Определение по дело №117/2019 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№98

гр.Велико Търново  09.03.2020г.

 

 

Великотърновският административен съд, десети състав, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева

 

 

като разгледа докладваното от съдията Янева адм. дело N 117  по описа за 2019год. на Административен съд Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид:

 

Съдебното производство е образувано по жалба на ООД “Биляна“ с адрес на управление с.Ново Сливово против Заповед № 03-РД / 418 / 30.01.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на дружеството с ИД №  04/04/1/0/90833 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. С Решение № 460 / 27.01.2020г. оспореният акт е отменен, преписката е върната на органа и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя в размер на 10 743,13лв.

От ответника е депозирана молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските по съображения, че делото е без материален интерес, без фактическа и правна сложност и своевременно е направено възражение за прекомерност на разноските.

ООД “Биляна“ изразява становище за неоснователност на молбата на две основания – делото е с фактическа и правна сложност, то също е и с определяем материален интерес, въз основа на който е и определено адвокатското възнаграждение.

            Настоящият състав намира искането за изменение на решението в частта на разноските за неоснователно.

            На първо място следва да се отбележи, че независимо дали е с материален интерес или не и двете страни претендират приложение на Наредба № 1 / 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Тази наредба с Решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е приета за противоречаща на правото на Европейския съюз. Задължение на съда е да не прилага нормативен акт от по-ниска степен, който противоречи на нормативен акт от по-висока степен. В случая е налице именно такова противоречие – наредба противоречи на акт на Общностното право, което води до извод за неприложимост на наредбата.  След като липсва нормативно определен минимум на адвокатското възнаграждение, то съда следва да извърши преценка на съответствието на договорения хонорар с правната и фактическа сложност на спора.

            Настоящият състав намира, че а.д. № 117 / 2019г. притежава всички характеристики на дело с фактическа и правна сложност. На първо място обема на представените писмени документи е значителен – 2 класьора приложения. На второ място за изясняване на спора от фактическа страна са били необходими специални знания на двама експерти в различни области – приети са техническа и счетоводна експертизи. На трето място съдът се произнася по два различни правни спора – налице ли е строителство и инвестицията свързана ли е с опазване на околната среда. На четвърто място е налице пряко приложение на европейско право, на което се позовава издателя на акта. При очертаните фактически и правни въпроси за разрешаване, договореното адвокатско възнаграждение от 10 593,13лв. не се явява прекомерно.

            По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на Решение № 460 / 27.01.2020г. в частта за разноските.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховния административен съд.

 

                                                                            Съдия: