Определение по дело №2242/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 259
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620102242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Лом, 13.01.2020г.

 

             Ломският районен съд, първи състав,  в закрито съдебно заседание на тринадесети януари,  две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА МИРОНОВА

 

             след като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2242/2018 год. по описа на съда и Решение № МН-271-19671/2019 от 01.10.2019 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, намери за установено следното :

           Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 СК от И.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Др. Ц., МАК,  срещу Й.П.Г.,   ЕГН **********,*** за развод.

В хода на производството е установено, че ответникът е поставен под пълно запрещение, а определеният му настойник – неговата майка е починала, като до приключване на съдебното дирене нов настойник не е определен от органа по настойничество и попечителство.

При установената хипотеза на необходимост от процесуално представителство е отправено искане до АС на МАК за определяне на адвокат, който да осъществи процесуално представителство на ответника по делото.

С определения съответно  от 19.03.2019 год. и  29.03.2019 год., постановени в закрито съдебно заседание, съдът е допуснал правна помощ на ответника при условията на чл. 23, ал. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ и е назначил за особен представител определеният с писмо, изх. № 151/25.03.2019 год. на АС гр. Монтана, адв. Н.Н.Л.,  МАК, вписана в Националния регистър за правна помощ под № 7190.

             Делото е приключило с влязло  на 28.08.2019 год. в сила решение, с което е допуснат разводът.

             Видно от Решение№ МН-271-19671/2019 от 01.10.2019 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за предоставената от  особения представител адв. Н.Л., МАК, правна помощ на Й.П.Г.,   ЕГН **********,*** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/ – на осн. чл. 23, т.2, алт.2  от Наредбата за заплащане на правната помощ, а по гр.д. № 2242/2018 г. по описа на РС гр. Лом е определено и изплатено възнаграждение, в размер на 300 лв. /триста лева/.

Моли се съда, на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, вр. чл. 27а ЗПП, да бъдат присъдени разноските за адвоката, предоставил правната помощ в полза на НБПП.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. от Наредба за заплащането на правната помощ при процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, какъвто е настоящият случай, възнагражденията се изплащат след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството.

В същия нормативен акт са посочени условията и реда за заплащане на адвокатското възнаграждение, като според чл. 5 от същия, след предоставяне на правна помощ, както и при авансово искане за заплащане на правна помощ адвокатът изпраща отчет до адвокатски съвет по образец, утвърден от НБПП, който извършва проверка и заверява отчета на адвоката и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ.

Съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В настоящия случай искът срещу получилото правна помощ лице е уважен. Такава правна помощ му е предоставена обаче, като е прието, че то няма средства да я заплати сам.

В тези случаи изплатеното адвокатско възнаграждение не подлежи на присъждане и остава за сметка на НБПП, респ. – на държавата. В този смисъл Определение № 136/27.06.2016 по дело № 2039/2016 на ВКС, ГК, II г. о.

Обобщение на константната практика на ВКС сочи, че изплатеното адвокатско възнаграждение се дължи само в следните случаи - от ищеца, ако е допусната на ответника и искът е отхвърлен или се дължи от ответника, ако е допусната на ищеца и искът е уважен. Настоящият казус не е такъв.

С оглед изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на сторените съгласно Решение № МН-271-19671/2019 от 01.10.2019 год. на Председателя на Националното бюро за правна помощ разноски за оказана правна помощ на Й.П.Г.,   ЕГН **********,***, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д. № 2242/2018г. на РС Лом.

 

             Определението подлежи на обжалване пред ОС Монтана  с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ :