№ 246
гр. Айтос, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100303 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Н. Х., ЕГН
**********, адрес: ***, действаща чрез адв.С. Й., със съдебен адрес: *** против „Кредит
Инкасо Инвестмьнтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление и седалище:
гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ № 6, ет. 2, представлявано
от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г..
С исковата молба се моли да бъде прието за установено на основание чл.439, aл.1
във вр. с чл.124 от ГПK, че ищцата С. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си
на наследник на Н. А. А., починал на 06.02.2024г. не дължи на ответника ,,Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление и седалище: гр.София, бул
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ № 6, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., А.
Б. П., М. А. Г. сумите, включващи: главница в размер на 221,27 лева, 27,75 лева -
възнаградителна лихва от 15.06.2008г. до 15.12.2008г., 76,26 лева - мораторна лихва от
15.07.2008г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва от 10.06.2011г. до окончателното
изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 125,00 лева,
представляващи д.т. и юрисконсултско възнаграждение, за които вземане на 05.07.2011 г. е
издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20228030401320 пo опиca
на ЧCИ Т. М., рег.№ 803, район на действие Окръжен съд – Бургас.
Ищцата претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Направени са доказателствени искания за прилагане на изп.дело на
ЧСИ Т.М..
В съдебно заседание ищцата и пълномощникът й адв.Й. не се явяват, но от името
на последната е постъпило писмено становище, с което се поддържа иска. Моли се за
уважаването му с произтичащите от това законови последици. Представя се списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
1
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът „Кредит Инкасо
Инвестмьнтс БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт В.Л. представя отговор на исковата молба. Не
оспорва допустмостта на иска. По повод основателността на ищцовата претенция, излага
подробни съображения, че предвидената в ЗЗД 5-годишна давност не е изтекла, поради
извършени валидни изпълнителни действия, прекъсващи многократно погасителната
давност за процесното вземане. Предвид изложеното оспорва иска и моли за отхвърлянето
му. Не представя доказателства. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски. Не
възразява по доказателствените искания на ищеца и също моли за прилагане на пълната
преписка по изп.дело на ЧСИ Т.М., както и за посочване на банкова сметка на ищеца.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Не ангажира
доказателства. Чрез юрисконсулт В.Л. от името на ответника е депозирана молба, с която се
поддържа позицията, изложена в подадения отговор на и.м. Моли се за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмьнтс БГ“ ЕАД в размер, включващи: 221,27 лева - главница, 27,75 лева -
възнаградителна лихва от 15.06.2008г. до 15.12.2008г., 76,26 лева - мораторна лихва от
15.07.2008г. до 19.05.2011г., законната лихва от 10.06.2011г. до окончателното изплащане на
сумата, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 125,00 лева, поради погасянето му
по давност. Ищцата С.Х. обосновава претенцията си с твърдението, че е получила покана до
наследник (на л.5) с изх. № 33360/13.12.2024г. пo изпълнително дело № 20228030401320 на
ЧСИ Т. М., рег. № 803, с район на действие Окръжен съд - Бургас, за да представи в
тримесечен срок вписан пo съответния peд отказ от наследство на баща си Н. А. А.
(длъжник пo изп.дело), който е починал в хода на образуваното изпълнително дело, видно от
приложено у-ние за наследници изх.№ ГС – 559/287.02.2024г. на Община Руен. Сочи, че с
изпълнителен лист, издаден на 05.07.2011 г. от Районен съд - Айтос на основание Заповед за
изпълнение пo чл.410 от ГПК пo ч.гp.дело № 516/2011г., починалият длъжник пo делото Н.
А. А, е бил осъден да заплати парично задължение в полза на взискателеите TД на HAП -
Бургас и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърди, че изпълнителното дело въз
основа на издаденият изпълнителен лист на 05.07.2011 г. било образувано с молба от 08.11
.2022г. до ЧСИ Т. М., т.е. 11 години след издаването на изпълнителния титул. Задължението
пo изпълнителния лист включвало горепосочените суми: главница в размер на 221.27 лева,
27,75 лева - възнаградителна лихва от 15.06.2008r. до 15.12.2008г., 76,26 лева - мораторна
лихва от 15.07.2008г. до 19.05.2011 г., законната лихва от 10.06.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, съдебно-деловодни разноски в размер на 125,00 лева, представляваши
д.т. и юрисконсултско възнаграждение. Ищцата твърди също, че в настоящия случай
погасителната давност за вземането, предмет на издадения на 05.07.2011 г. изпълнителен
лист е била прекъсната едва с образуване на изпълнително дело № 1320/2022г. пo описа на
ЧСИ Т. М., доколкото в молбата за образуване е посочен конкретен способ, който дa бъде
предприет от частният съдебен изпълнител за принудително удовлетворяване вземането на
кредитора. В исковата молба се изтъква, че приложение тук намира разпоредбата на чл.117
ал.2 от З3Д пo отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение,
като в настоящия случай нямало доказателства за депозирано възражение от страна на
длъжника, поради което от момента на издаване на изпълнителния лист на 05.07.2011 г.,
2
започвала да тече погасителна давност за срок от пет години, изтекла според ищцата на
05.07.2016 г.
По делото е представен изпълнителен лист от 05.07.2011 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 516/2011 г. на РС-Айтос, с която заповед длъжникът Н.
А. А. (баща на ищцата) е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА РЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД сумата, в горепосочения размер.
Не е спорно по делото, че след снабдяване с изпълнителен лист по молба на
„БНП ПАРИБА РЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД до ЧСИ Т. М. е било образувано
изпълнително дело № 2142/2011 г. по описа на същия частен съдебен изпълнител, срещу
наследодателя на ищцата - в качеството му на длъжник по изпълнението. Съгласно
направеното в приложеното копие от ИЛ отбелязване, на 17.06.2022 г., осн. чл.433, ал.1, т.8
от ГПК изп.дело № 2142/2011 г. е било прекратена поради перемция, като изрично е
отбелязано, че последното изпълнително действие е било извършено на 13.08.2012г.,
предвид което следва, че след изтичане на петгодишният срок на 13.08.2017 г. вземането е
погасено по давност.
Не е спорно, че междувременно процесното вземане е било цедирано от „БНП
ПАРИБА РЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от
15.05.2015г. на ответника„Кредит Инкасо Инвестмьнтс БГ“ ЕАД, но липсват каквито и да
било доказателства за извършени изпълнителни действия, до последващо образуване на
изпълнително дело № 20228030401320 пo опиca на ЧCИ Т. М., рег.№ 803, район на действие
Окръжен съд – Бургас, с молба изх. № М – 17164/12.10.2022г.
По новообразуваното изпълнително дело е изпратено съобщение за образувано
дело, но то е останало невръчено на длъжника, като е установено, че същият е починал на
06.02.2024г. На 08.01.2025г. на ищцата С. Н.Х. е била връчена покана до наследник (в
качеството й на единствен законен наследник – дъщеря на насл. Н. А. А.), с което именно се
обосновава и правния интерес от заведения иск по чл.439 от ГПК.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.116, б.”б” от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск от кредитора срещу длъжника и не тече докато трае исковия процес.
Когато съществуването на вземането бъде признато с влязло в сила съдебно решение,
давността се счита прекъсната. По отношение на признатите с влязло в сила съдебно
решение вземания, ползващи се със сила на присъдено нещо, срокът на новата давност,
която започва да тече е винаги 5 години.
В чл.116, б.”в” от ЗЗД е предвидено, че давността се прекъсва с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Противоречията в съдебната практика по
отношение на тълкуването на посочената разпоредба са отстранени в т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
задължително за съдилищата, с което е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. на ВС.
С новото тълкувателно решение № 2/2015 г. но ОСГК на ВКС се възприема за
правилно разбирането, съгласно което законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116,
3
б.”в” от ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение от давността в исковото
производство, без да възпроизвежда по отношение на давността в изпълнителното
производство правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването на давността в
исковия процес, които са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД.
За разлика от исковия процес, в който, веднъж сезиран с искова молба, съдът е
длъжен служебно да движи производството до неговото приключване с влязъл в сила
съдебен акт, в изпълнителното производство, взискателят трябва да е активен и да поддържа
със свои действия неговата висящност, като внася дължимите такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и като подава искания до съдебния изпълнител за повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа.
Прекъсва се давността единствено с предприемането на изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, каквито са насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания по изпълнителното дело.
Налага се извод, че по време на висящността на изпълнителния процес давността
не спира и спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД,
отнасяща се само за исковия процес. В обратния смисъл беше по-старата съдебна ПП№ 3/80
г. на ВС, изоставена с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК.
В конкретния случай последното предприето и годно да прекъсне давността
изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело № 2142/2011 г. на
ЧСИ Т.М. е било извършено на 13.08.2012г., съгласно направеното отбелязване на гърба на
приложеното копие от ИЛ.
Последвали молби за извършване на справки във връзка с имущественото
състояние на длъжника от взискателя, както и предприети действия от ЧСИ в тази връзка не
представляват изпълнителни действия и не са прекъснали материалната давност за
погасяването на процесните вземания, чийто краен срок е изтекъл на 13.08.2017 г. по време
на висящността на изпълнително дело № 2142/2011 г. От друга страна без правно значение за
погасяване на вземанията – предмет на принудителното изпълнение по давност е
обстоятелството дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на
принудителното изпълнение в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и кога е направил това
- в конкретния случай е сторено на 17.06.2022г., в сила от 25.07.2022г. Това е така, тъй като
се касае за уреден от законодателя отделен фактически състав, с което се погасява правото на
4
принудително изпълнение по съответното изпълнително дело.
Прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело №
4142/2011 г. е настъпило по право на 13.08.2017 г. (макар изп.делоо да е прекратено пет
години по-късно) като молбата за образуване на новото изпълнително дело № дело №
20228030401320 пo опиca на ЧCИ Т. М., рег.№ 803, от взискателя е подадена на 12.10.2022 г.
Към този момент вече са били погасени по давност вземанията по процесния изпълнителен
лист от 05.07.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по гр.д.№ 516/2011 г. на
РС-Айтос, с изтичането на петгодишния срок от предприемането на последното валидно
изпълнително действие по изпълнително дело № 2142/2011 г.
При горните мотиви предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца Иванов направените по делото разноски, съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК в размер на 550,00 лева, от които 50, 00 лева – държ. такса и 500,00 лева – адв.
възнаграждение, дължимо при условията ан чл.38 А, ал.1 ,т.3 от ЗА.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата С. Н. Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на наследник на Н. А. А., починал на
06.02.2024г. не дължи на ответника ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление и седалище: гр. София, бул „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин“ № 6, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., А. Б. П., М. А. Г. сумите,
включващи: главница в размер на 221,27 лева, 27,75 лева - възнаградителна лихва от
15.06.2008г. до 15.12.2008г., 76,26 лева - мораторна лихва от 15.07.2008г. до 19.05.2011г.,
ведно със законната лихва от 10.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 125,00 лева, представляващи д.т. и юрисконсултско
възнаграждение, за които суми на 05.07.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
516/2011 г. по описа на Районен съд - Айтос и е образувано изпълнително дело №
20228030401320 пo опиca на ЧCИ Т. М., рег.№ 803, район на действие Окръжен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА ответника ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на С. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева.
5
ОСЪЖДА ответника ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на адв.С. В. Й., адвокатстко възнаграждение за предоставена безплатна пр. помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6