Присъда по дело №319/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	5
Дата:	25 февруари 2025 г. (в сила от 13 март 2025 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200319
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. С., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
СъдебниЯнка В. Бясова

заседатели:Жанета Анг. И.а
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело от общ
характер № 20242200200319 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Д. С. - роден на 09.11.1965г. в гр.Н.З., с
постоянен адрес гр.Н.З., ул.“Ц.О.“ 76-А-4, българин, български гражданин,
със средно образование, работи в ЦСМП С., филиал Н.З., женен, неосъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 24.07.2023г. на път II-66, км 9.2,
посока С., в района на кръстовище за с.Г., в землището на общ.С., при
управление на моторно превозно средство – специализиран автомобил
линейка „П“ с рег.№ ......, движейки се със специален режим на движение по
смисъла на чл.91 ал.1 от Закона за движение по пътищата (подавайки
едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина
и специален звуков сигнал), със скорост от 122 км/ч, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП – „Водачът на
моторно превозно средство със специален режим на движение може да
надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова,
доколкото няма да застраши нечий живот или имущество“ и чл.92 ал.2 от
ЗДвП – „Разпоредбите на ал.1 не освобождават водачите на моторни превозни
1

средства със специален режим на движение … от задължението да управляват
по безопасен начин“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице (на две лица) – на превозвания в линейката пациент Д.М.Т. на 68г.
от гр.Н.З. и на водача на л.а.“Ф.“ с рег.№ ...... В.Д. А. на 66г. от гр.С., поради
което и на основание чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 (ред.ДВ, бр.74/2015г.),
вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ, като го
ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН да е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с …
характера и интензивността на движението …, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и го ОПРАВДАВА за нарушението
по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подс.С. Д. С. наказание Лишаване от свобода за срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК НАЛАГА на подс.С. Д. С. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от отнемане на СУМПС.
Вещественото доказателство - лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ...... (оставен
на съхранение на охраняем паркинг в двора на КАТ – ОД МВР С.), ДА СЕ
ВЪРНЕ на наследниците на В.Д. А., след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство - специализиран автомобил линейка „П“ с
рег.№ ...... (оставен на съхранение на охраняем паркинг в двора на КАТ – ОД
МВР С.), ДА СЕ ВЪРНЕ на ЦСМП С., след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Д. С. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР С. сумата от 5575.50 лева, както и в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд С. сумата от 2362.96 лева,
представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Д. С. да заплати на частния обвинител К. Т. Т.,
направените от нея разноски в размер на 2700 лева за адвокатско
възнаграждение.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр.Б. в 15-дневен срок, считано от днес.
2

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда рег.№ 5/25.02.2025г. по НОХД № 319/2024г. по описа на С.ски
окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура гр.С. обвинителен акт по досъдебно производство № 1043/2023г.
по описа на РУ С., вх.№ 1354/2023г., пор.№ 127/2023г. на ОП С. по
обвинението на С. Д. С., за престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1,
ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.С. поддържа
обвинението срещу подсъдимия по начина, по който е предявено. Смята, че
събраните на ДП доказателства водят до безспорен и несъмнен извод, че е
извършено описаното деяние и че е извършено от подсъдимия. Намира, че
доказателствата напълно подкрепят изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са в унисон с направените от подсъдимия самопризнания.
Посочва, че основния въпрос е какво наказание следва да бъде наложено на
подсъдимия, ако се признае за виновен и няма спор относно фактите,
изложени в обвинителния акт. Смята, че са налице само смекчаващи вината
обстоятелства, към които са включени признанието на вината, съдействието
на органите на ДП за разкрИ.е на обективната истина, чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, наличие на трудова ангажираност, опит да се
помогне на пострадалите непосредствено след произшествието. Прокурорът
намира, че изброените обстоятелства не са от категорията на многобройни по
смисъла на чл.55 от НК, нито е налице изключително такова, поради което
предлага да се определи наказание при условията на чл.54 от НК. Смята, че
справедливо и адекватно наказание в случая е лишаване от свобода в размер
на 4 години и 6 месеца, което намалено с 1/3, съгласно процедурата по която се
гледа делото, следва да стане 3 години лишаване от свобода. Относно
изпълнението на наказанието, прокурорът намира, че извършеното от
подсъдимия деяние не разкрива завишена обществена опасност, изключвайки
тежкия престъпен резултат, поради което с цел положително въздействие
върху извършителя не е необходимо той да бъде изолиран от обществото.
Смята, че в случая не е необходимо изолирането му от обществото,
изхождайки и от възпитателното и предупредително въздействие, което
наказание следва да изиграе върху останалите членове на обществото, защото
реакцията към настоящото деяние не е като обикновените подобни случаи.
Посочва, че се касае за лице, което има едно единствено нарушение в
миналото на ЗДвП, което е дребно нарушение и е наложено за изключително
дългия стаж на подсъдимия зад волана. Освен това сочи, че подсъдимия има
тежко здравословно състояние. Представителят на държавното обвинение
смята, че за постигане целите на закона, визирани в разпоредбата на чл.36 от
1

НК, не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, чрез
ефективно наказание. Прокурорът предлага да се определи и срок за
наказанието да управлява МПС в рамките на определения изпитателен срок,
съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия,
както и на всички обстоятелства по делото. Относно веществените
доказателства посочва, че следва да се върнат на правоимащите лица.
Подсъдимият в с.з. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, поради което делото се разгледа по реда
на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът на
подсъдимия в съдебно заседание напълно се присъединява към становището
на представителя на държавното обвинение. Иска, при определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия, да се вземе предвид, че същият
напълно е съдействал на органите на ДП за разкрИ.е на обективната истина,
съжалява за извършеното деяние, изразява желание да поднесе своите
съболезнования към близките на пострадалите. Посочва, че подсъдимият е
служител в ЦСМП-С. и е със стаж повече от 30 години, като има само едно
единствено наказание, което няма нищо общо с извършваната му дейност.
Защитата посочва, че подсъдимият е направил всичко възможно, за да
предотврати произшествието, като е задействал незабавно спирачките на
служебния автомобил, но наличието на престроен лек автомобил и
невъзможността за отклоняване в ляво или дясно, където е имало насрещно
движещи се автомобили, не е успял да избегне настъпилия удар между двете
превозни средства. Твърди, че действително скоростта е била висока, но това е
било по разпореждане на лекаря, който е констатирал, че се касае за лице в
прединфарктно състояние, което по най-бързия начин е трябвало да бъде
приведен в болнично заведение в гр.С. и е касаело спасяването на неговия
живот. Акцентира, че подс.С. страда от много тежко онкологично заболяване в
резултат на преживяното. Посочва, че на подсъдимия е извършена операция, в
момента е на терапия и му предстои още една операция, която е отложена, за
да се разгледа настоящото производство. Твърди, че подсъдимият е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите лица след
настъпилото ПТП, но без резултат, тъй като и двете пострадали лица са
починали. Заявява, че при определяне на наказанието следва да се има
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни, трудовата му ангажираност, оказаната помощ след настъпване на ПТП,
поради което предлага да се определи наказание с приложение на чл.58а и
чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид наличието на многобройни единствено
смекчаващи вината обстоятелства, включително и здравословното му
състояние. Предлага наложеното наказание да е в размер на 3 години
лишаване от свобода, което предвид продължаващото лечение и
здравословното състояние на подсъдимия, да не бъде изолиран от обществото
и да може да продължи лечението му, да се определи с прилагане нормата на
чл.66 от НК – отложено с изпитателен срок от 4 години. По отношение на
2

