Р Е Ш Е Н И Е
№ 39 08.03.2022 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на осми февруари две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 328 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвП/.
Образувано
е по жалба на С.Н.А., ЕГН-********** *** и Ю.Р.М., ЕГН-********** ***, подадена
чрез адвокат Н.Ф. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***,офис 3 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-3083/04.11.2021г. издадена от Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Русе към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. С посочената
Заповед с т.1, на основание чл.106а, ал.1, т.1, б „а“ и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от
ЗАвП е наложена принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на МПС Фолксваген Крафтер
от категория М1, с рег.№ ....., собственост на Ю. Р. М., ЕГН ********** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ..... и отнемане на свидетелство за
регистрация № F-S-0-239/21-00058, издадено на 27.08.2021г. С т.2 от Заповедта
на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС №********* на С.Н.А., издадено на 21.03.2013г. от
МВР-Търговище - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В
жалбата като основания се навежда неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се становище за липса на
материалната предпоставка-извършване на дейността срещу договорка за заплащане
на превоза. Излагат се доводи за неспазване на чл.59, ал.2,т.3 от АПК, поради
непосочването в акта на неговия адресат. Навежда се липса на мотиви в оспорения
акт по отношение на преценката на органа относно размера на наложения срок на
ПАМ по т.1 и т.2 от Заповедта и нарушаване на чл.59,ал.2,т.4 от АПК, във връзка
с чл.107,ал.1 от ЗАвП, както и неспазване на чл.6, ал.2 от АПК. Моли се
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите се представляват от адвокат Н.Ф. ***, която поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Излага становище, че от показанията на свидетелите М. и И. по делото се
установява, че между тях и водача жалбоподателя С. А. няма договорка за заплащане на превоза, с което не се
доказва извършването от страна на А. на обществен превоз на пътници. Излагат се
доводи обосноваващи, че при налагането на срока на ПАМ органът буквално е
пренесъл текста на закона в съдържанието на оспорената Заповед без да изложи
мотиви, обосноваващи налагане на максималната продължителност от 12 месеца.
Навежда се нарушение на чл.59, ал.2,т.4 от АПК, във връзка с чл.107, ал.1 от
ЗАвП.
Ответникът по оспорването – Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Русе към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе в
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
При извършена съвместна проверка от
органите на РД „Гранична полиция“ – Русе и от служители на РД „АА“-Русе относно
спазване на нормативните разпоредби при
осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници, на 03.11.2021г. е
установено, че като водач на МПС лицето С.Н.А.
***, извършва международен обществен превоз
на 4 броя пътници срещу заплащане или икономическа облага. Въз основа на снети
обяснения на двама пътници е прието, че намиращата се в автомобила на водача А.,
Г.Е. М. с ЕГН ********** пътува от Германия до Р. България, гр. Кубрат, като е
уговорено заплащане за транспортната услуга до Р. България за сумата от 100
евро, което да се извърши при пристигане в гр. Кубрат. Прието е също така, че
лицето Ш. М. И. пътува от Германия за Р. България, гр. Опака на датите
02.11.2021 г. - 03.11.2021 г. като е
уговорено заплащане за транспортната услуга до Р. България за сумата от 80 евро,
която да бъдат заплатена при пристигане в Р. България, гр. Опака.
При проверката също така било установено,
че на 03.11.2021г обществения превоз на пътници се извършвал от водача С.Н.А.
с лек автомобил Фолксваген Крафтер от категория М1, с рег. № ....., собственост на Ю.Р.М.. От направена справка в информационните масиви на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установило, че за лек
автомобил с рег. № ..... няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността.
При извършена в хода на проверката
справка в Търговски регистър се установило, че С.Н.А. с ЕГН ********** е
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „Агата транс 88“ ЕООД
с ЕИК ********* и адрес на управление обл. Търговище, с. Гърчиново, ул. Любен
Каравелов № 13. След направена проверка в информационните масиви на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ било установено, че дружеството „Агата транс
88“ ЕООД с ЕИК ********* притежава валиден лиценз на Общността № 22300, издаден
на 09.07.2020 г. от МТИТС за извършване на международен автомобилен превоз на
товари за чужда сметка.
За констатираното при проверката, на
водача С.Н.А., ЕГН - ********** бил съставен АУАН серия А-2021, № 296030/03.11.2021г.
