Решение по дело №8252/2007 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  101 / 08.01.2010 г., Гр.Варна,

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  десети ноември  две хиляди и девета  година  в състав:

Районен съдия: Даниела П.

 

при участието на секретаря В.П.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8252 по опис на ВРС за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е  отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.97 от ГПК отм. Ищците Р.Л. ******** с ЕГН ********** и С.Х.Г. с ЕГН **********,*** претендират да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците И.М.П. с ЕГН ********** и А.П.П. с ЕГН ********** *** не са собственици на недвижим имот, находящ се  в гр. В., ж.к. ******, съставляващ ПИ № ** с площ 1300 кв.м., при граници: път, ПИ № ** , ПИ № ** и ПИ № **.

 За обосноваване наличието на правен интерес от водене на установителен иск против ответниците сочат, че са собственици на същия имот съгласно нот.акт № ** , том *, дело № * от * г. на нотариус при ВРС. Ответниците са собственици на съседния имот съставляващ ПИ № * .  Между страните е водено гр.д.№ * г. на ВРС, Х състав по предявен от ищците иск с пр.осн.чл.109, ал.2 от ЗС отм. /сега чл.109а ЗС/  за определяне границите между двата съседни имоти.  Ответникът е водил против ищците иск с пр.осн.чл.26 ЗЗД по гр.д.№ ** г. на ВРС, ХІV състав, който е отхвърлен с влязло в сила решение. През целия период от придобиването на имота и воденето на посочените по-горе дела ищците са стопанисвали имота си в качеството на негови собственици и са заплащали всички местни данъци и такси за него. През м.юли 2007 г. подали до общината молба за скица и установили, че ответниците се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собствения им  ПИ № ** в ж.к. „*”  по реда на чл.483 ГПК отм. Молят иска да бъде уважен, да бъде отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт, както и да им бъдат присъдени разноските за производството. 

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.М.Левон  поддържат иска и молят да бъде уважен.

Ответниците чрез процесуалния представител оспорват предявения иск като неоснователен. Ответникът твърди, че владее процесния имот необезпокоявано от 1977 г. до 1989 г. включително и към настоящия момент, сочи, че между страните са водени дела за определясне границата между имотите им – процесния ПИ № **  и имота на ответниците ПИ № **.

Приет е за съвместно разглеждане насрещния осъдителен иск на ответниците против ищците за заплащане на сумата от 17170 лева, представляваща стойността на извършени в процесния  имот подобрения, представляващи: увеличена площ – земя 500 кв.м. по 30 лева кв.м. – 15 000 лева; изкоп насип 60 кв.м. – 600 лева; хумус – товарене доставка и разстилане 45 куб.м. – 1350 лева; трайни насаждения 20 броя – люляк /декоративно дърво/ - 1 брой на стойност 20 лева, праскови – 1 брой  на стойност 30 лева, мушмули – 2 брой на стойност 50 лева, ябълки – 4 брой на стойност 100 лева, вишна – 1 брой на стойност 20 лева, череша – 1 брой на стойност 20 лева, орехи – 2 броя на стойност 60 лева, дюли – 1 брой на стойност 20 лева, сливи – 4 броя на стойност 100 лева, кайсия – 1 брой на стойност 30 лева, благороден лешник – 2 броя на стойност 50 лева;  ограда ст. мрежа – 12 м. с които се е увеличила стойността на имота.

Ищците оспорват насрещния иск като твърдят, че от датата на придобиване на имота чрез продажба – ** г. са влезли във владение на същия и към настоящия момент го владеят. Оспорват твърденията в насрещната молба ответниците да са извършвали подобрения в имота им. Сочат също така, че насрещния иск е погасен по давност. 

Съдът след преценка събраните по делото доказателства, доводите на страните и по свое убеждение съгласно разпоредбата на чл. 188 от ГПК отм. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           По иска на ищците с оглед характера на предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответниците е да установят правото си на собственост за процесния имот. Предвид, че същите са представили като титул за собственост констативен нотариален акт за признаване на права по реда на чл.483 ГПК отм. в нотариално производство и при направени оспорвания от насрещната страна, ответниците  следва да установят в инициираното против тях исково производство правата си на заявеното основание. 

По насрещния иск на ответниците с пр.осн.чл.72 ЗС в тяхна тежест е  да установят  че са извършили в процесния имот описаните в молбата след уточненията  подобрения, както и да ангажират доказателства  за права по чл.72, ал.2  ЗС, а именно че са извършили същите подобрения в  качеството на добросъвестни владелци на имота.

По възражението на ответника за недопустимост на производството по иска с пр.осн.чл.97 ГПК отм., съдът намира следното:

Предвид твърденията в исковата молба и доколкото и двете страни разполагат с титул за собственост, съдът намира, че  ищците имат правен интерес да бъдат отречени правата на ответниците за същия имот. В случай, че ищците предявят положителен установителен иск, то евентуално позитивното за тях решение не би довело до целения от тях резултат, който е да бъдат отречени правата на ответниците за имота за който  ищците разполагат с титул за собственост и са придобили чрез възмездна сделка. Обстоятелството, че  и ответниците разполагат с документ за собственост  и записа в плана за имота на тяхно име  водят до извода, че единствено отрицателния установителен иск е  адекватната форма на защита на правата на ищците в конкретния случай  и постигане на целения от тях резултат, който е  отричане правата на ответниците за притежавания от тях имот.  С оглед горното съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск против ответниците, поради което и възражението на последните в тази връзка е неоснователно.

По основателността на иска: Ответниците се легитимират като собственици на имота по давност, като твърдят, че владеят същия от 1977 г. В същото време са събрани доказателства и се твърди в първото съдебно заседание от ответника че между страните са водени дела включително и за определяне границата между имотите им – ПИ № ** и ПИ № ** .  Изискана е нотариалната преписка от нотариус Ганчев  за снабдяване на ответниците с документ за собственост. Доколкото ищците не са участвали в нотариалното производство и при оспорване правата на ответниците, последните с оглед тежестта на доказване която носят следва да  установят в исковото производство правата си за същия имот, след като са ангажирали доказателства пред нотариуса за същите и въз основа на тях са признати за собственици. 

 По направеното оспорване от ответникът П. е допуснато провеждането на съдебно-почеркова експертиза.  От заключението на същата, прието и приложено като доказателство по делото,  прието от съда като компетентно дадено, оспорено от ответника П. се  установява, че подписа срещу № * в протокол за доброволна делба от 11.11.1977 г. е на ответника И.П.П.. С  влязло в сила решение по в.гр.д. № 448/92 г. на ВОС с което е отменено решението на ВРС по гр.д.№ 588/91 г., Х състав  е определена граница между имота на С. и Р. Г. пл.№ * и имота на И. *** и двата по плана на ж.к. „**” гр.В. по съществуващата граница между имотите, обозначена с прекъсната линия по скицата на в.л. Вучков, приложена по делото. 

Ответниците твърдят, че владеят имота на правно основание, а именно че са придобили собствеността чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност,  като сочат за начален момент 1977 г.  Основателността на соченото по възражението придобивно основание се определя от наличието на следните предпоставки – необезпокоявано осъществяване на фактическа  власт в определено от закона време и намерение за своене. В настоящия случай и доколкото  ответниците по установителния иск  сочат   начален момент на започнатото от тях владение преди придобиването на имота от ищците чрез възмездна сделка, съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали са осъществявали фактическа власт от 1977 г.  до 1987 г. когато ищците са придобили имота с договор за продажба, обективиран в нот.акт № ** г. Релевантен се явява периода от 20.11.1987 г. към датата на подаване на молбата. 

Съгласно разпоредбата на чл.70 от ЗС владелеца е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателя му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена.  Видно от ангажираните от ищците доказателства между страните е разгледан  съдебен спор по молба на ищците Г. за определяне границата между имотите им – процесния, собственост на ищците и съседния ПИ № **, собственост на ответниците и същия е приключил с влязло в сила решение по в.гр.д.№ ** г. на ВОС. При това положение се извежда извод, че ответниците не само че не са добросъвестни владелци, а още по-малко  същите да са осъществявали  каквато и да е  фактическа власт върху имота изобщо. Съдът не кредитира показанията на водените от ответниците свидетели, тъй като същите са противоречиви на останалите събрани  писменни доказателства. Всички събрани в производството доказателства водят до извод за недоказаност на възраженията и неоснователност на същите. От същите  се опровергават по категоричен начин възраженията на ответниците,  както и се опровергават събраните  гласните доказателства за осъществявано от тях  несмущавано и непрекъснато владение  по отношение на процесния имот като техен  в периода от 20.11.1987 г. и към настоящия момент. 

 Освен това е налице противоречие в самите възражения на ответниците и твърденията в насрещната молба като от една страна се твърди, че отрицателния установителен иск е недопустим, тъй като ищците владеят имота, а от друга страна се твърди, че ответниците владеят същия имот от 1977 г. и към настоящия момент, преди ищците да придобият същия чрез възмездна сделка. 

 Предвид изложеното с оглед тежестта на доказване която носят ответниците, същите не са установили по пътя на главно и пълно доказване да са носители на правото на собственост  за процесня имот на заявеното основание. 

По насрещната молба:  Ответниците твърдят, че са добросъвестни владелци, извършили подобрения в чужд имот. В  тежест на ищците е да оборят  законовата презумпция на чл.70, ал.2 ЗС. От изложеното по-горе се установява, че ответниците и ищци по насрещната молба нямат качеството на  владелци на ПИ № **,  тъй като е установено от събраните в производството доказателства, че между страните са водени съдебни спорове във връзка с границата на имотите им, които са съседни, следователно същите не са осъществявали фактическа власт върху  процесния имот.  

От заключението на СТЕ,  неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено се установява, че на място не могат да бъдат измерени и установени извършените земни работи, посочени като подобрения в молбата на ответниците, поради което вещото лице дава заключение за тяхната стойност на база на посочените данни в молбата и определя същата за увеличена площ от 500 кв.м. на стойност 14 773 лева, взаимствен изкоп – насип, транспорт и подравняване 60 куб.м. на стойност 600 лева, хумус, товарене, транспорт и разстилане – 45 куб.м. на стойност 900 лева,  ограда – 100 лева, трайни насаждения – праскови 1 брой на  20 години на стойност 17.17 лева, мушмули 2 броя на 14 години на стойност 52.50 лева, ябълки 4 броя на 16 години, на стойност 90.40 лева, вишна 1 брой на 20 години без пазарна стойност поради лошо състояние, череша 1 брой на 20 години на стойност 76.51 лева, орех 1 брой на 30 години на стойност 118.33 лева, орех 1 брой на 20 години на стойност 124.77 лева,  дюля 1 брой на 14 години на стойност 26.25 лева, сливи 4 броя на 15 години на стойност 115.64 лева, кайсия 1 брой на 18 години на стойност 12.48 лева, лешник хр. 2 броя на 15 години на стойност 23.50 лева, люляк 1 брой на 25 години на стойност 6.20 лева. Оценката на всички насаждения е в размер на 663.75 лева, а стойността на всички подобрения в имота, описани в уточняващата молба на ответниците  е 17 037 лева.

От събраните в производството гласни доказателства не се установи момента на извършване на всяко от посочените от ответниците подобрения, както и  не се установи същите да са   извършени именно от ответниците. Не се установи също така  дали подобренията са извършени след като ищците са придобили процесния имот  през 1987 г. или преди това, поради което и неустановена е пасивната легитимация по иска.  Ищците не дължат на ответниците стойността на подобренията, тъй като  не е установено от кои лица са извършени същите, кога са извършени, както и се установи, че ответниците нямат качеството  на владелци на процесния имот въобще, следователно същите не могат да се ползват от правата на  по чл.72 или на чл.74 от ЗС.

Предвид крайния извод на съда за основателност на иска с пр.осн.чл.97 от ГПК отм.  същият следва да се уважи, а доколкото събраните доказателства водят до извод за неоснователност на насрещната молба същата следва да се отхвърли. На осн.чл.431, ал.2 ГПК отм. издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт следва да се отмени като правна последица от уважаването на установителния иск.

 С оглед изхода от спора и при наличие на  искане за присъждане на разноски претенцията на ищеца с правно основание чл. 64 от ГПК е допустима, а предвид представените доказателства за действително извършен разход се явява и основателна за сумата в размер на 393.44 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ответниците И.М.П. с ЕГН ********** и А.П.П. с ЕГН **********,***, че същите  не са собственици на недвижим имот, находящ се  в гр.В., ж.к. ***, съставляващ ПИ № ** с площ ** кв.м., при граници: път, ПИ № **, ПИ № **и ПИ № ** по предявения установителен иск от Р.Л. ******** с ЕГН ********** и С.Х.Г. с ЕГН **********,***, на осн.чл.97 ГПК отм.

 

ОТМЕНЯВА нот.акт № *, том **, дело № *г., вписан във вх.рег.№ * от * г. на Служба по вписвания Варна, издаден от нотариус Ал.Г. с район на действие района на ВРС  с който И.М.П. с ЕГН ********** и А.П.П. с ЕГН ********** са признати за собственици  на ПИ № * в гр.В., ж.к. ***, местност „***” с площ 1300 кв.м., при граници: път, ПИ № ** и ПИ № **, на осн.чл.431, ал.от ГПК отм.

 

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.П. с ЕГН ********** и А.П.П. с ЕГН ********** *** насрещен иск против Р.Л. ******** с ЕГН ********** и С.Х.Г. с ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 17 170 лева, представляваща стойнстта на извършени в  ПИ № ** с площ ** кв.м., ж.к.”**” на гр.В., при граници: път, ПИ № ****** подобрения, представляващи:   увеличена площ – земя 500 кв.м. по 30 лева кв.м. – 15 000 лева; изкоп насип 60 кв.м. – 600 лева; хумус – товарене доставка и разстилане 45 куб.м. – 1350 лева; трайни насаждения 20 броя – люляк /декоративно дърво/ - 1 брой на стойност 20 лева, праскови – 1 брой  на стойност 30 лева, мушмули – 2 брой на стойност 50 лева, ябълки – 4 брой на стойност 100 лева, вишна – 1 брой на стойност 20 лева, череша – 1 брой на стойност 20 лева, орехи – 2 броя на стойност 60 лева, дюли – 1 брой на стойност 20 лева, сливи – 4 броя на стойност 100 лева, кайсия – 1 брой на стойност 30 лева, благороден лешник – 2 броя на стойност 50 лева;  ограда ст. мрежа – 12 м.  вследствие на които се е увеличила стойността на имота,   на осн.чл.72 от ЗС

 

 

         ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН ********** и А.П.П. с ЕГН **********,*** иск да заплатят на  Р.Л. ******** с ЕГН ********** и С.Х.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 393.44 лева, представляваща разноски за производството,  на осн.чл.64 ГПК отм.

 

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ВОС в 14 - дневен срок от връчване на съобщението до страните.

 

 

                                                  Районен съдия: