№ 31
гр. Малко Търново, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. П.В
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. П.В Гражданско дело №
20242140100023 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
адв. Т. И., БАК, адрес: гр. Бургас, ул. „И. Б." № *, ет. 1, в качеството си на
пълномощник на Т. И. Ж., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Ш."
№ ***, ет. 2; Л. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Б. Т." №
**, ет. **, ап. **; И. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Т." №
**, ет. *, ап. **; Ж. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В."
№ **, вх. *, ет. *, ап. **, и Д. Н. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б.,
ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. "И. Б."
№ *, ет. 1, ПРОТИВ: К. Т. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул.
"К." № *, П. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П. Т.
Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, Н. П. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, А. Р. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № *, последните трима чрез
адв. Д., с правно осн. чл. 108 от ЗС, за признаване на установено по отношение
на ответниците К. Т. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." №
*, П. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П. Т. Ч.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, Н. П. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, А. Р. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № *, че ИЩЦИТЕ Т. И. Ж.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Ш." № ***, ет. 2; Л. В. И., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Б. Т." № **, ет. **, ап. **; И. В. И.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Т." № **, ет. *, ап. **; Ж. Н. М.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, и
Д. Н. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *,
ап. **, са собственици по наследство и давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 22, в
1
кв. 12 по плана на с. Младежко, община Малко Търново, Бургаска област,
одобрен със Заповед № РД - 09- 211/25.10.1982 година, Изменен със Заповед
№ 38/03.02.2006 година и № 220/02.06.2010 година, с площ от 1 150 кв. м., за
който е отреден УПИ V - 22 по неприложения за имота план на с. Младежко,
при граници на поземления имот: общинско място към улицата, УПИ VI - 23,
УПИ XII - 49, УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с построената в имота
ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 56 кв. м.
при квоти в съсобствеността, както следва:
За Т. И. Ж., ЕГН: ********** - 1/6 ид.ч.;
За Л. В. И., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.;
За И. В. И., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.;
За Ж. Н. М., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.;
За Д. Н. Н., ЕГН ********** - 1/12 ид.ч.;
Както и да бъде осъден ответника А. Р. Ч., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № *, да предаде на ищците владението на 2/8 ид.ч. от
недвижимия имот.
МОЛЯТ, на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, да бъде отменен като неверен
нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № 16, том I, рег.№ 168,
дело 16 от 2023 година на нотариус М. Т., рег.№ 684 по регистъра на НК, с
район на действие PC - Малко Търново, вписан в Агенция по вписванията -
Имотен регистър Малко Търново, вх. рег. № 71/08.02.2023 година, акт 58, т. I,
дело 16 по отношение на квотите в съсобствеността на ищците, както и по
отношение на легитимацията като собственици на по 1/8 ид.ч. на К. Т. К.,
ЕГН: ********** и П. Т. Ч., ЕГН: **********, както и да бъдат заплатени
всички разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от К. К. и П. К., в който
отговор същите признават исковата претенция.
Постъпил е отговор от адв. Д., с който оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Предявен е от ответника А. Ч. насрещен иск против ищците, както и
постъпил отговор от ищците по предявения НИ.
Не се спори, че ищците Т. И. Ж., Л. В. И., И. В. И., Ж. Н. М. и Д. Н. Н.,
както и ответниците К. Т. К., П. Т. Ч. и А. Р. Ч. са наследници на С. П.в Ч. - б.
ж. на гр. Малко Търново, област Бургас, починал на 26.09.1956 година.
Наследодателя С. Ч. е имал четири деца:
Т. С. Ч., ЕГН: **********;
И. С. Ч., ЕГН: **********;
Р. С. Ч., ЕГН: **********;
Р. С.а К., ЕГН: **********.
Твърди се, че от изброените четири деца, пръв се е задомил Т. С. Ч. и
фамилията са събрали средства, и са му предоставили парцел, върху който да
построи собствен дом в с. Младежко, като той се е съгласил, че няма да има
2
претенции към наследствената къща на родителите си.
В изпълнение на така договореното приживе на своя баща С. Ч., след
неговата смърт на 29.10.1985 година, Т. С. Ч. прави отказ от наследството на
С. П.в Ч. - б. ж. на гр. Малко Търново, област Бургас, нотариално заверен рег.
№ 4638 от 25.06.1986 година на Бургаския нотариус Т. Т., който отказ поради
незнание за процедурата, не е вписан от наследниците в особената книга по
чл. 49, ал. 1 от ЗН при Районен съд - Бургас или при Районен съд - Малко
Търново. Този отказ е приложен като доказателство по делото.
Твърди се, че макар и да не е довършена процедурата по отказа от
наследство, останалите трима наследници на С. Ч. са считали себе си за
единствени наследници на своя баща и са се легитимирали пред останалите
лица, и пред административните органи, като собственици на по 1/3 ид. ч. от
имота в село Младежко, община Малко Търново, представляващ: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 22, в кв. 12 по плана на с. Младежко, община Малко Търново,
Бургаска област, одобрен със Заповед № РД - 09- 211/25.10.1982 година,
Изменен със Заповед № 38/03.02.2006 година и № 220/02.06.2010 година, с
площ от 1 150 кв. м., за който е отреден УПИ V - 22 по неприложения за имота
план на с. Младежко, при граници на поземления имот: общинско място към
улицата, УПИ VI - 23, УПИ XII - 49, УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с
построената в имота ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
площ от 56 кв. м.
За собствената си 1/3 ид. ч. от имота всеки един е декларирал и
заплащал данъци до 2022 година, когато партидите за имота са закрити и са
предекларирани от А. Ч., който включва в декларацията и наследниците на Т.
С. Ч. - К. Т. К. и П. Т. Ч..
По инициатива на А. Ч., който представя скица, оценка и удостоверение
за наследници, без да се позове на отказа от наследство от страна на Т. С. Ч.,
поставил началния момент на придобивната давност от страна на И. С. Ч.,
ЕГН: **********; Р. С. Ч., ЕГН: ********** и Р. С.а К., ЕГН: **********, е
снабден нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № 16, том 1, рег.
№ 168, дело 16 от 2023 година на нотариус М. Т., рег. № 684 по регистъра на
НК, с район на действие PC - Малко Търново, вписан в Агенция по
вписванията - Имотен регистър Малко Търново, вх. рег. № 71/08.02.2023
година, акт 58, т. I, дело 16. Съгласно този акт, нотариус Т. е признала
наследниците на отказалия се от наследство Т. С. Ч. - К. Т. К. за собственик на
1 /8 ид. ч. и П. Т. Ч. - за собственик на 1/8 ид. ч.
Твърди, че нито Т. С. Ч., нито неговите наследници К. Т. К. и П. Т. Ч., са
владели процесния имот от 29.10.1985 година до издаването на акта с невярно
съдържание, удостоверяващ право на собственост на лица, които не
притежават такава. Не е имало спор с тези ответници, че същите нямат права в
наследствения имот, те не са заявявали претенции и не са считали себе си за
собственици. Първите четирима ответници никога не са манифестирали
намерение да владеят имота за себе си, напротив - К. К. и П. Ч. изрично са
признавали правата на останалите наследници, като са били наясно с
извършения от техния баща отказ от наследство. Липсва какво и да е съзнание
3
за своене на вещта от тези ответници, при изрично признаване от тяхна страна
на наследствените права на И. С. Ч., ЕГН: **********, Р. С. Ч., ЕГН:
********** и Р. С.а К., ЕГН: **********, по отношение на процесния имот.
Още по-малко съзнание за своене е налице при ответниците П. Р. К. и Н. П. Ч.,
които никога не са имали качеството на владелци, дори не са държатели и не
са ползвали процесния имот.
Твърди се, че собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 22, в кв.12 по
плана на с. Младежко, община Малко Търново, Бургаска област, одобрен със
Заповед № РД-09-211/25.10.1982 година, изменен със Заповед № 38/03.02.2006
година и № 220/02.06.2010 година, с площ от 1 150 кв. м., за който е отреден
УПИ V - 22 по неприложения за имота план на с. Младежко, при граници на
поземления имот: общинско място към улицата, УПИ VI - 23, УПИ XII - 49,
УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 56 кв. м. е придобита само
от останалите три деца на С. Ч. - И. С. Ч., ЕГН: **********, Р. С. Ч., ЕГН:
********** и Р. С.а К., ЕГН: **********, които са владели и ползвали имота
със съзнанието на собственици, поддържали са го и са извършвали
подобрения, като са придобили целия имот по давност в равни квоти още към
29.10.1995 година.
