РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Попово, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100751 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********. със седалище и адрес
на управление гр. София. Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Х.ва
Юргакиева, чрез юрисконсулт И. Н. СРЕЩУ: Д. Р. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес
община Л., с. Т., ул. Д. № .
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2015г. бил сключен договор за цесия между
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“
ЕАД) и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД (с предишно наименование
„СВЕА Файнанс България“ ЕООД), по силата на който вземането, произтичащо от Договор
за банков кредит № 53328/23.05.2008г., ведно с Анекси, сключени между „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД) и Д. Р. С., било
прехвърлено в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД (с предишно
наименование „СВЕА Файнанс България“ ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 03.10.2016г. било подписано Приложение № 1/03.10.2016г. към сключения на
03.10.2016г. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД (с предишно наименование „СВЕА Файнанс
България“ ЕООД и “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по силата на което
вземането, произтичащо от Договор за банков кредит № 53328/23.05.2008 г., ведно с Анекси,
сключени между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование
„Райфайзенбанк България“ ЕАД) и Д. Р. С., било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви.
Твърди се, че на длъжника било изпратено уведомително писмо за станалата
продажба на вземането, но същото се върнало в цялост като неполучено.
Твърди се, че процесното вземане произтичало от сключен на 23.05.2008г. Договор за
банков кредит с № 53328 между Банката и ЕТ „.“ ЕТ, „К., Л. Н. К. и Д. Р. С., съгласно който
Банката предоставила кредит в размер на 30 450.00 лв., за общо ползване, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до
1
20.05.2015г., на 83 равни месечни вноски, всяка в размер на 363,00лв., без последната
вноска, която била изравнителна и била в размер на 321,00 лв.
За сключения Договор се дължала еднократна комисионна за управление и обработка
в размер на 3% . Уговорена била и възнаградителната лихва, а в случай на просрочие, се
дължала и лихва за просрочие, начислена върху просрочената сума за периода на
просрочието.
Съгласно договора първата погасителна вноска била дължима на 20.06.2008г., а
последната на 20.05.2015г.
Твърди се, че на 09.06.2009г. и 28.01.2010г. между страните били подписани два
анекса, с които бил изменен крайният срок на договора за кредит.
Предвид изложеното, се моли за решение, по силата на което да бъде признато за
установено спрямо ответника, че като солидарен длъжник дължи на ищеца суми,
произтичащи от Договор за банков кредит №53328/23.05.2008г., за които е издадена Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №562/2011г. на РС-Попово,
включваща сумата от 23 053 лв. - главница, сумата от 2099.07 лв. - договорна лихва за
периода от 06.12.2010г. до 28.07.2011г., сумата 351.71лв.-обезщетение за забава за периода от
05.01.2011г. до 07.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се деловодни разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
процесуалния представител на ответника, в който се изразява становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск.
Релевират се доводи, че двата договора за цесия не били обявени на длъжника, респ.
не били доведени до знанието му, поради което не можели да породят правни действия
спрямо него. Прави се възражение за редовността на връчването на уведомлението с ИМ,
тъй като ищеца не разполагал с учредена представителна власт от цедента за извършване на
това действие и то не пораждало целеното правно действие.
Отделно от това първата цесия от 10.09.2015г. също не била доведена до знанието на
ответника и не пораждала правно действие. Уведомленията не били извършени от цедента,
или от изрично упълномощен представител.
Твърди се, че клаузите в процесния договор за потребителски кредит били нищожни
и не пораждали правно действие, на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 9,
т.10, т.12 и 20 във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
Възразява се, че процесния кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, и това
обстоятелство не било обявено надлежно на длъжниците по договора за потребителски
кредит. Щом кредиторът не бил обявил на длъжника предсрочна изискуемост на банковия
кредит преди подаване на заявлението, то вземането не било изискуемо.
По делото не били представени доказателства за направено нито от банката -
кредитодател, нито от ищеца и връчено на ответника - солидарен длъжник по договора за
кредит волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на
заповедното производство. След като предсрочната изискуемост на кредита не била
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
предявеният установителен иск бил неоснователен.
Със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за
потребителски кредит и лихва за забава се претендирали в общ размер въз основа на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът оспорва изцяло договора за цесия, като твърди, че за ищеца не било
налице вземане от ответника, по силата на същия. Въпреки, че по делото бил представен
част от договор, по който ответника бил страна, то от останалия доказателствен материал не
можело да се направи извод, че точно твърдяното от ищеца вземане му било прехвърлено.
Размерът на вземането бил елемент от фактическия състав на договора за цесия и след като
той не бил установен, ищецът не можел да претендира сума, легитимирайки се като титуляр
на неизвестно по размер вземане.
Прави се и възражение и за настъпила погасителна давност досежно вземането,
предмет на настоящото производство, като твърди, че ПДИ от ЧСИ била връчен на
ответника на 09.09.2022г..
2
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на
предявените претенции.
Моли се за уважаване на исковете.
Ответникът, редовно призован се представлява от адв. С. В., която оспорва
предявения иск и пледира за неговото отхвърляне. Представя подробни писмени бележки.
Претендират се разнсоки.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД във вр.
чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД:
По допустимостта на иска:
За да бъде даден отговор на въпроса дали искът е допустим, следва да се изследва
дали заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, тъй като, ако заповедта е влязла в
сила, длъжникът няма правото да оспорва задължението си, а кредиторът няма интерес да
предявява установителен иск. Законът ясно разграничава двете хипотези, като предвижда, че
ако длъжникът подаде възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения срок, той оспорва
задължението си и тогава заповедта за изпълнение не придобива сила на пресъдено нещо. В
този случай, кредиторът има задължение в едномесечен срок да предяви установителен иск,
за претендираното вземане. Именно този процесуален ред гарантира правото на длъжника да
оспори претенцията, а на кредитора – да докаже нейното съществуване.
В конкретния случай, заповедта за незабавно изпълнение е била издадена през 2011
година по заявление на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, която впоследствие е
прехвърлила вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за
цесия от 2016 година. Проблемът, който се поставя, е дали тази заповед е била надлежно
връчена на длъжника. Установено е по делото, че през 2011 година ЧСИ е направил опит да
връчи поканата за доброволно изпълнение на длъжницата, но тя не е била открита на адреса.
Вместо да приложи предвидените в закона процедури за редовно връчване, ЧСИ е прекратил
опитите си и не е предприел действия по чл. 47 от ГПК, които включват залепване на
уведомление и назначаване на особен представител, ако длъжникът не бъде открит. Тези
пропуски водят до извода, че заповедта за изпълнение не е била редовно връчена през 2011
година и съответно срокът за подаване на възражение не е започнал да тече тогава.
Фактът, че срещу длъжницата са били предприети изпълнителни действия през
следващите години, не може да бъде основание да се приеме, че тя е знаела за заповедта и че
срокът за възражение е започнал да тече от този момент. Съдебната практика приема, че
срокът за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК започва да тече от момента на
редовното връчване на заповедта, а не от момента, в който длъжникът узнае за
съществуването на изпълнителното производство срещу него. В случая, длъжницата е
узнала за заповедта едва през 2022 година, когато чрез своя пълномощник е поискала да й
бъде връчена покана за доброволно изпълнение. ЧСИ е изпълнил това искане и на
13.09.2022г. заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са й
били връчени по реда на ГПК. На следващия ден, 14.09.2022 година, длъжницата е подала
възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорила задължението.
Това възражение е направено в законоустановения срок, което означава, че заповедта за
незабавно изпълнение не е влязла в сила.
След като заповедният съд е бил надлежно сезиран с възражение, той е дал указания на
кредитора да предяви установителен иск в едномесечен срок. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е изпълнило това указание и е предявило иск в рамките на срока по чл. 415
от ГПК. Следователно, искът е предявен надлежно, в срок и при наличието на правен
интерес.
По основателността на иска:
Предмет на иска с по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД във
3
вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД е установяване вземането на кредитора, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да
докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Няма спор по делото, че на 19.03.2008 г. в гр. Попово между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и „Л. - Д.Г. ЕТ, в качеството на кредитополучател, „К.“ ООД, Л.Н. К.и Д. Р.
С., последните трима в качеството на солидарни длъжници, е сключен договор за банков
кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
30450,00 лв., предназначен за оборотни средства.
Съгласно договора усвояването на кредита е извършено еднократно, като цялата сума
е отпусната по сметка BG48RZBB91551081338815 при Райфайзенбанк (България) ЕАД, като
крайният срок на погасяване на кредита е 20.05.2015 г. Договорената лихва е съставена от
стойността на банковия ресурс за BGN плюс 7,00 пункта надбавка годишно, а при забава
наказателната лихва е в размер на стойността на банковия ресурс за BGN плюс 20,00 пункта
надбавка годишно. Кредитополучателят се е задължил да заплати на банката комисиона за
управление и обработка в размер на 3% от сумата на кредита, платима еднократно при
усвояване. Погасяването на кредита е предвидено да се извърши на 83 месечни вноски по
363,00 лв., считано от 20.06.2008 г. до 20.04.2015 г., като последната изравнителна вноска на
20.05.2015 г. е в размер на 321,00 лв.
Между страните е подписан Анекс №1 от 09.06.2009 г., представляващ изменение и
допълнение към Договор за банков кредит № 53328/23.05.2008 г., и целящ предоговаряне на
условията по кредита, включително промяна на крайния срок за погасяване, нов погасителен
план и изменение на условията за определяне на лихвата.
Основните изменения са, че страните приемат ,че остатъкът от кредита към датата на
анекса е в размер на 26 094,00 лв., крайният срок за погасяване на кредита се удължава до
05.06.2015 г., погасителният план се изменя, като главницата ще се изплаща чрез 71 равни
месечни вноски от 363,00 лв., започвайки от 05.07.2009 г., а последната изравнителна вноска
ще бъде 321,00 лв., дължима на 05.06.2015 г. Всички вноски ще се дължат на 5-то число от
всеки месец.
В последствие е подписан и Анекс №2 от 28.01.2010 г., целящ ново преструктуриране
на задължението, като страните по него са се съгласили, че задължението към момента на
подписване на анекса е в общ размер на 23 914.80 лв., от които: 23 553,00 лв. главница,
361,80 лв. начислена редовна и наказателна лихва за периода 05.01.2010 г. – 27.01.2010 г.
Приет е нов погасителен план, по силата на който в даден 6 месеца гратисен период
(от 05.02.2010 г. до 05.07.2010 г.), през който не се дължат плащания по главницата ;
Уговорени са 6 месечни вноски по 100,00 лв., считано от 05.08.2010 г., 64 месечни вноски по
353,00 лв., считано от 05.02.2011 г. и последна изравнителна вноска от 361,00 лв. на
05.06.2016 г.
Поради преустановяване на плащанията по кредита, позовавайки се на автоматично
настъпила предсрочна изискуемост, Банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД (понастоящем
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД) е подала заявление по чл. 417 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 562/2011 г. по описа на Районен съд Попово. В това производство е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 666/16.09.2011 г., с която е разпоредено
Длъжниците ЕТ „Л.н”, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. П., ул. М. М. №,
представлявано от Д. С.Г., ЕГН **********, „К.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. Р. бл., ет., ап. представлявано от Л.Н.К., ЕГН **********, Л.а.К.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. М. М. № и Д. Р. С., ЕГН ********** от с. Т., общ. Л., обл.
Разград, ул. Д. №, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на кредитора “РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, СУМАТА от 25 503,78 лв. представляваща общо задължение към
08.08.2011г. на кредитополучателя към кредитора по извлечение от счетоводната книга на
“Райфайзенбанк” ЕАД по Договор за банков кредит, от която сума просрочена главница в
размер на 23053,00 лв., просрочена редовна лихва за периода от 06.12.2010г. до 28.07.2011 г.
в размер на 2099,07лв., просрочена наказателна лихва за периода от 05.01.2011г. до
28.07.2011 г. в размер на 351,71лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 510,08 лв. представляващи
разноски за заплатена държавна такса по делото.
След издаването на Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по нея в
полза на банката е образувано изпълнително дело 20118730400194 по описа на ЧСИ Стойко
Аспарухов, с р-н на действие ОС – Търговище, преобразувано в последствие в ИД №
4
20169120400905 по описа на ЧСИ Георги Стоянов (рег. № 912) с р-н на действие ОС -
Разград.
В хода на изпълнителното производство по отношение на Д. Р. С. са били наложени
обезпечителни мерки запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки, както и
възбрана върху недвижимо имущество.
По данни от справката за плащания по изпълнителното дело, са извършвани частични
плащания, които са използвани за погасяване на част от главницата, лихвите и разноските по
изпълнението, включително такси на ЧСИ.
На 10.09.2015г. е сключен договор за цесия между РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД като първоначален кредитор и „Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД (
с предишно наименование „СВЕА Файнанс България“), като нов кредитор, по силата на
който банката прехвърля цялото си вземане срещу длъжниците по договора за кредит,
включително главницата, дължимите лихви, таксите и разноските, свързани с кредита, както
и всички права и привилегии, произтичащи от договора за банков кредит. С прехвърлянето
на вземането Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД встъпва в правата на
банката по изпълнителното дело.
На 3.10.2016 година е сключен втори договор за цесия, с който Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД прехвърля придобитото вземане на Агенция за събиране на
вземания ЕАД, като новият кредитор придобива всички права и задължения, произтичащи
от договора за банков кредит.
С писмо с изходящ номер УПЦ-С-РФ-СФ-С/81338841701 от 23.02.2017 година
Агенция за събиране на вземания ЕАД изпраща уведомление до длъжницата, с което я
информира за настъпилото прехвърляне, но писмото е върнато като неполучено.
По делото не се спори относно размера на главницата и акцесорните вземания за
договорна лихва и лихва за забава.
Спорът е насочен към това дали Договорът за банков кредит е действителен, обявена
ли е надлежно предсрочната изискуемост на кредита, произвели ли са действие двете цесии
и погасени ли са процесните задължения по давност.
По първия от поставените въпроси съдът намира следното:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 19.03.2008 г. и по
отношение на него следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗПК обн., ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.,
бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г
Съгласно чл. 7, т. 6 от ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит се изготвя на
ясен и разбираем език и съдържа годишен процент на разходите по кредита, които
потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е
възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на
сключване на договора за кредит.
В случая в договора ГПР не е посочен, но не би могло да се приеме, че неговото
изчисляване е невъзможно.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7,
т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като ал. 2, повелява, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Съобразявайки горепосочените разпоредби, настоящият състав приема процесния
договор за недействителен, при което по него се дължи връщане само на главницата.
Както по-горе се посочи, страните не спорят относно размера на задълженията, при
което съдът приема, че дължимата главница към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение е 23053.00 лв.
В случая е налице особен вид частична недействителност, която е уредена изрично в
специална разпоредба, която може да се сравни с частичната нищожност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД
– договорът е недействителен само в частта за лихвите и таксите, но не и в частта за
главницата, която продължава да се дължи на договорно основание /Решение №
50174/26.10.2022 по дело № 3855/2021 г. на ВКС IV г.о., ВКС./
5
Целта на защитата на потребителя не е отричането с обратна сила на облигационното
отношение, а само изключване на обвързаността на потребителя с породени от такова
договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Този
подход е в съответствие с общия принцип на закрила на потребителя срещу обвързване с
отделни клаузи, наложени му от недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената
недействителност отпада само възмездността на кредита, сключен в рамките на търговската
дейност на кредитора, а се съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем.
Специалната разпоредба на чл. 14, ал, 1 от ЗПК (отм.) санкционира кредитодателя,
като отнема правото му на възнаградителната и мораторна лихва, като той има право да
търси единствено чистата стойност на кредита, т.е. главницата.
Тази санкция обаче няма за цел да обогатява длъжника и да го освобождава от
отговорност поради наплащане, а има за цел да предотврати подобни нарушения от страна
на кредитодателя. Вземането за главницата по договора е парично вземане, като падежът за
неговото изпълнение настъпва от момента на поканата за изпълнение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), а
това е моментът на подаване на исковата молба ( в случая датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение), поради което от този момент до момента
на погасяването на дълга следва да се дължи законна лихва за забава по смисъла на чл. 86
ЗЗД.
По въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост и дали тя е надлежно обявена,
съдът намира за безпредметно да излага мотиви, поради факта, че всички вноски са станали
изискуеми с изтичане срока на договора на 05.06.2016г.
По възражението, че двата договора за цесия не са произвели прехвърлително
действие, съдът намира следното:
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т. е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
В случая ответницата е уведомена за извършените цесии с връчване на исковата
молба. В този смисъл Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. 193/2018 г. на ВКС.
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следва да се посочи, че въпросът
кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху
валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и следва да се
приеме, че процесните договори за цесия са валидни и са произвели действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно
прехвърлени в патримониума на ищеца.
Неуведомяване на длъжника за извършените цесии би имало значение ако след
прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на
предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които да не са
съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор преди момента на уведомлението. Поради това съдът приема, че обстоятелството
дали е връчено уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, при
положение, че безспорно е установено непогасеното му задължение към ищеца.
