Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав,
в публично заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Елена Воденичарова, разгледа докладваното от съдия Веселина
Чолакова КНАХД № 2253/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР-Варна подадена чрез юрисконсулт Л. А. против Решение № 525/31.08.2021 г. постановено
по НАХД № 945/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № 439а-273/12.08.2020 г. издадено от директора на ОД
на МВР-Варна, с което на Г.Т.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето за
допуснато нарушение на чл.63,ал.1 от с.з. С решението е осъден ОД на МВР-Варна
да заплати на Г.Т.С. възнаграждение за адвокат в размер на 100,00 лева. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които
по съществото си са такива за нарушение на материалния закон , съставляващо касационно основание по
чл.348, ал 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Счита
за неправилен извода на въззивния съд, относно характера на заповедите на
министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки.
Сочи се, че тези заповеди са общи административни актове, поради което
публикуването им в Дължавен вестник не е необходимо условие за влизането им в
сила. Счита, че липсват обстоятелства, които за изключват вината на нарушителя.
Сочи се на отсъствие на предпоставките за приложение на чл.28от ЗАНН предвид характера
на охраняваните със заповедта на министъра на здравеопазването обществени
отношения, а именно осигуряване на живота и здравето на хората. Счита, че
наложеното наказание постига законоустановените цели. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. В съдебно
заседание, касаторът не изпраща процесуален представител. Поддържа жалбата в
представени писмени бележки. В условие
на евентуалност моли адвокатското възнаграждение в полза на ответника да се
присъди в минимален размер.
Ответникът- Г.Т.С. оспорва
жалбата чрез процесуален представител. Моли решението на въззвиния съд да бъде
оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в
сила на решението на Районен съд-Варна.
Административен съд гр. Варна,
след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно
проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално
допустима.
По основателността на жалбата:
С обжалваното НП на Г.Т.С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.209а,
ал.1 от Закон за здравето, за нарушение на чл.209а, вр. чл.63, ал.1 от с.з. Районен съд – Варна е установил от фактическа страна,
че на 23.04.20202 г.
около 19,50 часа Г.С. се намирал пред магазин на ул. „Г. ***, където в компания
с две-три неустановени лица, консумирал алкохол , без да има поставена защитна
маска на лицето. Нарушението било установено от полицейски служители на Трето
РУ при ОД на МВР-Варна, при извършване на обход на обслужвания от тях район. След установяване на нарушението срещу Г. С.
бил съставен АУАН № 608301/23.04.2020 г. за извършено на 23.04.2020 г. нарушение
на т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите
си, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в
сроковете по чл.34
от ЗАНН, съдържат реквизитите
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на
обстоятелствата на извършването му.
За да отмени наказателното
постановление, въззивният съд е приел, че е издадено в нарушение на материалния
закон. На първо място е приел, че от показанията на свид. И. А. и И. А. се
установява, че към момента на осъществяване на деянието, въззивникът е
консумирал алкохол. Този процес е несъвместим с носенето на маска. Сред
въведените към съответния период противоепидемични мерки, не е съществувала
забрана за консумация на каквито и да е продукти на обществено място.
Въззивният съд е изследвал
подробно характера и вида на акта на министъра на здравеопазването, с който се
въвеждат противоепидемични мерки. Посочил е, че през процесния период не е била
действаща разпоредбата на чл.63,ал.11 от Закона за здравето / обн. ДВ бр.44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / , изрично определяща тези заповеди като общи
административни актове. Приел е, че към датата на нарушението Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е извън обхвата на
дефиницията за общи административни акове съгласно чл.65 от АПК. За да подада в
посочената категория административни актове, заповедта трябва да е с еднократно
правно действие. Разпоредбите на общ административен акт не могат да допълват
хипотезиса на бланкетна материално-правна или санкционна норма. Районен
съд-Варна е приел, че заповедта на министъра на здравеопазването отговаря на
дефиницията за нормативен административен акт, съгласно чл.75,ал.1 от АПК.
Разпоредбите на заповедта имат многократно правно действие, тъй като създават
задължение за всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните
изисквания и мерки за срок, който с т.V на заповедта се допуска да бъде
неограничено променян. Позовал се е на разпоредбите на чл.5,ал.5 от Конституцията на Република България, чл.37,ал.1 от Закона за нормативните
актове и чл.78,ал.2 от АПК, които въвеждат изискване за обнародване в Държавен
вестник на нормативните актове. Приел е, че към 28.04.2020 г. заповедта на
министъра на здравеопазването не е породила правно действие, тъй като не е била
обнародвана в ДВ.
Обжалваното решение на Районен
съд – Варна е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение
на материалния закон.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства въззивният съд правилно е приел, че на 23.04.2020 г. Г.С.
не е изпълнил въведени със заповед на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Установено е по делото, че на
посочената дата се е намирал в гр.
Варна, на открито обществено място „до бл.21“ в ж.к. „Владислав Варненчик“, като не е изпълнил въведените
противоепидемични мерки по т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
Съдът споделя доводите на Районен
съд-Варна, че НП е издадено от компетентен орган - директора на ОД на
МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. Правилно въззивния съд е
преценил, че НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, са с реквизитите
посочени в ЗАНН. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този
пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво
се състои административнонаказателното обвинение.
Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
издадена от Министъра на здравеопазването и е въведана т.9 , с която се
задължават всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени
места ( в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо носа и устата ( в т.ч. кърпа, шал и др.). Заповедта е
в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. включително. Заповедта е издадена на
основание чл.63,ал.1 от Закона за здравето, чл.73 от АПК и чл.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение на Народното
събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно
положение върху цялата територия на Република България, като е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на
Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. , с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
в т. 9 от която е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка.
Към момента на констатиране на
нарушението, посочената в НП заповед е била в сила и същата е създала
задължения и непосредствено е засегнала права, свободи и законни интереси на
неопределен брой лица. Заповедта на Министъра на здравеопазването е издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Заповедта
е общ административен акт, съгласно чл.73 от АПК. Посочената заповед не урежда
абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни
причини, нито дори правила за COVID епидемии, а има за цел да уреди
възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази
връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването
са издадени като общи административни актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява да се
издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия.
АПК не предвижда обявяване на
общите административни актове в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както
и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет,
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно
от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за
неизпълнение на това правило. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че на 23.04.2020 г. Г.С. се е намирал на
обществено място по време на действие на
въведеното с посочената по-горе заповед задължение , без поставена предпазна
маска или друго средство покриващо носа и устата. С оглед на изложеното се
налага извода, че лицето е осъществило от обективна и субективна страна състава
на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Обстоятелството, че лицето е консумирало
алкохол към момента на констатиране на нарушението, не изключва нито вината,
нито отговорността на нарушителя. Консумацията на алкохол не е физиологичен
процес , както неправилно е приел въззивния съд, а съзнателен волеви акт. Физиологичният процес е процес, свързан с
функционирането и функциите на живите същества или интегрираните живи единици,
тоест клетки, тъкани, органи и организми. Консумацията на алкохол не е необходим процес за
функционирането на организма. В този смисъл неправилни са изводите на Районен
съд-Варна, че Г.С. е осъществявал физиологичен процес, който е несъвместим с
въведеното изискване.
С оглед характера на нарушението
в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може
да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд-Варна е неправилно и следва да се отмени, като се
потвърди НП
По изложените съображения и на
основание чл.221,ал.2, предл. 2-ро и чл. 222, ал.1 от АПК, Административен съд
– Варна, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 525/31.08.2021 г.
постановено по НАХД № 945/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е
отменено Наказателно постановление № 439а-273/12.08.2020 г. издадено от
директора на ОД на МВР-Варна, с което на Г.Т.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето за
допуснато нарушение на чл.63,ал.1 от с.з.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 439а-273/12.08.2020 г. издадено от директора на ОД на
МВР-Варна, с което на Г.Т.С. ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева на
основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето за допуснато нарушение на
чл.63,ал.1 от с.з.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.