лишаването от правоуправление, счита че следва да бъде лишен подсъдимия в
размера на изпитателния срок. Относно веществените доказателства по
делото, защитата предлага да бъдат върнати на техните собственици. Пледира
постановяване на съдебен акт в този смисъл.
Подсъдимият С. Д. С. в с.з. съжалява много за извършеното, изразява
съболезнованията си към близките на починалите. Заявява, че се опитал да
избегне удара, но не можал, както и да окаже първа помощ, но без резултат.
Посочва, че и той е имал наранявания в резултат на катастрофата.
В последната си дума подсъдимият моли за условно наказание, за да се
лекува, тъй като му предстои и друга операция, а после отново химиотерапия.
От събраните на досъдебното производство доказателствени материали
и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се установява
следното:
Подсъдимият С. е правоспособен професионален водач на МПС от
1983г. Към момента на деянието е бил с валидно СУМПС с правоспособност
за категории A, C, B, D, AM, TKT, BE и СЕ и с налични 39 контролни точки.
Подсъдимият С. е бил наказван по административен ред за нарушаване
правилата за движение по пътищата само един път с фиш през 2022г., когато
за неправилно паркиране му е била наложена глоба в размер на 50 лева, която
е била платена от нарушителя.
През 2007г. бил сключен трудов договор между ЦСМП С. и подс.С.,
съгласно който последният бил назначен на длъжност шофьор към филиал
Н.З. на ЦСМП С.. Като шофьор основните функции и задължения на подс.С.
съгласно длъжностната му характеристика включвали да управлява,
стопанисва и поддържа в добро състояние предоставения му санитарен
автомобил (линейка) и да подпомага ръководителя на екипа в оказването на
спешна медицинска помощ на местопроизшествие и в спешен екип. И до
момента подс.С. изпълнява тази длъжност.
От страна на Министерство на здравеопазването бил предоставен за
ползване на филиал Н.З. към ЦСМП С. санитарен автомобил (линейка) -
специализиран автомобил линейка „Б.“ с peг.№ ....... Автомобилът бил
собственост на Министерство на здравеопазването на Република България и
се ползвал за предоставяне на спешна медицинска помощ на лица в нужда.
Същият автомобил бил предоставен на подс.С. за поддръжка и управление във
времето, когато последният е на работа.
Съгласно изготвен месечен график (л.88, том 1), на 24.07.2023г. подс.С.
бил на работа дневна смяна и през деня изпълнявал служебните си задължения
във ФСМП Н.З..
От известно време преди юли 2023г. постр.Д.М.Т. пребивавал в с.Д.Б.,
общ.Д., където гледал болната си майка. На 22.07.2023г. се почувствал зле,
поради което на следващия ден се прибрал при съпругата си в гр.Н.З.. На
24.07.2023г. постр.Д.М.Т. потърсил медицинска помощ при личния си лекар,
3

където му били направени кардиограма и изследвания. След това бил насочен
към ФСМП Н.З. за допълнителни изследвания. Там бил прегледан от свид.Д.
Д., дежурен лекар във ФСМП Н.З.. Последният преценил, че постр.Д.М.Т. е с
електрокардиографски данни за инфаркт, поради което по спешност трябва да
се транспортира до лечебно заведение в гр.С., за хоспитализация. Бил издаден
съответен фиш (л.85, том 1) за транспортиране на постр.Д.М.Т. до МБАЛ
„Хаджи Д.“ С..
Бил организиран екип за транспорт и в 11.04 часа на 24.07.2023г.
специализиран автомобил линейка „Б.“ с peг.№ ......, управляван от подс.С.
тръгнал от ФСМП Н.З. към С., за да транспортира пациента постр.Д.М.Т..
Последният бил настанен на носилка в легнало положение в линейката, а на
предна дясна седалка на линейката се качил свид.Д. Д., дежурен лекар във
ФСМП Н.З..
Подсъдимият С. тръгнал към гр.С. по път II-66. Пътят му бил отлично
познат, тъй като му се налагало служебно да го изминава шофирайки почти
всекидневно. Познавал отлично всички пътни знаци, отклонения,
ограничения на скоростта и т.н. Настилката и маркировката на целия път от
гр.Н.З. до гр.С. били в отлично състояние, а в конкретния момент времето
било хубаво, пътната настилка била суха, а видимостта отлична. Още с
тръгването си от гр.Н.З. подс.С. включил едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал,
движейки се така през цялото време със специален режим на движение по
смисъла на чл.91 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Подсъдимият С.
управлявал автомобила с различна скорост в зависимост от пътната ситуация,
достигайки на моменти по пътя над 140 км/ч.
Малко след 11.25 часа на 24.07.2023г., на пътя за гр.С., управляваният от
подс.С. автомобил подминал с.З.В., общ.С.. Следвал прав участък от пътя,
като пътната настилка в района била суха, а видимостта идеална. Пътното
платно било без дупки и неравности и чисто от инертни материали. Веднага
след излизане от с.З.В. подс.С. ускорил автомобила до 141 км/ч, а малко след
това намалил до около 122 км/ч. Предстояло преминаване през „Т“-образно
кръстовище, а наличието на кръстовище било сигнализирано с пътен знак.
Малко преди кръстовището имало и пътен знак за ограничаване на скоростта
до 70км/ч, а непосредствено в зоната на кръстовището имало пътен знак за
ограничаване на скоростта до 50 км/ч. Както беше посочено подс.С. бил
отлично запознат с пътните знаци в района.
Подсъдимият С., като дългогодишен професионален шофьор и такъв на
специализиран автомобил-линейка знаел, че като водач на автомобил със
специален режим на движение има право да надвишава максимално
разрешената скорост, но само доколкото няма да застраши нечий живот или
имущество. Същият е знаел за задължението си да управлява превозното
средство по безопасен начин, въпреки включения звуков и светлинен сигнал,
както и да управлява със скорост, съобразена с множество фактори за
4