за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
На 04.11.2021г. Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе към Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе е издал оспорената Заповед, с която с т.1 от
същата, на основание чл.106а, ал.1, т.1,
б „а“ и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а,
ал.7 от ЗАвП е наложена принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на МПС Фолксваген Крафтер
от категория М1, с рег.№ ....., собственост на Ю. Р. М., ЕГН ********** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ..... и отнемане на свидетелство за
регистрация № F-S-0-239/21-00058, издадено на 27.08.2021г. С т.2 от Заповедта
на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС №********* на С.Н.А., издадено на 21.03.2013г. от
МВР-Търговище - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Заповедта
е връчена на С.Н.А. на 04.11.2021г.
Въпреки дадените от съда указания с
разпореждане от 22.12.2021г. по делото не са ангажирани доказателства от страна
на административния орган, носител на тежестта на доказване относно
обстоятелствата по надлежното съобщаване на акта на заинтересованото лице
Ю. Р. М.. Нещо повече от приложеното по делото
писмо с вх.№26/07.01.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе
безспорно по делото се установява, че оспорената Заповед е връчвана на заинтересованото лице Ю. Р. М..
Жалбата на С.Н.А. и Ю. Р. М. срещу
горепосочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище на 15.11.2021г,
чрез органа издал оспорения акт.
Съгласно
съдържанието на приложената по делото Заповед №РД-01-43/23.01.2020г. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация, Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Русе към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе е оправомощен да издава заповеди за принудителни
административни мерки по чл.106а от ЗАвП.
Не се спори по делото, че процесния лек автомобил- Фолксваген Крафтер
от категория М1, с рег.№ ..... е собственост на Ю. Руджиева М., ЕГН **********.
С определение № 15/20.01.2022г. съдът е
разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване относно
фактическите основания, на които оспорената Заповед е издадена.
Събраните в хода на административното
производство писмени обяснения от Г.Е. М.
и Ш. М. И. не съдържат данни за длъжността на служителя пред когото са
дадени,съгласно чл.44, ал.3 от АПК, както и разяснения по чл.44, ал.4 от АПК.
От показанията на разпитаната като
свидетел Г.Е. М. по делото не се установява между нея като пътуваща от Германия
за Р.България, гр.Кубрат и водача на автомобила, С.Н.А. да е имало уговорка за
заплащане на извършвания от него на 03.11.2021г. превоз на пътници. В показанията
си свидетелката сочи, че превоз с лек автомобил от Германия до Р.България е на
стойност около 400 евро.
От показанията на разпитаната по делото
като свидетел Ш. М. И., също по делото не
се установява между нея като пътуваща от
Германия за Р.България, гр.Опака и
водача С.Н.А. да имало уговорка за заплащане на извършвания на 03.11.2021г.
превоз с пари или друга икономическа облага, дори и за горивото. Свидетелката
излага твърдение, че не знае да са съществували уговорки между останалите
пътуващи в колата пътници и водача А. за заплащане на превоза. Сочи, че при
даване на обясненията си пред органите, не и е разяснявано, че може да бъде
призована като свидетел.
Въпреки дадените от съда изрични
указания по делото не бяха ангажирани други доказателства от страна на
административния орган, носител на доказателствената тежест, съгласно чл.170,
ал.1 от АПК, установяващи изложените в оспорената заповед твърдения от
фактическа страна за извършване от страна на водача на МПС -С.Н.А. на международен обществен превоз на 4 броя
пътници от Германия за Р.България.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежни страни-адресати на наложените със Заповедта принудителни
административни мерки. С така наложените ПАМ
негативно се засягат правните сфери и на двамата жалбоподатели, с оглед
на което и за двамата е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е
насочена срещу административен акт, който
подлежи на самостоятелно съдебно оспорване
и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Наложените с
оспорения акт принудителни административни мерки са постановени от материално и
териториално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване и при
предвидена в чл.107 ал.1 от ЗАвП законова възможност за делегиране на
правомощия.
По отношение
съответствието на оспорената Заповед с материалния закон, съдът приема
следното:
В оспорената
заповед се съдържат фактически констатации само по отношение на две лица като
пътници. По отношение на другите две лица, за които в акта се излага извод, че
са били превозвани като пътници изобщо липсват каквито и да е фактически
констатации на органа, както по отношение на имената и маршрута, така и по
отношение възмездността на превоза. Предвид изложеното, твърдението на органа,
че на 03.11.2021г. водачът на МПС -С.Н.А.
