№ 4012
гр. В. , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 7 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Алексиева
Секретар:Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Д. Алексиева Гражданско дело №
20203110111239 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от И. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
жк. *** бл.***, вх.1, ап.5 срещу ОД на МВР- В. с адрес гр. В., ул. *** № 2 искове с правно
основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да й
заплати сумата от 4320лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в
размер на по 120лева всеки месец за периода 01.08.2017г.- 31.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
10.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 669,84лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяка от дължимите суми за храна
начислено за периода считано от падежа на всяко от задълженията /първо число на месеца,
следващ този на дължимото плащане/ до 09.09.2020г.вкл.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищцата
полага труд по служебно правоотношение по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВ считано от 22.02.2017г.
до настоящия момент. Заема длъжност „старши експерт“ в сектор Човешки ресурси към
отдел Административен при ОДМВР В.. На основание чл. 181 ЗМВР на служителите в МВР
се осигурява храна или левовата й равностойност, чийто размер се определя ежегодно със
заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че от 01.03.2017г. не й начислявана и
изплащана левова равностойност на храна. Счита, че като държавен служител, чийто статут
съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР се урежда от ЗДСл има качество на служител на МВР и
нормата на чл. 181, ал.1 ЗМВР е приложима и спрямо нея. Със заповед № 8121з-
775/01.07.2015г. на МВР е определен размер на левовата равностойност на храната за
служителите на МВР от 120лева месечно. Този размер не е бил променен с последващо
действалите заповеди на министъра издавани на основание чл. 181 ЗМВР. От 01.02.2017г. на
служителите от МВР по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР не е определян размер на левова
равностойност на храна и съответно такава не е била начислявана и изплащана. Счита, че
обстоятелството, че служителите по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР не са посочени в заповедта на
министъра не отменя правото им по чл. 181 ЗМВР. Затова и на основание чл. 46 ЗНА
нормата на чл.181 ЗМВР следва да намери приложение и по отношение на служителите по
чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да начислява
1
и плаща своевременно дължимото възнаграждение, то същият е бил забава, поради което се
заявява и претенция за обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се
оспорват по основание. Не оспорва, че ищцата за посочения период е полагала труд при него
по служебно правоотношение заемайки длъжност „старши експерт“ в сектор Човешки
ресурси. Посочва, че съгласно чл. 142, ал. 4 и ал. 5 ЗМВР статутът на служителите по чл.
142, ал.1, т.2 и т. 3 - държавни служители и лица работещи по ТПО, се урежда от ЗДС и КТ.
След изменението на ЗМВР през 2017г., служебните правоотношения на държавните
служители в МВР, за които се прилага пар. 86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ бр.14/2015г./ и
които към влизане в сила на закона заемат длъжност за държавни служители с висше
образование и притежават такова, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл,
считано от влизане в сила на закона. Съгласно пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от
01.02.2017г./, при назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата не по- ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен, и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. След 02.02.2017г. на държавните служители по
чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР, в т.ч. ищцата не е изплащана левова равностойност на храна, тъй
като такава не й се дължала, доколкото съгл. пар. 69, ал.6 ПЗРЗИДЗМВР на ищцата е
определена основна заплата, включваща и левова равностойност на храната по чл. 181, ал.1
ЗМВР. Твърди, че по силата на пар. 86 ПЗР на ЗИД на ЗМВР и пар. 69 ПЗРЗИДЗМВР /в
сила от 01.02.2017г./, по отношение на ищцата приложение намира ЗДС, където липсва
норма предвиждаща предоставяне на храна или левовата й равностойност. Още повече, че с
изм. на чл. 181, ал. 4 ЗМВР е предвидено, че на служителите по чл. 141, ал.1, т. 2 ЗМВР се
осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер
на труда и ободряващи напитки при полагане на нощен труд. Твърди, че при формиране
заплатата на ищцата като държавен служител по чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР е съобразена
Наредбата за заплатите на държавните служители в държавната администрация. Искането е
за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86
ЗЗД.
Касае се за левова равностойност на храна, която работодателят дължи на работника
за положен от него труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е
следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода
01.08.2017г.- 31.07.2020г. заема длъжност „старши експерт“ в сектор Човешки ресурси;
основанието, от което произтича вземането и размер на дължимата левова равностойност на
храна; падеж на задължението за плащане на левова равностойност на храна и размер на
обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на това
възнаграждение.
2
Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. ***, ал.1, т. 3 и т. 4
ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
че между страните съществува служебно правоотношение в периода 01.08.2017г.-
31.07.2020г., по което ищцата заема длъжност „старши експерт“ в сектор Човешки
ресурси при ОДМВР В.;
че през посочения период на ищцата не е изплащана към работната заплата левова
равностойност за храна;
че месечният размер на левовата равностойност за храна през процесния период е
120лева всеки месец;
че падежът на задължението за заплащане левова равностойност на храна е последният
ден на текущия месец, за който се дължи трудовото възнаграждението.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към категорията
държавни служители по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР се прилага единствено ЗДСл, съответно кои
са служителите на МВР, на които се полага храна или левовата й равностойност, съгласно
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото прилагане и дали след
преназначаването на ищцата като държавен служител в ОДМВР- В. на 22.02.2017г. на
същата следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по чл. 181, ал.1
ЗМВР.
Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност е
регламентирано в чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3,
които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност, чийто размер се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставянето й се
определят с наредби на министъра на вътрешните работи /ал. 4 и ал.5/.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал.1 ЗМВР /изм. ДВ, бр.
14/2015г., в сила от 1.04.2015г./ и това са: т. 1. държавни служители – полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 в редакцията на ДВ бр. 14/2015г. в
сила от 01.04.2015г. е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал.1 ЗМВР само статутът
на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се за два
специални закона- ЗМВР и ЗДС, който намират приложение по отношение различните
категории служители в рамките на системата на МВР. Приложното поле на специалния
закон не може да се разширява по отношение съдържанието на служебното
правоотношение, регламентирано от друг специален закон. С приемането на пар. 86
ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/ 2015г./ се разписва, че за държавните служители в МВР, заемащи
длъжности за държавни служители по чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР до
прекратяване на служебните им правоотношения. Т.е до прекратяване на служебните им
правоотношения, категорията служители по т. 2 законодателно е продължено да бъдат
третирани със статут на държавните служители по ЗМВР. В ДВ, бр. 81 от 2016г. в сила от
01.02.2017г. е приет пар.69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР, с който вече служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които се прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ и които
3
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с
висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по пар. 70, ал. 1,
т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в
сила на този закон. Съгласно ал. 6 на същия параграф, при назначаването на служителите по
ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по- ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо
заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен
и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал.1 ЗМВР. Тоест, законът определя начина,
по който следва да се формира основната заплата на служителя и в нея нормативно е
включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата
равностойност на храната. Със заповеди № 81213-37/19.01.2016г., № 81213-58/09.01.2017г.,
№ 81213-44/16.01.2018г. и № 81213-1716/28.12.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 и т. 3 ЗМВР, каквато е ищцата преди преназначаването,
е определена левовата равностойност на храна в размер на 120лева месечно. Ето защо,
считано от м. февруари 2017г., когато ищцата е преназначена по посочения ред,
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се
начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното основно възнаграждение.
При това положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно
допълнително възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме
обратното тоест, че ищцата като държавен служител в системата на МВР- чл. 142, ал. 1, т. 2
от МВР има право на храна или нейната равностойност съгл. чл. 181, ал.1 ЗМВР, то тя би
била поставена в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал.1,
т.2 ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на пар. 69, ал.1
ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./. Както се посочи ищцата е назначена по служебно
правоотношение в МВР, на основание пар. 69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ и
съдържанието на служебното й правоотношение се урежда от ЗДСл. А последният не
предвижда в полза на служителите на държавна служба храна или нейната равностойност,
аналогична на уредбата по чл. 181, ал.1 ЗМВР. Тази изрична законодателна препратка към
приложение на специалния ЗДСл към тази категория служители на МВР, изключва
приложение на другия специален закон по аргумент за празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал.4
ЗМВР изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се
урежда със ЗДСл, а изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към
служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2, сред които и чл. 181, ал.1 ЗМВР е
въведено едва със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 1.10.2020г./, което идва да
покаже волята на законодателя да „върне“ част от привилегиите отнети от него с приемането
на пар. 69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР обн. ДВ, бр. 81 от 2016г. в сила от 01.02.2017г. за тази група
служители в МВР, които бидейки държавни служители по чл. 5 ЗДСл, извършват дейности
свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00ч. В
периода от 14.10.2016г. до 01.10.2020г. обаче приложими спрямо тези служители са били
само разпоредбите на ЗДСл.
В заключение исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна, а оттам
и акцесорната й за обезщетение за забава.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на спора, съдът не присъжда
разноски, доколкото ответникът не е претендирал такива.
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. *** бл.***,
вх.1, ап.5 срещу ОД на МВР- В. с адрес гр. В., ул. *** № 2 за осъждане ответникът да й
заплати сумата от 4320лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в
размер на по 120лева всеки месец за периода 01.08.2017г.- 31.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
10.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 669,84лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяка от дължимите суми за храна
начислено за периода считано от падежа на всяко от задълженията /първо число на месеца,
следващ този на дължимото плащане/ до 09.09.2020г.вкл., на основание чл. 181, ал. 1вр. чл.
142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5