О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 297
гр. Шумен, 26 Юни 2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Маринов, в.ч.гр.д. № 149 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е образувано по частна
жалба с вх. № 1833 от 28.02.2020г.
депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С...представлявано от изп. директор Д.Б.Б., чрез
юрисконсулт А.Б. срещу разпореждане № 324 от 06.02.2020г. на РС – Н. П., по ч.гр.д. № 126/2020г., в частта, в която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т.А.Х. *** за сумата от 91.52 лева – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.03.2017
г. до 25.10.2017г. и за сумата от 686.40 лева
- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги. В жалбата се
твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че в договора за
допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи, в частност клаузата за
заплащане на застрахователна премия. Излага, че в чл. 4 от договора за
допълнителни услуги и чл. 26 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги
не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят
на заемателя само при изразено негово писменно искане с попълване на формуляр –
искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни
услуги. Към заявлението е представено искането на заемателя за сключване на
договор за допълнителна услуга, в която
е заявил желанието си да ползва допълнителна услуга изразяваща се във
финансиране и разсрочване на дължимата
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, по който договор от
страна на „Микро Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен посредник е
заплатена еднократно в полза на застрахователя – „Уника Живот“ АД –
застрахователна премия, като с това плащане „Микро Кредит“ АД е изпълнил поетото
към длъжника задължение по договора за допълнителни услуги – да финансира
дължимата по сключеният договор за застраховка – застрахователна премия, която
на свой ред, кредитополучателят съгласно сключеният договор за допълнителни
услуги се е задължил да върне на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати погасителните вноски по договора за заем. Също така, счита, че
неоснователно първоинстанционния съд е обвързал размерът на застрахователната
премия, с размера на отпуснатата в кредит сума, тъй като размерът на
застрахователната премия зависел от застрахователните рискове, които се покривА.от
сключената застраховка, поради което не е налице сочената неравноправна клауза
по см. на чл. 143 от ЗЗП, на която съдът се позовава, за да отхвърли
заявлението. За неоснователни намира и изводите на съда, че претенцията за
допълнителни услуги противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, както
и че потребителя заплащал такса за хипотетично ползване на услуга, а не за
реално предоставена такава. Сочи, че предоставеният пакет с допълнителни
услуги, се предоставял на клиента, който сам преценявал кога ще ги използва и
задължението на кредитора за предоставянето на тези услуги зависело единствено
от волята на потребителя, който следвало само да отправи конкретно искане до
кредитора. ДА.и кога е отправено искане до кредитора за предоставяне на
исканата от потребителя услуга, било въпрос, който не е в пределите на
изследване от съда в заповедното производство по чл. 410 – 416 от ГПК, тъй като
с подаденото заявление не следвало да се доказва нито съществуването на
вземането, нито обстоятелствата на които се основава претенцията. В заявлението
било достатъчно само да са описани обстоятелствата от които произтича вземането
и чак при постъпило възражение от страна на длъжника в производството по чл.
422 от ГПК заявителят бил длъжен да представи доказателствата на които основава
иска си вкл. и исканията за предоставяне на исканата от потребителя услуга. С
оглед изложеното, моли съда да отмени изцяло разпореждането, както и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер
на 15.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС –
Нови е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
... гр. С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт А.Б. против Т.А.Х. с ЕГН: ********** *** за парично вземане, произтичащо от
договор за заем CrediHome № 1161-10145058/21.10.2016г. и Договор за допълнителни услуги към
договора за заем, сключен между „Микро Кредит“ АД и Т.А. Х. на 21.10.2016г.. В
заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по
силата на Приложение № 01/07.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на
вземания от 16.01.2015г.. Паричното вземане е за 898.30 лева /осемстотин
деветдесет и осем лева и тридесет ст. / - главница по договора за заем, 91.52лева
/деветдесет и един лева и петдесет и две ст. / - сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 25.03.2017г. падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 25.10.2017г. падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги, 686.40лева /шестстотин
осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ - застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за
периода от 25.03.2017г. падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги до 25.10.2017г. падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги, законна лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумите, лихва за забава по договор за заем -64.61лева
/шестдесет и четири лева и шестдесет и една ст./ за периода от 25.03.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и направените по делото
разноски.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е
приел, че по отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 91.52лева /деветдесет и един лева и петдесет и две ст. / - сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
25.03.2017г. падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги
до 25.10.2017г. падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги и за
сумата от 686.40лева /шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/
- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.03.2017г. падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 25.10.2017г. падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги - явяваща
се акцесорно задължение спрямо главното по Договора за допълнителни услуги е налице неравноправна клауза по см. на
чл.143, ал.1 от ЗЗП и е отхвърлил подаденото заявление в тази му част. Приел е,
че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявал
реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от
които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни
ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, както и че ползването
на повечето от тях, било обусловено от насрещната воля на кредитора, което
налагало извода, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.3
от ЗЗП. Уговореното в договора възнаграждение за дължимост на такъв вид такси
за допълнителни услуги, описани в Приложение №1 към договора за допълнителни
услуги, противоречало на закона и добрите нрави, тъй като това били такси по
събиране и обслужване на кредита и предвид
установената в чл.10а, ал.2 от ЗПК забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, е отхвърлил заявлението,
в частта му в която са претендирани вземанията за тези такси, както досежно
главното вземане, така и досежно акцесорното - застрахователна премия, което
следвало съдбата на главния дълг.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите
нрави, а по силата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи
служебно. При тази преценка съдът съпоставя
твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет
на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за
наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният
договор между длъжника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК ... със седалище в гр. С. представлява договор за потребителски кредит,
по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и
това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно
различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят
на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но
трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. По силата на сключеният договор за допълнителни услуги към заем CrediHome 1161-10145058/21.10.2016г.
потребителят се е задължил да заплати за предоставения му
пакет от допълнителни услуги сума в размер на 11.44лева месечно за срок от 12 месеца, който пакет включва:
Посещение вкъщи или на удобна място за събиране на вноска, Безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД,
безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „Микро Кредит“ АД, право за
участие в специални промоции, преференциално обслужване в офиса и
преференциално одобрение. Част от посочените услуги в пакета са свързани с
усвояването и управлението на кредита, поради което в случая намира приложение
забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му
по предоставяне на кредита и същите не са допълнителни. По отношение на
останалите описани услуги в пакета е налице нееквивалентност на
двете насрещни
престации – тази на кредитора и тази на заемателя,
което е значително и то в ущърб на последния. Искането за заплащането
на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги, не касае реално предоставяни
услуги, а се дължи за хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях
по време на действието на договора и то след като получи съгласието на
кредитора, т.е. то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените в пакета услуги и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, залегнал и в разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава, като размерът и действието за което се събират такси, трябва да са
ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка
една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради което настоящата
инстанция намира, че искането досежно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги се основава на неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т.
3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в тази му част е отхвърлено. Правилно е отхвърлено и в частта за претендираната сума от
686.40лева /шестстотин осемдесет и шест
лева и четиридесет стотинки/ - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, която съда също намира за неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена,
значителна по размер /686,40 лв./ в сравнение с предоставената в заем сума
/1300 лв./., при срок на застраховката само 12 месеца/. Налице е нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави и същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и в случая е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК.
Освен това, с
уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се нарушава
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В
договора за кредит е уговорен ГПР 49,96%. Разходите за заплащане на процесната
допълнителна услуга е част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат
при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена и общата сума дължима от
потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК.
Ето защо
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
отхвърлено в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед
изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 324 от 06.02.2020г. на РС – Н. П., по ч.гр.д. № 126/2020г., в частта, в която частично е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т.А. Х. *** за сумата
от 91.52 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 25.03.2017 г. до 25.10.2017г. и за сумата от 686.40 лева - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 25.03.2017г. падеж на първа неплатена вноска
по договор за допълнителни услуги до 25.10.2017г. падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги.
На основание
чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е окончателно и
неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.