е осъществил международен обществен превоз на 4 броя пътници от Германия за
Р.България остава единствено извод на органа, неподкрепен в пълнота с факти.
Неизписването на всички
фактически констатации, въз основа на които органът е извел своите правни изводи съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води не само до ограничаване на правото на
защита на адресата на акта, но и до ограничаване на правомощието на съда да
извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон.
Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат допълвани след
приключила процедура по неговото издаване и съобщаване, с констатации на съда изградени
въз основа на събраните в хода на съдебното му обжалване доказателства.
По изложените
съображения, съдът намира оспорената Заповед за издадена при неспазване на законовите изисквания за
форма и съдържание на акта съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвП, чл.59, ал.2,т.4, във
връзка с ал.1 от АПК.
Едновременно с
горното, съдът приема и за недоказано по делото наличието на всички материални
предпоставки за издаване на оспорената Заповед и наложените с нея ПАМ ,по
следните съображения:
В процесния случай
АУАН, на който административният орган се позовава е съставен по реда на Закона
за автомобилните превози, а не по реда на Закона за движението по пътищата и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните
превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените
по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
В тежест на
административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже наличието на всички
предпоставки за налагане на принудителните административни мерки по чл.106а,
ал.1, т.1, б „а“, т.4 б “б“ от ЗАвП. Една от кумулативно предвидените в закона предпоставки, за да се приложат горепосочените
ПАМ е с автомобила да е извършен „обществен превоз” на пътници. Легалната
дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗАвП и представлява „…превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство...“. По отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния
орган, носител на доказателствената тежест не бяха представени по делото други
доказателства, освен съставените в хода на административното производство
писмени сведения на две лица. Посочените писмени сведения са съставени при
неспазване на чл.44, ал.3 и 4 от АПК и не се подкрепят от събраните по делото
свидетелски показания. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдението на органа, че оспорващия е превозвал освен лицата, дали писмените
обяснения, но и още други две лица като пътници.
При така събраните
по делото писмени и гласни доказателства, по делото не се доказа по несъмнен
начин, че между водача на МПС С.Н.А. и четирите пътника е имало уговорка за
възмездност на извършвания превоз, чрез заплащане на пари или друга
икономическа облага, за да се обоснове по
несъмнен начин и изводът, че последния съставлява „обществен превоз“ на
пътници.
Следва да се има предвид, че заплащането на
услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода
за гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход
е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете не са
еквивалентни.
С оглед на изложеното, съдът приема за
недоказано по делото наличието на всички материални предпоставки за налагане на
ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и т.4, буква „б“ от ЗАвП, с което
принудителните административни мерки се явяват наложени при неправилно
приложение на материалния закон.
Независимо от гореизложеното в
оспорената Заповед изцяло липсват мотиви на органа по отношение определянето на
сроковете на наложените ПАМ и какво органът влага като съдържание в
конструкцията „… до отстраняване на нарушението...“. Волята на органа не следва
да се предполага или допълва от съда.
С
оглед на всичко гореизложено, съдът намира Заповед № РД-14-3083/04.11.2021г. на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе за изцяло незаконосъобразна и следва
като такава същата да бъде отменена.
При
така следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на
основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва искането на оспорващите за присъждане на направените
по делото разноски да бъде уважено.
Следва на С.Н.А. и на Ю. Р. М. да бъдат
присъдени разноски в размер на 1020 лева, съставляващи платена д.т. в размер на
20 лева и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.второ от
АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3083/04.11.2021г. на Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Русе към Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с т.1 на която, на основание чл.106а, ал.1,
т.1, б „а“ и ал.2, т.1, във връзка с
чл.106а, ал.7 от ЗАвП е наложена
принудителна административна мярка- временно спиране от движение на МПС Фолксваген
Крафтер от категория М1, с рег.№ ....., собственост на Ю. Р. М., ЕГН **********
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ..... и отнемане на свидетелство за
регистрация № F-S-0-239/21-00058, издадено на 27.08.2021г, както и с т.2 от която
на основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС №********* на С.Н.А., издадено на 21.03.2013г. от
МВР-Търговище - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе да заплати на С.Н.А., ЕГН-********** *** и Ю.Р.М., ЕГН-**********
*** разноски по делото в общ размер на 1020 /хиляда и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: