Решение по дело №2378/2014 на Районен съд - Плевен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

№.............

 

 

гр. Плевен, 10.07.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 08.07.2014 година, в състав:

                                                                                 

                                               

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

           

            при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 2378 по описа за 2014 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

 

   Иск с правно основание чл.150  от СК.

             Делото е образувано въз основа на  подадена искова молба от М.М. против Ц.П., с която е предявен иск на основание чл.150 от СК. Посочено е, че страните имат едно дете-***, като след развода ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер 120лв., която с оглед изминалия период от време е недостатъчна за посрещане нуждата му от издръжка - за дрехи, храна, учебни помагала, тренировки и др. Направено е искане за увеличаването на издръжката от 120лв. -  на 170лв.

           В срока по чл.131 от ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по размер. Твърди, че не е налице промяна относно неговата възможност да дава издръжка в по-голям размер и представя доказателства относно регистрация като безработен и декларация за семейно и имотно състояние. Изразено е становище относно недопустимост на иска, без да са наведени конкретни доводи в тази връзка. Следва да се отбележи, че предявеният иск е допустим, а основанието му е чл.150 от СК.

             БЕЗСПОРНО между страните е, че са родители на малолетното дете ***, както и че ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер 120лв.

    В о.с.з. ищцата се явява и поддържа исковата си молба.

    Ответникът се явява и заявява, че оспорва иска, т.к. няма възможност да заплаща издръжката в досегашния й размер, а още повече-издръжка в увеличен размер.

    Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона намира иска за допустим, а по същество - за частично основателен и доказан с оглед размера на претендираната издръжка.

              Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал.2-ра на същия текст. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл докато детето не навърши 18 години издръжката се дължи безусловно от двамата родители. В случая ответникът е осъден да заплаща месечната издръжка на детето от 120лв., считано от 08.08.2012год.-датата на предявяване на иска за развод. По делото е прието като доказателство решението по брачно гр.д.№ 4458/2012год. по описа на Плевенски районен съд – л.15 и сл. от делото. От първоначалното определяне на издръжката досега е изминал период от почти две години, през който детето е  пораснало /при определянето на издръжката е било на 8 години/, а същевременно с това са нараснали цените на  храни, облекло, комунални  услуги  и т.н. Ищцата заявява, че не работи; живее в едно домакинство с детето и с майка си, като последната я подпомага финансово - посочва, че трудовото възнаграждение на бабата на детето е от порядъка на 400-500лв. месечно – без да се представят писмени доказателства в тази връзка. Ищцата заявява, че не е регистрирана като безработна, само понякога реализира доходи от снимане на реклами. Ответникът заявява, че не работи, като е представил декларация за регистрацията му в БТруда - приложена на л.9 от делото, като видно от същата е, че регистрацията е от 29.05.2014год. Представил е декларация за липса на доходи и имущество – л.10 от делото.  Както майката, така и бащата на детето нямат задължение за издръжка към други лица. Ищцата заявява, че има задължение към банка във вр. с предоставен на нея и нейната майка кредит, който не могат да обслужват. Писмени доказателства не са представени в тази връзка. Заявява, че този кредит фактически е изтеглен заради ответника, а той не осигурява средства за погасяването му. В случая  с оглед посочените по-горе разпоредби на закона, и двамата родители дължат издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете, поради което  същите сами преценяват дали да сключват договори за кредити  и да поемат други задължения към трети лица или не, но така или иначе това тяхно решение е без значение за основното им задължение към детето, а именно-да му осигуряват ежемесечна издръжка до момента, в който не навърши 18години. Ищцата заявява, че  ответникът не заплаща издръжка на детето, а  откъслечно му закупува  дрехи, маратонки и други подаръци. Заявява, че дава на детето по 1, 3, 5лв. за сладолед, но не изпълнява задължението си да осигурява  всеки месец издръжката от 120лв. Неплащането на издръжката не се оспорва от ответника, който заявява, че няма възможност да я заплаща. Заявява, че е давал пари на детето, когато е ходило на лагери; давал е пари за заплащане на тренировките му по футбол. Заявява, че каквото детето поиска,  му купува. От показанията на св.Б.*** /***/ се установява, че след развода ответникът дал на ищцата 200лв. и след това повече не е давал пари за издръжка на детето. Свидетелката твърди, че бащата и детето се чуват по  телефона и се срещат без проблеми, но при кратките срещи ответникът давал по 2,3лв. на детето. Свидетелката потвърждава, че лагерът, на който предстои детето да отиде на море това лято е платен от ответника. Заявява, че един месец детето е ходило на тренировки по футбол, като таксата от 25лв. била заплатена от ответника.

          Съдът приема, че от момента на определяне на месечната издръжка на детето в размер 120лв. е изминал достатъчно дълъг период от време, през който не само, че са се увеличили нуждите на детето от издръжка, но с оглед инфлационните процеси в страната са нараснали цените на стоки от първа необходимост и т.н. Ищцата заявява, че детето е записано в Спортното училище в гр.Плевен, както и че ще посещава през идващата учебна година уроци по математика и английски език, т.к. среща трудности по тези предмети. Заявява, че детето няма  нужда от издръжка – извън обичайната, но твърди, че сега детето расте интензивно, има нужда от подмяна на дрехи  и  обувки и се храни здравословно, за което са нужни повече средства. Видно е, че при първоначалното определяне на дължимия размер издръжка, по време на брачното дело, ответникът е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Понастоящем същото е изтърпяно. Както ответникът, така и ищцата са в трудоспособна възраст, поради което и двамата дължат издръжка на детето си, която с оглед изясненото в хода на делото съдът приема, че следва да възлиза на сумата в общ размер 300лв., от която и двамата родители следва да поемат по равна част от издръжката на детето – по 150лв. всеки от тях. За разликата до претендираните 170лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.   

  При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху увеличения размер на издръжката в размер 43,20лв.

  Съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски, а доказателства за такива не са представени по делото. Страните не са представили и списък съгласно разпоредбата в ГПК.

            Воден от горното, съдът

                                      

                                    Р    Е    Ш    И :

        

             ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с Решение  №1599 от 30.10.2012год., постановена по гр.д. № 4458/2012год. по описа на Плевенски районен съд, влязло в сила на 16.11.2012год., като ОСЪЖДА Ц.А.П. с ЕГН **********, адрес:*** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на малолетното си дете – *** *** П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.М. с ЕГН **********, с адрес:*** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА вместо по 120лв. месечно - по 150лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2014год. до настъпването на причини и условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 170лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

              ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК Ц.А.П. с ЕГН **********, адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер 43,20лв.

     Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да тече от 22.07.2014год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

                                                  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: