РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Елин Пелин, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20251820100174 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.200 КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 70 000 лв.
/съгласно допуснато увеличаване на размера на иска в о.с.з. на 26.09.2025 г ./
за причинените неимуществени вреди на ищеца изразяващи се в претърпени
болки, страдания, неудобство и дискомфорт при трудова злополука от дата
22.11.2024 г., както и обезщетение за причинените в тази връзка на ищеца
имуществени вреди в размер на 1913.60 лв. за остеосинтезни материали,
превръзки и потребителски такси, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на увреждането-22.11.2024 г. до тяхното окончателно изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищеца М. К. М. е назначен във фирма
"ЛИДЛ България ЕООД & Ко." КД, ЕИК ************ с трудов договор от
12.11.2024 г. на длъжност „комисионер“ /носач - товарач стоки/. На 22.11.2024
г. М. М. бил на работа в сектор МОПРО, склад Р.п., находящ се в с. Р.п., ул.
„.......“ № *, когато около 13:40 часа, докато фолирал пале се спънал във
вилиците на комисионерската количка и паднал на дясната си ръка, в резултат
на което получил фрактура на същата. Сочи, че за настъпилата злополука в ТП
на НОИ - София област е подадена Декларация за трудова злополука с вх. №
5101-22-145/ 29.11.2024 г. и е издадено Разпореждане № 5104-22-
144/29.11.2024 г., с което претърпяната от М. К. М. злополука се приема за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО - настъпила по време и във връзка с
извършваната работа.
Твърди, че при процесната трудова злополука М. М. е получил счупване
1
на горния край на лъчевата кост, множествени счупвания на костите на
предмишницата, fractura capiti radii dex et f-ra proc. coronoidei ilnae dex cum
subluxationem art. cubiti dex, хипотрофия на мускулатурата и други. Сочи, че
след инцидента на 22.11.2024 г. пострадалият е прегледан в УМБАЛ „Св.
Анна“, гр. София поради оплаквания от болка, оток и ограничени движения в
травмираната ръка. При извършения преглед и направените образни
изследвания са установени оток и ограничени движения в лакътната става и
счупване на горния край на лъчевата кост. Поставена му е диагнозата
Счупване на горния край на лъчевата кост, закрито и му е наложена гипсова
имобилизация, след което е освободен със съвета да отиде да се оперира в
друго лечебно заведение, тъй като счупването е много тежко и е необходима
сложна операция, която в тази болница няма кой да направи. Сочи, че на
27.11.2024 г. М. М. е приет в „I - ва клиника по ортопедия и травматология“
към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. От направения му преглед е
установено, че са налице болки и ограничени движения в дясна лакътна става,
която е с поставена гипсова имобилизция. Направените образни изследвания
са констатирали наличие на увреда на лакътя - тип „злощастна триада“.
Установени са фрактурни линии в областта на десния лакът, фрактура на
процесус короноидеус на улната и полифрагментна фрактура на главичката на
радиуса. В резултат на констатираните увреждания на 02.12.2024 г. ищецът е
подложен на оперативно лечение, изразяващо се в провизорна репозиция на
фрагментите чрез АО винтове и реаинсерниране на латералния колатерален
лигамент с 1 бр. анкър, след което му е поставена гипсова имобилиция. Сочи,
че е изписан на 04.12.2024 г. с окончателната диагноза множествени
счупвания на костите на предмишницата, закрито fractura capiti radii dex et f-ra
proc. coronoidei ilnae dex cum subluxationem art cubiti dex. и c указания за
продължаване на лечението, изразяващо се в медикаментозна терапия, както и
за продължаване на превръзките. Сочи, че му е издаден и болничен лист
Е20243833541 от 04.12.2024 г. за 38 дни временна нетрудоспособност от
27.11.2024 г. до 03.01.2025 г.
