№ 20967
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110169850
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата
да премахне изградена преградна сетна, която пречки за упражняване правото на ползване
на ищеца.
В исковата молба се твърди, че с Решение №264849/19.07.2021 г. по описа на СГС,
поставено по в. гр. д. 6651/2019 г. и скица към него, на основание чл. 32, ал- 2 ЗС между
страните по делото е разпределено правото на ползване на сутеренен етаж от къща,
находяща се в дворно място в /адрес/. Съобразно изготвена съдебно-техническа експертиза
и скица към нея, ищцата получила в дял гараж, достъпът до който бил ограничен чрез
изградена от ответницата стена. Поради което моли същата да бъде премахната.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковата претенция. Посочва, че
изградената стена не препятства правото на ползване на ищцата, доколкото гаражът е
изграден, чрез преустройство и не е съсобствен между страните.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъде уважен предявения иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС, че в нейна
тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: че на нея е разпределено правото на
ползване на сочения в ИМ гараж – част от сутеренен етаж; изградена от ответника стена,
която създава пречки да упражнява разпределеното си правото на ползване в пълен обем,
спокойно и без пречки.
Не е спорно между страните и видно от приетите по делото писмени доказателства,
се установява, че по силата на Решение № 264849/19.07.2021 г. постановено по в. гр. д.
6651/2019 г., влязло в законна сила на 19.07.2021 г. е разпределено правото на ползване на
сутеренен етаж от къща, като ищцата Д. И. Ч. и И.Ч., получават дял I, с полезна площ от
26.84 кв. м., обозначена по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-1 и по цифри 9-10-11-12-9, В.Д.Ч.. А. С. Ч.
и С.В.Ч. получават за ползване дял II, с полезна площ от 26.86 кв. м„ обозначен по цифри
1
13-14-15-16-13 и по цифри 17-18-19-20-17, съгласно скица, неразделна част от решението.
Не е спорно и обстоятелството и от събраните по делото доказателства, в това число
свидетелски показания и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, което е
извършило оглед на място, че в частта, отредена за ползване на ищцата и съпруга ,
обозначена на скицата като гараж, входът от към улицата към помещението е зазидан.
Спорно между страните е обстоятелството така осъщественото затваряне на входа
към процесното помещение, отредено за ползване на ищцата и съпруга и обозначено на
приетите по делото скици като „гараж“ извършено ли е от ответницата по делото и същото
създава ли пречки ищцата да упражнява разпределеното си правото на ползване в пълен
обем, спокойно и без пречки.
От приетото по делото заключение на вещото лице, в което е инкорпорирана скица-
копи, представляваща комбинация от одобрен архитектурен план за сутеренния етаж на
жилищната сграда в УПИ № X /адрес/ по одобрени архитектурни планове - от 277.И.1968 г.
и от 16.VII.1992 г., която представлява графично приложение към РЕШЕНИЕ № 116 от
04.02.2009 година на СРС, се установява, че на ищцата и съпругът и разпределено
ползването на т. нар. „вътрешен“ гараж, обозначен по този начин, за да се прави разлика с
изградения от ответницата и съпругът и гараж като пристройка към старата къща. Вещото
лице дава заключение, че така изградената стена понастоящем прегражда и следователно
възпрепятства функцията на помещението като гараж. От изслушаните свидетелски
показания се установява, че така разпределеното на ищцата и съпругата му място се е
ползвало именно за гараж.
Съгласно дадените от ответницата обяснения по реда на чл. 176 ГПК, стената не е
изградена лично от нея, а от собственика. Съгласно представените по делото доказателства,
собственик на имота е синът й, на който заедно със съпруга си ответницата е прехвърлила
имота през 1993 г., когато той все още е бил малолетен. Ответницата посочва още, че достъп
до гаража през входа от към улицата не е осигурен, тъй като нямала задължението да го
осигурява, като посочва, че съпругът и не може да каже кога е изградена стената и дали
същият е бил жив, като малко по-надолу споделя, че стената е изградена от собствениците и
то преди 2-3 години.
В кръга на доказателствата, които следва да бъдат обсъдени, са и обясненията на
страната, когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти. Съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, не само когато изявленията на страната съдържат признание за
неизгодни за нея факти, но и когато тя не се е явила, за да отговори или е отказала да
отговори без основателна причина или когато е дала уклончиви или неясни отговори. Съдът
е длъжен да цени обясненията на страната, съответно поведението и във връзка с
обясненията, наред с всички доказателства по делото, излагайки мотиви кои факти следва да
се считат за доказани при условията на чл. 176 ГПК.
Предвид уклончивите и противоречиви обяснения на ответницата, съдът приема, че
процесната стена пречи на упражняване така разпределеното право на ползване на ищцата и
същата пречка е създадена от ответницата, доколкото същата сама споделя, че е със запазено
право на ползване и обитава съсобствения имот, поради което и съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК правно на разноски има
само ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА А. С. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес в /адрес/, по предявения от
Д. И. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес в /адрес/, ет.02, на основание чл. 109 ЗС да
преустанови действията си, с които пречи на ищцата да упражнява разпределеното право на
ползване върху дял I, определен с полезна площ от 26.84 кв. м., обозначена по цифри 1-2-3-
4-5-6-7-8-1 по силата на Решение № 264849/19.07.2021 г. постановено по в. гр. д. 6651/2019
г., влязло в законна сила на 19.07.2021 г., като за целта ПРЕМАХНЕ преградната стена
изградена на входа от към улицата на помещението, обозначено като „гараж“.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес в
/адрес/, да заплати на Д. И. Ч. с ЕГН ********** и постоянен адрес в /адрес/, ет.02, сумата в
размер на 480.00 лева – разноски по делото за държавна такса и депозит вещо лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3