Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-E въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
втори април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова ч. гр. д. № 15745 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 148461
от 02.12.2019 г. на жалбоподателя „Р.Л.” ЕООД, чрез адв. М.И.- САК, против разпореждане
на ЧСИ А.Д., с район на действие СГС, рег. № 853, с което се оставя без
уважение искането на длъжника за спиране на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20198530400084.
Жалбоподателят поддържа, че отказът
за спиране на изпълнителното производство на ЧСИ е немотивиран и неоснователен.
Излага съображения, че между взискателя и длъжника по изпълнителното дело има
подписано споразумение от 04.07.2019г., съобразно което М.М.в качеството си на
взискател се е задължил да направи искане за спиране на изпълнителното дело.
Поддържа, че споразумението е в сила и обвързва страните в изпълнителното
производство, както и че е налице нарушение на същото с оглед предприетото
възобновяване на изпълнителното производство. Навежда доводи, че ЧСИ е
допуснала нарушение като е постановил отказ за спиране на изпълнителното
производство, въпреки че е запознат с договореното между страните. Прави искане
за спиране на изпълнението въз основа на разпоредбата на чл. 438 ГПК.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК не е постъпило възражения от насрещната страна по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като
излага твърдения, за липса на изрична законова разпоредба, съобразно която
длъжникът може да иска спиране на изпълнителното производство, като основанията
за това са изрично изброени в чл. 432 ГПК.
Софийският градски съд,
като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на
обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на съдебния
изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба № 559 от 28.02.2019 г. на М.И.М., чрез адв. Т.П.- САК на
основание изпълнителен лист от 12.02.2019 г. издаден от СРС по гр. д. № 77085/2018
г. по описа на 66 състав, съгласно който „Р.Л.” ЕООД е осъден да заплати на М.И.М.
сумата от 115 000 евро – главница по Договор за паричен заем от
01.03.2018г., обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 50, том I,
рег.
№ 1685, нот. дело № 33/02.03.2018г. на Нотариус В.К., рег. № 269 при НК, ведно
със законна лихва от 05.12.2018г. до изплащане на вземането, както и 8271,41
лв. разноски по делото, а именно: 4498, лв. държавна такса и 3773 лв.
възнаграждение на адвокат.
В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил като изпълнителен способ налагане на
възбрана на недвижимото имущество на длъжника, в следствие на което е наложена
такава на ипотекирания в полза на взискателя имот на длъжника, находящ се в гр.
София, район „Красно село”, бул. „*******и представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.202.250 по
кадастралната карта и кад. регистри.
На 11.06.2019г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника по делото, като в същата е насрочена и дата
за опис на гореописания имот.
На 14.06.2019г. ЧСИ е извършил опис
на недвижимия имот, на който не е бил изпратен представител на „Р.Л.” ЕООД,
като е била изготвена и оценка на описания имот.
С молба с вх. № 01828/04.07.2019г.
процесуалният представител на взискателя е поискал на основание чл. 432, ал. 1,
т.2 ГПК спиране на изпълнителното производство за срок до 31.12.2019г.,
съгласно постигнато Споразумение между страните, което е приложено по делото.
Същото искане е направено и с молба вх. № 01829/04.07.2019г. , депозирана от
самия Взискател по изпълнителното дело.
Приложена е спогодба с дата
04.07.2019г., сключена между „Р.Л.” ЕООД и
М.И.М., съобразно която взискателят се задължава да поиска спиране на
изпълнителното дело. Страните освен това се съгласяват, че временно за срок до
31.12.2019г. уреждат всички имуществени и неимуществени отношения между тях,
произтичащи и свързани с изпълнително дело № 20198530400084.
С постановление от 05.07.2019г. ЧСИ
е спрял производството по делото на основание чл. 432, т.2 ГПК.
С молба с вх. № 02562/26.09.2019г. е
направено искане от взискателя за възобновяване на изпълнителното производство,
поради неспазване от страна на длъжника на споразумението и насрочване на
публична продан на възбранения и описан недвижим имот на длъжника. Съобщението
за възобновяване на производството и насрочването на публична продан е връчено
на длъжника на 07.10.2019г.
