РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000501413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261442 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 7000/2020
г. от Софийски градски съд е признал за установено по предявения иск с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността от В. И. И., ЕГН
**********, чрез Н. К. Б., ЕГН **********, като майка и законен
представител против З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, че
В. И. И., ЕГН ********** е собственик по наследство на апартамент № *,
находящ се в гр. София, ул. „***", № **, вх. *, ет. * с площ от 66.28 кв. м,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.703.1302.17.21,
състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалетна и две антрета, при граници: на
същия етаж — имот 68134.703.1302.17.20 и имот 68134.703.1302.17.22, под
обекта - имот 68134.703.1302.17.17, над обекта - няма, ведно с избено
помещение с площ от 14.50 кв.м при граници: север - коридор, юг - ул.
„Хемус“, изток - държавно мазе, запад - мазе, и таванско помещение с площ от
12.32 кв.м при граници: изток - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“,
1
запад – коридор, ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на
сградата и съответното правото на строеж върху мястото и е осъдил
ответниците ЕГН ********** предадат владението на имота на В. И. И., ЕГН
**********.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците
З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплатят на В. И. И., ЕГН ********** сумата от 5 160 (пет
хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща обезщетение, съизмеримо с
наемната цена за ползването на процесния апартамент № *, находящ се в гр.
***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с
идентификатор 68134.703.1302.17.21, ведно с избено помещение с площ от
14.50 кв. м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв. м., ведно с
прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното
правото на строеж върху мястото, за периода от 22.05.2018 г. до 15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците
З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, да заплатят
деловодни разноски на В. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в размер на сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците
З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, да заплатят
държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, в размер на сумата от 595.43 (петстотин деветдесет и пет лева и 43
ст.) лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответниците З. В.
Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН ********** с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че решението, постановено по иск, имащ
за предмет установяване на факт с правно значение /установяване на произход
по чл. 69 от СК/ не се ползва със сила на пресъдено нещо, което обстоятелство
2
не препятства в настоящото производство те да оспорват произхода на ищцата
от И. И..
Поддържат, че практиката на ВС и на ВКС по отношение на решенията,
постановени по искове за установяване на произход е противна на
разпоредбите на Конституцията на Р. България.
Жалбоподателите поддържат още, че са били добросъвестни и не са
знаели в деня на придобиване на имота, че трето лице, различно от
продавачите има претенции да е собственик на имота.
Молят въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо
това да отхвърли предявените искове.
Молят съда да възложи в тежест на ищцата отговорността за разноски за
двете съдебни инстанции.
Насрещната страна – ищцата от В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б.,
ЕГН **********, като майка и законен представител, чрез процесуалния
представител е подала отговор, с който оспорва основателността на жалбата и
моли да се потвърди изцяло атакуваното решение.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Подпомагащата страна - А. Г. Г., ЕГН ********** не е изразила
становище по основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежни
страни, срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищцата В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН **********, като
майка и законен представител е предявила против З. В. Б., ЕГН ********** и
Д. К. Д., ЕГН **********:
- иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, имащ за
предмет да се установи, че В. И. И., ЕГН ********** е собственик по
наследство на апартамент № *, находящ се в гр. София, ул. „***", № **, вх. *,
3
ет. * с площ от 66.28 кв.м, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.703.1302.17.21, състоящ се от две стаи, кухня, баня с
тоалетна и две антрета, при граници: на същия етаж — имот
68134.703.1302.17.20 и имот 68134.703.1302.17.22, под обекта - имот
68134.703.1302.17.17, над обекта - няма, ведно с избено помещение с площ от
14.50 кв.м при граници: север - коридор, юг - ул. „Хемус“, изток - държавно
мазе, запад - мазе, и таванско помещение с площ от 12.32 кв.м при граници:
изток - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“, запад – коридор, ведно с
прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното
правото на строеж върху мястото и да осъди ответниците предадат владението
на имота на В. И. И., ЕГН **********;
- искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с които е поискала
ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно,
да заплатят сумата от 5 160 (пет хиляди сто и шестдесет) лева,
представляваща обезщетение, съизмеримо с наемната цена за ползването на
процесния апартамент № *, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с
площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с идентификатор
68134.703.1302.17.21, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв.м. и
таванско помещение с площ от 12.32 кв.м., ведно с прилежащите 3.99 % ид.
части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху
мястото, за периода от 22.05.2018 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.07.2020 г.;
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
собственик на апартамент № *, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.
*, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с идентификатор
68134.703.1302.17.21, ведно с избено помещение с площ от 14.50 кв. м. и
таванско помещение с площ от 12.32 кв. м., ведно с прилежащите 3.99 % ид.
части от общите части на сградата и съответното правото на строеж върху
мястото по наследство от нейния баща И. К. И., ЕГН **********, починал на
25.07.2015 г.
Произходът е установен по реда на чл. 69 от СК с решение № 7122 от
25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 6709/2016 г. от Софийски градски съд,
4
влязло в сила на 15.01.2019 г.
Приела е наследството под опис, въз основа на определение № 10926 от
22.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 13593 /2023 г. от Софийски районен
съд.
Наследодателят И. К. И., ЕГН ********** е бил собственик на
процесния апартамент, на основание договор за дарение от неговите родители
от 25.05.1993 г., извършен с нотариален акт № 155, том LXI, дело №
12179/1993 г. на нотариус при Софийски районен съд.
Посочените обстоятелства, свързани със съдебното установяване на
произхода от нейния баща са били предпоставка за единствен негов наследник
да се счита неговата възходяща /майка/ Л. И. К., ЕГН **********.
Л. И. К., ЕГН ********** с договор за издръжка и гледане, извършен на
16.11.2016 г. с нотариален акт № 159, том І, рег. № 5615, д.№ 143/2016 г. по
описа на нотариус, вписан под № 272 в регистъра на Нотариалната камара,
район на действие - Софийски районен съд е прехвърлила правото на
собственост върху апартамента на А. Г. Г. и Т. Д. И., при равни дялове.
Л. И. К., ЕГН ********** си е учредила пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване на апартамента .
А. Г. Г. и Т. Д. И., като съсобственици с равни дялове, с договор за
продажба, извършен с нотариален акт № 85 от 22.05.2018 г., рег. № 9073, д. №
69/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд са
прехвърлили на З. В. Б., ЕГН ********** и на Д. К. Д., ЕГН **********, при
равни дялове, правото на собственост върху процесния апартамент № *.
Ищцата твърди още, че процесният апартамент се владее и ползва от
5
ответниците, поради което с предявените искове е поискала да бъдат осъдени
да предадат владението на имота и поотделно да заплатят обезщетение,
съизмеримо с наемната цена за посочения период.
Поискала присъждане на направените деловодни разноски.
Ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********,
подали общ отговор на исковата молба / л. 62/, с който оспорили
основателността на исковете и поискали да се отхвърлят с доводи, че са
придобили правото на собственост върху процесния имот възмездно и в
предписаната форма, поради което имат качеството на добросъвестни
владелци с изтекла в тяхна полза придобивна давност.
С писмена молба от 13.03.2023 г. /л. 99/ са признали, че сумата от 400
лева е справедливо месечно обезщетение.
Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.
А. Г. Г., ЕГН ********** по своя инициатива в първата инстанция е
встъпила и съдът с определение от 22.06.2023 г. я е конституирал като
подпомагаща страна на двамата ответници – л. 106.
Подпомагащата страна не е изразила становище по основателността на
исковете.
Вторият праводател Т. Д. И. не е конституиран като подпомагащата
страна, поради отсъствие на такова искане, направено с отговора на исковата
молба.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че И. К. И., ЕГН
********** е придобил правото на собственост върху процесния апартамент
от своите родители с договор за дарение от 25.05.1993 г., извършен с
нотариален акт № 155, том LXI, дело № 12179/1993 г. на нотариус при
Софийски районен съд – л. 8.
6
Произходът на ищцата от И. К. И., ЕГН ********** е установен по реда
на чл. 69 от СК с решение № 7122 от 25.10.2017 г., постановено по гр.д. №
6709/2016 г. от Софийски градски съд, влязло в сила на 15.01.2019 г. – л. 19.
Ищцата е приела наследството под опис, на основание определение №
10926 от 22.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 13593 /2023 г. от Софийски
районен съд – л. 104.
Ищцата е собственик по наследство на апартамент № *, находящ се в гр.
***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 66.28 кв. м, представляващ имот с
идентификатор 68134.703.1302.17.21, ведно с избено помещение с площ от
14.50 кв. м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв. м., ведно с
прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното
правото на строеж върху мястото по наследство от нейния баща И. К. И., ЕГН
**********, починал на 25.07.2015 г. п- л. 17
Обстоятелството, свързано със съдебното установяване на произхода на
ищцата от нейния баща е било предпоставка за единствен негов наследник да
се счита неговата възходяща /майка/ Л. И. К., ЕГН **********.
Л. И. К., ЕГН ********** с договор за издръжка и гледане, извършен на
16.11.2016 г. с нотариален акт № 159, том І, рег. № 5615, д. № 143/2016 г. по
описа на нотариус, вписан под № 272 в регистъра на Нотариалната камара,
район на действие - Софийски районен съд е прехвърлила правото на
собственост върху апартамента на А. Г. Г. и Т. Д. И., при равни дялове.