Твърди, че на 27.01.2025 г. ищецът е постъпил в „МБАЛ Ботевград“
ЕООД за физиотерапевтично лечение поради оток и затруднени движения в
дясна ръка. При направения преглед са установени оток и оперативен
цикатрикс в областта на дясна кубитална става, ограничени и болезнени
движения в същата. Назначена му е терапия с пасивни движения, ЛФК - уреди
и масаж и е изписан на 03.02.2025 г. с окончателната диагноза: лечение,
включвщо други видове рехабилитационни процедури и с придружаващите
заболявания "Последици от счупване на горен крайник, с изключение на
китката и дланта и множествени счупвания на костите на предмишницата,
закрито".
Твърди, че в резултат на травмите, причинени при процесната злополука,
М. М. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре
физически и емоционално. Възстановяването му от получените при
инцидента увреждания продължавало и до днес, като оплакванията му за
2
болка, оток и ограничени движения в дясната ръка продължават. Сочи, че
поради поставената гипсова имобилизация ръката на ищеца е изцяло
обездвижена и той не може да си служи с нея по никакъв начин, в резултат на
което дълго време се е нуждаел от чужда помощ за задоволяване на
елементарни потребности от ежедневието. Сочи, че преди процесната трудова
злополука ищецът е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен
мъж с активен начин на живот. След инцидента е лишен от възможността да
работи и изкарва прехраната на себе си и своето семейство. Сочи, че в
резултат на дългата имобилизация е получил и мускулна хипотрофия. Освен
болките М. М. е преживял и силен психологически стрес при процесната
трудова злополука, който се засилвал от факта, че инцидентът е настъпил в
момент, когато пострадалият е очаквал раждането на първото си дете и поради
причинената временна нетрудоспособност нито ще може физически да помага
в отглеждането на бебето, нито ще може да осигурява финансовото
обезпечение на всички предстоящи по повод на раждането разходи. Сочи, че
ищецът е прегледан от лекар-специалист на 14.03.2025 г., поради оплаквания
от болка в травмираната ръка. При прегледа е установен все още непълен обем
и ограничени движения в областта на дясна кобитална става-непълна флексия,
супинацуя, пронация и среден рехабилитационен потенциал. Поставена му е
диагноза "множествени счупвания на костите на предмишницата" и му е
назначено лечение.
Твърди, че в резултат на претъпяната злополука ищецът е претърпял и
имуществени вреди в размер на 1913.60 лв., от които 40.60 лева за
потребителска такса, 25 лева за превръзки и 1848 лева за остеосинтезни
материали, които също следва да му бъдат възстановени.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове,
като претендират и направените по делото разноски.
Ответникът "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, в срока за отговор,
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на
валидно сключено трудово правоотношение между страните, по силата на
което служителят М. М. заема длъжността „комисионер (носач — товарач
стоки) в склад на ответното дружество, находящ се в село Р.п., ул. ................ №
1.
Не оспорва настъпването на трудовата злополука на 22.11.2024 г. около
13:40 ч. на територията на сектор МОПРО, коридор 53, в склада в Р. п..
Оспорва обстоятелствата, при които е настъпил процесния инцидент,
като твърди, че е налице съпричиняване при настъпване на вредоносния
резултат от страна на ищеца поради невнимание, бързина и неадекватна
преценка на рисковете на работното място. Оспорва исковете по размер, като
твърди, че исковите претенции са необосновано завишени.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Сочи, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
3
предвид субективните фактори, които са обусловили настъпването на
процесния инцидент. Служителят се спъва във вилиците на комисионерската
количка, докато фолира пале, и в резултат на спъването пада върху лакътя на
дясната си ръка. Твърди, че причините за спъването са невнимание, липса на
съобразителност и най-вече липса на адекватна преценка на рисковете на
работната площ и работното място, по време на изпълнение на задължението
му по фолиране на палето. Твърди, че инцидентът е настъпил в резултат на
собственото поведение на М., а не по време на опериране с комисионерската
количка. Сочи, че е налице е изцяло субективен фактор, а не въздействие на
вещта. Комисионерската количка не е била в движение, тъй като при
настъпване на процесната злополука, служителят не я е използвал и не е
оперирал с нея (в конкретика не е транспортирал пакетираните палета). Сочи,
че от дадените обясненията на служителя е видно, че вилиците на количката
не са били издърпани напълно, а той е трябвало да облепи пале, за да го
обезопаси и по време на облепянето се спъва в неиздърпаните вилици. Сочи,
че облепянето от всички страни не може да се извърши необезпокоявано, ако е
налице количка и нейните вилици (макар и в пълен покой) пречат на
свободното движение на служителя около палето, което следва да се облепи и
обезопаси. Сочи, че служителят не е положил грижата, която и най-
невнимателният би положил в случая, за да освободи пространството около
палето, което ще манипулира, за да може необезпокоявано и без пречещи
предмети да извърши цялостното фолиране от всички страни.
От друга страна твърди, че работодателят е изпълнил всички
задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работното място. Служителят е бил надлежно запознат с конкретните
изисквания за безопасно изпълнение на трудовата дейност. Сочи, че в
изпълнение на Заповед Лични предпазни средства № 252-ЗБУТ/05.09.2022 г.
работодателят е осигурил на ищеца специални защитни обувки с метално
бомбе, необходими при работа с кари, както и ръкавици. По време на
злополуката, служителят е използвал и двете предпазни средства. Сочи, че
спъването не е в резултат от фактори на подовата настилка (същата е била суха
по време на настъпване на инцидента), което е видно и от неговите обяснения.
Твърди, че на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве,
съгласно извадка от Книга за проведените инструктажи на работодателя,
където служителят е положил надлежно подписа си, като доказателство за
запознаване със съответните правила. Сочи, че съгласно т. 12 от Инструкция
01 за провеждане на началния инструктаж за безопасна работа, се включва
инструкция относно правилното използване по преназначение уредите,
машините, съоръженията, апаратите, инструментите, инсталациите и другото
работно оборудване и материали, както и да спазват инструкциите за работа,
поставени до тях. Видно от т. 11 от същата лицата са длъжни да се грижат за
собствената си безопасност, каквото в процесния случай не е било направено,
поради невнимание и бързина на служителя. В допълнение т. 15 от
Инструкцията гласи, че служителите внимателно трябва да извършват всички
4
товаро- разтоварни работи съгласно инструкциите. Точки 21 и 22 от
Програмата за провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве на
работа инкорпорира именно инструкции, свързани с транспорт и безопасност
на движението на територията на филиала и в частност безопасно
транспортиране на материали и продукция и движение на територията на
дружеството. Представя Инструкция за ръчна работа с тежести, пренос на
товари и товароразтоварни работи, в сила от 14.10.2024 г., и издадена в
съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро
разтоварни работи и Наредба № 16 за физиологични норми и правила за ръчна
работа с тежести, като сочи, че посочената Инструкция е била поставена на
видно място за всички служители в магазина на ответника във всички
филиали. В т. 25 от същата е посочено, че се забранява качването върху
подвижно работно оборудване при извършването на товаро- разтоварни
работи. Сочи, че в случая служителят се е поставил в ситуация „да прескача
вилиците на количката, докато фолира палето, защото по неясни причини не е
издърпал количката докрай и да освободи палето напълно за спокойна работа.
Представя и основната Инструкция за безопасна работа с електрическа
транспалентна количка (ЕТК), в сила от 14.06.2023 г. която също е включена в
програмата едновременно на началния инструктаж и на инструктажа на
работното място, като същата е поставена на общодостъпно за всички
служители във всички филиали място. Ищецът е бил надлежно инструктиран
как да използва и да оперира безопасно с ЕТК. Представя и Инструкция за
работа с кари, в сила от 04.01.2024 г., която също е включена в програмата
едновременно на началния инструктаж и на инструктажа на работното място,
като същата е поставена на общодостъпно за всички служители във всички
филиали място. Видно от раздел „Конкретни изисквания“, точка 1.3. е приета
забраната да не се стъпва по вилиците.
Твърди, че на ищеца е надлежно проведен и инструктаж на работното
място, за което представя извадка от Книгата на работодателя с
инструктажи, където е положил подписа си на 20.11.2024 г. Инструктажът на
работното място също включва в точка 3, подточка 4 от своята програма
основни правила за инструментите и приспособленията, които се използват
при работа, правилата за служене с тях и значението им по отношение
предпазването от злополуки. В точка 3, подточка 3 от програмата са приети
основни правила за безопасна работа и начини на обслужване на
оборудването, машините, механизмите и електросъоръженията, с които се
работи и техните предпазни средства. В тази връзка сочи, че Инструкция за
безопасна работа с ЕТК, в сила от 14.06.2023 г. е била включена и в
инструктажа на работното място и служителят е бил надлежно запознат с нея.
Към програмата му са били включени надлежно и всички допълнителни
правила и инструкции за безопасност на труда при извършване на товаро-
разтоварни работи и ръчна работа с тежести в магазините. Представя и
съответната Програма за провеждане на инструктаж на работното място.
5
Сочи, че работата с платформени и нископовдигачи изисква повишено
внимание при оперирането с тях, тъй като са тежки и служат за изпълнение на
трудовите функции за съответната длъжност (в процесната длъжност
„комисионер“ по транспортиране на комисионираните палети и обезопасяване
и фолиране на палетите). Твърди, че видно от Свидетелство за
правоспособност № 16554-2504 от 22.11.2024 г. ищецът е преминал курс за
обучение за работа с електро и мотокари нископовдигачи в предприятията.В
допълнение, ищецът притежавал и Удостоверение за професионално обучение
с peг. № 20709-3109/22.11.2024 г. за приключено обучение с оценка „отличен
6“. Обучението за завършен квалификационен курс и правоспособността
включват работа с нископовдигачи по смисъла на Приложение № 1 към чл. 7,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване
на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията,
каквото съоръжение се явява ЕТК, като подвид на електрокарите и
мотокарите. Сочи, че след като служителят е надлежно обучен и е
правоспособен водач, той следва да изпълнява съвестно трудовите си
задължения.
Твърди, че работодателят е изпълнил надлежно задълженията си за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работното място,
като ищецът е бил запознат с всички правила и е преминал през нужните
обучения. Твърди, че ищецът е подходил немарливо към собственото си здраве
и допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е нарушил и
правилата за безопасност при работа, които са му били известни.
Сочи, че служителят е допринесъл за неблагоприятното развитие на
здравословното му състояние, тъй като е отказал да бъде извикан екип на
спешна помощ и да му се окаже неотложна помощ, включително и
обездвижване на ранената ръка, а е предпочел и е предприел самостоятелно
придвижване до болница Св. Анна в София. Твърди, че посочените
обстоятелства, а именно отказ от предоставяне на незабавна медицинска
помощ от екип, необездвижването на ръката, продъжителното шофиране от с.
Р. П. до болница св. Анна в София също са допринесли за претърпените от
ищеца вреди в резултат на злополуката, за което работодателят не може да
носи отговорност. Твърди, че служителят действително не е положил грижата,
която и най-невнимателният би положил, което е рефлектирало върху
настъпването на процесния инцидент, поради което отговорността на
работодателя следва да се намали с 80 %.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като неотговарящо на трайно установената съдебна
практика по чл. 52 от ЗЗД, за определяне на справедливо обезщетение за вреди
от сходен, и при отчитане на всички фактори и обстоятелства по настъпване
на инцидента и участието на служителя в него.
Счита за неоснователна и претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 913,60 лева, доколкото
6
същият е допринесъл в огромна степен за настъпване на вредоносния
резултат, следствие собственото му поведение на работното място.
Моли да бъдат оставени без уважение и двата акцесорни иска за
заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на предявените
искове, евентуално за определяне на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди при условия на съпричиняване в размер
на 80% и при съблюдаване на правилата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 200, ал. 3 КТ.
Прави възражение за прихващане на платените суми на ищеца за временна
неработоспособност. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ ( претендира се репариране на
претърпени имуществени и неимуществени вреди ).
