О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №740
гр.
Бургас, 20.07.2020г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: Диляна Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 695 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от Сий Резидънс ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, район Подуяне, ж.к. Хаджи Димитър, ул. Васил Кънчев№26, вх.А, ет.2,
ап.18 против Тотем-1 ООД /в несъстоятелност/, ЕИК102972333, представлявано от
синдика Ц.В.М., съдебен адрес ***, уточнена с молба от 096.01.2020г. по делото,
с която са предявени искове да бъде прието за установено спрямо ответника, че
вземанията на ищеца от ответника, предявени от Инвестмънтбанк АД и включени под
№3 в списък на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност
на ответното дружество по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, по отношение на които Сий
Резидънс ЕООД се легитимира като кредитор по договор за прехвърляне на вземания
от 12.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата
за предявяване до окончателното плащане, произтичат от 1./ договор за заместване в дълг от
30.12.2009г. по договор за банков кредит във валута №004-В/2008 от 28.03.2008г.
и последващите анексите към него, споразумение от 30.12.2009г. към договора за
заместване в дълг, допълнително споразумение№2 от 18.05.2011г. към споразумение
към договор за заместване в дълг, допълнително споразумение №3 от 09.12.2011г.,
договор за солидарен длъжник от 01.11.2011г., допълнително споразумение №1 от
09.12.2011г. към договор за заместване в дълг и договор за встъпване в дълг от 30.01.20015г.-
917 102 евро главница с левова равностойност 1 793695,61 лева, 281 301,75
евро законна лихва с левова равностойност 550178,40лв., 35 873,91лв. държавна
такса, 27 435,43 юрисконсултско възнаграждение, 2./ договор за заместване
в дълг от 30.12.2009г. по договор за банков кредит във валута №96/08.08.2007г.
и анекс №1 от 26.09.2008г. към споразуние към договор за заместване в дълг от 30.12.2009г.,
допълнително споразумение №3 от 09.11.2011г. към споразумение към договор за
заместване в дълг, допълнително споразумение №1 от 09.12.2011г. към договор за
заместване в дълг, договор за солидарен длъжник от 01.11.20114г. и договор за
встъпване в дълг от 30.01.2015г. –
730425 евро главница, с левова равностойност 1 428 587,13 лева,
224 042,46 евро законна лихва с левова равностойност 438 188,96лв.,
28 581,74лв. държавна такса, 21 958,81лв. юрисконсултско
възнаграждение и 3./ договор за банков кредит №033-В/30.12.2009г., анекс №1 от
09.04.2010г., анекс №2 от 08.11.2010г., анекс №3 от 07.02.2011г., анекс №4 от
18.05.2011г., анекс №5 от 09.12.2011г. , анекс №6 от 22.06.2012г. и договор за
встъпване в дълг от 30.01.2016г. – 1 353 000евро с левова
равностойност 2 646 237,99лв., 415 004,12 евро законна лихва с
левова равностойност 2 646 237,99 лева, 52 924,76 лева държавна
такса и 40 223,57лв. юрисконсултско възнаграждение, и са с привилегия за
погасяване по чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на
кредитор на длъжника Тотем-1 ООД, по отношение на когото е открито производство
по несъстоятелност с решение №356 от 30.04.2018г. по т.д.№159/2016г. на БОС. Ищецът
обосновава качеството си на кредитор на договор за цесия от 12.04.2019г.,
сключен с Инвестбанк АД, по силата на който възмездно са му прехвърлени
процесните вземания. Поддържа, че вземанията са били предявени в производството
по несъстоятелност на ответното дружество в срока по чл.685 от ТЗ и включени в
списъка с приети вземания под №3 в изготвения от синдика по чл.686, ал.1, т.1
от ТЗ списък на приети вземания. Посочва, че е направил надлежно възражение по
чл. 690, ал.1 от ТЗ в преклузивния срок срещу списъка на приетите вземания по
отношение на поредността на привилегията по чл.722, ал.1, т.11 от ТЗ, като такива,
произтичащи от безвъзмездна сделка, което е било оставено без уважение от съда
по несъстоятелността. Счита, че
посочените вземания следва да бъдат удовлетворени с поредност по чл.722, ал.1,
т.8 от ТЗ. Излага подробни съображения, че основанието на възникване на
процесните вземания не е безвъзмездно. Релевира подробни доводи, че договорът
за встъпване в дълг има възмезден характер. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от синдика на ответника Ц.М.,
който възразява, че договорът за встъпване в дълг е безвъзмезден, за което сочи
правни аргументи. Намира, че процесните вземания попадат в хипотезата на чл.
722, ал.1, т.11 от ТЗ. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковете и моли за отхвърлянето им. Безвъзмездната сделка според синдика е
извършена в подозрителния период, като вземанията са предмет на предявени
отменителни искове по чл. 647, ал.1, т.2 вр. чл. 649 от ТЗ от друг кредитор на
длъжника Надя 62 ЕООД. Позовава се на деривативния характер на привилегията,
която е придобита при цесията от ищеца – цесионер в същия вид и обем, в които е
притежавана от цедента.
Ищецът се е възползвал от правото си да
подаде допълнителна искова молба в законовия двуседмичен срок от получването на
писмения отговор от синдика. Уточнява, че вземанията на несъстоятелния длъжник
произтичат от кредитните сделки, а не от договора за встъпване в дълг .
Последният е пряко свързан с наличието на правопораждащия вземането
факт-кредитния договор, като задължението на встъпващия е акцесорно и идентично
по вид и съдържание на основното. Посочва, че договорите за кредит не
представляват сделка, попадаща в чл. 722, ал.1, т.11 от ТЗ. Възразява, че
договорът за встъпване в дълг е лично обезпечение и не е престационен, поради
което няма как да се квалифицира като безвъзмезден или възмезден.
Безвъзмездността според ищеца би имала значение в отношенията между кредитополучателя и солидарните длъжници по
кредитната сделка, но не и между тези лица и банката по договора за банков
кредит, като кредитното правоотношение не представлява сделка от категорията на
посочените в чл.616, ал.2, т.3 от ТЗ. Счита, че не следва да бъде изследвано
наличието на кауза за встъпването в дълг и това да бъде установявано, в
противен случай би се стигнало до ограничаване на търговските отношения. Намира
за ирелевантно наличието на исково производство по чл.694 от ТЗ.
Не
е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба от ответника.
Синдикът на ответника Ц.М. е депозирал
писмен отговор в преклузивния срок срещу допълнителната искова молба. Поддържа
първоначалния отговор на исковата молба, че договорите за встъпване в дълг са
безвъзмездни, като излага допълнителни аргументи. Посочва, че встъпването с
дълг не е възникнало въз основа на тристранно споразумение в самия договор за
кредит, за да се твърди, че договорът за кредит е основание за възникване на
дълга и единствено основание за предявяване на вземането. Встъпването на дълг в
случая е станало в по-късен момент след сключване на договора за кредит и
старият длъжник не е знаел, че ищецът встъпва в дълга му. По изложените
съображения намира, че встъпването в дълг е основанието за възникване на
правоотношението между страните. Оспорва, че договорите за встъпване за дълг са
възмездни, като не споделя този извод на ищеца, почиващ на презумпция за
възмездност на всички търговски сделки. Посочва, че между страните не са
уговорени никакви насрещни престации за поетото чуждо задължение.
БОС е сезиран с искове с правна квалификация по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Същите
са допустими, като предявени в преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.
По делото липсват въведени неподлежащи
на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях. Разпределението на
доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми.
Исковото
производство по чл.694 от ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по
несъстоятелността, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно съществуването или
несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под
режима на общия исков процес и по отношение на него важат правилата на
състезателното исково производство. В производството по иска по чл.694 от ТЗ
съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така и съществуването на твърдяното
материалното право. В тежест на ищеца е да докаже, че договорите
за встъпване в дълг са възмездни, като от значение дали са възмездни или
безвъзмездни са вътрешните отношения между длъжника и встъпилия в дълга, както
и икономическата свързаност на длъжника и встъпилия в дълга му търговец, като в
тази връзка не се сочат доказателства.
Приложените
при предварителната размяна на книжа писмени доказателства са допустими,
относими и необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат
допуснати.
По
делото следва да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените
въпроси от ищеца в исковата молба.
Мотивиран
от горното съдът,
О П Р
Е Д Е
Л И :
ДОПУСКА представените от страните при
първоначалната двустранна размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените въпроси от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 400лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението по сметка на БОС.„
НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към медиация или към друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 11.09.2020г.
от 9,40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :