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице или общо 2 688.94 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от исковете, като в случай следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца по
съразмерност разноски в размер на сумата от 2 168.45 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, ответника И. Г. с ЛНЧ **********, с адрес с.К.,
обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц. К. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ул.“***
8
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
– болки и страдания от събарянето на ищеца на земята като деянието е извършено на
18.08.2023 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.08.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 1000 лева до предявения
размер от 1500 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.50 ЗЗД, ответника И. Г. с ЛНЧ **********, с адрес с.К.,
обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц. К. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ул.“***
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди от ухапване на куче, намиращо се под надзор на ответника, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 18.08.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска
за разликата над 3000 лева до предявения размер от 3500 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.50 ЗЗД, ответника И. Г. с ЛНЧ **********, с адрес с.К.,
обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц. К. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., ул.“***
сумата от 184.91 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди от ухапване на куче, намиращо се под надзор на ответника, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 18.08.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска
за разликата над 184.91 лева до предявения размер от 189.40 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника И. Г. с ЛНЧ **********, с адрес
с.К., обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц. К. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З.,
ул.“*** по съразмерност сумата от 2 168.45 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9