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Касае се за безвиновна, гаранционна
отговорност, която се носи от работодателя, тъй като в негова тежест е да
организира трудовия процес, използването на работната сила и осигуряване на
безопасни условия за това.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва в обективната
действителност да са възникнали следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици за
работника, и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените имуществени и неимуществени вреди, т. е. същите да са
закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието. Всички тези юридически
факти следва да бъдат установени от ищеца.
В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по
горепосочените факти, включително и че е заплатил суми, насочени към
репариране на твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди. В
тежест на ответника е да установи и твърдяното от него съпричиняване ( че е
налице противоправно поведение на ищеца, което е в пряка
причинноследствена връзка с увредата).
По делото е признато за безспорно и ненуждащо се от доказване
наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което
7
ищеца М. М. заема длъжността „Комисионер (носач — товарач стоки) в склад
на ответното дружество, находящ се в село Р. п., ул. ............. № ...;
настъпването на злополука с ищеца на 22.11.2024 г. около 13:40 ч. на
територията на сектор МОПРО, коридор 53, в склада в Р. п., която е приета за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно Разпореждане № 5104-22‐
144/29.11.2024 г. на ТП на НОИ - София област.
Съгласно заключението на приетата СМЕ, което съда кредитира като
компетентно и обективно изготвено на пострадалия при трудова злополука М.
К. М. са причинени следните травматични увреждания: Фрактура на процесус
короноидеус на лакътната кост/улна/; Гюлифрагмента фрактура на главичката
на лъчевата кост/радиус/. По повод фрактурата на костите на предмишницата
ищецът е бил подложен на оперативно лечение, при което е извършена кръвна
репозиция и метална остеосинтеза. При подобни травми обичайно
възстановителния процес протича в рамките на около 3 месеца. Съгласно
заключението на вещото лице към настоящия момент увреденият крайник не е
възстановил функцията си в пълен обем като наблюдаваните остатъчни
прояви са необратими и ще останат до живот. Констатираните травматични
увреждания и последващите ги оплаквания са в пряка причинно-следствена
връзка. Вещото лице дава заключение, че представените по делото счетоводни
документи за извършени разходи са в пряка причинна връзка с лечението на
причинените на ищеца травми.
По делото от страна на ищците са разпитани св. К. М. Б. /баща на ищеца/
и А. А. З. /баба на ищеца/. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ищецът не може да полага труд вече почти две години след
злополуката, поради което се налага неговите близки да му помагат
финансово. Свидетелите сочат, че водещата ръка на ищеца е дясната, като след
операцията ръката му била обездвижена, не можел да я мърда, имал гипс,
поради което се налагало помощ в ежедневните грижи и нужди от близки.
Ищецът приемал лекарства и към настоящия момент като след операцията
ръката му била обездвижена близо два месеца, около 50 дни. Ищецът ходил и
ходи на рехабилитации и към настоящия момент, като от миналия месец
започнал да си движи пръстите и ръката. Св. Б. заявява, че синът му и в
момента не може да сгъне ръката си изцяло на мястото, където е операцията.
Свидетелства, че е по изнервен след инцидента, няма пари, няма доходи, не
може да се грижи за новороденото си бебе, като се налага родителите му да
помагат финансово.
Съдът кредитира показанията на свидетели като преки и непосредствени
относно претърпените болки и страдания от страна на ищеца след инцидента.
По делото от страна на ответника е разпитан св. П. П.. Същия
свидетелства, че работи в „Лидл България“, в логистичния център в с.Р.п. от
11 години, като от 9 години е на длъжност Групов ръководител в отдел
„Комисиониране, подготовка на стоки“. Сочи, че познава ищеца като негов
служител, като му бил пряк ръководител. Свидетелства, че ищецът дошъл при
8
него и му съобщил за инцидента. Ищецът му разказал, когато отишли на
място и с действия му показал какво се е случило. Обяснил, че по време на
фолиране на палето се е спънал във вилицата на мотокара и е паднал назад,
където си ударил ръката. Фолиране означавало служителя да е събрал стоката
от заявката, като направи необходимата височина на палето от 1.80 м и фолира
палето със стреч фолио, обикаляйки палето, така че да е стабилно за извозване
към филиал. Сочи, че палетната количка е комисионерска машина, съобразно
подемните машини от 3-та категория, с височина на вилицата 20 см.,
двупалетна количка, т.е. тя събира по две палета на вилицата, с която
служителят се придвижва и събира необходимата стока във филиала, която се
подава. Тези вилици влизат в палето и комисионера повдига палето с вилиците
и по този начин се осъществява движението в склада. На мястото на
инцидента свидетелят видял вилиците неотлепени от пода, неизвадени
напълно от палето, на разстояние един метър между таблата на кабината и
палето. Св. П. заявява, че не трябва да се фолира палето върху количката. Тя
трябва да бъде извадена изцяло от палето, вилиците трябва да бъдат на
необходимо разстояние, така че да има свободен достъп до палето. Заявява, че
фолирането на палето върху вилиците на мотокара е абсолютно забранено.
Вилиците трябва да са на отстояние от палето, така, че палето да е свободно
около него. Свидетелства, че в първите две седмици всеки нов служител има
друг служител, който го съблюдава през първи, втория, третия ден дали
работи правилно. Свидетелят си спомня, че служителят М. се чувствал уверен
в изпълнението на работата и служителят, който бил прикрепен към него
просто го наблюдаваше, но не работел пряко и едновременно с него.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като преки и
обективни.
От приетите медицински документи, показанията на разпитаните
свидетели и приетата съдебномедицинска експертиза, се установява по
категоричен начин, че в пряка причинно-следствена връзка с трудовата
злополука, ищецът е претърпял посоченото увреждане /фрактура на дясната
ръка/, което е наложило оперативна намеса и болнично лечение и е причинило
значителни болки и страдания, продължили значителен период от време, като
ограниченията в движенията на ръката съществуват и към настоящия момент,
поради което му се дължи обезщетение за претърпените вреди.
От друга страна съдът намира, че работодателят е изпълнил всички
задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работното място. На ищеца е проведен начален и последващ инструктаж по
безопасност и здраве, съгласно извадките от Книгите за проведените
инструктажи на работодателя, видно от които и при съпоставка с оригиналите
на книгата, служителят е удостоверил надлежно с подписа си провеждане на
инструктажите. Видно от приетата Инструкция за работа с кари, в сила от
04.01.2024 г., раздел „Конкретни изисквания“, точка 1.3. е включена забрана
да се стъпва по вилиците.
Установи се, че ищецът е придобил и Удостоверение за професионално
9
обучение с peг. № 20709-3109/22.11.2024 г., за приключено обучение. Съдът
намира, че доказателствената сила на представените удостоверение за
професионално обучение №20709-3109/22.11.2024 г. и свидетелство за
правоспособност с рег.№16554-2504/22.11.2024 г. за завършен
квалификационен курс „Водач на електрокари и мотокари в предприятията.
Първа група - платформени и нископовдигачи“, не е опровергана, като ищецът
не проведе успешно доказване в откритата процедура по реда чл.193, ал.2
ГПК по оспорване на верността на документите и удостоверените в тях
факти.
По отношение на възражението за съпричиняване:
От събраните по делото доказателства (свидетелски показания на св.П.
приетите писмени доказателсва касаещи проведени обучения по безопасност
на труда, книги за проведени инструктажи и др.) се установява, че ищецът е
допуснал нарушение на правилата за безопасна работа, като с поведението си
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Това нарушение се
изразява в липса на предприети мерки за собствената му безопасност и
нарушаване задължението да не стъпва върху вилиците на комисионерската
количка, докато фолира пале. От приетите по делото писмени обясненията на
служителя и от показанията на свидетеля П. П., се установява, че вилиците на
количката не са били издърпани напълно, а ищецът е трябвало да облепи пале,
за да го обезопаси и по време на облепянето се спънал в неиздърпаните
вилици. Съдът намира, че ищецът не е положил необходимата грижа за
собственото си здраве и безопасност. Същият е предприел облепяне на товар с
фолио без да извади вилиците на количката и е проявил груба небрежност.
Трайна е съдебната практика, че небрежността ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици,
но е мислел да ги предотврати. Това е форма на вината, която представлява
степен на небрежността, изразяваща се в поведение, което и най-небрежният
не би извършил.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая се доказа проявена груба
небрежност от страна на пострадалото лице. Не всяко нарушение на
инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само
това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка /Р № 977 от 14.01.2010 г. по в.г.д. № 298/2009 г. на ІV ГО
на ВКС/.Доказателствената тежест за предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на
работодателя /Р № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/14 г., ВКС, IV ГО/. Във
всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и
зависи от установените факти по делото /решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр.
д. № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./. Съдът намира, че това поведението на ищеца
свързано с облепяне на товар с фолио без да извади вилиците на количката,
стъпвайки върху тях в нарушение на дадените инструкции представлява
проява на груба небрежност.
10
При преценка на степента на съпричиняване, съдът отчита, че макар
работодателят да носи обективна отговорност за трудова злополука,
поведението на работника, довело до нарушение на правилата за безопасност,
е допринесло в значителна степен за настъпването на вредата. Като съобрази
всички обстоятелства по случая, съдът намира, че приносът на ищеца за
настъпване на вредата е в размер на 50% (петдесет процента). Установи се, че
работодателят не е спазил трайната си практика при постъпване на нов
служител същия да бъде подпомаган и обучаван от друг служител през
първите две седмици, като видно от показанията на св.Петков този друг
служител към момента на инцидента не е подпомагал ищеца в работата му.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Размерът на вредите, за които работодателят отговаря по чл. 200 от КТ
се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – подлежат
на обезщета всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като размерът на неимуществените вреди се определя по
справедливост с оглед на всички обстоятелства, които са от правно значение за
приложението на този принцип.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се прилага в случая при определяне
размера на обезщетението/при липса на изрична разпоредба в КТ в този
смисъл/, критерият за определяне на обезщетението е “по справедливост”.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна такава - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.Съобразяват се
характера и тежестта на получените увреждания, интензитетът и
продължителността на болките и страданията, броя на оперативните
интервенции, престоя в болнично заведение, проведеното лечение,
необходимостта от продължително възстановяване, както и трайното
въздействие върху общото здравословно състояние и качеството на живот на
ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взе предвид установеното травматично увреждане, засягащо водещата
дясна ръка на ищеца и наложило продължително лечение и оперативна
намеса, както и значителния интензитет на претърпените болки и страдания.
Съдът отчете младата възраст на увреденото лице /в трудоспособна възраст/ и
факта, че не е възстановил функцията на ръката си в пълен обем като
наблюдаваните остатъчни прояви са необратими и ще останат до живот,
съгласно заключението на приетата СМЕ, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на
обществените условия и практиката на съда при сходни случаи следва да бъде
в размер на 40 000 лева.
След приспадане на установеното 50% съпричиняване, дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, което ответникът следва да заплати на
11
ищеца, възлиза на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), до който размер следва
да се уважи иска, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен.
По иска за имуществени вреди
Основателен по основание и размер се явява и иска за имуществени
вреди в размер на на 1913.60 лв., от които 40.60 лева за потребителска такса,
25 лева за превръзки и 1848 лева за остеосинтезни материали. Направата на
тези разходи и причинно-следствената връзка с увреждането се установява от
приетите по делото писмени доказателства и приетото заключение на СМЕ.
По отношение на законната лихва:
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, обезщетението за трудова злополука се
дължи ведно със законната лихва от деня на увреждането. В случая, датата на
увреждането е 22.11.2024 г., поради което законната лихва следва да бъде
присъдена, считано от тази дата до окончателното изплащане на присъдените
суми за имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на възражението за прихващане:
Неоснователно се явява искането на ответника за прихващане на
присъденото обезщетение с изплатеното на ищеца от общественото
осигуряване обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5
680,03 (пет хиляди шестстотин осемдесет и 0,03) лева. Същото не следва да се
приспада от обезщетението по чл. 200 КТ, тъй като е с различно правно
основание.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска, но такива не са доказани.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2,
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
следва да се присъди на адв. Б. К. по отношение на двата обективно съединени
искове, като съобразно уважения размер на исковете ответника следва да
заплати сумата от 1926.10 лева за адв.възнаграждение, от общо определено по
чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.3 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, адвокатско възнаграждение в размер на 6741.36 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е направил разноски за
заплатено адвокатско възнагаждение в общ размер на 4320 лв. с ДДС и д.т. за
съдебно удостоверение – 5 лв., общо 4325 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на по 3089.28 лв., като съда приема за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, в тежест на
12
ответника следва да се възложи държавната такса по делото съразмерно на
уважената част от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от
ТДТГПК/, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Елин Пелин сумата 876.55 лв. за дължима държавна такса по двата иска,
както и съразмерно с уважената част от исковете бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Елин Пелин заплатеното от бюджетните средства на съда
възнаграждение на вещо лице по СМЕ в размер на 128.57 лв. /от заплатено
450 лв./ или общо 1005.12 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЛИДЛ България ЕООД & Ко." КД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с. Р. п., ул. ..... -
........." №..., п.к. 2129, представлявано от "ЛИДЛ България ЕООД, ЕИК
.....................,със седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с.
Р. п., ул. „3 - ........." № 1, п.к. 2129, чрез Б. Г. К., ЕГН ********** и М. М. С.,
ЕГН ........., да заплати на М. К. М., ЕГН **********, гр. Б.д, ж.к. „........“ бл.
...., вх. ...., ет...., ап. ......, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на
ищеца изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобство и
дискомфорт при трудова злополука от дата 22.11.2024 г., както и обезщетение
за причинените в тази връзка на ищеца имуществени вреди в размер на
1913.60 лв. /хиляда деветстотин и тринадесет лева и шестдесет ст./ за
остеосинтезни материали, превръзки и потребителски такси, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 22.11.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА "ЛИДЛ България ЕООД & Ко." КД, ЕИК .......... , със
седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с. Р. п., ул. „............"
№ 1, п.к. 2129, представлявано от "ЛИДЛ България ЕООД, ЕИК ................,със
седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с. Р. п., ул.
„.............." № 1, п.к. 2129, чрез Б. Г. К., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН
.............. , на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на
адвокат адв. Б. К., личен номер ............ САК, със съдебен адрес: гр. С., ж.к.
„...............“, бл. ...., вх. Б, ап. 42, тел: ..............., сумата в размер на 1926.10 лв.
/хиляда деветстотин двадесет и шест лева и десет ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, в
производството по настоящото гр. д. № 174/2025 г., по описа на Районен съд
Елин Пелин.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „.........“ бл. ...., вх. А,
ет. ...., ап. ..... да заплати на "ЛИДЛ България ЕООД & Ко." КД, ЕИК
13
.........., със седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е... П., с. Р. п.,
ул. „....." №...., п.к. 2129, представлявано от "ЛИДЛ България ЕООД, ЕИК
.........,със седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с. Р. п., ул.
„........." № 1, п.к. 2129, чрез Б. Ге. К., ЕГН ********** и М. М. С...., ЕГН .......
направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 3089.28 лв. (три хиляди осемдесет и девет лева и двадесет и осем
ст.)
ОСЪЖДА "ЛИДЛ България ЕООД & Ко." КД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с. Р. п., ул. „........" №
...., п.к. 2129, представлявано от "ЛИДЛ България ЕООД, ЕИК .........,със
седалище и адрес на управление в обл. София, общ. Е. П., с. Р. по., ул. „3 -
........." № 1, п.к. 2129, чрез Б. Г. К., ЕГН ********** и М. М. С., ЕГН ............
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Елин Пелин сума в общ размер 1005.12 лева (хиляда и пет лева и
дванадасет ст.), представляваща дължима държавна такса и разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
14