Номер 240213.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело №
20203100501689 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
27192/14.05.2020г. от Д. А. И. ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „Анг.Главчев“, № 36, ет.
2, ап. 64, чрез особения представител адв. Г.Върбанова против решение №
1330/12.03.2020г. по гр.д. № 19010/2018г. на 46-ти състав на ВРС, с което е прието за
установено, че тя, наред с Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН ********** не са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", с адрес на
поземления имот гр. Варна, п.к. 9000, ул. „12-та" No 1, площ 1000 /хиляда/ кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820 по ККР на гр. Варна съгл. заповед
No 18-5315-27.06.2018 г. на Началника на СГКК- Варна, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, стар идентификатор 10135.2564.371, номер по предходен план 2914, при
съседи: 10135.2564.374, 10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на основание
чл.124 ал.1 ГПК, осъдена е заедно с Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН **********
да заплатят на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л. , ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН
********** и Б. Е. З. , ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на
4242,05 лева за държавна такса, съдебни удостоверения, за вписване на исковата молба,
възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК
и тя е осъдена да заплати на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л. , ЕГН **********, Е. Е. З.
ЕГН ********** и Б. Е. З. , ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на
1515,00 лева за възнаграждение на особен представител, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
Счита обжалваното решение за недопустимо, доколкото не се установяват по
делото фактите, твърдяни от ищците, обосноваващи правния им интерес от предявения
отрицателен установителен иск. След като прпед ВРСК се установило, че претендираното
от ищците право не съществува, поради което производството по иска следва да бъде
прекратено. Евентуално въвежда оплакване, че обжалваното решени е неправилно.
Ищците не са установили упражняваната от тях фактическа власт с намерение за своене,
по отношение на придобитата от тях по давност тяхна част от имота за разликата над
880.00кв.м., според представения НА № 105/1959г. до 1822кв.м. Напротив, тя и Т. П. И. и
Д. А. П. успешно са доказали със свидетелски показания упражняваните от тях действия
на управление на имота. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение и
производството прекратено, евентуално насоченият срещу нея иск-отхвърлен.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Т. И. З. ЕГН **********, Д.
Д. Л. , ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З. , ЕГН **********, чрез адв.
В.Джамбазова оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Първоинстанционното
решение е и постановено по допустим иск и правилно. Молят се за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба № 33264/02.06.2020г. от Т. П. И. ЕГН ********** и
Д. А. П. ЕГН 77020711(10, двамата чрез адв. М.Генова, против решение №
1330/12.03.2020г. по гр.д. № 19010/2018г. на 46-ти състав на ВРС, с което е прието за
установено, че те, наред с Д. А. И. ЕГН ********** не са собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", с адрес на поземления имот гр. Варна,
п.к. 9000, ул. „12-та" No 1, площ 1000 /хиляда/ кв.м., представляващ имот с
идентификатор 10135.2564.1820 по ККР на гр. Варна съгл. заповед No 18-5315-27.06.2018
г. на Началника на СГКК- Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор
10135.2564.371, номер по предходен план 2914, при съседи: 10135.2564.374,
10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на основание чл.124 ал.1 ГПК и са
осъдени заедно с Д. А. И. ЕГН ********** да заплатят на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д.
Л. , ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З. , ЕГН ********** сторените по
делото разноски в размер на 4242,05 лева за държавна такса, съдебни удостоверения, за
вписване на исковата молба, възнаграждение на вещото лице и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК. И двамата считат, че обжалваното решение
касае недопустим иск поради липса на правен интерес, евентуално е постановено в
нарушентие на материалния закон, както и при допуснато процесуално нарушение.
Ищците са собственици на имот 10135.2564.1821, а ответниците на имот №
10135.2564.1820. Изводът, че ищците са установили титулярство на вещни права по
отношение на съседния имот е неправилен., а решението недопустимо паради липса на
правен интерес. Неправилен е извода на съда и за това, че ответниците не са доказали
правото си на собственост на двете сочени от тях основания-наследствено
правоприемство и давностно владение, упражнявано в периода от м.ноември 1997г. до
датата на предявяване на иска. Неправилно съдът е дал вяра на свидетелите на
насрещната страна. Неправилно е прието от съда още, че те не се позовават на
деривативно придобивно основание-наследяване и давностно владение, принадлежало на
наследодателя им Каркаленджев. Позовават се и на допуснатото от ВРС процесуално
нарушение-отказ да бъде извършен оглед на място. При огледът би се установило, че има
стара ограда, което би потвърдило твърденията им, че до 2018г. всяка от страните е
считала другата за собственик на имота си и всеки е владял собствения си имот. Така би
се доказало възражението на ответниците за недопустимост на иска. Молят се да бъде
прието от въззивния съд, че исковите претенции на ищците са недопустими, поради което
обжалваното решение бъде обезсилено и производството прекратено. Евентуално се
молят за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на исковете. Претендират
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л. , ЕГН **********, Е. Е. З.
ЕГН ********** и Б. Е. З. , ЕГН **********, чрез адв. В.Джамбазова оспорват и тази
въззивнна жалба, изказвайки становище за неоснователност на доводите на въззивниците.
Без значение за спора е има ли ограда вътре в имота им и правилно ВРС е отказал оглед.
Молят се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените
разноски.
Въззивните жалби са допустими. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито с.з.
Настоящият състав намира, че следва да бъде определено възнаграждение за
особения представител в размер на 1500.00лв. и за въззивното производство, на осн. чл.
47, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА за 03.11.2020г. от 14.30ч. Да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА Т. И. З. , Д. Д. Л. , Е. Е. З. и Б. Е. З. в двуседмичен срок от
съобщението да представят доказателства за платен по сметка на ВОС депозит в размер
на 1500.00лв. за възнаграждение на особения представител на Д. А. И. за въззивната
инстанция, на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________