№ 1657
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д.а П.
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Д.а П. Гражданско дело № 20221100106776 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2а от ЗОДОВ - за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди /неимуществени/ от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при
или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Ищцата М. В. П. твърди, че по искане на ответника по ч.гр.д. № С-13/16г. на
СГС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на ответника срещу съпруга на
ищцата, срещу ищцата и срещу две търговски дружества, като са наложени запори
върху всички банкови сметки на ищцата и на нейния съпруг. в размер на 494
145,39лв. впоследствие ответникът е предявил иск срещу съпругът на ищцата
,срещу ищцата и двете търговски дружества с цена на иска 347 230,39лв. по който
иск е образувано гр.д.№ 12771/15г. на СГС. Малко след това обезпечението на иска
е отменено за разликата между обезпечения бъдещ иск и размера на предявения
иск. В хода на съдебното производство по гр.д.№ 12771/15г. на СГС настоящият
ответник е поискал съдът да допусне изменение на размера на предявения от него
иск. СГС е постановил решение, с което е отхвърлил иска на Комисията. САС е
потвърдил решението на СГС като го е отменил само частично по отношение на
съпруга на ищцата. ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното
1
решение. След приключване на делото обезпечителните мерки са отменени,
приключено е и изпълнителното дело. Ищцата твърди, че воденото срещу нея
производство по реда на ЗОПДНПИ производство й е причинило неимуществени
вреди, поради което претендира от ответника да й заплати обезщетение в размер на
50 000лв. Обосновава претенцията си с търпените притеснения от запорирането на
цялото имущество на семейството, със стрес, постоянен страх от отнемане на
имуществото й, със загуба на обичайния й начин на живот, загуба на време за
организиране на защитата й, с накърняване на доброто й име сред близки,
приятели и в обществото като цяло, влошено здравословното ми състояние, с
настъпило силно влошаване на психичното й състояние, съпроводено със силна
потиснатост, плачливост, безпокойство, безсъние, липса на апетит за хранене,
промени личността й до състояние на депресия и загуба на надежда и желание за
развитие, за работа и бизнес. Ищцата претендира заплащане на претендираната
главница от вреди, търпени в периода 8.07.2015г. – 27.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът КПКОНПИ оспорва предявения иск. Оспорва твърдение , че по
отношение на ищцата е постановен незаконосъобразен акт, като твърди, че законът
и процедурата по отношение на нея са били стриктно спазени. Оспорва
твърдението, че ищцата е търпяла вреди от воденото срещу нея производство по
реда на ЗОПДНПИ, оспорва твърдените вреди, като посочва, че по запорираните
сметки на ищцата и нейния съпруг не е имало запорирани наличности. Счита, че
ищцата вероятно е търпяла вреди от воденото срещу съпруга й наказателно
производство и търпяната от него ефективна присъда лишаване от свобода.
Оспорва твърденията за влошено здравословно състояние. Прави възражение и за
изтекла давност. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, евентуално като
погасен по давност.
Контролиращата страна намира претенцията на за неоснователна, при
евентуалност – оспорва размера на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното ат фактческа и правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени
при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Отговорността
2
на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния
правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е
обективна т. е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Не се спори между страните, и от представените писмени доказателства се
установява че на 08.07.2015г. с решение на КОНПИ /сега - КПКОНПИ/е
образувано производство за налагане на обезпечнтелни меркн на бъдещ иск срещу
три лица, в т.ч. и ищцата, М. В. П. в размер на 494 145.39 лв. Обезпечението е
допуснато и са наложенн обезпечителии мерки /запор на всички банкови сметки и
наличностите но банкови касети, открити в лицензирани банки на РБ/ на Р.П. и М.
П. и в размер на 494 145,39лв.
На 07.10.2015 г ., въз основа на мотивирано искане на Комисията е
образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество с цена
на иска 437 230, 39лв. срещу, същите лица, в т.ч. и ищцата, е образувано гр.д. No
12771/ 2015 г., го, 1-18 състав на СГС.
На 26.10.2015 г. с Определение от 26.10.2015 г. е отменено определението от
10.07.2015 г.. в частта, с което е допуснато обезпечение на исковете срещу Р.В.П. и
М. В. П. за разликата над 437 230. 30 лв. до 494 145. 39 лева.
На 28.04.2017 г. , въз основа на подадена от Комисията молба по чл.214 от
ГПК е допуснато изменение на цената на иска от 437 230, 30 лв. на 431 774, 96 лв.
С Решение № 4309/13.06.2019Г. по гр.д. № 12771/ 2015 г., на СГС, ГО, 1-18
състав, е отхвърлен иска срещу всички лица.
С Решение № 12019/ 24. 09. 2020 г. по гр. д. No 4568/ 2019 г. по описа на
Софийски апелативен съд, ГО, 8 - ми състав, е потвърдено Решението от
13.06.2019 г. по гр. д. No 12771/ 2015 г., го, 1-18 състав по описа на СГС, в частта, с
която искът за отнемане на незаконно придобито имущество от ищцата е
отхвърлен /отменено е в частта с която е отхвърлен предявеният от Комисията иск
за сумата от 1750 лв.. - паричната равностойност на придобити и отчуждени от Р.П.
през проверявания период от 15.05.2003г. до 15.05.2013г. дружествени дялове от
капитала на „П.И П. продакшън“ ООД/
Решението на Софийски апелативен съд е влязло в сила на 10.05.2021г., като
с Определение № 2471 от 20.09.2021 г. по ч. гр.д. № 20211100110581 на Софийски
градски съд са отменени и наложените обезпечителни мерки.
Съобразно предоставените на КПКОНПИ правомощия, същата е длъжна не
само да извърши проверка на имуществото на лицето и свързаните с него правни
субекти, правното основание за придобИ.ето му, неговата стойност и
3
трансформации, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но
проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на
произхода на имуществото и начина на придобИ.ето му, както и събира относими
доказателства, които наред с това следва да установяват и връзката му с
установеното престъпление /ТР 7/2013 в тази връзка/. При липса на достатъчно
доказателства в този смисъл или поради неизвършването на обективна преценка от
съответния орган, депозирането на мотивирано искане за отнемане на имущество,
съпроводено с депозиране на молба за допускане на обезпечение на иск без
наличие на съответните предпоставки респ. бездействие в продължителен период
от време да се извърши такава обективна преценка се явява според настоящия
съдебен състав незаконосъобразно действие, което обуславя наличието на първата
предпоставка от фактическия състав.
Следствие на воденото срещу ищцата съдебно производство с оглед
отнемане на имущество от престъпна дейност тя е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания. За да обоснове този извод,
настоящият съдебен състав съобрази съдебната практика, според която макар и с
неимуществен характер претендираните вреди следва да се установят чрез
обективирани психични преживявания - дали чрез възприятия на други лица на
определено конкретно състояние на ищеца, дали чрез увредено здравословно
състояние и др. / решение 62/27.02.2012 г. по гр. д. № 1065/2011 г. на Трето ГО на
ВКС/, каквито доказателства бяха ангажирани по делото /така показанията на
свидетелите Е.П. и Б.Н./. Необходимо е да се посочи и това, че фактът на
незаконното обвинение сам по себе си е достатъчен да индицира претърпени
вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството и наличие на отрицателни
изживявания за периода на производството / в този смисъл решение 427/16.06.2010
г. по гр. д. № 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС/ Тази практика касае наказателно преследване
на лицето / в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ/, но същата е приложима на общо
основание и в рамките на искове срещу КПКОНПИ. Нещо повече, следва да се
държи сметка, че за разлика от наказателното производство, в което действа
презумпцията за невиновност респ. тежестта на доказване е изцяло на
прокуратурата, то в производствата по искане на КПКОНПИ, проверяваното лице
само следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи
права /законен източник за придобИ.е на имуществото, стойност на същото,
сторени разходи, сключени договори респ. да оборва презумпцията за принос на
съпруга при придобИ.е на имуществото, а когато не е установен законен източник
4
за придобИ.е на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и
доходите/. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че предмет на самото
производство е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края
на изследвания период, който е значителен. Освен това в това производство
обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и следва да се
съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в това производство
изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при
организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в
наказателното производство /така определение 661/01.10.2020 г. на Трето ГО на
ВКС по гр. д. № 1610/2020 г./.
Следва да бъде съобразено и това, че отнемане на имущество на трети лица
не почива върху предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели
да се предотврати неоснователното им обогатяване. Затова налагане на
обезпечителни мерки срещу имущество на тези трети лица не може да доведе до
обществено неодобрение и морален укор спрямо тях, а обичайно им причинява
дискомфорт и неудобство, тъй като не могат свободно да се разпореждат с
имуществото си, могат да предизвикат безпокойството на лицата, че ще изгубят
имуществото си и по този начин да допринесат за психическо разстройство.
Причинените от това неимуществени вреди обаче не могат да се сравняват като
интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно
производство, тъй като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява
публично и не е окончателен акт на отнемане на имуществото /решение
172/13.11.2020 г. по гр. дело № 2993/2019 г. на Трето ГО на ВКС/.
Поради това съдът намира, че по отношение на ищцата е настъпила
отрицателна промяна в стереотипа й на живот, бит, възможности и потенциал за
развитие. Поради това и втората предпоставка на фактическия състав на
разпоредбата е установен по делото.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма
абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти
при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че
в случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на
ищцата, периодът от време на производството.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в
периода на воденото срещу ищцата производство, същата е изпитвала стрес и
5
безпокойство, променила е коренно начина си на живот, не е разполагала със
средства дори за задоволяване на ежедневните нужди на семейството си,
необходимо било да взема заеми, които не била в състояние да връща. Според
свидетелите, същата е била в психологически срив, който продължава и по
настоящем, променили се както поведението й, така и физическото й състояние –
отслабнала драстично. При тези ангажирани от страните доказателства и
приложение на критериите, посочени по-горе, съдът намира, че предявеният иск е
основателен в пълния му размер от 50 000 лева. Този размер съдът намира за
достатъчен да овъзмезди търпените от ищцата негативни емоции поне в
минимален размер, независимо от това, че в настоящия процес не бе установена
пряка връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата понастоящем и
воденото срещу нея производство /така заключението на приетата по делото СМЕ/.
Искът е основателен в пълен размер, в който следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника за недължимост
на сумите поради погасяването им по давност.
Приложим за процесните вземания е 5-годишния давностен срок, съгласно
чл.110 от ЗЗД.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата (съответно - началният
момент на дължимостта на мораторната лихва) и началният момент на
погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи, изразили се
в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление (чл. 2, т. 2, хипотеза 1 /сега –
т. 3, хипотеза 1 ЗОДОВ). Това разрешение е възприето, съобразявайки принципа, че
ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Като
принципно е възприето и положението, че вземането за обезщетяване на вреди
възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или
бездействието на държавния орган, от който момент настъпва също и
изискуемостта на вземането, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Възражението за изтекла давност следва да се направи до
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК - ТР № 1/13 г.
ОСГТК като в настоящия случай възражението е направено в законоустановения
6
срок /в този смисъл са Решение № 232 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2175/2015
г.; Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014 г., III г. о., ГК;
Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г., I т. о., ТК; Решение по
т. д. № 323/10 г. на ВКС, първо т. о., Решение № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д №
475/2008 г.; Решение № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 1032/2007 г.,
постановено по ГПК (отм.).
Следователно началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от
влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска на Комисията срещу
ищцата, като се изхожда и от принципното положение, че вземането за
обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на
акта, действието или бездействието на държавния орган, от който момент настъпва
също и изискуемостта му.
Решението, постановено по гр. д. No 12771/ 2015 г., ГО, 1-18 състав по описа
на СГС, с което е отхвърлен предявеният срещу ищцата иск, е влязло в сила на
10.05.2021г. Броен от тогава, 5-годишният давностен срок изтича на 10.05.2026г. и
към датата на подаване на исковата молба по която е образувано настоящото дело -
27.06.2022г., давността не е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Предвид това, ответникът дължи разноски на ищцата в размер на 10 лв. –
заплатена ДТ. Други суми не се дължат предвид липсата на доказателства за
тяхното извършване, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. В приложения по
делото договор за правна защита и съдействие не е уговорен размер на
адвокатското възнаграждение, нито е посочено, че предоставената по делото
помощ е договорена като безвъзмездна, нито е направено искане в тази насока,
поради което не се присъжда адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи и сумата от 600 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за ВЛ. Сумата е платима по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света Неделя“ № 6, на основание чл. 2а от ЗОДОВ да
заплати на М. В. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „*******.
сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за периода 8.07.2015г.
– 27.06.2022г., претърпени в резултат на воденото срещу нея производство по гр.д.
№ 12771/ 2015 г., на СГС, ГО, 1-18 състав, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10.00 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света Неделя“ № 6, да заплати по сметна на Софийски
градски съд сумата от 600 лева – заплатено възнаграждение за ВЛ от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на контролираща страна
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8