С молба с вх. № 02740/16.10.2019г. „Р.Л.”
ЕООД е направило искане за спиране на изпълнителното производство въз основа на
представеното писмено споразумение между страните.
С разпореждане от 16.10.2019г. ЧСИ
е оставил искането на длъжника без уважение, като се е аргументирал, че
разпоредбата на чл. 234 ГПК, чл. 249 ГПК и др. подобни не се прилагат в
изпълнителното производство. Същото е съобщено на длъжника на 28.10.2019г.
Насрочената публична продан на
имота е разгласена и протоколът по чл. 487, ал. 3 ГПК е регистриран в СРС. На
08.11.2019г. обаче постъпва искане от страна на Взискателя да не се провежда
публичната продан, поради което същата е отменена.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК /след изм. - ДВ,
бр. 86 от 2017 г. / е регламентирано кои изпълнителни действия могат да бъдат
обжалвани от длъжника, а именно: т. 1 постановлението за глоба; т. 2
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.
З отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; т. 4 отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; т. 5 определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2; т. 6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т. 7 разноските по
изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени
изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да
бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за
прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран,
е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се разгледа
по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното в
настоящето производство разпореждане, с което ЧСИ А.Д. е оставил без уважение
искането за прекратяване на изпълнително дело № № 20198530400084
е правилно и
законосъобразно.
С молбата, депозирана от длъжника „Р.Л.”
ЕООД, е поискано
спиране на изпълнителното дело, като сред изтъкнатите в молбата за спиране
доводи не се съдържа каквото и да е изложение за наличие на законоустановените
основания за спиране на изпълнителното производство, предвидени изрично и
изчерпателно в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК. Всички предвидени в тази
разпоредба са основания, които се явяват временна пречка за осъществяването на
принудителни действия в рамките на изпълнителното производство. В конкретния
случай не е налице повторно искане на взискателя в производството за спиране на
същото - каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. Не
са налице и основания, свързани с правосубектността и дееспособността на някоя
от страните, каквито са предвидени в чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК. Липсва и
постановен съдебен акт, с който да е спряно изпълнението по изпълнителното
производство, в изрично посочените в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК случаи, а именно тези, предвидени в чл. 245, ал. 1 и 2, в чл. 309, ал. 1, в
чл. 397, ал. 1, т. 3, в чл. 438 и чл. 524 от ГПК. Не са налице и хипотезите,
предвидени в чл. 432, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ГПК.
По своето естество спирането на изпълнителното производство е
временно преустановяване извършването на изпълнителни действия до отпадане на
основание за спиране (в настоящия случай подобно отпадане е представлявало
оттегляне на искането за спиране от страна на взискателя по аргумент за
противното от чл. 432, т. 2 ГПК). От всичко гореизложено следва се направи
заключение, че спирането може да бъде постановено от съда, да бъде
поискано от взискателя или да се допусне от съдия-изпълнителя в определени
случаи,
но не може да стане по искане на длъжника.
Неоснователни
са и наведените в частната жалва доводи, че ЧСИ следва да спре изпълнението
поради наличие на сключеното извънсъдебно споразумение между страните в
изпълнителното производство, доколкото жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за изпълнение на задълженията си по споразумението да направи
постъпки за уреждане на имуществените и неимуществените си отношения с взискателя
по изпълнителното дело. Нещо повече, към момента на постановяване на настоящият
съдебен акт, е изтекъл срокът, за който взискателят и длъжникът по
изпълнителното дело са се споразумяли извънсъдебно, да бъде спряно
изпълнителното дело, а именно – до 31.12.2019г.
С оглед неуважаването на частната жалба, неоснователно се явява и
искането в нея за спиране на изпълнението на основание чл.438 ГПК.
Поради тези правни съображения жалбата срещу отказа
на съдения изпълнител да спре изпълнителното производство се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. № 02846 от 04.11.2019 г. на „Р.Л.” ЕООД, ЕИК:*******срещу разпореждане на ЧСИ А.Д. от 16.10.2019 г., с което е отказано спиране на изп. д. № 20198530400084 по описа на частен съдебен изпълнител А.Д. с рег. № 853 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.