безопасност, включително с характера и интензивността на движението.
Около 11.28 часа автомобилът, управляван от подс.С. приближил „Т“-
образното кръстовище, на което имало отклонение (разширение и средна
лента за завой наляво със стоп линия), за с.Г. (км 9.2 на път II-66).
Подсъдимият С. управлявал автомобила със специален режим на движение
(включен звуков и светлинен сигнал) и със скорост от около 122 км/ч. В този
момент движението на автомобили било интензивно и натоварено и в двете
посоки, особено в посока към гр.С.. Въпреки това, подс.С. не се съобразил с
натовареното движение и приближаващото кръстовище и не намалил
скоростта до степен да е съобразена с посочените фактори, за да може да спре
пред всяко предвидимо препятствие, с което нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с ... характера и
интензивността на движението..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“, на чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП - „Водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може да надвишава
разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да
застраши нечий живот или имущество“ и на чл.92 ал.2 от ЗДвП -
„Разпоредбите на ал.1 не освобождават водачите на моторни превозни
средства със специален режим на движение ... от задължението да управляват
по безопасен начин“. Същият продължил да управлява със скорост от 122
км/ч. Намиращите се наблизо автомобили се съобразявали със специалния
режим на движение на линейката й осигурявали предимство. Подсъдимият С.
се движил в дясната пътна лента, като се съобразявал със страничната
дистанция до автомобилите, осигуряващи му достатъчен коридор за
преминаване. В същото време, пред управлявания от подс.С. автомобил
попътно се движел лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ......, управляван от
постр.В.Д. А.. Последният пътувал с автомобила си от с.М. към с.Ч., общ.С..
На предна дясна седалка в лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ...... се возела
съпругата му свид.М. А.. И двамата били с поставени предпазни колани.
Достигайки кръстовището с отбивката за с.Г., водачът на лек автомобил „Ф.
Г.“ постр.В.Д. А., намалил скоростта си на движение до разрешената в
участъка 50 км/ч, след което подал светлинен сигнал ляв мигач с оглед
пристрояване в разширението на кръстовището и преминаване в специалната
средна лента, предвидена за завой наляво и изчакване преминаването на
насрещно движещи се автомобили. В този момент управлявания от подс.С.
автомобил бил на не по-малко от 284м зад лек автомобил „Ф. Г.“ и се движел
със скорост около 122 км/ч. Веднага след това постр.В.Д. А. се пристроил в
лентата за завой наляво и спрял до нулева скорост, тъй като имало насрещно
движещи се автомобили и ги изчаквал. Подсъдимият С. възприел опасността в
момент, в който се намирал на 68 метра от мястото на удара, когато лек
автомобил „Ф. Г.“ вече е бил в опасната му зона за спиране. При възприемане
на опасността подс.С. реагирал аварийно с натискане на спирачките и намалил
скоростта на движение от 122 км/ч до около 98 км/ч към момента на удара.
5

Въпреки това настъпил удар между управлявания от подс.С. и между
управлявания от постр.В.Д. А. автомобили. Ударът станал в средната лента,
предвидена за завой наляво, непосредствено преди стоп линията.
Специализираният автомобил (линейка) с предна дясна част ударил лекия
автомобил „Ф. Г.“ в задната му част. След удара, за лекия автомобил „Ф. Г.“ се
създал въртящ момент и същият се придвижил напред и наляво спрямо
предварителното си движение, като първоначално се завъртял по часовата
стрелка, а след това обърнал посоката си на въртене, достигайки позиция на
около 30 метра от мястото на удара и почти изцяло извън платното за
движение в дясната му част. Управлявания от подс.С. автомобил продължил
движение напред също около 30 метра, след което се установил в покой по
средата между двете ленти на пътното плътно, завъртян полуналяво.
В резултат на настъпилия удар, двата автомобила претърпели
значителни деформации. В резултат на настъпилото произшествие на мястото
починали постр.Д.М.Т. (возещ се като пациент в линейката) и постр.В.Д. А.
(водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“). Подсъдимият С., свид.Д. Д. (лекарят от
линейката) и возещата се в лекия автомобил „Ф. Г.“ свид.М. А., получили
незначителни телесни увреждания.
Веднага след произшествието на мястото започнали да спират
преминаващи автомобили и да се събират хора. Пръв спрял пътуващия с
автомобила си след линейката - свид.С.С.. Почти веднага дошъл и свид.С.К..
Свидетелят Д. Д. слязъл от линейката и първо се погрижил за течаща от
главата му кръв. След това помолил свид.С. да набере с телефона си номер
112, след което разказал накратко случилото се и сигнализирал за екипи на
спешна медицинска помощ и полицията. Междувременно от линейката слязъл
и подс.С., който отишъл до лекия автомобил „Ф. Г.“ и с помощта на свид.С. и
свид.К., извадили от лекия автомобил „Ф. Г.“ свид.М. А. и постр.В.Д. А..
Сложили двамата на тревата в близост и подс.С. се опитал да направи
сърдечен масаж на постр.В.Д. А., но безрезултатно, тъй като същият бил
починал. След това свид.Д. Д. и подс.С. отворили страничната врата на
линейката и видели, че постр.Д.М.Т. е паднал от носилката. Двамата го качили
отново на носилката след което свид.Д. Д. констатирал смъртта му. Наоколо се
събрали и свидетелите Р. А.ова, М.Д., М. И.а, И. И., Н. К., Д. Г. и Д.Д., всички
работници в близките оранжерии.
Малко по-късно на мястото на произшествието пристигнали служители
от РУ С. и ЦСМП при МБАЛ „Д-р И. С.“ С.. Бил извършен оглед на
местопроизшествие в присъствието на авто-експерт и вещо лице съдебен
лекар, за което бил съставен надлежен протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и започнало досъдебно производство по случая. При огледа
били иззети и приобщени като веществени доказателства по делото двата
автомобила, участници в ПТП. Труповете на пострадалите Д.М.Т. и В.Д. А.
били откарани в отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р И. С.“ С.
за извършване на аутопсия.
6

Леко пострадалите, включително и подс.С. били откарани в ЦСМП С. за
преглед. Около половин час след произшествието подс.С. бил установен в
ЦСМП от свид.А.А., служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С..
Същият подложил на тест с техническо средство „Дрегер“ подс.С., като
пробата за наличие на алкохол била отрицателна.
От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
на труп № 71/2023г. е видно, че в резултат на ПТП постр.Д.М.Т. е получил
тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствено след произшествието
пострадалият е изпаднал в състояние на остро шоково състояние вследствие
множеството травми и масивните кръвоизливи в посочените области на
тялото. Настъпването на смъртта на постр.Т. е било неизбежно и неминуемо.
Животът му е бил неспасяем. Установените увреждания са били тежки,
съчетани, с обхващане на почти цялото тяло и са били несъвместими с
живота. Установеният пресен инфаркт на миокарда на предната стена на
лявата камера на сърцето на пострадалия не е в причинна връзка с
настъпването на смъртта. Установените тежки травматични увреждания,
вследствие на които е настъпила смъртта, са причинени приживе. Описаните
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива
предмети и притискане на травмираните области на тялото между такива
предмети. Всички установени травми при външния оглед и аутопсията на
трупа са получени при възникналото пътнотранспортно произшествие.
Според експерта, локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото
на постр.Д. Т. са предимно отпред в областта на гръдния кош, корема и
крайниците.
От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
на труп № 72/2023г. е видно, че в резултат на ПТП постр.В.Д. А. е получил
съчетана травма с обхващане на главата, органите, намиращи се в гръдната и
коремната кухина. Според експерта, смъртоносна е била самостоятелно както
травмата на главата, така и гръдната и коремната травма поотделно.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок вследствие
получените масивни счупвания, натъртвания и размачквания на тъканите,
както и изпадането му в състояние на дълбока кома вследствие тежката
механична травма на главата. Описаните увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гърдите и корема по такива
предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети.
Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения.
Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица
на възникналото пътнотранспортно произшествие. Според експерта,
локализацията на уврежданията сочи, че ударът по тялото на постр.В. А. е бил
7

откъм лявата и странични повърхности на главата, гръдния кош и корема.
Пострадалият е получил и травми в областта на дясната половина на тялото,
които се дължат на притискането на тези области на тялото във вътрешното
обзавеждане на автомобила. Тежките травматични увреждания в областта на
главата, счупването на ребрата и тежките контузии на белите дробове и
разкъсването на сърцето се дължи на силния удар в областта на главата и
гръдния кош от деформиралите се части на катастрофиралия лек автомобил
при блъскането му със значителна сила откъм лявата задностранична
повърхност на лекия автомобил, непосредствено в областта на лявата
странична повърхност на тялото на пострадалия. Разкъсванията на слезката и
черния дроб се дължат на притискането им от счупените ребра отпред и отзад
от гръбначния стълб.
От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
№ 145/2023г. е видно, че в резултат на настъпилото на 24.07.2023г. ПТП,
постр.М. Ж. А. е получила автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания: Гръдна травма, изразяваща се в силна, постоянна при
постъпването в ХО при МБАЛ „Д-р И. С.“ С. двустранна болезненост на
гръдния кош с клинични и от образните изследвания данни за счупване на VII
и VIII ребра от лявата му половина и наличие на малък двустранен
хидроторакс (излив на течност в гръдната кухина); Коремна травма,
изразяваща се в силна, постоянна при постъпването в ХО при МБАЛ "Д-р Ив.
С." - С. болезненост в дясната половина на коремната област без клинични и
от образните изследвания за лезия на коремни органи, налагаща оперативно
лечение. Описаните в медицинските документи телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане) на
твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат
на пътнотранспортното произшествие. При този вид автомобилни травми,
през различните фази на произшествието, върху тялото на пътника на предна
дясна седалка, действат различни по своите характеристики травмиращи сили.
В момента на удара в задните състави на лекия автомобил, в който е пътувала
постр.М. А., тялото й е било подложено на значително натоварване с посока
на травмиращата сила отзад напред, с последваща с обратно направление. По
този начин при правилно поставен и изправен тритО. предпазен колан,
коремната и гръдната области понасят значително натоварване, осъществено
от възпиращото действие на двата ремъка на предпазния колан. Гръдната
травма, изразяваща се в счупване на VII и VIII ребра в лявата половина на
гръдния кош по една фрактурна линия и наличие на малък двустранен
хидроторакс (излив на течност в гръдната кухина) е довело до затрудняване
движенията на снагата за срок от 20-25-30 дни, като по този начин е
осъществило смисъла на медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на постр.М. Ж. А.. Коремната травма,
изразяваща се в болезненост в дясната половина на коремната област без
клинични и от образните изследвания данни за увреждане на коремни органи,
сама по себе си е осъществила смисъла на медико-биологичния
8

характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на постр.М. Ж. А.. Увреждания от такъв характер отзвучават напълно в
рамките на 7-10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Тоест в
резултат на ПТП на постр.М. Ж. А. са били причинени две леки телесни
повреди, несъставомерни по чл.343 и сл. от НК.
От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
№ 146/2023г. е видно, че в резултат на настъпилото на 24.07.2023 г. ПТП,
постр.Д. И. Д. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания: Контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна
рана и множество охлузвания предимно в дясната половина на челната област
с подкожен хематом с травмираната област, без клинични и от образните
изследвания данни за фрактура на черепни кости и наличие на мозъчни
контузии; Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб без клинични и
от образните изследвания данни за фрактура на шийни прешлени; Контузия
на левия крак, в областта на колянната му става с наличие на хематом, без
клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури,
участващи в изграждането на ставата. Описаните в медицинските документи
телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното
действие (удар с или върху) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и в резултат на пътнотранспортното
произшествие. При този вид автомобилни травми, през различните фази на
произшествието, върху тялото на пътника в кабината със специално
предназначение, действат различни по своите характеристики травмиращи
сили. В момента на удара тялото на пътника на дясната седалка в кабината на
автомобила, поради рязко намаляване на скоростта на движение, е подложено
на действието на значителна преносна инерционна сила в посока еднаква с
тази на първоначалното движение на лекотоварния автомобил. Под
действието на тази инерционна сила тялото се придвижва напред, влиза в
контакт с различни елементи от вътрешното оборудване на автомобилния
салон, удря се, притиска се и се травмира. Именно по този механизъм са се
получили телесните увреждания на постр.Д.. Разкъсно-контузната рана и
множеството обилно кървящи охлузвания в дясната половина на челната
област на главата по своя характер представляват нарушение на анатомичната
цялост на меките черепни обвивки в областта и както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите телесни увреждания, са осъществили смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на постр.Д. И. Д.. Увреждания от такъв характер
заздравяват напълно в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на
оздравителните процеси и липса на усложнения. Тоест в резултат на ПТП на
постр.Д. И. Д. е била причинена лека телесна повреда, несъставомерна по
чл.343 и сл. от НК.
От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза
№ 147/2023г. е видно, че в резултат на настъпилото на 24.07.2023г. ПТП,
подс.С. С. също е получил травматични увреждания, довели до лека телесна
9

повреда.
От назначената в хода на разследването съдебно авто-техническа
експертиза е видно, че скоростта на движение на лекия автомобил „П.“ преди
ПТП е била около 122 км/ч, а към момента на удара около 98 км/ч. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил „П.“ при опредЕ.та скорост на движение е
била около 119 метра. В момента на удара автомобил „Ф.“ е бил в покой.
Мястото на удара между лекия автомобил „Ф.“ и лекия автомобил „П.“,
съгласно обективните находки, е в средната лента за движение на нивото на
мерната линия (33 м преди ориентира) и на ниво от 3,6 м до 4,7 м вляво от
дясната граница на дясната пътна лента. Водачът на автомобил „П.“ е
възприел опасността обективно на разстояние от около 68 м от мястото на
удара. В този момент автомобил „Ф.“ е бил в покой и позициониран пред стоп
линията в средната лента за движение. Водачът на автомобил „Ф.“ се е движил
в дясната пътна лента, като е предприел престрояване в лентата за завИ.е
наляво и се е установил в покой пред стоп линията. В момента на
предприетото отклоняване от дясната към средната лента, автомобил „П.“ се е
намирал на не по-малко разстояние от 284 м зад автомобила „Ф.“. В този
момент автомобил „П.“ се е намирал в зоната на правия участък от пътя.
Водачът на автомобил „П.“ е имал техническата възможност да се убеди, че
приближава зоната на кръстовище и бъде особено внимателен при избора си
на скорост на движение. Водачът на автомобил „П.“ е имал техническата
възможност да предотврати ПТП в случай, че своевременно възприеме
престроилия се в средната пътна лента и намиращ се в покой лек автомобил
„Фолскваген“ и намали скоростта на движение. Водачът на автомобил „Ф.“ е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП, след като същият е бил
в покой и позициониран пред стоп линията в средната лента, предназначена за
завИ.е наляво.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е технически
неправилното поведение на водача на автомобил „П.“, който не се е съобразил
с приближаване на кръстовище, на което в средната пътна лента е бил
позициониран изчакващ автомобил за извършване на маневра завой наляво.
Водачът на автомобил „П.“ е имал техническата възможност да намали
скоростта на движение на достатъчно голямо разстояние и се съобрази с
разстоянието до спрелия в средната пътна лента лек автомобил „Ф.“.
От назначената в хода на разследването оценителна експертиза е видно,
че справедливата пазарна стойност на автомобил „П.“, с рег.№ ......, към
момента на събитието е 35 328.09 лева. Стойността на нанесената щета е
24 729.66 лева и надхвърля 70% от справедливата пазарна стойност на
автомобила, което означава, че щетата е тотална.
От назначената в хода на разследването оценителна експертиза е видно,
че справедливата пазарна стойност на лек автомобил „Ф. Г.“, с рег.№ ......, към
момента на събитието е 1 154.26 лева. Стойността на нанесената щета е 807.98
лева и надхвърля 70% от справедливата пазарна стойност на автомобила,
10

което означава, че щетата е тотална.
Видно от Протокол № 153/26.07.2023г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, в изпратените за изследване проби кръв, взети от постр.Д.М.Т., не се
доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от Протокол № 150/26.07.2023г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, в изпратените за изследване проби кръв, взети от постр.В.Д. А., не се
доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от Протокол № 149/26.07.2023г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни
аналози, в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс.С. Д. С., не се
доказва наличие на етилов алкохол.
От заключението на изготвената химико-токсикологична експертиза е
видно, че в пробите кръв и урина, взети от подс.С. С., не се установява
наличие на наркотични/упойващи вещества.
От заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза № Т-
617/07.09.2023г. е видно, че в пробата кръв, взета от трупа на В.Д. А. не се
установява наличие на наркотични вещества.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се
покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата
не се оспорва от страните.
С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и
проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в
съвкупността си и прие за установено по несъмнен и безспорен начин,
описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция
подложи на анализ обясненията на подсъдимия С. Д. С., показанията на
свидетелите Х.Р. Г.ев, Р.П.О., Д. Г. Г., Н. С. К., Р. А.ова И.а, Д. И. Д.ев, Д. И. Д.,
И. Д.ев И., М. И.а Д.ева, М. К. И.а, С.З. К. и С.С. С., заключенията по
назначените и изготвени съдебно-медицинска експертиза на труп № 71/2023г.;
съдебно-медицинска експертиза на труп № 72/2023г.; съдебно-медицинска
експертиза № 145/2023г.; съдебно-медицинска експертиза № 146/2023г.;
съдебно-медицинска експертиза № 147/2023г.; Протокол за химическа
експертиза № 153/26.07.2023г.; Протокол за химическа експертиза №
150/26.07.2023г.; Протокол за химическа експертиза № 149/26.07.2023г.;
съдебна химико-токсикологична експертиза; Съдебно-химическа експертиза
№ Т-617/2023г.; оценителна експертиза и авто-техническа експертиза, както и
11

цялата доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели - Х.Р. Г.ев, Р.П.О., Д. Г. Г., Н. С. К., Р. А.ова И.а, Д. И. Д.ев, Д. И. Д.,
И. Д.ев И., М. И.а Д.ева, М. К. И.а, С.З. К. и С.С. С., тъй като са ясни, точни,
непротиворечиви, последователни, кореспондиращи помежду си и относими
към предмета на доказване. Показанията им се допълват и кореспондират и с
обясненията на подсъдимия, при които признава вината си, и със събраните по
делото доказателствени материали - справка за нарушител/водач (том 1, л.21
от ДП); писмени документи относно собствеността на МПС (том 1, л.23,24 от
ДП); Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.07.2023г. (том 1,
л.32 от ДП); медицинска документация (том 1, л.35-81, л.84-86 от ДП);
документи, свързани с длъжността на подс.С. (том 1, л.87-104 от ДП);
документи, свързани със скоростта и местоположението на управлявания от
подс.С. автомобил (том 1, л.106-111 от ДП); удостоверения за наследници,
актове за смърт, удостоверения за родствени връзки и удостоверения за адреси
(том 1, л.112-146 от ДП); протокол за доброволно предаване и удостоверение
за техническа изправност на ППС ( том 1, л.153-154 от ДП); разписка за
върнати вещи (том 1, л.155 от ДП); фактура за репатриране на леки
автомобили (том1, л.156 от ДП); протокол за оглед на ПТП от 24.07.2023г.
(том 1, л.158-170 от ДП); приемо-предавателен протокол №№ 479 и 480 от
24.07.2023г. (том 1, л.171-176 от ДП); справка за съдимост на подс.С. (том 2,
л.236 от ДП); характеристична справка (том 2, л.237 от ДП) и декларация за
СМПИС (том 2, л.240 от ДП), както и от изготвените заключения по съдебно-
медицинска експертиза на труп № 71/2023г.; съдебно-медицинска експертиза
на труп № 72/2023г.; съдебно-медицинска експертиза № 145/2023г.; съдебно-
медицинска експертиза № 146/2023г.; съдебно-медицинска експертиза №
147/2023г.; Протокол за химическа експертиза № 153/26.07.2023г.; Протокол за
химическа експертиза № 150/26.07.2023г.; Протокол за химическа експертиза
№ 149/26.07.2023г.; съдебна химико-токсикологична експертиза; Съдебно-
химическа експертиза № Т-617/2023г.; оценителна експертиза и авто-
техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като се
доверява основно на показанията на свидетелите М. Ж. А., С.С. С., Р.П.О., С.З.
К., Д. И. Д., относно настъпилото произшествие на 24.07.2023г. между л.а.“Ф.
Г.“ с рег.№ ...... и специализиран автомобил линейка „Б.“ с рег.№ .......
Свидетелят С.К. е видял ударът между двата автомобила, като преди това е
възприел лекия автомобил в зоната на отбивката и веднага последвалия удар,
както и е помагал при изваждането на хората, намиращи се в лекия автомобил
– свид.М. А. и съпруга й, починалия В. А.. Лекият автомобил е бил спрял в
зоната на отбивката за с.Гаврилово, като преди това се е движил в дясната
пътна лента в посока гр.С., предприел е престрояване в лентата за завИ.е
наляво и се е установил в покой пред стоп линията. Съдът дава вяра на
показанията на свид.М. А. и намира, че преди удара лекият автомобил,
управляван от съпруга й е спрял в отбивката за с.Г., което кореспондира с
12

показанията на свид.С.К., както и с заключението на изготвената авто-
техническа експертиза, и с обективните находки от протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения фотоалбум. Линейката се е движела с
подадени светлинен и звуков сигнал със скорост около 122 км/ч при
интензивно и натоварено, и в двете посоки, движение, особено в посока към
гр.С.. Подсъдимият след произшествието веднага е отишъл до лекия
автомобил, за да види състоянието на пострадалите, което се потвърждава от
показанията на свид.К., свид.С., свид.О., привързал е главата на свид.Д. и е
помогнал за извъждането на пациента, постр.Д. Т., от линейката. По този
начин безспорно и категорично е установено, че подс.С. С. при управление на
процесния специализиран автомобил със специален режим на движение по
смисъла на чл.91 ал.1 от Закона за движение по пътищата се движил,
подавайки едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или
червена светлина и специален звуков сигнал, със скорост от около 122 км/ч,
нарушил правилата за движение по пътищата, при което е настъпило
процесното ПТП. Тези обстоятелства са установени категорично не само от
показанията на свид.К., свид.А., свид.О., свид.Д. и свид.С., но и от
показанията на свидетелите Р. И.а, М.Д., М. И.а, И. И., Н. К., Д. Г., Д.Д.,
работещи в близост до произшествието и чули звуковия сигнал от идващата
линейка, както и звука на удара между двата автомобила. С оглед на събраната
и проверена по делото доказателствена съвкупност, в т.ч. констатациите в
заключението от изготвената АТЕ, механизмът за настъпване на удара
включва техническа невъзможност на л.а.“Ф.“ да предотврати ПТП, след като
вече е бил престроен в средната пътна лента и след като се е установил в
покой, категорично установено от заключението на АТЕ. В резултат от това
поведение на подсъдимият, управлявания от него специализиран автомобил,
линейка, е ударил л.а.“Ф.“. Безспорно е доказано, че с поведението си подс.С.
е нарушил чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП - „Водачът на моторно превозно средство със
специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална
скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или
имущество“ и чл.92 ал.2 от ЗДвП - „Разпоредбите на ал.1 не освобождават
водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение ...
от задължението да управляват по безопасен начин“. Съдът намира, че
подсъдимият е нарушил и правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2
изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с … характера и
интензивността на движението …“, но тази норма се явява обща по
отношение специалните норми по чл.92 от ЗДвП, които подсъдимият
безспорно е нарушил. По принцип и предвид постоянната съдебна практика,
когато едновременно се нарушени общите правила за безопасност на
движението по чл.20 от ЗДвП и специалните, каквито са въведените възбрани
за водачите на МПС със специален режим на движение, каквато е процесната
линейка, визирани в чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.92 ал.2 от ЗДвП, наказателната
отговорност се реализира по специалната норма, при наличие на причинно-
13

следствена връзка към каузална връзка. В тази връзка безспорно е доказано, че
с поведението си подс.С. е нарушил разпоредбите на чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП и
чл.92 ал.2 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че водачът на автомобил „Ф.“, постр.А., се е
движил в дясната пътна лента, като е предприел престрояване в лентата за
завИ.е наляво и се е установил в покой пред стоп линията. Подсъдимият С.,
като водач на автомобил „П.“, е имал техническата възможност да
предотврати ПТП в случай, че своевременно възприеме престроилия се в
средната пътна лента и намиращ се в покой лек автомобил „Фолскваген“ и
намали скоростта си на движение. Пострадалият В. А., като водач на
автомобил „Ф.“, е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, след
като същият е бил в покой и позициониран пред стоп линията в средната
лента, предназначена за завИ.е наляво. Съдът намира, че техническата
причина, довела до възникване на процесното ПТП е технически
неправилното поведение на водача на автомобил „П.“, който не се е съобразил
с приближаване на кръстовище, на което в средната пътна лента е бил
позициониран изчакващ автомобил за извършване на маневра завой наляво.
Подсъдимият, управлявайки автомобил „П.“, е имал техническата възможност
да намали скоростта на движение на достатъчно голямо разстояние и се
съобрази с разстоянието до спрелия в средната пътна лента лек автомобил
„Ф.“. Подсъдимият като водач на МПС със специален режим на движение, има
задължението да управляват по безопасен начин автомобила, както и да
надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова,
доколкото няма да застраши нечий живот или имущество при това
управление.
Безспорно и категорично е установено, че от настъпилото ПТП са
пострадали две лица, а именно пациента в линейката, постр.Д. Т., и водача на
л.а.“Ф.“, постр.В. А.. Пострадали са и свид.М. А., свид.Д. Д. и подс.С., но
получените от тях телесни увреждания не са съставомерни, причинени са им
леки телесни повреди, несъставомерни по чл.343 и сл. от НК, видно от
изготвените СМЕ.
Установено е безспорно от заключението на изготвената СМЕ №
72/2023г. при извършения оглед на труп и аутопсия, че в резултат на ПТП
постр.В.Д. А. е получил съчетана травма с обхващане на главата, органите,
намиращи се в гръдната и коремната кухина, като смъртоносна е била
самостоятелно, както травмата на главата, така и гръдната и коремната травма
поотделно. Установено е, че непосредствената причина за настъпването на
смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и
травматичен шок вследствие получените масивни счупвания, натъртвания и
размачквания на тъканите, както и изпадането му в състояние на дълбока кома
вследствие тежката механична травма на главата. Безспорно е от
заключението на СМЕ, че описаните увреждания са получени в резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гърдите и корема по такива
14

предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети,
като смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при
възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите от това
усложнения. Съдът намира, че констатираните травми и настъпилата смърт на
постр.А. са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. Установена е безспорно локализацията на
уврежданията, която сочи, че ударът по тялото на постр.В. А. е бил откъм
лявата и странични повърхности на главата, гръдния кош и корема, което
кореспондира и с показанията на участниците в ПТП – подсъдимия, свид.А.,
свид.Д., както и заключението на АТЕ. От СМЕ се установяват и получени
травми от постр.А. в областта на дясната половина на тялото, които се дължат
на притискането на тези области на тялото във вътрешното обзавеждане на
автомобила. Тежките травматични увреждания в областта на главата,
счупването на ребрата и тежките контузии на белите дробове и разкъсването
на сърцето се дължи на силния удар в областта на главата и гръдния кош от
деформиралите се части на катастрофиралия лек автомобил при блъскането
му със значителна сила откъм лявата задностранична повърхност на лекия
автомобил, непосредствено в областта на лявата странична повърхност на
тялото на пострадалия, а разкъсванията на слезката и черния дроб се дължат
на притискането им от счупените ребра отпред и отзад от гръбначния стълб.
От заключението на изготвената СМЕ № 71/2023г., категорично е
установено при извършения оглед на труп и аутопсия, че в резултат на ПТП
постр.Д.М.Т. е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствено
след произшествието пострадалият е изпаднал в състояние на остро шоково
състояние вследствие множеството травми и масивните кръвоизливи в
посочените области на тялото, като настъпването на смъртта на постр.Т. е
било неизбежно и неминуемо, и животът му е бил неспасяем. Установените
увреждания са били тежки, съчетани, с обхващане на почти цялото тяло и са
били несъвместими с живота. Установен е пресен инфаркт на миокарда на
предната стена на лявата камера на сърцето на пострадалия, който не е в
причинна връзка с настъпването на смъртта. Категорично е установено, че
описаните тежки травматични увреждания, вследствие на които е настъпила
смъртта на пострадалия, са причинени приживе, като се дължат на действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на
удряне с такива предмети и притискане на травмираните области на тялото
между такива предмети. Съдът намира за безспорно установено, че всички
описани травми при външния оглед и аутопсията на трупа на Т., са получени
при възникналото пътнотранспортно произшествие. Локализацията на
уврежданията сочи, че ударите по тялото на постр.Д. Т. са предимно отпред в
областта на гръдния кош, корема и крайниците, което е видно от заключението
на СМЕ и кореспондира и с показанията на свид.Д. и подсъдимия, относно
факта, че пострадалият се е намирал в санитарното отделение на линейката и
не е бил с поставен обезопасителен колан.
15

Съдът счита, че смъртта на пострадалите се намира в пряка причинна
връзка с разгледаното ПТП, в което подсъдимият е участвал като водач на
процесния специализиран автомобил линейка и е допринесъл за посочения
съставомерен резултат.
Съдът намира, че в настоящия казус не е налице обективно поведение
на подсъдимия, с което да е оказал непосредствено помощ на увредените при
ПТП, включително не той е позвънил за извикване на екип на спешна помощ,
а свид.Д.. Действително, подс.С. е отишъл при пострадалите от лекия
автомобил, помогнал е при изваждането им от автомобила, както и при
качването на пациента от линейката на носилка, но двамата пострадали са
били починали, а травмите на другите пострадали са несъставомерни за
настоящото деяние. Помощта, която е следвало да окаже подсъдимия е
трябвало да бъде своевременна, необходима, да е оказана на жив човек и да
води до спасяване на живота на починалите, в каквато връзка е
задължителната и постоянна съдебна практика (ППВС № 1/17.01.1983г., н.д.№
8/1982г. - т.5 б.“б“,; Решение № 193/2014г., н.д.№ 483/2014г., ВКС и др.).
Съдът счита, че не са налице действия, извършени от подсъдимия, които
обективно да са насочени към спасяване на живота на пострадалите, поради
което деянието на подсъдимия не може да се субсумира под състава на
престъпление по чл.343а от НК.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени
по реда на чл.283 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така безспорно установено от фактическа страна и въз основа на
обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд направи
следните правни изводи:
С деянието си подс.С. Д. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 (ред.ДВ,
бр.74/2015г.), вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1, тъй като на 24.07.2023г. на път II-
66, км 9.2, посока С., в района на кръстовище за с.Г., в землището на общ.С.,
при управление на моторно превозно средство - специализиран автомобил
линейка „Б.“ с рег.№ ......, движейки се със специален режим на движение по
смисъла на чл.91 ал.1 от Закона за движение по пътищата (подавайки
едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина
и специален звуков сигнал), със скорост от 122 км/ч, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП - „Водачът на
моторно превозно средство със специален режим на движение може да
надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова,
доколкото няма да застраши нечий живот или имущество“ и чл.92 ал.2 от
ЗДвП - „Разпоредбите на ал.1 не освобождават водачите на моторни превозни
средства със специален режим на движение ... от задължението да управляват
по безопасен начин“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от
едно лице (на две лица) - на превозвания в линейката пациент Д.М.Т. на 68г. от
гр.Н.З. и на водача на л.а.“Ф. Г.“ с рег.№ ...... В.Д. А. на 66г. от гр.С.. Съдът
16

призна подс.С. за невиновен да е нарушил правилата за движение по пътищата
по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с … характера и
интензивността на движението ..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“ и го оправда за нарушението по чл.20 ал.2 изр.1 от
ЗДвП.
В конкретния случай съдът намира, че подс.С. е извършил деянието по
чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 (ред.ДВ, бр.74/2015г.), вр. ал.1 б.“в“,
вр.чл.342 ал.1 от НК. Съдът приложи разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК и осъди
подсъдимия за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1
от НК в ред.ДВ, бр.74/2015г., тъй като деянието е извършено на 24.07.2023г. и
тогава при извършването му е действал чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 от
НК, чиято редакция предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години. С изменението в ДВ, бр.67 от 04.08.2023г., е увеличено
предвиденото наказание за деянието по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 от
НК, а именно на лишаване от свобода от пет до петнадесет години. В
настоящият казус са последвали различни закони, при които се е увеличил
минималният размер на предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 от НК, поради
което съдът приложи най-благоприятния за дееца и този, който е бил в сила по
време на извършване на деянието на 24.07.2023г., а именно чл.343 ал.3 предл.4
б.“б“ предл.1 от НК в ред.ДВ, бр.74/2015г. с предвидено наказание лишаване
от свобода от три до петнадесет години.
От субективна страна, подс.С. е извършил престъплението при форма
на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието
си, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди.
Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е
произтичало от задължението му да знае и да спазва правилата за движение по
пътищата и в частност разпоредбите на чл.92 ал.1 т.2 и чл.92 ал.2 от ЗДвП.
Подсъдимият С., предвид дългогодишния му стаж като професионален водач
на специализиран автомобил със специален режим на движение, обективно е
имал възможност да не надвишава разрешената максимална скорост на
движение, за да не застраши нечий живот или имущество, както и
задължението да управляват по безопасен начин, като тази му възможност в
конкретния случай не е била ограничена от независещи от волята му
обстоятелства. Подсъдимият С. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
изхождайки от натрупания му опит като водач на МПС, знанието му на
правилата за движение, конкретната обстановка при настъпилото ПТП – прав
и равен участък от платното за движение, без неравности и дупки, суха
настилка, ясно време без намалена видимост. Съдът намира, че относимите
факти и обстоятелства определят вида на непредпазливостта, а именно
небрежност, при която психическото отношение на дееца към резултата е
17

такова, че подс.С. не е предвиждал настъпването му (ТР № 2/2016г., т.д.№
2/2016г., ОСНК, ВКС – т.5).
Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът
преценява неспазване от страна на подсъдимия на специалните правила за
движение по пътищата.
Разпитан на досъдебното производство подс.С. С. разбира обвинението,
признава се за виновен по предявеното му обвинение, съжалява много за
извършеното, като дава обяснения. В с.з. подсъдимият се признава за виновен
и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК,
съкратено съдебно следствие.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като
вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства
предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се
отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
При диференциране на санкцията, съдът задълбочено анализира
тежестта на инкриминираното деяние в аспекта на неговата насоченост по
транспорта, и при съобразяване на характеризиращите го съставомерни
признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия - време,
място, механизъм на осъществяване на деянието. При определяне на
наказанието, обосноваващи са и фактическите позитивни данни, свързани с
личността на дееца, съобразени с характера и спецификата на престъплението
и съдържащи се в справката му за съдимост и липсата на осъждания. Тук
следва да се вземе предвид и факта, че подсъдимият действително има само
едно предходно нарушение на правилата за движение по пътищата през 2022г.,
което съпоставено с дългогодишния му стаж като водач и то професионален от
1983г. (над 40 години), както и че изършеното нарушение не касае нарушаване
на правилата за скоростта, а е за неправилно паркиране, съдът намира че
същото не следва да отегчава положението на подсъдимия. Още повече, че
наложената с фиш глоба в размер на 50 лева, е била платена от нарушителя –
подс.С.. Предвид изложеното, съдът намира, че подс.С. е с ниска степен на
обществена опасност съобразявайки и обстоятелството, че не е осъждан,
изключително позитивните му характеристични данни, цялостното му
поведение по време и след произшествието – слязъл от автомобила и отишъл
към пострадалите, за да помогне, въпреки че и той е бил с наранявания, както
и процесуалното му поведение. Съдът намира, че степента на обществена
опасност на конкретното престъпление не е по-висока от обществената
18

опасност, характерна за този вид престъпления по транспорта. Съдът съобрази
и обстоятелството, че престъпленията по транспорта поначало са такива с
висока степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, които са свързани най-вече с опазване
здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид
постоянно нарастващия им брой в страната, включително и в района ни. Но
съдът счита, че тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на
съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
При определяне на наказанието съдът отчита като смекчаващи
отговорността на подс.С. обстоятелствата, а именно възрастта му, изразеното
от негова страна съжаление за извършеното, процесуалното му поведение
след произшествието и поведението му по време на произшествието,
признаване на вината, дадените обяснения, липсата на предишни осъждания,
положителните му характеристични данни, както и обстоятелството, че след
процесното ПТП здравословното състояние на подс.С. се влошило и е
диагностициран с онкологично заболяване. Съдът намира и не отчете като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, а именно
направеното от него самопризнание в хода на досъдебното производство, при
което е признал конкретно вменената му престъпна фактология. Съдът
съобрази задължителните указания на ТР № 1/06.04.2009г., т.д.№ 1/2008г.,
ОСНК, ВКС на РБ, че направеното самопризнание на подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК, не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при разследването по ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия
извършител. Подсъдимият е дал обяснения, в които излага своята позиция и
възприятия на случилото се. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че
направените признания на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, не могат
да се ползват и приемат от съда като смекчаващи вината му обстоятелства, а
само за провеждане на диференцираната процедура по реда на Глава 27 от
НПК.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия фактори и
както посочи по-горе, единствената наложена на подсъдимия
административна санкция по ЗДвП, не представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство, поради което не следва да се оценява при
определяне размера на наказанието и да обоснова неговото завишаване.
Предвид изложените обстоятелства, значими за наказателната
отговорност на дееца, за неговото поправяне и превъзпитание, и като съобрази
обществената търпимост относно този вид престъпление, както и целите на
генералната превенция, съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва
да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че не
може да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, съобразно причинения
вредоносен резултат и липсата на нарушаване на правилата за движение по
19

пътищата от друг участник в процесното ПТП, както и факта, че подсъдимия е
нарушил две норми на ЗДвП. Поради това съдът наложи наказание на подс.С.
за извършеното от него деяние по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 (ред.ДВ,
бр.74/2015г.), вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, при условията на чл.54 от
НК, като отчете наличието само на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства и липсата на утежняващи такива, му определи наказание към
предвидения за това деяние минимален размер, а именно четири години и
шест месеца лишаване от свобода. Съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК,
съдът намали така определеното наказание с 1/3, като по този начин наложи
на подс.С. С. наказание в размер на три години лишаване от свобода.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са налице
абсолютно задължителните условия на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на наложеното на подс.С. наказание – то е лишаване от свобода
за срок от три години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила
присъда за никакви престъпления и не са му били налагани наказания по НК,
включително и лишаване от свобода. Едновременно с това, възрастта му,
изключително позитивните му характеристики, критично отношение към
деянието и липсата на противообществени прояви са достатъчни, както и
влошеното му здраве, нуждата му от извършване на друга хирургична
интервенции и продължаваща химиотерапия, за да се направи положителен
извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Поради
това съдът прецени, че за постигане целите на специалната и генералната
превенция, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
който има утвърдено правомерно поведение, а настоящата проява е
инцидентна в живота му, не е наложително да търпи ефективно наложеното
му наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и
откъснат от нормалната среда, в която живее и бъде поставен при
ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи, както и
необходимостта от лечение. Установените му черти на отговорен човек,
съвестен гражданин с положителен социален облик показват, че неговото
поправяне и превъзпитание може да се постигне и при запазване на
обичайното му място в обществото. Съдът намира, отчитайки положителната
персонална характеристика на подсъдимия, сочеща убедително на възможност
да се превъзпита и докато той е на свобода, че постигането на целите на
санкцията по чл.36 от НК, може да се обезпечи с отлагане на изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода. Поради това липсва
необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода и чрез условното осъждане спрямо него ще се
въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква положителен резултат
на поправяне и превъзпитание от наказателната репресия.
Ето защо и в пълно съответствие с правната норма на чл.66 ал.1 от НК,
съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за
максималния изпитателен срок от пет години, който е съобразен с нуждата от
въздействие на условното осъждане спрямо подсъдимия, както и с
20

настъпилият тежък вредоносен резултат – смъртта на двама пострадали.
Съзнанието му за наложено наказание и възможността от привеждане на
същото в изпълнение в този период гарантира трайността на въздържанието
му от извършването на друга престъпна проява. Съдът счита, че така
определеният изпитателен срок позволява да се разгърне напълно
предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през цялото му
времетраене ще бъде реална възможността подсъдимият да изтърпи
отложената санкция лишаване от свобода. Обективно преценените личностни
ресурси на подсъдимия, потребностите от неговото поправяне и
превъзпитание, минималните рискове от друга негова престъпна проява,
ефектът на воденото срещу него наказателно производство и цялостното
въздействие на наложените санкционни мерки, според съда удовлетворяват
целите на чл.36 от НК и гарантират пълноценно поправяне на дееца.
На основание чл.343г от НК, съдът наложи на подс.С. Д. С. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от
отнемане на СУМПС, съобразявайки възрастта на подсъдимия, както и факта,
че подсъдимият е професионален водач на специализиран автомобил и трябва
да е с повишено внимание и отговорност при управлението му. При
определяне на срока на лишаването от право да управлява МПС, съдът отчете
и факта, че подс.С. не е системен нарушител на правилата по ЗДвП. Срокът на
това наказание съдът съобрази и със степента на обществена опасност на
конкретното престъпление и обществена опасност на подсъдимия като деец,
както и с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. Всички тези факти, значими за точната индивидуализация
на наказанието, бяха подробно изложени и обсъдени по горе по повод на
следващото се на подсъдимия основно наказание. Същите аргументи са
релевантни при определяне размера на кумулативно предвиденото за
престъпленията по транспорта наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че коментираното наказание
следва да бъде за срок от четири години, който надвишава продължителността
на наказанието лишаване от свобода, в конкретния случай – три години. Това е
така, защото, тълкувайки в тясна връзка разпоредбите на чл.37 ал.1 т.7 от НК
и чл.49 от НК, както и съобразявайки установената съдебна практика по
приложението им, следва да се приеме, че наказанията лишаване от права,
когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, не могат да са за
срок по-малък от срока на лишаването от свобода. Съблюдавайки това
положение и направения извод, че подсъдимият преди не е пренебрегвал
грубо и системно правилата за движение по пътищата, настоящият съдебен
състав счита за адекватно на извършеното и на дееца, и най-вече за
справедливо, наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от
четири години, считано от отнемане на СУМПС.
Съдът осъди подс. С. Д. С. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОДМВР С. направените по делото разноски в размер на 5575.50 лева за
21

изготвените по ДП експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд С. сумата от 2362.96 лева, представляващи
направените в съдебното производство разноски за експертиза. Изготвените
експертизи са свързани с предмета на доказване по делото, поради това и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, и предвид постановената осъдителна присъда,
съдът осъди подс.С. да ги заплати. Съдът осъди подс.С. да заплати на частния
обвинител К. Т. Т., направените от нея разноски в размер на 2700 лева за
адвокатско възнаграждение, предвид направеното от нея искане и
представения договор за правна помощ и пълномощно.
Относно веществените доказателства, оставени на съхранение на
охраняем паркинг в двора на КАТ - ОД МВР С., съдът постанови лек
автомобил „Ф. Г.“ с рег. № ...... да се върне на наследниците на В.Д. А., а
специализиран автомобил линейка „Б.“ с рег.№ ...... да се върне на ЦСМП С.,
след влизане на присъдата в сила.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
22

Съобщи за изтекли лични данни