Л. И. К., ЕГН ********** си е учредила пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване на апартамента .
А. Г. Г. и Т. Д. И., като съсобственици с равни дялове, с договор за
продажба, извършен с нотариален акт № 85 от 22.05.2018 г., рег. № 9073, д. №
7
69/2018 г. по описа на нотариус, вписан под № *** в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд са
прехвърлили на З. В. Б., ЕГН ********** и на Д. К. Д., ЕГН **********, при
равни дялове правото на собственост върху процесния апартамент № *.
Процесния апартамент се владее и ползва от ответниците.
Първоинстанционният съд с протоколно определение от 09.03.2023 г. е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците към датата на покупката на процесния апартамент /22.05.2018 г./
не са знаели, че ищцата се явява низходяща на И. К. И. и има наследствени
права, изключващи наследствените права на Л. К..
Страните не спорят, че обезщетението за ползването на имота за
процесния период следва да се определи при месечна сума от 400 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената обща
въззивна жалба от двамата ответници и спорът се концентрира до
основателността на предявените искове.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. С тази разпоредба защитата на правото на собственост се постига чрез
защитата на правомощието владение, като едно от основните правомощия на
собственика.
Ищец по иск с правно основание чл. 108 от ЗС може да бъде само
собственикът, респективно носителят на ограниченото вещно право.
8
Ответник по иска може да бъде всяко лице, което владее или държи
чуждата вещ без да има основание за това. То е владелец по смисъла на чл. 68
от ЗС и упражнява фактическа власт върху веща, която държи лично или чрез
другиго, като своя или е държател, когато също упражнява фактическата власт
върху веща, но не я държи като своя.
Понятието основание, употребено в чл. 108 от ЗС следва да се разбира
като наличието на всякакви юридически факти или субективни права,
изключващи неправомерността на владението или държането от ответника.
Предявеният иск ще следва да се уважи когато ищецът докаже, че е
титуляр на правото на собственост, основанието от което произтича и факта и
че към момента на предявяване на иска, ответникът владее или държи
неговата вещ.
Доказателствата по делото обосновават извод за проведено от ищцата
пълно и главно доказване за правото на собственост върху процесния
апартамент на И. К. И. към датата на неговата смърт – 25.07.2015 г.;
зачеването на ищцата преди неговата смърт и установяването с влязло в сила
решение по иск с правно основание чл. 69 от СК, че ищцата произхожда от И.
К. И. и се явява единствен негов низходящ наследник по закон, който
изключва другите наследници при наследяване – възходящи от първа степен, в
случая Л. К..
Ищцата е единствен собственик на процесния недвижим имот, а
ответниците не могли са придобият правото на собственост върху този имот,
чрез сключения договор за продажба от несобственици.
Ответниците има качеството на добросъвестни владелци по смисъла на
чл. 70 от ЗС и по делото е прието за безспорно, че не са знаели
обстоятелството, че ищцата има неследствени права, които изключват правото
на наследяване на майката на И. К. И..
Срокът на придобивната давност, дори и да се присъедини владението
на майката на починалия, започва да тече от деня на неговата смърт -
25.07.2015 г., а ревандикационния иск е предявен на 15.07.2020 г. и този срок е
по-малък от предвидения в закона 5-годишен срок.
9
Предявеният иск с правно основание л. 108 от ЗС е основателен, поради
което следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на процесия имот и ответниците да се осъдят да
предадат владението.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването, а това право възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити.
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е за периода от 22.08.2018 г. до деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 15.07.2020 г.
На 22.08.2018 г. с договор за продажбата А. Г. Г. и Т. Д. И., като
съсобственици с равни дялове са прехвърлили с нотариален акт правото на
собственост на З. В. Б., ЕГН ********** и на Д. К. Д., ЕГН **********, също
в равни дялове.
В разглеждания случай ответниците имат качеството на добросъвестни
владелци на процесния имот, поради което на основание чл. 71 от Закона за
собствеността са могли да ползват веща и получават добивите, които тя е
дала, до предявяването на иска за връщането й.
Предявените искове за посочения период са изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответниците е
частично основателна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е признал ищцата за собственик на процесния имот и е осъдил
ответниците да предадат владението;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответниците, поотделно, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, са осъдени да
заплатят на ищцата обезщетение за ползването на имота, в размер на сумата
от 5 160 лева, за периода от 22.05.2018 г. до 15.07.2020 г. и вместо това да се
отхвърлят изяло тези искове;
10
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответниците, поотделно, са осъдени да заплатят на ищцата деловодни
разноски, за разликата над сумата от 434 лева до размер на сумата от 1 250
лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответниците, поотделно, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, са осъдени да
заплатят държавна такса по сметка на Софийски градски съд, за разликата над
сумата от 206.40 лева до размер на сумата от 595.43 лева.
По разноските:
С оглед частичната основателност на въззивната жалба и промененото
съотношение на уважена/отхвърлена част на исковете:
Ищцата следва да заплати направените деловодни разноски за
първоинстанционното производство, поотделно, на двамата ответници, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 816 /осемстотин и
шестнадесет/ лева и деловодни разноски за въззивното производство,
поотделно на двамата ответници, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер
на сумата от 816 /осемстотин и шестнадесет / лева/;
Ответниците, поотделно, да заплатят на ищцата направените деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата 434 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 442 от 06.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 7000/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е признал за
установено по предявения от В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН
**********, като майка и законен представител против З. В. Б., ЕГН
********** и Д. К. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността, че В. И. И., ЕГН ********** е собственик по
наследство на апартамент № *, находящ се в гр. София, ул. „***", № **, вх. *,
11
ет. * с площ от 66.28 кв.м, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.703.1302.17.21, състоящ се от две стаи, кухня, баня с
тоалетна и две антрета, при граници: на същия етаж — имот
68134.703.1302.17.20 и имот 68134.703.1302.17.22, под обекта - имот
68134.703.1302.17.17, над обекта - няма, ведно с избено помещение с площ от
14.50 кв.м при граници: север - коридор, юг - ул. „Хемус“, изток - държавно
мазе, запад - мазе, и таванско помещение с площ от 12.32 кв. м при граници:
изток - Х., юг - ул. „Хемус“, изток - ул. „Мулитаров“, запад – коридор, ведно с
прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и съответното
правото на строеж върху мястото, като е осъдил ответниците З. В. Б., ЕГН
********** и Д. К. Д., ЕГН ********** да предадат владението на имота на
В. И. И., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение № 261 442 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. №
7000/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответниците З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно,
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплатят на В. И. И., ЕГН ********** сумата
от 5 160 (пет хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща обезщетение,
съизмеримо с наемната цена за ползването на процесния апартамент № *,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от 66.28 кв.м,
представляващ имот с идентификатор 68134.703.1302.17.21, ведно с избено
помещение с площ от 14.50 кв.м. и таванско помещение с площ от 12.32 кв.м.,
ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на сградата и
съответното правото на строеж върху мястото, за периода от 22.05.2018 г. до
15.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б.,
ЕГН **********, като майка и законен представител против З. В. Б., ЕГН
********** и Д. К. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, имащи за предмет ответниците, поотделно, да заплатят на ищцата
сумата от 5 160 (пет хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща
обезщетение, съизмеримо с наемната цена за ползването на процесния
апартамент № *, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, с площ от
66.28 кв.м, представляващ имот с идентификатор 68134.703.1302.17.21, ведно
12
с избено помещение с площ от 14.50 кв.м. и таванско помещение с площ от
12.32 кв.м., ведно с прилежащите 3.99 % ид. части от общите части на
сградата и съответното правото на строеж върху мястото, за периода от
22.05.2018 г. до 15.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020
г.
ОТМЕНЯ решение № 261 442 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. №
7000/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответниците З. В.
Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, са осъдени да
заплатят деловодни разноски на В. И. И., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, за разликата над сумата от 434 лева до размер на сумата от
1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
ОТМЕНЯ решение № 261 442 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. №
7000/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответниците З. В.
Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, поотделно, са осъдени да
заплатят държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, за разликата над сумата от 206.40 лева до размер на сумата
от 595.43 (петстотин деветдесет и пет лева и 43 ст.) лева.
ОСЪЖДА ищцата В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН
**********, като майка и законен представител да заплати поотделно на З. В.
Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********:
- направените деловодни разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 816
/осемстотин и шестнадесет/ лева;
- деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 816 /осемстотин и шестнадесет / лева/.
ОСЪЖДА ответниците - З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН
**********, по отделно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на
ищцата В. И. И., ЕГН **********, чрез Н. К. Б., ЕГН **********, като майка
и законен представител направените деловодни разноски за въззивното
производство, в размер на сумата от 434 лева.
Решението е постановено при участието на А. Г. Г., ЕГН **********,
встъпила и конституирана по реда на чл. 219 от ГПК, като подпомагаща
страна на двамата ответници З. В. Б., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН
13
**********.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14