По делото е установено по категоричен начин, че в хода на изпълнителното
производство по изп. д. № 20169120400905 по описа на ЧСИ Георги Стоянов за
удовлетворяване на вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД спрямо
ответницата Д. Р. С. (в качеството й на солидарен длъжник по договора за банков кредит) е
6
осъществено принудително изпълнение, включително чрез частични плащания, преведени
към взискателя.
Събраните по изпълнителното дело суми до момента на приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция възлизат на общ размер 8588 лв., като същите са
разпределени за погасяване на част от главницата, лихвите и разноските по изпълнението,
включително начислените такси от ЧСИ.
Съгласно разрешението в задължителното за настоящата инстанция Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, посочените суми не следва да се вземат предвид от
исковия съд при установяване на дължимостта на вземането по издадената заповед за
незабавно изпълнение, нито да се приспадат от общия размер на задължението в рамките на
установителния процес.
Тези суми следва да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител в изпълнителното
производство по образуваното пред него изпълнително дело № 20169120400905, като те ще
бъдат приспаднати от общия признат с настоящото решение размер на задължението по
издадената заповед за незабавно изпълнение.
По възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В случая изпълнителното дело е образувано през 2011г. и до 26.06.2015г. давност не e
текла. След тази дата следва да намери приложение разрешението, дадено с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.. С Решението е разяснено, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
В случая от приложената по делото справка от ЧСИ Георги Стоянов се установява, че
от трудовото възнаграждение на ответницата в периода 13.05.2014г. – 22.06.2020г.
ежемесечно са били правени удръжки за погасяване на дълга в размер на 112.00 лв., а с
Разпореждане на ЧСИ от 14.12.2021г. са налжожени запори и възбрабни върху установеното
имущество на ответницата, от което следва, че към приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция петгодишната давност, която би погасила дълга не е изтекла.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че искът се явява основателен за сумата от
23 053 лв. – главница по Договор за банков кредит № 53328, сключен на 23.05.2008г. с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, за което вземане следва да бъде уважен, а за сумата от
2099.07 лв. - договорна лихва за периода от 06.12.2010г. до 28.07.2011г. и за сумата от 351.71
лв. - обезщетение за забава за периода от 05.01.2011г. до 07.08.2011г. като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса
510.08 лв., като юрисконсултско възнаграждение в това производство не е претендирано,
при което, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената част от исковите
претенции, следва да му бъде присъдена сумата от 461.06 лв.
За образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата страна е
направила разноски в общ размер на 610.08 лв., от които 510.08 лв. за държавна такса, и
100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената част от исковата претенция
му се дължи сумата от 551.45 лв..
Общо дължимата на ищеца сума за разноски възлиза на 1012.51 лв.
Ответникът от своя страна е направил разноски в общ размер на 3065.00 лв., от които
7
1500.00 лв. адвокатски хонорар за исковото производство, 1350.00 лв. адвокатски хонорар по
в.ч.гр.д №104/2023г. на ОС- Търговище, 15.00 лв. д.т. по в.ч.гр.д №203/2023г. на ОС –
Търговище и 200.00 лв. адвокатски хонорар по същото дело, поради което пропорционално
на отхвърлената част от исковите претенции му се следва сумата от 294.53 лв.
Така, по компенсация между насрещните вземания на страните за разноски,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 717.98 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Р. С. с ЕГН ********** с
постоянен адрес с. Т., община Л., ул. Д. №, ЧЕ ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление гр. София,
Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт,
ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Юлия Х.ва Юргакиева, действаща
чрез юрисконсулт И. Н., СУМАТА от 23 053.00 лв. /двадесет и три хиляди и петдесет и
три лева/ – главница по Договор за банков кредит с № 53328, сключен на 23.05.2008г. с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
СУМАТА от 2099.07 лв. /две хиляди деветдесет и девет лева и седем стотинки/-
договорна лихва за периода от 06.12.2010г. до 28.07.2011г. и за СУМАТА от 351.71 лв.
/триста петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 05.01.2011г. до 07.08.2011г.
ОСЪЖДА на Д. Р. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес община Л., с. Т., ул. Д.№ ,
ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********. със
седалище и адрес на управление гр. София. Столична община, район Люлин, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от
Изпълнителния директор Юлия Х.ва Юргакиева, действаща чрез юрисконсулт И. Н.,
СУМАТА от 717.98 лв. /седемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/
- разноски в заповедното и исковото производство, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8