Р Е Ш Е Н И Е
№ ………...
02.04.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав
в публично заседание на 05.03.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12444 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца "С." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника "Л.Д."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 9585,68 лв., представляваща главница
за неплатена цена по договор за търговска продажба на стоки;
- сумата от 1468,54 лв., представляваща обезщетение
за забава, съизмеримо със законната лихва от деня на предаване на
стоките до 16.06.2019г., както следва:
1./ по фактура № **********/11.12.2017г. в
размер на 8 018, 05 лв., цялата в размер на 10 252, 09 лв. и
обезщетение за забава от 1 231, 66 лв. за времето от 11.12.2017г. до
16.06.2019г.; 2./ по фактура № **********/20.12.2017г. в размер на 565, 22 лв.,
цялата в размер на 10 252, 09 лв. и обезщетение за забава от 85, 41 лв. за
времето от 20.12.2017г. до 16.06.2019г.; 3./ по фактура №
**********/20.12.2017г. в размер на 1 002, 41 лв., цялата в размер на
10 252, 09 лв. и обезщетение за забава от 151, 47 лв. за времето от
20.12.2017г. до 16.06.2019г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
4729/20.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9507/2019г. на ВРС-24 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага се,че
претендираната сума произтича от задължението на ответника от неизплатено
парично задължение по:
1. Фактура № **********/11.12.2017 г.
(датата, от която длъжникът е изпаднал в забава) за останала неизплатена сума
от 8 018,05 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 11.12.2017 г. до
16.06.2019 г. (датата предхождаща вземането) в размер на 1 231,66 лв.;
2. Фактура № **********/20.12.2017 г.
(датата, от която длъжникът е изпаднал в забава) за сумата от 565,22 лв., ведно
с мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 16.06.2019 г. (датата
предхождаща вземането) в размер на 85,41 лв.;
3. Фактура № **********/20.12.2017 г.
(датата, от която длъжникът е изпаднал в забава) за сумата от 1 002,41 лв.,
ведно с мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 16.06.2019 г. (датата
предхождаща вземането) в размер на 151,47 лв.. Претендираната сума
произтича от задължението на ответника от неизплатено парично задължение по:
1. Фактура № **********/11.12.2017 г.
(датата, от която длъжникът е изпаднал в забава) за останала неизплатена сума
от 8 018,05 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 11.12.2017 г. до
16.06.2019 г. (датата предхождаща вземането) в размер на 1 231,66 лв.;
2. Фактура № **********/20.12.2017 г.
(датата, от която длъжникът е изпаднал в забава) за сумата от 565,22 лв., ведно
с мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 16.06.2019 г. (датата
предхождаща вземането) в размер на 85,41 лв.;
3. Фактура № **********/20.12.2017 г.
(датата, от която длъжникът е изпаднал в забава) за сумата от 1 002,41 лв.,
ведно с мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 16.06.2019 г. (датата
предхождаща вземането) в размер на 151,47 лв.,
издадени от " СТИЛЕКС - Е" ЕООД за извършени доставки на
стоки.
Твърди се, че
длъжникът „Л.Д." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. Д. Д. е получил от доставчика "СТИЛЕКС - Е" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Христо Тонков Комарски доставки на стоки срещу предаването, на които са
издадени следните данъчни фактури: Фактура № **********/11.12.2017 г.; Фактура
№ **********/20.12.2017 г. и Фактура № **********/20.12.2017 г.
Към настоящия
момент „Л.Д." ЕООД има неизплатено парично задължение по издадените
фактури за сумата от 9 585,68 лв. или общо задължението е в размер на 11 054,22
лева.
Предвид гореизложеното, се
сезира съда с искане да за постановяване на съдебно решение , с което да се
уважи предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът
"Л.Д." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** , в срока по
чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага , че
предявените искове са неоснователни.
Излага се, че посочената фактура №
**********/11.12.2017 е за сумата от 10 252,09 лева.
По същата има направени следните
плащания от „Луксдоорс" ЕООД:
- на
18.9.2018г. по фактура №********* - 387,62 лева;
- на
19.10.2018г. по фактура №********** -2 646,42 лева;
- на
20.11.2018г. по фактура N4000061667 -2 646,42 лева;
- на 10.1.2019г. по фактура №**********
-1000,00 лева;
Или общо по фактура №********* е изплатена
сумата от 6680,46 лева. Остатъкът , останал за заплащане, е в размер на 3571,63 лева.
По фактури № **********/20.12.2017 г. за
сумата от 565,22 лв., и Фактура №**********/20.12.2017 г. за сумата от 1 002,41
лв.
След подписване на извънсъдебното
споразумение между двете дружества са водени многократни разговори и страните
се съгласили ,че „Лукс Дрорс „ЕООД , дължи само и единствено заплащането на
останалата сума по фактура № **********/11.12.2017. Затова и ответникът излага,
че е изненадан от заведеното дело и подадената искова молба в този размер.
С оглед на гореизложеното се
моли да се отхвърли частично иска на ищцовото дружество и същият да бъде уважен
само до размер от 3571,63 лева.
По допустимостта на предявената искова претенция:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 9507/2019г. на ВРС-24 състав, се установява, че
същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството
му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 19.06.2019 г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед № 4729/20.06.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника "Л.Д." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Заявителя "С." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 9 585,68 лв., представляваща
неплатена цена по договор за търговска продажба на стоки, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 468,54 лв.,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от деня на
предаване на стоките до 16.06.2019г., както следва: 1./ по фактура №
**********/11.12.2017г. в размер на 8 018, 05 лв., цялата в размер на 10 252,
09 лв. и обезщетение за забава от 1 231, 66 лв. за времето от 11.12.2017г. до
16.06.2019г.; 2./ по фактура № **********/20.12.2017г. в размер на 565, 22 лв.,
цялата в размер на 10 252, 09 лв. и обезщетение за забава от 85, 41 лв. за
времето от 20.12.2017г. до 16.06.2019г.; 3./ по фактура №
**********/20.12.2017г. в размер на 1 002, 41 лв., цялата в размер на 10 252,
09 лв. и обезщетение за забава от 151, 47 лв. за времето от 20.12.2017г. до
16.06.2019г. и направените по делото разноски възлизаща на 1 221,08 лв., от
които 221, 08 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение от 1 000 лв.
Посочено е , че вземането произтича
от следните обстоятелства: неизплатено парично задължение по договор за
търговска продажба на стоки.
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената
в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за
постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства
за заведената искова молба по ч.гр.д. № 9507/2019г. на ВРС-24 състав. Вследствие на
изложеното и при наличието на идентитет между
претендираните вземания в заповедното и исковото производство, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно
учредено.
С оглед на
гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от предявената
искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно обстоятелството за наличието
на сключен неформален договор за доставки на стоки , което се подкрепя от
приобщените към доказателствения материал процесни фактури, които не са
оспорени от ответната страна в производството по делото.
Приобщени към доказателствения материал са Фактура №
**********/11.12.2017 г. на стойност 10252,09 лв. , Фактура №
**********/20.12.2017 г. на стойност 565,22 лв.
и Фактура № **********/20.12.2017 г. на стойност 1002,41 лв. за доставка
на стоки – дървесен ПВЦ кант и ПДЧ кроношпан , с доставчик ищцовото дружество "С."
ЕООД и с получател ответното дружество "Л.Д." ЕООД , във всяка от
които е положен подписът на представляващия ответното дружество Соня Димитрова
за получаване на доставените стоки. Представени са пътни листи за извършен
автомобилен превоз по повод доставката на процесните стоки.
Прието
по делото е представеното от ищцовата страна Извънсъдебно споразумение от
27.08.2018г., което не се оспорва от ответното дружество, от което е видно, че
ответното дружество се задължава да изплати сумата в общ размер от 15878,52
лв., представляваща дължима сума за неизплатена главница и лихва, основана на търговска доставка на стоки и
услуги, по пет фактури, сред които и
процесните фактури , платима на шест
равни месечни вноски след подписване на споразумението.
Видно
от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приетата съдебно-счетоводна експертиза
, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено , след извършеното плащане от страна на ответнике на
три вноски от по 2 646,42 лв. и една вноска от по 1 000 лв., дължимият остатък
по процесните главници е в общ размер от 9286,53 лв., от които , както следва:
по фактура : 61667/11.12.1017г.-7718.90 лв., по фактура № 61792/20.12.2017г.-
565.22 лв. и по фактура № 61793/20.12.2017г. - 1002.41 лв. Последното извършено
плащане в размер на 1000,00 лв. е от 01.01.2019г. Съгласно заключението
дължимата лихва за забава по процесните фактури е в общ размер от 1380,68лв. ,
като вещото лице е съобразило извършените плащания от страна на ответното
дружество и договорките между страните , съгласно сключеното между тях
споразумение от 27.08.2018г.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване , както следва: учредено по нейна
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното
вземане в нейна полза по основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по доставка на стоки; размера на задълженията на ответника;
настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за
мораторна лихва.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане стойността на предоставените услуги.
Видно от обективираните в исковата молба и в отговора
твърдения на страните по делото, както и от съвкупния доказателствен материал ,
между същите не е спорно наличието на сключен неформален договор за извършване
на търговски доставки на стоки. Ответното дружество не оспорва обстоятелството
относно осъщественото извършване на процесните доставки от страна на ищцовото
дружество на дължимите стоки. Горното се подкрепя от приобщените към
доказателствения материал процесни фактури, в които е положен подписът на
управителя на ответното дружество , с което е удостоверил получаването на
стоките, както и от сключеното извънсъдебно споразумение между страните от
27.08.2018г. , в който ответникът признава същите, които не са оспорени от
ответната страна в производството. Вследствие на изложеното , съдът намира за
установено съществуването на сключен неформален договор за извършване на търговски
доставки на процесните стоки.
Видно от изводите на вещото лице , обективирани в
приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза , която съдът кредитира изцяло , дължимият
остатък по процесните главници е в общ размер от 9286,53 лв., а дължимата лихва за забава по процесните
фактури е в общ размер от 1380,68лв. , като вещото лице е съобразило
извършените плащания от страна на ответното дружество и договорките между
страните , съгласно сключеното между тях споразумение от 27.08.2018г.
Последното извършено плащане от страна на ответника е на 10.01.2019г., т.е. към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.06.2019г.,
дължимата главница е в общ размер от 9286,53 лв. , а дължимата лихва за забава
по процесните фактури е в общ размер от 1380,68лв.
Ответникът в производството не е представил доказателства
за изплащане на сумите по процесните фактури,
поради което съдът формира извод, че с оглед доказаното основание на
предявената искова претенция, същата се явява основателна, но само в размерите,
посочени от вещото лице - главница - в
общ размер от 9286,53 лв. и лихва за забава - в общ размер от 1380,68лв.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е
провело успешно доказване за дължимост на сумата за главница, начислени по
процесните фактури, в общ размер от
9286,53 лв. и за лихва за забава в общ размер от 1380,68лв., поради което
исковете следва да бъдат уважен в този размер и отхвърлени за разликата до
пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
в настоящото и в заповедното производство разноски , съразмерно на уважената
част от исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. Предвид
изложеното ответното дружество следва да заплати сумата в размер на 1419,58 лв., представляваща извършените от ищеца разноски
в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство. С оглед изложеното
, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ
размер от 1178,33 лв. , съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "С." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна
и ответника "Л.Д." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 9286,53 лв., представляваща главница
за неплатена цена по договор за търговска продажба на стоки, за което са
издадени фактура № **********/11.12.2017г. , фактура № **********/20.12.2017г.
и фактура № **********/20.12.2017г.;
- сумата от 1380,68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на предаване
на стоките до 16.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4729/20.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9507/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна-24 състав, на основание чл.422 от ГПК , като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 9585,68лв. и иска за обезщетение за забава за разликата над присъдения до пълния претендиран размер от 1468,54 лв.
ОСЪЖДА "Л.Д."
ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на "С." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 1419,58лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата в размер на 1178,33 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.
№ 9507/2019г. на Районен съд-гр.Варна-24 състав, съразмерно на уважената част
от исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: