Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260009, 02.07.2020 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище , седми
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Боряна Петрова
Секретар: Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 1076 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79, във вр.
с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът, твърди в исковата си молба, че между него и ответника С.М.С. е сключен договор за потребителски кредит № 0002354/13.12.2017г., и Договор за
допълнителни услуги от 13.12.2017 г. При
сключването на договора на длъжника е предоставена в заем сумата от 1 200 лв.,
която е следвало да се погасява съгласно изготвения погасителен план. По
договора за допълнителни услуги, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1 540.80 лв. Твърди, че плащане на
задълженията по договора няма от страна на длъжника. Поради това се е снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за следните суми 2762.80
лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит и договор за допълнителни услуги, сумата от 275.28 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 13.12.2017 год. – 24.01.2019 год. и
сумата от 89.68 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.01.2018 год. – 24.01.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2019 год. до окончателното изплащане на
главницата, както и направените по делото
разноски за сумата от 63 лв.
– държавна такса .Заповедта е била връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземането му от ответника. Претендира разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител оспори исковете. Навежда твърдения, че договорът е недействителен,
тъй като противоречи на императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК, а договорът
за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, поради което и съгласно
чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД е нищожен.
След преценка на доказателствата по
делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски кредит № 0002354/13.12.2017г.
е видно, че ответника С.С. е получил от посочения
кредитор заем в размер на 1 200 лв. с размер на месечна погасителна вноска от 122.94
лв., със срок от 12 месеца. Първата вноска по кредита е на 13.01.2018 г., а
последната на 13.12.2018 г. Годишният лихвен процент е фиксиран на 39,96%, обща
сума за погасяване в размер на 1 475.28 лв. и ГПР 48.08%, както и
еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на
5% върху главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена, като е
приложена и разписка от ответника за получените от него 1 200 лв., на 13.12.2017
г., по договора за кредит. В чл. 3 е уговорено, че заемателят
се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да
предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки
от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов
договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или неотменима и безусловна б.
гаранция от одобрена от кредитодателя банка. Като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът
се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова
сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено
от последния дружество-поръчител. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в
размер на 1 540.80 лв., което следва да се плати от кредитополучателя на
равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез
сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране
на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено. В чл.3,
т.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в
размер на законната лихва върху забавената сума.
Между ответника С.С., ищеца в
настоящото производство и „Гаранционен фонд България” ЕООД на 13.12.2017 година
е сключен договор за гаранционна сделка(поръчителство), по силата на който „Гаранционен
фонд България” се е задължил към
кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря за
изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0002354. Договорът за поръчителство влиза в сила след
изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави
другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че
отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за
недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред
кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на
гаранционния договор. В чл.9 е уговорено, че кредиторът може да иска изпълнение
от поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника, а в ал.2 е
посочено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е
посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено
възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да
бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по
силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение
не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава
поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената
служебна справка в ТР е установено, че ищцовото
дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото
дружество-кредитор. От Договор за допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит № 0002354 от 13.12.2017 г. се установява, че кредиторът е
предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране,
разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1 540.80 лв.,
представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със
срок на изплащане 12 месеца, вноска от 128.40 лв., дължими от длъжника. В
договора не са посочени падежи, на които да се извършва плащането, както и
видно от т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези
уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия
договор. Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на
длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи
плащането й на поръчителя.
Видно от изготвената по делото и възприета напълно от
съда икономическа експертиза , непогасената главница по договора за кредит е в
размер на 1 200 лв., договорната лихва за периода 15.01.2018 г. до
13.12.2018 година е в размер на 275.28
лв., лихвата за забава от 16.01.2018 г. до 24.01.2019 година е в размер на
124.66 лв., а главницата по договор за допълнителни услуги е в размер на
1 540.80 лв. По тези договори плащания от страна на длъжника не са
правени.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с обстоятелството, че длъжникът по договора за кредит и
договор за допълнителни услуги, не е погасил задълженията си. Ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , която е връчена на ответника С.С., при условията на 47, ал.5 от ГПК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение
към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител,
който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да
претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права
на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този
случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало.
Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се
определят от обема на главното задължение. Освен горното и за да се предпази от
правото на длъжника да прави възражения относно задължението, платилият
поръчител следва да го уведоми за извършеното плащане, тъй като в противен
случай и съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му
противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.
Каквито в настоящия случай ответникът поръчител нито е направил, нито е
изпълнил чуждото задължение. Поради горното отговаря солидарно с главния
длъжник.
Процесният договор за кредит
попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на
императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК,
договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен
носител, което изискване в случай е налице. В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2
от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В
конкретния случай съдът приема, че са налице
изискванията по чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК-към договора има погасителен план,
който следва да се съдържа информация за съответните
плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Договорът за кредит съдържа всички задължителни реквизити съгласно ЗПК, поради
което поражда едно валидно задължение на длъжника и поръчителя по него. С оглед
на горното, съдът приема, че е налице вземане не ищеца спрямо ответника С.С. за сумата от 1 200 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит, сумата от 275.28 лв. –
договорна лихва за период от 13.12.2017г.
до 24.01.2019г., сумата от 89.69
лв. – лихва за забава от 16.01.2018 г. до 24.01.2019г.
По отношение на договора да
допълнителни услуги, към договора за кредит, съдът намира, че не поражда
задължения за страните по него. На първо място не е доказано, че описаната в
него услуга изобщо е предоставена на длъжника и той се е възползвал от нея. От друга страна определеното, възнаграждение
за поръчителя, в размер на 1 540.80 лв., значително надхвърля получената в
заем сума- 1 200лв. Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя,
поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, обуславящо
нейната нищожност, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД. Предвидените в договора обезпечения-поръчителство
на две лица или б. гаранция са от такова естество, че поставят
кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от
подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото-
поръчителството, което утежнява изключително задължението на кредитополучателя.
Това освен горното противоречи и на изричната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
забраняваща размер на ГПР над петкратния размер на законната лихва. Съвсем
отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е
формиран размерът на възнаграждението на поръчителя. С оглед на горното, съдът
намира, че претендираното възнаграждение по договора
за допълнителни услуги е недължимо, съответно вземането на кредитора не
съществува. Отделен е въпроса, че в конкретния
случай плащане на главния дълг от страна на гаранта по договора за гаранционна
сделка очевидно не е извършено, за да му бъде изплатено такова възнаграждение.
Ищецът претендира да му бъдат
изплатени направените в производството по чл.410 от ГПК разноски, както и
разноски в настоящото производство. Сторените в заповедното производство от
ищеца разноски са в размер на 63 лв., а в настоящото са в размер на 847.57 лв.
С оглед основателността на иска, на ищеца се дължат разноски, съобразно
уважената част от предявените искове. Поради горното ответникът С.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
ч.гр.д.№ 143/19 по описа на РСТ, в размер на 31.52 лв., както и разноски в
настоящото производство, в размер на 424.08 лв.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че вземането на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес гр.Бургас, ул.”Янко Комитов”, № 30, представлявано от П.С.С., от С.М.С. ЕГН ********** *** за сумата от 1 200 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сумата от сумата от
275.28 лв. – договорна лихва за период от
13.12.2017г. до 24.01.2019г., сумата от 89.68 лв. – лихва за забава от
16.01.2018 г. до 24.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.01.2019 год., по договор за потребителски кредит № 0002354/13.12.2017г.,
сключен с „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, за което е издадена Заповед № 85 от
29.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 143/19 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Бургас,
ул.”Янко Комитов”, № 30, представлявано от П.С.С.
против С.М.С. ЕГН ********** ***, № 6 иск за установяване на вземането за главница
за горницата над 1 200 лв., до 2 762.80 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.М.С.
ЕГН ********** *** да заплати на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес гр.Бургас, ул.”Янко Комитов”, № 30, представлявано от П.С.С., направените по ч.гр.д.№ 143/19 по описа на РСТ, разноски
в размер на 31.52 лв., както и разноски в настоящото производство, в размер на
424.08 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Районен съдия: