РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104425 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. против О. В. А.,
ЕГН ********** от *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане към него в размер на 84.87 лева, произтичащо от сключен между
ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
13.06.2017г., вземанията по който са били цедирани на ищеца, като вземането представлява
цена за потребена далекосъобщителна услуга. Ищецът твърди, че между ответника и „***“
ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода
15.10.2017г. – 14.01.2018г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.
Твърди също така, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно
индивидуалните договори. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с
договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“
ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към
исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, не се представлява в
1
производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда
да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане
на съда от 24.06.2021г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответникът е сключил с *** ЕАД
горепосочения договор, като за потребените услуги през периода 15.10.2017г. – 14.01.2018г.
са били издадени ф-ри № **********/15.11.2017г., № **********/15.12.2017г., №
**********/15.01.2018г., към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка
от потреблението на ползваните номера. Ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е
прекратил едностранно индивидуалните договори. Установява се също, че с договор за
цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД,
а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на
„ЮБЦ“ ООД. Така към сегашния момент титуляр на вземането е ищецът. Ответникът дължи
сумата, която е отдавна падежирала. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно
основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 205 лева за исковото
производство и 159.20 лева за заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В. А., ЕГН ********** от ***, че
дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Ю. Б. Ц. сумата от 84.87 лева /осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща стойността на доставена далекосъобщителна услуга за периода от
15.10.2017г. до 14.01.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
13.06.2017г., сключен с *** ЕАД, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение №
***г. по ч. гр. дело № ***г. по описа на БРС.
2
ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 205 лева
/двеста и пет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 159.20 лева /сто петдесет
и девет лева и двадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3