След снабдяването с нотариален акт за собственост на недвижим имот
акт № 16, том 1, рег. № 168, дело 16 от 2023 година на нотариус М. Т., рег. №
684 по регистъра на НК, с район на действие PC- Малко Търново, вписан в
Агенция по вписванията - Имотен регистър Малко Търново, вх. рег.№
71/08.02.2023 година, акт 58, т. I, дело 16, който легитимира К. Т. К. като
собственик на 1/8 ид.ч. и П. Т. Ч. - като собственик на 1/8 ид. ч., А. Ч. е
закупил идеалните им части с нотариален акт за акт № 24, том 1, рег. № 244,
дело 24 от 2023 година на нотариус М. Т., рег. № 684 по регистъра на НК, с
район на действие PC - Малко Търново, вписан в Агенция по вписванията -
Имотен регистър Малко Търново, вх. рег. № 7114/ 22.02.2023 година, акт 98, т.
I, дело 24. Към настоящия момент А. Р. Ч. претендира да е собственик на 1/2
ид.ч. от целия имот на основание наследство, давност и покупка.
- Ищците оспорват правото на А. Р. Ч. върху 1/2 ид. ч. от имота, като
считат, че А. Ч. е закупил 2/8 ид. ч. от лица, които не притежават собственост
в имота и съответно не са имали възможността да прехвърлят права, които не
притежават. В този смисъл и от името на всички ищци оспорват като неверен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 16, том I, рег. № 168,
дело 16 от 2023 година на нотариус М. Т., рег. № 684 по регистъра на НК, с
район на действие PC - Малко Търново, вписан в Агенция по вписванията -
Имотен регистър Малко Търново, вх. рег. № 71/08.02.2023 година, акт 58, т. I,
дело 16, с който е признато правото на собственост на ответниците К. Т. К.
като собственик на 1/8 ид. ч. и П. Т. Ч. - като собственик на 1/8 ид. ч. от
процесния имот. Оспорват и постановлението на нотариус М. Т., рег. № 684 по
регистъра на НК, с район на действие PC - Малко Търново от 08.02.2023
година, издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № 16/2023 година, като твърди, че ответниците К. Т. К. и П.
Т. Ч. не са придобили в режим на СИО 2/8 ид. ч. от наследствения имот на С.
4
П.в Ч. - б. ж. на гр. Малко Търново, област Бургас, починал на 26.09.1956
година.
По делото бяха разпитани свидетели: от страна на ищците - Г. и К., а от
страна на ответниците - К. и С..
По делото бе допусната и изслушана СТЕ, която съдът прие като
правдива и обективно извършена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По основателността на иска с правно основание чл.108 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС „собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“.
Според константната съдебна практика, за да се уважи искът по чл. 108
от ЗС, следва да се установи в условията на кумулативност, че вещта, предмет
на иска е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва без да има
правно основание или евентуално правното основание е отпаднало (така Р-
2419-60-I г.о., Р. 2356-66 I г.о., и мн. др.).
С оглед разпределената в хода на производството доказателствена
тежест, в качеството на страна, заявяваща право на собственост върху имота,
ищците следваше да установят по пътя на главното и пълно доказване
наличието на предпоставките за възникване на възведеното придобивно
основание, както и твърденията си, че ответниците упражняват фактическа
власт върху имота. От своя страна ответниците бе необходимо при условията
на пълно и главно доказване да установят и докажат, че упражняват
фактическа власт върху имота на противопоставимо на ищцата право. В
настоящия случай спорен по делото е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 22, в кв. 12 по
плана на с. Младежко, община Малко Търново, Бургаска област, одобрен със
Заповед № РД-09-211/25.10.1982 година, Изменен със Заповед №
38/03.02.2006 година и № 220/02.06.2010 година, с площ от 1 150 кв. м., за
който е отреден УПИ V - 22 по неприложения за имота план на с. Младежко,
при граници на поземления имот: общинско място към улицата, УПИ VI - 23,
УПИ XII - 49, УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с построената в имота
ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 56 кв. м.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по наследство от
С. П.в Ч., починал на 26.09.1956 г. и давностно владение, започнало на
29.10.1995 г. Ответниците се легитимират като собственици, които по реда на
чл. 587, ал. 2 от ГПК са били признати за собственици на основание
наследство и давностно владение на процесния имот. С оглед на това
твърдение в исковата молба, на изследване в настоящото производство
подлежи на установяване единственото този придобивен способ.
Че ищците са наследници на С. П. Ч., починал на 26.09.1956 г. не е
спорно по делото. Не се установява обаче, че процесният имот е собственост
на ищците на основание давностно владение. В ИМ се твърди, че давностното
5
владение е започнало на 29.10.1995 г. Този факт остана недоказан от страна на
ищците. От разпитаните от страна на ищеца свидетел Г. заявява, че в къщата е
ходила преди повеч от 20 г., като последно е ходила преди 2 години. Знае, че е
почнат ремонт на покрива. Св. К. заявява: Преди 2023 г. не е посещавала
къщата. Показанията и на двете свидетелки са общи и не доказват момента на
владениета на процесния имот.
От страна на ответника бе разпитан св. К., който заявява: че Всяка
седмица е ходил в имота. „Къщата я поддържаха родителите на А. Ч. и моите
родители“ Св. С. дава показания относно ремонтните дейности в имота.
Допълнителни доводи в тази насока могат да се извлекат и от
приложените документи за собственост на процесния имот, представени от
ответните страни а именно нот. акт № 16, том 1, рег. № 168, дело 16 от 2023
година на нотариус М. Т., рег. № 684. В съдебно заседание бе разпитана
нотариус Т., която е изповядала процесната сделка. Същата заявява, че не е
кредитирала намиращия се в кориците на делото отказ от наследство, тъй като
същият не е вписан в особената за това книга в Районен съд - М. Търново.
Съдът напълно споделя това становище. Никой не може да черпи права от
една процедура, която не е завършила. Твърдението поради „незнание“ е
абсолютно ирелевантно в конкретния случай.
Съдът споделя тезата на ответната страна, доколкото от събраните в хода
на производството доказателства се установи, че ответниците са собственици
на процесния имот на основание давностно владение. Изводът на нотариуса в
този смисъл не бе опроверган със средствата на ГПК. Като резултат от
специално уредено в закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт,
издаден по реда на чл. 587 ГПК, притежава задължителна обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса
за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното
с влязло в сила решение. Поради тези съображения за доказателственото
значение на издадения по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт, възприети и в
мотивите на ТР № 11/2012 г. от 21.02.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК
на ВКС, следва да се приеме, че в исковото производство съдът не извършва
проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на
удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от
нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е
длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт.
Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече
осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно основание.
В случая, изводите на нотариуса в този нотариален акт
относно принадлежността на правото на собственост не бяха оборени със
средствата на ГПК. Същото, анализарано в съвкупност с показанията
на свидетелите, обосновава възприетият по-горе извод, че ищците не могат да
се легитимират като собственици на процесния имот по давност.
Доколкото съдът прие, че липсва първата кумулативно необходима
6
предпоставка за уважаване на иска, не се налага подрбното осъждане на
останалите такива, като искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан само на това основание
Като естествена последица от неуважаването на иска и по аналогия на
разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и
искането за отмяна на констативен нотариален акт № 16, том I, рег. № 168,
дело 16 от 2023 година на нотариус М. Т., рег. № 684 по регистъра на НК, с
район на действие PC - Малко Търново, вписан в Агенция по вписванията -
Имотен регистър Малко Търново, вх .рег. № 71/08.02.2023 година, акт 58, т. I,
дело 16.
От нормата на чл. 537, ал. 2 от ГПК следва, че отмяната на Констативен
нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение, а
зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него
материално право. В настоящият случай отхвърлянето на иска за собственост
като неоснователен и недоказан, обуславя отхвърлянето и на искането по чл.
537, ал. 2 от ГПК за отмяната на издаденият в полза на ответниика
констативен нотариален акт.
Като последица от неуважаване на иска следва да се отхвърли и
искането ответника А. Р. Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г.
Б." № *, да предаде на ищците владението на 2/8 ид. ч. от недвижимия имот.
По отнощение на предявеният от ответника А. Ч. насрещен иск:
Както бе посочено, съдът прие заключението на СТЕ и изслуша
показанията на в.л. Бе разпитан и св. С., който дава показания относно
ремонтните дейности в имота и относно платените суми. Съдът намира така
предявената искова претенция за недокозана. Видно от заключението в т. 4, на
въпрос дали посочените СМР представляват необходим ремон, вещото лице
не дава категорично заключение. Напротив, същото заявява, че за да е налице
основен ремонт се изисква строително разрешение съгласно ЗУТ. Такова не е
представено по делото. Поради което съдът намира, че насрещтния иск, като
недоказан, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят на ответнииците солидарно направените по делото разноски в размер
на 2 550,00 лв. за адвокатско възнаграждение, като не уважава искеното за
заплащане на сумата от 1 700 лв. за предявения НИ, тъй като исковата
претенция е отхвърлена, и 388 лв. за експертизи, както и д.т. 587 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Т. И. Ж.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Ш." № ***, ет. 2; Л. В. И., ЕГН:
7
**********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Б. Т." № **, ет. **, ап. **; И. В. И.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Т." № **, ет. *, ап. **; Ж. Н. М.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, и
Д. Н. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *,
ап. **, всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. "И. Б." № *, ет. 1, чрез адв. Т. И.,
ПРОТИВ: К. Т. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П.
Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П. Т. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, Н. П. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, А. Р. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № *, последните трима чрез
адв. Д., с правно осн. чл. 108 от ЗС, за признаване на установено по отношение
на ответниците К. Т. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." №
*, П. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П. Т. Ч.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, Н. П. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, А. Р. Ч., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № *, че ИЩЦИТЕ Т. И. Ж.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Ш." № ***, ет. 2; Л. В. И., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Б. Т." № **, ет. **, ап. **; И. В. И.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Т." № **, ет. *, ап. **; Ж. Н. М.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, и
Д. Н. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *,
ап. **, са собственици по наследство и давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 22, в
кв. 12 по плана на с. Младежко, община Малко Търново, Бургаска област,
одобрен със Заповед № РД - 09- 211/25.10.1982 година, Изменен със Заповед
№ 38/03.02.2006 година и № 220/02.06.2010 година, с площ от 1 150 кв. м., за
който е отреден УПИ V - 22 по неприложения за имота план на с. Младежко,
при граници на поземления имот: общинско място към улицата, УПИ VI - 23,
УПИ XII - 49, УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с построената в имота
ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 56 кв. м.
при квоти в съсобствеността, както следва:
За Т. И. Ж., ЕГН: ********** - 1/6 ид.ч.;
За Л. В. И., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.;
За И. В. И., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.;
За Ж. Н. М., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.;
За Д. Н. Н., ЕГН ********** - 1/12 ид.ч.;
ОТХВЪРЛЯ и предявеното искане на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде
отменен от съда констативен нотариален акт № 16, том I, рег. № 168, дело 16
от 2023 година на нотариус М. Т., рег. № 684 по регистъра на НК, с район на
действие PC - Малко Търново, вписан в Агенция по вписванията - Имотен
регистър Малко Търново, вх. рег. № 71/08.02.2023 година, акт 58, т. I, дело 16.
ОТХВЪРЛЯ искането ответника А. Р. Ч., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № *, да предаде на ищците владението на 2/8 ид.ч. от
недвижимия имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес:
8
гр. Б., ул. "Г. Б." № *, против Т. И. Ж., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Б., ул. "Ш." № ***, ет. 2; Л. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П.,
ул. "Б. Т." № **, ет. **, ап. **; И. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
П., ул. "Т." № **, ет. *, ап. **; Ж. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, и Д. Н. Н., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. Б., ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, насрещен иск за сумата от
14 678,04 лв. (четиринадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и
четири стотинки) като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. И. Ж., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Ш."
№ ***, ет. 2; Л. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Б. Т." №
**, ет. **, ап. **; И. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. "Т." №
**, ет. *, ап. **; Ж. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж. к. "В."
№ **, вх. *, ет. *, ап. **, и Д. Н. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б.,
ж. к. "В." № **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплатят солидарно на К. Т. К., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П. Р. К., ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр. Б., ул. "К." № *, П. Т. Ч., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. Б., ул. "Г. Б." № ***, Н. П. Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Б., ул. "Г. Б." № ***, А. Р. Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. "Г.
Б." № *, направените по делото разноски в размер на 2 550,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, 388 лв. за експертизи, както и д. т. 587 лв., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата от 1 700 лв. адвокатско
възнаграждение за предявен насрещен иск като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
9