Разпореждане по дело №413/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Д М. в качеството и на пълномощник на А. Н. и въззивна жалба, подадена от А. П., като пълномощник на П. Д. и М. Н.. Двете жалби са насочени против Решение №5658/21.07.2011г., постановено по гр.д. №479/2010 г. по описа на РС - гр. Б.. С посоченото решение, по реда на чл.346 и сл. от ГПК, по втора фаза по извършване на делбата, районния съд е постановилизвършването на съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: поземлен имот № 5, в масив № 54 по плана на с. Г., Община С. с площ 1 937 кв.м., при граници и съседи: път, борова гора, мера, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и плевня със застроена площ 36 кв.м., да бъде извършено чрез изнасянето им на публична продан, като е отхвърлил, като неоснователни, претенциите на А. Н. по чл.349, ал. 2 ГПК - за възлагане на недвижимия имот – паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и на П. Д. и М. Н. по чл. 349, ал. 2 ГПК - за възлагане в общ дял на недвижимия имот – втори етаж от паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и отхвърлил, като неоснователна и претенцията на А. Н. по чл. 30, ал. 3 ЗС за извършени необходими разноски за имот - паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. С решението още, районния съд е осъдил А. Н., П. Д. и М. Н. да заплатят по сметка на РС-гр.Б. държавна такса по иска за делба, съобразно стойността на дела им в размер на по 50.00 лв. всеки, както и по 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за тези суми.

Във въззивната жалба на А. Н. се твърди, че решението на районния съд е неправилно, като при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, за което се излагат подробни съображения, като се иска от съда да бъде постановено ново решение, с което да бъде възложен в дял на жалбоподателя паянтовата жил. сграда, както и да бъде уважена претенцията за осъждане на ответниците да заплатят извършените от жалбоподателя разноски за съхранение и подобрения на жилищната сграда.

Въззивната жалба на П. Д. и М. Н. е насочена срещу решението, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателите за възлагане в общ дял на втория етаж от процесната сграда и плевнята и същите са изнесени на публична продан, както и в частта, с която съдът е постановил изнасяне на публична продан и на дворното място. Твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, с оглед на което се излагат подробни доводи и съображения, касаещи неговата порочност. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част.

В съдебно заседание страните се явяват и поддържат въззивните жалби.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по делото е образувано по иск за делба, предявен от А. Н. срещу П. Д. и М. Н.. С Решение №4870/01.07.2010г., постановено по гр.д. №479/2010 г. по описа на РС - гр. Б., районния съд е допуснал извършването на съдебна делба между страните, на следните недвижими имоти – поземлен имот № 5, в масив № 54 по плана на с. Г., Община С. с площ 1 937 кв.м., при граници и съседи: път, борова гора, мера, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и плевня със застроена площ 36 кв.м., при дялове за съделителите, както следва: за А. Н. - 1/3 ид.ч., за П. Д. – 1/3 ид.ч. и за М. Н. – 1/3 ид.част от гореописаните имоти.

В първото по делото съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца е направил искане за уреждане по сметки на основание чл. 346 ГПК, за заплащане от ответниците на направените от него разходи за съхранение, поддръжка и подобрения на паянтовата жил. сграда, възлизащи на общо 2500 лв., съобразно квотите на съсобственост (по 1/3 от претендираната сума – 833.33 лв.).

В срока по чл. 349 ал. 4 ГПК, процесуалният представител на ищеца е направил и искане за възлагане на построената в имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 50 кв.м., предмет на делбата, на основание чл.349, ал.2 ГПК. В същият срок е направено искане и от процесуалния представител на П. Д. и М. Н. за възлагане в общ дял на целия втори етаж от паянтовата жилищна сграда и на плевнята.

По делото е допусната и назначена СТЕ, съгласно която вещото лице дава заключение, че: 1./ пазарната стойност на дворното място възлиза на 9 685 лв., като имота не е поделяем на дялове, с оглед подхода към имота и тернните особености; 2./ паянтовата жил. сграда, със застроена площ от 50 кв.м. е поделяема на два дяла- първи дял, представляващ помещенията в зимничния етаж на къщата и втори дял- помещенията находящи се на втори етаж, като пазарната стойност на първи дял е 4000 лв., а на втори- 2500 лв.; 3./ плевнята е поделяема на два дяла- дял първи- първи етаж, с пазарна стойност 900 лв. и дял втори- втори етаж, с пазарна стойност 500 лв.; 4./ извършените подобрения в имота и жил. сграда към настоящия момент възлизат на 4853 лв. Стойността на извършените подобрения само в жил. сграда, възлизат на 3 487, в това число покривни работи за 847 лв. разходите за съхраняване на паянтовата жил. сграда са на стойност 847 лв. В съдебно заседание вещото лице допълва, че плевнята може да се раздели и вертикално, като се направят незначителни разходи за това, касаещи оформянето на едно входно антре и две врати за двата дяла и вертикално може да се раздели втория етаж, с изграждане на външна допълнителна стълба, каквато има от едната страна на плевнята.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. П. и К.К. се установява, че М. и П. са идвали в имота, но не живеели в него. А. идвал много рядко, като никой от тримата не е живял там постоянно, а са идвали само да виждат родителите си.

При така установеното, съда направи следните правни изводи:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от посочените способи, имотът се изнася на публична продан. Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. В процесния случай, съгласно заключението на вещото лице и трите имота, които са допуснати до делба, не могат да бъдат обособени на три реални самостоятелни дяла, съответстващи по стойност за всеки от съделителите и делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 348 ГПК, като същите бъдат изнесени на публична продан, а след извършване на делбата получената сума следва да се разпредели между съсобствениците, съобразно квотите.

Неоснователни са възлагателните претенции, направени, както от ищеца, така и от ответниците. От разпитаните по делото свидетели се установява, че към момента на откриване на наследството, нито един от наследниците не е живял в паянтовата жил. сграда. С оглед на това, направените и от двете страни претенции по по чл. 349, ал. 2 ГПК, са неоснователни, с оглед липсата на кумулативно дадените предпоставки, необходими, за да се извърши възлагането по този способ, а именно факта, наследниците да са живели в това жилище при откриване на наследството.

Неоснователно е и направеното от ищцовата страна искане за уреждане по сметки на основание чл. 346 ГПК, във вp. с чл. 30, ал. 3 ЗС, за заплащане от ответниците на направените разходи за съхранение, поддръжка и подобрения на паянтовата жил. сграда. За извършването на така описаните подобрения не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видно реално, че са извършени твърдените разходи, в посочения размер, както и доказтелства относно факта, че тези подобрения са извършени от ищеца, поради и което искането следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, въззивния съд намира, че единствения способ за ликвидиране на съсобствеността между съделителите, е изнасянето на допуснатите до делба недвижими имоти на публична продан. С оглед неоснователността на направените от ищеца претенции по реда на чл. 349, ал. 2 ЗС, както и по чл. 346 ГПК, във вp. с чл. 30, ал. 3 ЗС, както и неоснователността на направените от ответниците претенции по реда на чл. 349, ал. 2 ЗС, същите следва да бъдат отхвърлени. До същите крайни правни изводи е стигнал и районния съд в обжалваното решение. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Подадените против него въззивни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №5658/21.07.2011г., постановено по гр.д. №479/2010 г. по описа на РС - гр. Б..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: